Никола е на 6 години и страда от детска церебрална парализа. Живее в пловдивския кварт
Никола е на 6 години и страда от детска церебрална парализа. Живее в пловдивския квартал „ Коматево “ с майка си Саша, която се грижи за него сама:
Прекрасно момче с детска церебрална парализа. Той върви на всеобща детска градина. След доста отводи най – най-после се преборихме и с това. Никола е в рингова инвалидна количка, движи ръце, написа, върви, когато го държиш, само че самичък към момента му е мъчно. Интелектуално е съхранен – той приказва, той написа, просто е ужасно дете, в действителност. Далече от визиите на типичното ДЦП.
Никола се ражда и е изписан като изцяло крепко дете. Няколко месеца по – късно майката вижда закъснение в развиването му. Когато е на четири месеца посещават детски невролог, а на шестмесечна възраст му е сложена точната диагноза. Тежкото заболяване е повода бащата да напусне фамилията:
Бащата просто не...не устоя и си потегли още първоначално. Детето не е припознато.
Затова Саша Димитрова се грижи сама детето си. Но има значима опора:
Имам просто невероятна майка. Страшна опора, страшна поддръжка! Тя е в чужбина. Работи болногледачка в Гърция, към този момент 20 години е там.
Саша и дребният Никола напълно разчитат на средствата, които бабата изпраща от чужбина. С тях са платени 10-те интервенции, които Ники е претърпял до момента:
Десет интервенции тук, в България. Първата интервенция беше на една година детето. Десет интервенции – шест на краката, четири на дясната ръка. Без никакъв резултат. Аз като родител се бях хванала, по този начин да го кажа, като удавник за сламка, без да съзнавам какво в действителност предизвиквам на детето си. Лекарят сподели, че след няколко интервенции детето надали не ще пробяга към този момент. Да, обаче, не стана по този начин. За мен персонално без резултат, тъй като увредата, която има моето дете, е мозъчна, увреда на мозъка. Рязането на крака не оказа помощ по никакъв метод.
Затова Саша взема решение да търси помощ за дребния си наследник в чужбина. Насочва се към нужната за момчето рехабилитация:
Ние сме ходили няколко пъти на рехабилитационни курсове в Полша и няколко пъти в Словакия. Наистина с голям рузелтат за нас. Последното ни пътешестване беше преди към половин година в Словакия. Започнахме, когато той беше на три години.
А всеки рехабилитационен курс в чужбина коства доста пари:
В взаимозависимост от престоя, едномесечен подобен е сред 4 и 6 хиляди евро. Страшна сума, само че пък базата, която дават изцяло оправдава средствата. Много добър център, страхотни експерти, страхотна инсталация, която в България, за жалост, не се среща. А мощно се надявам някой ден да има такава! Ако не за нас, то за идващите такива деца.
За децата, страдащи от детска церебрална парализа, са нужни доста пари. Как се оправя Саша Димитрова:
Имаме дарителска сметка от две години, дарителска акция. Направихме тук в квартала, в който живеем, благотворителен концерт – базар преди към две години също. Тогава събрахме към 4 хиляди и 500 лв..
Малкият Никола се нуждае от ежедневна рехабилитация. Тя коства 1200 лв. месечно.
Тези деца имат потребност от ежедневна рехабилитация, доста от тях двуразова рехабилитация дневно. Казвам Ви, на месец към хиляда – хиляда и двеста лв. единствено за рехабилитация. А множеството деца имат потребност от логопед, от психолог, от други помощни средства да не приказваме. Те са на безбожни цени тук, в България.
Какви здравни услуги се поставят на страдащите от детска церебрална парализа у нас:
По клинична пътека имаш право да ползваш един път месечно мисля, че бяха седем дни за тяхната диагноза. Седем дни, само че в тях влизат събота и неделя, в които не се правят процедури. А рехабилитацията, в случай че би трябвало да си я плащаш самичък, е страшни, страшни цени. При нас персонално в последния център, в който работихме, беше в размер на 25 лв. на час. Посещавала съм такива, в които е стигало до 60 лв. на час.
Как се грижи страната за децата с такива болести? Майката на Ники е горда, че тази година се е преборила да му е персонален помощник:
В момента взимаме по този начин набитите в главите на хората доста пари – 930 лв.. Личен помощник съм тази година, като по знамение, на четири часа. Размерът на заплатата, която получавам за персонален помощник е сред 150 и 200 лв. на месец. Това са извънредно недодтатъчни средства за едно такова дете.
За лекуването на своето дете Саша Димитрова доста разчита на поддръжка от акцията „ Българската Коледа “:
Една страхотна самодейност в действителност. От началото на акцията, на Българската Коледа, се оказа помощ на ужасно доста деца, на ужасно доста клиники за нова инсталация. Страхотно! Наистина ужасно е, тъй като хората имат потребност от едно знамение по Коледа, в действителност.
За майката е знамение, че 6-годишният Никола също е едно от децата на " Българската Коледа ":
Тази година за първи път получихме финансова поддръжка от „ Българската Коледа “. Надявам се следващата година отново, защото в действителност ни трябват доста средства за рехабилитация. Една клинична пътека не може да ни избави.
Саша е уверена, че чудеса се случват освен по Коледа. И има вяра, че благотворителната акция още веднъж ще помогне на Ники. Защото самият той е чудото на нейния живот:
Чудеса се случват всеки ден, стига да си отворим очите и да ги забележим. Моето най – огромно знамение от шест години насам е детето. Той се появи малко преди Коледа и всяка година преди Коледа той е моето знамение. И ще продължава да е по този начин вечно.
Прекрасно момче с детска церебрална парализа. Той върви на всеобща детска градина. След доста отводи най – най-после се преборихме и с това. Никола е в рингова инвалидна количка, движи ръце, написа, върви, когато го държиш, само че самичък към момента му е мъчно. Интелектуално е съхранен – той приказва, той написа, просто е ужасно дете, в действителност. Далече от визиите на типичното ДЦП.
Никола се ражда и е изписан като изцяло крепко дете. Няколко месеца по – късно майката вижда закъснение в развиването му. Когато е на четири месеца посещават детски невролог, а на шестмесечна възраст му е сложена точната диагноза. Тежкото заболяване е повода бащата да напусне фамилията:
Бащата просто не...не устоя и си потегли още първоначално. Детето не е припознато.
Затова Саша Димитрова се грижи сама детето си. Но има значима опора:
Имам просто невероятна майка. Страшна опора, страшна поддръжка! Тя е в чужбина. Работи болногледачка в Гърция, към този момент 20 години е там.
Саша и дребният Никола напълно разчитат на средствата, които бабата изпраща от чужбина. С тях са платени 10-те интервенции, които Ники е претърпял до момента:
Десет интервенции тук, в България. Първата интервенция беше на една година детето. Десет интервенции – шест на краката, четири на дясната ръка. Без никакъв резултат. Аз като родител се бях хванала, по този начин да го кажа, като удавник за сламка, без да съзнавам какво в действителност предизвиквам на детето си. Лекарят сподели, че след няколко интервенции детето надали не ще пробяга към този момент. Да, обаче, не стана по този начин. За мен персонално без резултат, тъй като увредата, която има моето дете, е мозъчна, увреда на мозъка. Рязането на крака не оказа помощ по никакъв метод.
Затова Саша взема решение да търси помощ за дребния си наследник в чужбина. Насочва се към нужната за момчето рехабилитация:
Ние сме ходили няколко пъти на рехабилитационни курсове в Полша и няколко пъти в Словакия. Наистина с голям рузелтат за нас. Последното ни пътешестване беше преди към половин година в Словакия. Започнахме, когато той беше на три години.
А всеки рехабилитационен курс в чужбина коства доста пари:
В взаимозависимост от престоя, едномесечен подобен е сред 4 и 6 хиляди евро. Страшна сума, само че пък базата, която дават изцяло оправдава средствата. Много добър център, страхотни експерти, страхотна инсталация, която в България, за жалост, не се среща. А мощно се надявам някой ден да има такава! Ако не за нас, то за идващите такива деца.
За децата, страдащи от детска церебрална парализа, са нужни доста пари. Как се оправя Саша Димитрова:
Имаме дарителска сметка от две години, дарителска акция. Направихме тук в квартала, в който живеем, благотворителен концерт – базар преди към две години също. Тогава събрахме към 4 хиляди и 500 лв..
Малкият Никола се нуждае от ежедневна рехабилитация. Тя коства 1200 лв. месечно.
Тези деца имат потребност от ежедневна рехабилитация, доста от тях двуразова рехабилитация дневно. Казвам Ви, на месец към хиляда – хиляда и двеста лв. единствено за рехабилитация. А множеството деца имат потребност от логопед, от психолог, от други помощни средства да не приказваме. Те са на безбожни цени тук, в България.
Какви здравни услуги се поставят на страдащите от детска церебрална парализа у нас:
По клинична пътека имаш право да ползваш един път месечно мисля, че бяха седем дни за тяхната диагноза. Седем дни, само че в тях влизат събота и неделя, в които не се правят процедури. А рехабилитацията, в случай че би трябвало да си я плащаш самичък, е страшни, страшни цени. При нас персонално в последния център, в който работихме, беше в размер на 25 лв. на час. Посещавала съм такива, в които е стигало до 60 лв. на час.
Как се грижи страната за децата с такива болести? Майката на Ники е горда, че тази година се е преборила да му е персонален помощник:
В момента взимаме по този начин набитите в главите на хората доста пари – 930 лв.. Личен помощник съм тази година, като по знамение, на четири часа. Размерът на заплатата, която получавам за персонален помощник е сред 150 и 200 лв. на месец. Това са извънредно недодтатъчни средства за едно такова дете.
За лекуването на своето дете Саша Димитрова доста разчита на поддръжка от акцията „ Българската Коледа “:
Една страхотна самодейност в действителност. От началото на акцията, на Българската Коледа, се оказа помощ на ужасно доста деца, на ужасно доста клиники за нова инсталация. Страхотно! Наистина ужасно е, тъй като хората имат потребност от едно знамение по Коледа, в действителност.
За майката е знамение, че 6-годишният Никола също е едно от децата на " Българската Коледа ":
Тази година за първи път получихме финансова поддръжка от „ Българската Коледа “. Надявам се следващата година отново, защото в действителност ни трябват доста средства за рехабилитация. Една клинична пътека не може да ни избави.
Саша е уверена, че чудеса се случват освен по Коледа. И има вяра, че благотворителната акция още веднъж ще помогне на Ники. Защото самият той е чудото на нейния живот:
Чудеса се случват всеки ден, стига да си отворим очите и да ги забележим. Моето най – огромно знамение от шест години насам е детето. Той се появи малко преди Коледа и всяка година преди Коледа той е моето знамение. И ще продължава да е по този начин вечно.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ