В Арктика откриха най-старите фосили на морски влечуги
Най-старите фосили на морски влечуги бяха открити в Арктика, оповестява Българска телеграфна агенция.
Популацията на ихтиозаврите процъфтява в ерата на динозаврите, някои представители са достигали 21 м дължина. В историята на океаните на Земята този размер е надминат само от най-големите китове.
Произходът на ихтиозаврите обаче остава тайнственост.
Фосили на възраст 250 млн. години, открити в Арктика - край норвежкия остров Шпицберген, дават нов взор към възхода на тези морски влечуги.
Учените споделят, че са намерили остатъци от ихтиозавър, живял към 2 млн. години след всеобщото измиране, завършило интервала перм. В края на интервала перм измират над 90 % от животинските типове.
Откритите остатъци от гръбначно влечуго демонстрират, че животното е било с дължина към 3 м, което го прави огромен хищни.
Подобно на китовете, които са бозайници, и на други влечуги, ихтиозавърът е плод на еволюцията на животно, което е било сухоземно.
Според учените ихтиозавърът, живял преди 250 млн. години, е бил много напреднал в анатомично отношение. " Изненаната след геохимичен, томографски и микроструктурен разбор е, че евентуално става въпрос за топлокръвно животно с тяло с дължина към 3 м - океански ихтиозавър ", сподели Бенджамин Киър, експерт по палеонтология на гръбначните типове от университета Упсала в Швеция и създател на проучването, оповестено в сп. " Кърънт Байолъджи ".
Заключенията са, че предшественикът на ихтиозаврите може би се е появил доста по-рано, в сравнение с се е считало до момента.
Периодът триас следва всеобщото измиране през перма и съставлява началото на ерата на динозаврите.
Най-старите динозаври се появяват преди 230 млн. години.
Фосилите са открити край брега на бездънен фиорд, по продължение на речен канал, захранван от снеготопене.
Ихтиозаврите стават преобладаващ тип и са подобен допреди 90 млн. години. Много от тях са приличали на делфини и огромни китове. Хранели са се с риба и калмари.
Досега най-старият прочут член на фамилията на ихтиозаврите беше карторинхът (с дължина 40 см), живял преди 248 млн. години на територията на сегашен Китай. За един от най-големите пък се счита шастазавърът с дължина 21 м.
Популацията на ихтиозаврите процъфтява в ерата на динозаврите, някои представители са достигали 21 м дължина. В историята на океаните на Земята този размер е надминат само от най-големите китове.
Произходът на ихтиозаврите обаче остава тайнственост.
Фосили на възраст 250 млн. години, открити в Арктика - край норвежкия остров Шпицберген, дават нов взор към възхода на тези морски влечуги.
Учените споделят, че са намерили остатъци от ихтиозавър, живял към 2 млн. години след всеобщото измиране, завършило интервала перм. В края на интервала перм измират над 90 % от животинските типове.
Откритите остатъци от гръбначно влечуго демонстрират, че животното е било с дължина към 3 м, което го прави огромен хищни.
Подобно на китовете, които са бозайници, и на други влечуги, ихтиозавърът е плод на еволюцията на животно, което е било сухоземно.
Според учените ихтиозавърът, живял преди 250 млн. години, е бил много напреднал в анатомично отношение. " Изненаната след геохимичен, томографски и микроструктурен разбор е, че евентуално става въпрос за топлокръвно животно с тяло с дължина към 3 м - океански ихтиозавър ", сподели Бенджамин Киър, експерт по палеонтология на гръбначните типове от университета Упсала в Швеция и създател на проучването, оповестено в сп. " Кърънт Байолъджи ".
Заключенията са, че предшественикът на ихтиозаврите може би се е появил доста по-рано, в сравнение с се е считало до момента.
Периодът триас следва всеобщото измиране през перма и съставлява началото на ерата на динозаврите.
Най-старите динозаври се появяват преди 230 млн. години.
Фосилите са открити край брега на бездънен фиорд, по продължение на речен канал, захранван от снеготопене.
Ихтиозаврите стават преобладаващ тип и са подобен допреди 90 млн. години. Много от тях са приличали на делфини и огромни китове. Хранели са се с риба и калмари.
Досега най-старият прочут член на фамилията на ихтиозаврите беше карторинхът (с дължина 40 см), живял преди 248 млн. години на територията на сегашен Китай. За един от най-големите пък се счита шастазавърът с дължина 21 м.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ