Колекция заблуди: прилепите са слепи
Начинът на живот на прилепите и отблъскващият им външен тип (макар че за външния им тип има разнообразни мнения) са породили огромен брой митове и небивалици към тези невероятни бозайници от Ръкокрили (Chiroptera).
Ето, да вземем за пример всички знаят, че прилепите са слепи и че зрение не им е нужно, защото за ориентировка в пространството употребяват ехолокация. Използват, в действителност. Но не щеш ли за зрението се заблуждаваме и прилепите не са слепи.
Близките родственици на прилепите от Ръкокрили – криланите, или плодоядните прилепи (летящи кучета, летящи лисици и пр.) – просто виждат прелестно, от време на време даже по-добре от хората. Но и самите Microchiroptera, даже тези, които интензивно употребяват ехолокация, са си напълно виждащи.
Зрението на прилепите въобще не им пречи. Първо, животното би трябвало най-малко минимално да отличава светлото време на денонощието от тъмното (когато би трябвало да стартира да ловува). Второ, ехолокацията в осъществяване на ръкокрилите има много стеснен радиус на деяние (50 м максимум) и при съществуването на несъмнено равнище на осветяване те по-удобно се ориентират в пространството с по-остро зрение.
Трето, неотдавна стана ясно, че европейските огромни нощници реагират на поляризираните лъчи на залязващото и изгряващото слънце и анализирайки ъгъла на рухването на лъчите, пресмятат посоката. Нещо като компас, само че не магнитен, а светлинен.
Първоначално се считало, че ретината на прилепите има единствено пръчици, а няма колбички. Напомняме, че колбичкие биват разнообразни типове и реагират надлежно на лъчи с друга дължина на вълната (тоест разнообразни цветове). Пръчиците реагират единствено на промени на яркостта и дават монохромна картина – нещо от рода на това, което виждаме с уредите за нощно виждане.
Установено е, че най-малко някои прилепи могат да виждат цветна картина, а ретината им е снабдена както с пръчици, по този начин и с колбички. Освен това очите да вземем за пример на такива прилепи като публикувания в Южна Америка очилат листонос прилеп, са чувствителни към лъчите от ултравиолетовия набор – същата дарба имат и очите на някои инсекти.
Понякога въпросът за това, с кой осезателен орган – очите или ушите – си проправят път в пространството обособените типове прилепи, не е елементарен. В хода на опити, поведени от университета на Западно Онтарио (Канада), е маркирано странното държание на прилепите от типа дребен кафяв вечерник.
Учените поставяли на изхода на изоставена мина, където населяват такива животни, трудности от непрогледен, транспарантен и отразителен материал и променяли осветеността в региона на трудностите.
Станало ясно, че даже при ярка светлина, когато зрението на прилепите става минимум остро, дребните кафяви вечерници избират да употребяват зрението и… като резултат постоянно се блъскат в транспарантното затруднение. Когато превключат на ехолокация, транспарантното затруднение става елементарно откриваемо.
Популярная механика
