Росен Петров припомни 4 факта за светостта на българските земи
На Великденските празници да си напомним 4 значими обстоятелството за позабравената святост на днешните ни земи, за българите и християнството, написа известният публицист Росен Петров. Той е добре осведомен с българската история, защото е ученик на НГДЕК „ Константин-Кирил Философ “. Петров е приключил и Академията на Министерство на вътрешните работи със специалности „ Право “ и „ Сигурност и битка с престъпността “.
Ето и 4 значими обстоятелството съгласно Росен Петров:
1. По нашите земи е проповядвал самият Андрей Първозвани. Той е първият възпитаник на Исус Христос, отвел по-малкия си брат, с цел да бъде отдаден в новата религия. По-малкият брат носи името Петър и по-късно ще стане „ камъкът върху, който ще построи Христовата черква ”. Апостол Андрей Първозвани проповядва по крайбрежията на Черно море и доближава до Одесос (Варна), където основава епископия, а деятел Амплий става първият архиерей на този град.
Става дума за действителни исторически събития от 1 век от н.е. Ранни християнски епископии, с изключение на в Одесос, са основани и във Филипопол (Пловдив), Дуросторум (Силистра), Марцианопол (Девня), Никополис пъкъл Иструм (близо до Велико Търново) и на други места по нашите земи.
2. В Сердика (днес София) император Галерий през 311 година издава фамозния Сердикийски едикт за приемливост, който позволява на християните да изповядват свободно своята вяра в Римската империя и безусловно трансформира хода на човешката история. В същата тази Сердика през 343 година, след гибелта на Константин Велики, е призован Вторият Вселенски събор в историята на християнството.
3. Българска и автокефална (самостойна и самостоятелна църква) Преславска патриаршия съществува от 927 година до 1018 година, а Търновската патриаршия е приета за автокефална черква и пета по значимост в православния свят на събора в Лампсак (Мала Азия) през 1235 година. За да разберем смисъла на това, би трябвало да знаем, че да вземем за пример Сръбската православна черква става патриаршия през 1346 година, а Руската православна черква през 1589 година
4. На самия Божи гроб, в най-голямата християнска реликва – храмът „ Възкресение Христово ”, епохи наред има български параклис. Това научаваме от немския духовник Йоан Вюрцбургски, който обитава в Йерусалим през 12-ти век. Той прави специфичен лист на народите, които имат параклиси при Божи гроб, и на второ място, след гърците, показва народа на българите.
Трифон Коробейников, който е делегат на съветския цар Иван Грозни при Йерусалимски патриарх през 1583 година, също оповестява, че до самия Божи гроб има огромна българска черква, а в нея денонощно светели с пламък 15 златни кандила. Друг съветски посланик и търговец – Василий Позняков, в своята книга „ Описание на Светите места ”, написа: „ И пред дребната черква на гроба стои български трон и над него денонощно гори кандило. ”
Дано пламъкът от това кандило мъждука към момента в нас, даже и да не подозираме за това и да ни дава сили да преодоляваме неволи и компликации. Светли празници и дано Спасителят да бди над Вас и околните Ви, пожелава Росен Петров.
На фотографията: Паметникът на Андрей Първозвани в Несебър
Ето и 4 значими обстоятелството съгласно Росен Петров:
1. По нашите земи е проповядвал самият Андрей Първозвани. Той е първият възпитаник на Исус Христос, отвел по-малкия си брат, с цел да бъде отдаден в новата религия. По-малкият брат носи името Петър и по-късно ще стане „ камъкът върху, който ще построи Христовата черква ”. Апостол Андрей Първозвани проповядва по крайбрежията на Черно море и доближава до Одесос (Варна), където основава епископия, а деятел Амплий става първият архиерей на този град.
Става дума за действителни исторически събития от 1 век от н.е. Ранни християнски епископии, с изключение на в Одесос, са основани и във Филипопол (Пловдив), Дуросторум (Силистра), Марцианопол (Девня), Никополис пъкъл Иструм (близо до Велико Търново) и на други места по нашите земи.
2. В Сердика (днес София) император Галерий през 311 година издава фамозния Сердикийски едикт за приемливост, който позволява на християните да изповядват свободно своята вяра в Римската империя и безусловно трансформира хода на човешката история. В същата тази Сердика през 343 година, след гибелта на Константин Велики, е призован Вторият Вселенски събор в историята на християнството.
3. Българска и автокефална (самостойна и самостоятелна църква) Преславска патриаршия съществува от 927 година до 1018 година, а Търновската патриаршия е приета за автокефална черква и пета по значимост в православния свят на събора в Лампсак (Мала Азия) през 1235 година. За да разберем смисъла на това, би трябвало да знаем, че да вземем за пример Сръбската православна черква става патриаршия през 1346 година, а Руската православна черква през 1589 година
4. На самия Божи гроб, в най-голямата християнска реликва – храмът „ Възкресение Христово ”, епохи наред има български параклис. Това научаваме от немския духовник Йоан Вюрцбургски, който обитава в Йерусалим през 12-ти век. Той прави специфичен лист на народите, които имат параклиси при Божи гроб, и на второ място, след гърците, показва народа на българите.
Трифон Коробейников, който е делегат на съветския цар Иван Грозни при Йерусалимски патриарх през 1583 година, също оповестява, че до самия Божи гроб има огромна българска черква, а в нея денонощно светели с пламък 15 златни кандила. Друг съветски посланик и търговец – Василий Позняков, в своята книга „ Описание на Светите места ”, написа: „ И пред дребната черква на гроба стои български трон и над него денонощно гори кандило. ”
Дано пламъкът от това кандило мъждука към момента в нас, даже и да не подозираме за това и да ни дава сили да преодоляваме неволи и компликации. Светли празници и дано Спасителят да бди над Вас и околните Ви, пожелава Росен Петров.
На фотографията: Паметникът на Андрей Първозвани в Несебър
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ