Ню Орлиънс потъва
Наблюдения на безпилотни апарати на НАСА са открили, че Ню Орлиънс потъва с извънредно неравномерна скорост – някои региони на града потъват със скорост 5 сантиметра на година, а други – с 3,5-4 сантиметра, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. JGR: Solid Earth.
„ Властите могат да употребяват тези данни, с цел да подобрят успеваемостта на ограниченията по закъснение и попречване на този развой, което би трябвало да помогне на Ню Орлиънс и свързаната с града брегова линия да продължи своето битие.
Освен това събраните от нас данни ни разрешават по-добре да предскажем зоните, които най-силно се засягат от наводнения, което ще ни помогне да спасим повече хора “, споделя Катлин Джоунс (Cathleen Jones) от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА.
Днес доста брегови градове на Северна Америка и Европа, в това число Вашингтон и Ню Йорк, се намират под поглъщане заради необикновен геоложки феномен – по този начин нареченото проваляне на скали. Подобни пропадания могат да протичат по най-различни аргументи – за тях може да е отговорен както индивидът, който източва артезиански води, по този начин и разнообразни геоложки процеси, провокирани от размразяване на ледници в далечното минало и така нататък
Според Джоунс нещо сходно протича към Ню Орлиънс и цялото южно крайбрежие на Съединени американски щати към този момент няколко десетки хиляди години вследствие на повишаване на морското ниво, провокирано от топенето на полярната ледена шапка. В региона на делтата на река Мисисипи това поглъщане е било обезщетено от отсрочване на кал, пясък и други породи, които са попадали на сушата при разливи на реката и наводнения.
Изграждането на насипи, стени и други речни уреди е изменило картината в отрицателна посока – в този момент нищо не пречи на пропадането на почвата под Ню Орлиънс и други обитаеми места в делтата на Мисисипи. Специалистите от НАСА са решили да изчислят скоростта, с която протича това поглъщане, и са се опитали да разкрият вътрешната природа на този развой.
За тази цел геолозите от JPL са употребявали специфични радари на безпилотните апарати UAVSAR. Тези уреди са способни да „ видят “ разликите във височината на повърхността в сантиметри, което е разрешило на учените тъкмо да измерят какъв брой бързо потъват освен обособени региони на Ню Орлиънс, само че и къщите и даже елементи от къщите, като обединили фотосите от 2009 до 2012 година.
Както се оказало, градът потъва под вода и земя извънредно неравномерно – в някои региони скоростта е 5 сантиметра на година, до момента в който в други тя е съвсем двойно по-малка. Подобни разлики съгласно учените приказват, че за потъването на Ню Орлеан са отговорни освен геоложки процеси, само че и хората.
Главният „ принос “ на човечеството в този развой се състои в две неща – в пресушаване и изхвърляне на водата от някои заблатени райони, както и в построяването на артезиански кладенци и изпомпване на подпочвени води.
Всичко това съгласно специалистите на НАСА форсира процеса на проваляне и прави бреговата линия на щата Луизиана уязвима за дейностите на естествените сили, което е било демонстрирано през 2015 година от урагана Катрина.
