На 18 април приключи кастингът на режисьора Джон Малкович за

На 18 април завърши кастингът на режисьора Джон Малкович за избор на артисти от щатната натрупа на Народния спектакъл, които ще вземат участие в спектакъла „ Оръжията и индивидът “ по пиесата на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу, се споделя в известие, оповестено на уеб страницата на Народния спектакъл.

Репетициите ще стартират през октомври 2024 година, а премиерата ще се състои през ноември на огромната сцена в Народния спектакъл. „ Оръжията и индивидът “ е пиеса в три дейности от ирландския драматург Бърнард Шоу, сложена за първи път през 1894 година в спектакъл „ Авеню “ в Лондон. Чрез езика на комедията и похватите на сатирата текстът цели да осмее публичните настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и непотребна романтизация.

Първоначално персонажите в пиесата нямат персонални имена, само че в устрема си към реалистично звучене Бърнард Шоу доближава до концепцията да сложи описаните взаимоотношения и събития в подтекста на неотдавна завършилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се трансформира домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на борбата при Сливница през 1885 година Бърнард Шоу показва българите като хора, които не четат и не се къпят.

В доста европейски страни, във Виена, Берлин и другаде, пиесата е свалена от репертоара след митинг на българската общественост против окарикатуряването на историята и героите ни от войната.

Университетското издателство „ Св. Климент Охридски “, което издава пиесата, написа за нея: „ Предизвикала е възражения, полемики, разпалвала е честолюбия. Нейният създател е упрекван в преднамерено отношение към България и българите. Така или другояче тази пиеса има значимо място в творчеството на великия драматург. Тя е знак за историята на предразсъдъците, за драмите на себепознанието и за сложния път на европейските нации едни към други. Не на последно място пиесата ни демонстрира какъв брой важен за груповата еднаквост е погледът на Другия “.

Американски артист, режисьор и продуцент Джон Малкович ще сложи пиесата на Шоу за повторно в кариерата си. През 1985 година той режисира „ Оръжията и индивидът “ в спектакъл „ Circle in the Square “ в Ню Йорк.

Новината провокира полярни реакции в обществените мрежи.

„ Кой разреши на Джон Малкович да се гаври с българите в Народен Театър „ Иван Вазов “?, попита рапърът Иван Динев – Устата. Той разгласява във Facebook отворено писмо до Васил Василев, шеф на Народния спектакъл „ Иван Вазов “, и Найден Тодоров, длъжностен министър на Културата “:

„ Вчера, 19.04.2024 г, попаднах на редица публикации в публични български медии, че американският артист Джон Малкович е провел кастинг в България за български артисти в пиесата, която той като режисьор ще сложи в Народен спектакъл „ Иван Вазов “. Дотук няма нищо неприятно, даже напротив……..но пиесата, която той възнамерява да сложи през месец ноември е по творбата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “, която напълно намерено се гаври с българите като нация и то по време на Сръбско-Българската война през 1885 година.

Бърнард Шоу е притежател на Нобелова премия за литература, само че е „ безспорен профан по география и история “ – това не са мои думи, а на самия него. Нямам визия дали поради „ шоуто “ в името си избира Българо-Сръбската война за деяние на своята пиеса, само че в нея макар непознаването на България и българите, което самият той в никакъв случай не е крил, напълно целеустремено се наскърбява българската нация от това време с изтъкването на нелепи обстоятелства като това, че цялостен живот не се къпят, че в България има сериозна опозиция на сапуна, че домовете им са обзаведени безвкусно, че неналичието им на хигиена ги прави варвари, че имат една единствена библиотека в цялата страна единствено с два рафта и няколко оръфани книги на нея. С всички тези внушения в тъкмо тази пиеса Шоу постанова в международен мащаб визията за един замърсен и незаслужаващ почитание народ.

Тази пиеса не е превеждана на български език близо 130 години (първото и издание е през 2018) и е забранявана неведнъж в международен мащаб. През 1903 година е неразрешена във Виенския „ Бургтеатър “, а през 1921 година български студенти освиркват „ комедията “ в Берлин и Виена, където след това спектаклите са свалени от репертоара. Тогава Бърнард Шоу упреква българите в липса на възприятие за комизъм и некадърност да се надсмиват над себе си. Разбира се, не е прав, само че мога да го оправдая, защото с изключение на българския народ не е познавал и българската литература с произведения като „ Бай Ганьо “ и „ Криворазбраната цивилизация “.

Проблемът с Бърнард Шоу тогава, а и с Джон Малкович през днешния ден, е че те се гаврят с една нация и нейните национални герои. Но най-големият проблем е за шефа на Народния спектакъл и за всички нас като българи – това ли би трябвало да приветстваме в салоните? Замислете се чие име носи Народният спектакъл и какво е написал Иван Вазов по същото това време в „ Новото гробище над Сливница “:

„ Българио, за тебе те умряха,

една бе ти почтена зарад тях,

и те за теб почтени, майко, бяха… “

А почтена ли е съгласно вас тази пиеса за Народния спектакъл? Знаете ли каква война е това за България? Колко доброволци хващат пушките и отиват да пазят одеве основаното Отечество, Родина, Свободна България?

Знаете ли, че един от тези доброволци, до момента в който пътува с влака за фронта, написва едно стихотворение, няколко стиха за Родината, която отива да пази? Той, за благополучие, оцелява. Казва се Цветан Радославов, а стиховете му звучат и ще не престават да звучат по този начин:

„ Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней…… “

Точно тези няколко стиха стават горделивост за всеки същински българин. А вие българи ли сте?

Тази пиеса е засегнатост за всеки българин и не трябва да бъде допускано тя да бъде поставяна на която и да е сцена в България, минимум на тази на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Обратното освен би означавало, че сме съгласни с написаното в нея, а и че сме народ, който самичък не почита себе си и предците си, починали за неговата независимост. “

Иво Сиромахов отговори на Устата във Facebook, че „ ненужно се пенява “ и в пиесата „ няма нищо ужасно “ : „ Пиесата е поставяна два пъти на българска сцена – през 2007 и 2010 година. Аз съм я гледал в Русенския спектакъл, режисьор беше Николай Поляков. Мисля, че беше озаглавил спектакъла „ Шоколадовият боец “. Патриотизмът е отлично нещо. Но не е зле и да се чете. “

„ Не знам какъв брой пъти да ти повторя че съм я чел. Даже в поста си съм не запомнил да изтъквам възмущението на шоколадовия боец Блънчли: „ Каква страна! Правят си оръдията от черешови дървета. “ Всички герои ли искаш да ти изброя, сюжета в трите дейности или единствено края да ти опиша? “, отговори Устата, представен от obektivno.bg