През 1956 г. сме се защитавали в Унгария, през 1968-ма - в Чехословакия, след това в Афганистан, а сега в Украйна
На тържествена гала в Големия замък на Кремъл на 7 май Владимир Путин публично встъпи в петия си президентски мандат. След като постави клетва и одобри парада на кремълския полк, Путин отиде в Благовещенския събор, където патриарх Кирил отслужи молебен в негова чест. За първи път молебенът беше показан по малкия екран. " Дай Боже, краят на века да значи и завършек на вашето престояване във властта ", пожела патриархът на президента.
Два дни по-късно, на фона на продължаващата трета година кръвопролитна война в Украйна, с боен церемониал на Червения площад в Москва беше маркиран Денят на успеха, или краят на Великата Отечествена война. В речта си Владимир Путин насочи нормалните си рецензии към Запада, обвинявайки го в разпалване на районни спорове, междунационални и междурелигиозни вражди и във въздържане на самостоятелните центрове на развиване. Путин разгласи, че Русия е подготвена за разговор, само че в това време подсети, че нуклеарните й сили са постоянно в бойна подготвеност.
Тези тематики разяснява за съветският историк Тамара Ейделман, отличена през 2003 година като " заслужил преподавател на Руската федерация " и жигосана през 2022-ра като “чуждестранен сътрудник ”.
Тамара Натановна, какво значи персонално за вас датата 9 май?
Това е краят на войната. Това е драматичен ден. Самият израз " да се чества 9 май " ми се коства погрешен. Разбирам, че когато са оповестили края на войната през 1945 година хората са почнали да ликуват, само че това е ден на паметта и ден на печал. Днешното дрънчене на оръжие е изключително безнравствено. Как може в деня на края на войната да се провежда боен церемониал? Това ми се коства извънредно.
Веднага след края на войната започнаха да трансформират нещастието в успех. Съзнателно беше основан облик на войната като успех и то не толкоз на армията, колкото на пълководците под мъдрото управление на великия водач. След гибелта на Сталин стартира да се образува по-човешка визия за войната. През 60-те и 70-те години на ХХ в. се появява това, което ще нарекат по-късно лейтенантска прозаичност. Бакланов, Астафиев и Биков пишат за индивида по време на война. Написани са доста забележителни книги. Появяват се филми: " Иваново детство ", " 20 дни без война ", " Проверка по пътищата ".
В същото време обаче още тогава властта се е опитвала да си присвои този ден. Онези, които са се прибирали от войната, са се наричали фронтоваци. Днес тази дума не се употребява. Използва се " ветерани ". На пръв взор това е едно и също. Ако си деец обаче, това не значи наложително, че си бил на фронта.
Дядо ми е взел участие във войната и по никакъв начин не обичаше да приказва за нея. Това е показано доста добре в книгата на Светлана Алексиевич " Войната не е с лица на жена ". Много от дамите, които тя интервюира, споделят, че дълго време не са можели да приказват за войната и не са желали да си спомнят за нея. В същото време беше основана огромна група от хора, които ходеха по учебните заведения и участваха под дърво и камък. Не желая да ги слагам под общ знаменател. Не се колебая, че и измежду тях е имало хора, които в действителност са воювали. Но те сътвориха един напудрен облик на войната, в който като че ли започнаха да имат вяра. И доста елементарно при започване на новия век този по-човешки облик на войната беше изтласкан на назад във времето и сакат. Отново си спомнят на първо място за Сталин и обличат децата във военни униформи. Въпросът е за какво това стана толкоз елементарно. Може би тъй като в никакъв случай не беше казана цялата истина за войната.
Защо в днешна Русия се оправдава фигурата на Сталин?
Защото сегашният режим усеща близостта си с тогавашния режим. Следователно култът към тогавашния водач укрепва култа към настоящия водач.
Владимир Путин се пробва да потвърди, че така наречен от него " специфична военна интервенция " е продължение на битката с нацизма от времето на Великата отечествена война. Доколко му имат вяра хората в Русия?
Това е доста мъчителен въпрос, на който няма безапелационен отговор. Със сигурност не всички имат вяра в това. Познавам доста хора и то освен от средите на московската интелигенция, които не имат вяра. Ако кажем, че никой не има вяра, също няма да е правилно. Разбра се, че мнозина имат вяра. Пропагандата обаче се пробва да ни убеди, че хората се борят с груповия Запад. А тези, които не се борят, са някакви отцепници.
Мисля, че дейните поддръжници на войната и съперници на Америка не са чак толкоз доста. Други се съгласяват, че Западът е нещо ужасно, въпреки че в никакъв случай не са ходили там. Има такива, които не имат вяра, само че се опасяват да изкажат мнението си или го изричат в доста стеснен кръг.
Владимир Путин твърди, че воювайки в Украйн,а Русия не заграбва непознати територии, а пази своите исторически земи. Как ви наподобява този мотив в качеството ви на историк?
Мен като историк ме наскърбява това, което прави Путин с историята - употребява я за персоналните си цели. Тези, които работят за него, постъпват доста хитро. Защото вземат някакъв факт или историческа версия и по-късно ги смесват с голям брой неистини. Или вземат дадена историческа версия и я показват като само допустима. Въпросът дали украинците и руснаците са един народ се разисква от историците и филолозите от ХIХ в. Нека учените спорят умерено между тях.
Дори да бяхме братя-близнаци, защо въобще приказваме? И кой е споделил, че някаква странна биологична общественост, това към този момент намирисва на фашизъм, би трябвало да живее в една страна? Хората, които живеят в дадена страна са нацията. Наричаме руснаци руснаците, евреите, бурятите, и украинците, които са жители на Русия. Има и жители на Украйна. Най разнообразни, говорещи на разнообразни езици. Това няма нищо общо с тяхната агитация, която се основава на подправената история. Това няма значение. Има граници и Будапещенско съглашение, което Русия е подписала.
През септември предходната година в Русия се появиха нови учебници по история за 10 и 11 клас, в които са разяснени задачите и дилемите на по този начин наречената " специфичната военна интервенция ". Освен това, през седмицата президентът Путин подписа декрет за държавната политика в региона на историческото обучение. Ето някои цитати от указа: " Русия е държава-цивилизация, сплотила съветския и доста други нации в пространството на Евразия в единна културно-историческа общественост ", " В основата на самосъзнанието на съветското общество са залегнали обичайни духовно-нравствени и културно-исторически полезности, от които зависи съхраняването на суверенитета на Русия ", " Неприятелските дейности на задгранични страни целят на отрекат или омаловажат приноса на Русия в развиването на международната цивилизация ". Какво значи това за историческата просвета и за учебното обучение?
Учителите могат и да не виждат съответно този декрет, само че това е още една тухла в стената, която строят. Още едно изхвърляне на отрова в по този начин и по този начин отровената атмосфера. Това, че Русия е държава-цивилизация допуска, че тя е някакво изключително събитие с особени обичаи, които би трябвало да бъдат предпазени. Това значи, че Русия се разграничава от Запада, че не са ни нужни човешките права и свободи и че желаеме да живеем по напълно различен метод. Разбира се, че атмосферата, която трови живота в Русия като цяло ще се демонстрира и в учебните заведения. И освен поради учебника.
Учебникът на президентския асистент Владимир Медински е напоен от тази концепция. Всички се ужасяват от последната част за специфичната военна интервенция, само че цялото му наличие води към това. Всичко е направено доста хитро. Целият учебник е напоен от концепцията какъв брой прелестно е било да се живее в Съветския съюз. Не са били удовлетворени единствено някои отцепници и националисти, които Западът е финансирал. А ние постоянно сме се защитавали. През 1956 година сме се защитавали в Унгария, през 1968-ма - в Чехословакия, по-късно в Афганистан, а в този момент се пазиме в Украйна. Всичко това ще се втълпява на децата. Много е тъжно. "
Въпреки че историческите аналогии постоянно са неточни и непълни, въпреки всичко желая да ви попитам на кой интервал от историята на Русия или на Съветския съюз ви припомня това, което следим през днешния ден?
Дълго време се разисква въпросът дали към момента е 1929 или към този момент 1937 година Не е нито 29-а, нито 37-а. 2024-та е. Всички диктатори си наподобяват по нещо, тъй като са диктатори. В предходните интервали не е имало нуклеарно оръжие, което през днешния ден е средство за шантаж. Съветският съюз имаше нуклеарно оръжие, само че той беше напълно друга страна. Сега имаме Русия, Украйна и доста други страни. Съотношението на силите е изцяло друго. Не е имало интернет и мобилни телефони. Това значи, че скоростта на предаване на информацията е била друга, което е доста значимо.
Затова считам, че се намираме в необикновен интервал. Днешната обстановка е доста по-страшна поради количествата нуклеарно оръжие и поради безсилието на интернационалните организации, което с всяка минала година става все по очевидно. От друга страна, преди време не е имало опция за бързо предаване на информация и за трансгранични онлайн контакти. Днес те са огромно преимущество и би трябвало да се възползваме от тях.
Тази седмица Владимир Путин постави клетва като президент на Русия за пети път. Какво очаквате от следващия му мандат?
Лично аз не чакам нищо или по-скоро нищо положително. Виждам по какъв начин всеки ден гайките се стягат от ден на ден. Всеки ден има вести, че пенсионерка получава пет години затвор за коментар в обществените мрежи, че 67-годишна лекарка е застрашена от ефикасна присъда, тъй като е споделила нещо на вдовицата на умрял в Украйна, че дават тежки присъди на заболели и възрастни хора. Не приказвам за наказаните правозащитници и за починалия Алексей Навални, а за елементарни хора, които просто са си отворили устата. Изобщо не ми харесват и ученията с нуклеарно оръжие. Разбирам, че това е на първо място метод за изнудване, само че човек може да се увлече.
Зная, че имате другари в България. Можете да се обърнете към тях от ефира на националното радио.
Много желая да поздравя българските си другари. Участвах в интернационален план и работих доста с български учители по история. Спомням си за тях с огромна обич.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Два дни по-късно, на фона на продължаващата трета година кръвопролитна война в Украйна, с боен церемониал на Червения площад в Москва беше маркиран Денят на успеха, или краят на Великата Отечествена война. В речта си Владимир Путин насочи нормалните си рецензии към Запада, обвинявайки го в разпалване на районни спорове, междунационални и междурелигиозни вражди и във въздържане на самостоятелните центрове на развиване. Путин разгласи, че Русия е подготвена за разговор, само че в това време подсети, че нуклеарните й сили са постоянно в бойна подготвеност.
Тези тематики разяснява за съветският историк Тамара Ейделман, отличена през 2003 година като " заслужил преподавател на Руската федерация " и жигосана през 2022-ра като “чуждестранен сътрудник ”.
Тамара Натановна, какво значи персонално за вас датата 9 май?
Това е краят на войната. Това е драматичен ден. Самият израз " да се чества 9 май " ми се коства погрешен. Разбирам, че когато са оповестили края на войната през 1945 година хората са почнали да ликуват, само че това е ден на паметта и ден на печал. Днешното дрънчене на оръжие е изключително безнравствено. Как може в деня на края на войната да се провежда боен церемониал? Това ми се коства извънредно.
Веднага след края на войната започнаха да трансформират нещастието в успех. Съзнателно беше основан облик на войната като успех и то не толкоз на армията, колкото на пълководците под мъдрото управление на великия водач. След гибелта на Сталин стартира да се образува по-човешка визия за войната. През 60-те и 70-те години на ХХ в. се появява това, което ще нарекат по-късно лейтенантска прозаичност. Бакланов, Астафиев и Биков пишат за индивида по време на война. Написани са доста забележителни книги. Появяват се филми: " Иваново детство ", " 20 дни без война ", " Проверка по пътищата ".
В същото време обаче още тогава властта се е опитвала да си присвои този ден. Онези, които са се прибирали от войната, са се наричали фронтоваци. Днес тази дума не се употребява. Използва се " ветерани ". На пръв взор това е едно и също. Ако си деец обаче, това не значи наложително, че си бил на фронта.
Дядо ми е взел участие във войната и по никакъв начин не обичаше да приказва за нея. Това е показано доста добре в книгата на Светлана Алексиевич " Войната не е с лица на жена ". Много от дамите, които тя интервюира, споделят, че дълго време не са можели да приказват за войната и не са желали да си спомнят за нея. В същото време беше основана огромна група от хора, които ходеха по учебните заведения и участваха под дърво и камък. Не желая да ги слагам под общ знаменател. Не се колебая, че и измежду тях е имало хора, които в действителност са воювали. Но те сътвориха един напудрен облик на войната, в който като че ли започнаха да имат вяра. И доста елементарно при започване на новия век този по-човешки облик на войната беше изтласкан на назад във времето и сакат. Отново си спомнят на първо място за Сталин и обличат децата във военни униформи. Въпросът е за какво това стана толкоз елементарно. Може би тъй като в никакъв случай не беше казана цялата истина за войната.
Защо в днешна Русия се оправдава фигурата на Сталин?
Защото сегашният режим усеща близостта си с тогавашния режим. Следователно култът към тогавашния водач укрепва култа към настоящия водач.
Владимир Путин се пробва да потвърди, че така наречен от него " специфична военна интервенция " е продължение на битката с нацизма от времето на Великата отечествена война. Доколко му имат вяра хората в Русия?
Това е доста мъчителен въпрос, на който няма безапелационен отговор. Със сигурност не всички имат вяра в това. Познавам доста хора и то освен от средите на московската интелигенция, които не имат вяра. Ако кажем, че никой не има вяра, също няма да е правилно. Разбра се, че мнозина имат вяра. Пропагандата обаче се пробва да ни убеди, че хората се борят с груповия Запад. А тези, които не се борят, са някакви отцепници.
Мисля, че дейните поддръжници на войната и съперници на Америка не са чак толкоз доста. Други се съгласяват, че Западът е нещо ужасно, въпреки че в никакъв случай не са ходили там. Има такива, които не имат вяра, само че се опасяват да изкажат мнението си или го изричат в доста стеснен кръг.
Владимир Путин твърди, че воювайки в Украйн,а Русия не заграбва непознати територии, а пази своите исторически земи. Как ви наподобява този мотив в качеството ви на историк?
Мен като историк ме наскърбява това, което прави Путин с историята - употребява я за персоналните си цели. Тези, които работят за него, постъпват доста хитро. Защото вземат някакъв факт или историческа версия и по-късно ги смесват с голям брой неистини. Или вземат дадена историческа версия и я показват като само допустима. Въпросът дали украинците и руснаците са един народ се разисква от историците и филолозите от ХIХ в. Нека учените спорят умерено между тях.
Дори да бяхме братя-близнаци, защо въобще приказваме? И кой е споделил, че някаква странна биологична общественост, това към този момент намирисва на фашизъм, би трябвало да живее в една страна? Хората, които живеят в дадена страна са нацията. Наричаме руснаци руснаците, евреите, бурятите, и украинците, които са жители на Русия. Има и жители на Украйна. Най разнообразни, говорещи на разнообразни езици. Това няма нищо общо с тяхната агитация, която се основава на подправената история. Това няма значение. Има граници и Будапещенско съглашение, което Русия е подписала.
През септември предходната година в Русия се появиха нови учебници по история за 10 и 11 клас, в които са разяснени задачите и дилемите на по този начин наречената " специфичната военна интервенция ". Освен това, през седмицата президентът Путин подписа декрет за държавната политика в региона на историческото обучение. Ето някои цитати от указа: " Русия е държава-цивилизация, сплотила съветския и доста други нации в пространството на Евразия в единна културно-историческа общественост ", " В основата на самосъзнанието на съветското общество са залегнали обичайни духовно-нравствени и културно-исторически полезности, от които зависи съхраняването на суверенитета на Русия ", " Неприятелските дейности на задгранични страни целят на отрекат или омаловажат приноса на Русия в развиването на международната цивилизация ". Какво значи това за историческата просвета и за учебното обучение?
Учителите могат и да не виждат съответно този декрет, само че това е още една тухла в стената, която строят. Още едно изхвърляне на отрова в по този начин и по този начин отровената атмосфера. Това, че Русия е държава-цивилизация допуска, че тя е някакво изключително събитие с особени обичаи, които би трябвало да бъдат предпазени. Това значи, че Русия се разграничава от Запада, че не са ни нужни човешките права и свободи и че желаеме да живеем по напълно различен метод. Разбира се, че атмосферата, която трови живота в Русия като цяло ще се демонстрира и в учебните заведения. И освен поради учебника.
Учебникът на президентския асистент Владимир Медински е напоен от тази концепция. Всички се ужасяват от последната част за специфичната военна интервенция, само че цялото му наличие води към това. Всичко е направено доста хитро. Целият учебник е напоен от концепцията какъв брой прелестно е било да се живее в Съветския съюз. Не са били удовлетворени единствено някои отцепници и националисти, които Западът е финансирал. А ние постоянно сме се защитавали. През 1956 година сме се защитавали в Унгария, през 1968-ма - в Чехословакия, по-късно в Афганистан, а в този момент се пазиме в Украйна. Всичко това ще се втълпява на децата. Много е тъжно. "
Въпреки че историческите аналогии постоянно са неточни и непълни, въпреки всичко желая да ви попитам на кой интервал от историята на Русия или на Съветския съюз ви припомня това, което следим през днешния ден?
Дълго време се разисква въпросът дали към момента е 1929 или към този момент 1937 година Не е нито 29-а, нито 37-а. 2024-та е. Всички диктатори си наподобяват по нещо, тъй като са диктатори. В предходните интервали не е имало нуклеарно оръжие, което през днешния ден е средство за шантаж. Съветският съюз имаше нуклеарно оръжие, само че той беше напълно друга страна. Сега имаме Русия, Украйна и доста други страни. Съотношението на силите е изцяло друго. Не е имало интернет и мобилни телефони. Това значи, че скоростта на предаване на информацията е била друга, което е доста значимо.
Затова считам, че се намираме в необикновен интервал. Днешната обстановка е доста по-страшна поради количествата нуклеарно оръжие и поради безсилието на интернационалните организации, което с всяка минала година става все по очевидно. От друга страна, преди време не е имало опция за бързо предаване на информация и за трансгранични онлайн контакти. Днес те са огромно преимущество и би трябвало да се възползваме от тях.
Тази седмица Владимир Путин постави клетва като президент на Русия за пети път. Какво очаквате от следващия му мандат?
Лично аз не чакам нищо или по-скоро нищо положително. Виждам по какъв начин всеки ден гайките се стягат от ден на ден. Всеки ден има вести, че пенсионерка получава пет години затвор за коментар в обществените мрежи, че 67-годишна лекарка е застрашена от ефикасна присъда, тъй като е споделила нещо на вдовицата на умрял в Украйна, че дават тежки присъди на заболели и възрастни хора. Не приказвам за наказаните правозащитници и за починалия Алексей Навални, а за елементарни хора, които просто са си отворили устата. Изобщо не ми харесват и ученията с нуклеарно оръжие. Разбирам, че това е на първо място метод за изнудване, само че човек може да се увлече.
Зная, че имате другари в България. Можете да се обърнете към тях от ефира на националното радио.
Много желая да поздравя българските си другари. Участвах в интернационален план и работих доста с български учители по история. Спомням си за тях с огромна обич.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ