Моята задача като дете беше да дам всичко от себе

" Моята задача като дете беше да дам всичко от себе си, с цел да съумея. Бях дала заричане пред фамилията си, а по-късно пред себе си. Постарах се да не отчайвам никого. Ако можех в този момент, просто щях да ѝ кажа - мамо, аз съумях! "

Преди години едно малко момиченце с огромни, будни очи потегля към гонене на фантазията си. Малката Ева, която познава до болежка дистанцията от родния Петрич до Кюстендил. Тези 100 и осем километра, които стотици пъти изминава с рейса, тъй като е дала обещание пред фамилията си – да успее!

Години по-късно, дребното момиченце е бронзова медалистка по битка от Олимпийските игри в Токио. Спазила е обещанието пред фамилията и себе си. И в случай че през днешния ден има опция, единствено една единствена, ще каже на своята майка – съумях!

Ева – момичето с две лица. Борбеното, мощно момиче в залата няма нищо общо с кокетната, цветна и доста друга дама в всекидневието. Дава една друга визия на женската битка в България и намига на всички дами, без значение от специалността им – да не не помнят да демонстрират женствеността си.

С усмивка на разположение споделя: " В всекидневието си съм едно… беззащитно и нежно момиченце. " Разбира се, преди да схванеш, че за секунди може да те тушира!

Медалистката от Олимпийските игри разказва бронза като сплав от толкоз доста страсти. Най-трудните 24 часа в живота ѝ. Така дефинира часовете след изгубения полуфинал в Токио.



" Излязох от залата. Поплаках си 30-40 минути. Имах да смъквам и преди дребния край на другия ден. Въртях колелото, плачех си и изкарвах цялата страст от себе си. В този миг спортистът е като един робот. Трябва да потушиш всички страсти в себе си, не спиш цяла нощ и на идващия ден да излезеш все едно нищо не се е случило. "