Руснаци почитат бг борец-атонски монах
Монаси почитат като светец български състезател, герой от Горна Оряховица, а руснаци направиха даже и документален филм за него, написа dnesbg.
За страдание, у нас историята на този божи чиновник през днешния ден е незнайна и мнозина от някогашните му другари към момента не знаят нищо за битието му на духовник и за съвсем мистериозната му гибел, настъпила преди 23 години на Света гора Атонска.
Светското име на монаха е Тодор Джамбазов и е роден през 1974 година Баща му Кръстьо, който от няколко години също е мъртвец, е някогашен треньор по битка, джудо и самбо във физкултурното сдружение “Локомотив ” в железничарския град. Родителите на дребния Тошко са разведени, като той е отгледан от татко си. За майка му Гинка познатите и от град Царево споделят, че е била най-милата, добра и христолюбива жена, която познават. Бащата на Тошко има упоритостта да направи сина си герой и международен първенец, по тази причина още от детските години персонално го тренира. Момчето имало всички качества да направи сполучлива кариера. Участва в интернационалните надпревари и печели орден след орден. Бабата и дядото на младия състезател са срещу внукът им да се занимава със спорт, защото от дете има сериозен сърдечен проблем. Бащата обаче е безапелационен, че синът му ще продължи неговия път в спорта. На момчето въобще не е дадена думата, с цел да дефинира своето бъдеще. До завършването на междинното обучение той слуша своя татко треньор. След това обаче неизвестно по какъв начин и по какви аргументи в душата на младежа настава тотално видоизменение и той внезапно обръща душата си към религията.
Кандидатства и е признат за студент в Богословския факултет на Софийския университет. А през 1996 година, преди да приключи висшето си обучение, приема монашество в Поморийския манастир и духовното име Антоний.
Ето по какъв начин го разказва неговият сътрудник от студентските години писателят Мартин Ралчевски:
“Беше малък на растеж. Слаб. Леко наведен. Усмихнат. Благ. Вежлив. И надълбоко преклонен. Облечен бе все с черни облекла, които бяха забележими и семпли. Носеше постоянно със себе си огромна раница, която беше цялостна с книги. Веднъж я подвигнах и колкото да съумях да я задържа. Попитах го за какво всеки ден носи книги, които не е допустимо да прочете. А той отговори, че ги чете по малко, само че и че по този начин се бори с огъня на пристрастеностите. Отец Антоний имаше доста позитивни качества, а и гении. Освен смирението, кротостта, вежливостта, добротата и вярата, той бе също и доста любознателен. Четеше непрестанно и беше осведомен с богословието. Нямаше човек, който да го попита нещо и да не получи обстоен отговор. ”
Прегърнал ревниво християнството, отец Антоний още като студент е подготвен да подлага на критика и самите преподаватели и даже ги упреква в липса на задоволително религия, когато те слагат някои религиозни канони под подозрение или се пробват да ги обяснят единствено с естествените закони. “Бог е всесилен и е по-силен от законите ”, декларира изрично някогашният състезател на единия от професорите в университетската публика пред очите на сътрудниците си. А във връзка с удържането на чисто младежките физиологични щения на плътта Антоний изяснява, че когато у него нахлуят сходни стремежи, се бори с тях като мъкне на гърба си тежката раница и прави с нея извършения все едно подвига щангата в залата по битка.
Още в младежките години, приел монашеството и аскетичния метод на живот, отец Антоний предчувства, че краят на живота му безжалостно наближава. “Имам проблеми със сърцето и за мене този живот тук, на земята, няма да е дълъг ”, споделя той на шокирания си състудент Мартин.
“Един ден го попитах какво би си купил, в случай че завоюва от тотото един милион. Отговори ми, че не желае да печели пари. Аз обаче настоях да си намерения. След малко съмнение сподели, че щял да си купи всичките творения на светите отци в оригинали. Имало ги на гръцки език, били хиляди томове и коствали цяло положение ”, спомня си Ралчевски. След като приключват Богословския факултет, връзката сред него и Антоний прекъсва, защото отецът отпътува за Атон. За времето прекарано там си спомнят и описват монасите, били в чест контакт с него. Антоний идва на Света гора с различен духовник – Константин, само че двамата не желали да се откриват в Зографския манастир, защото съгласно тях в него нямало старци, които можели да им бъдат духовни наставници. Затова вземат решение да живеят като отшелници, надалеч от хората и суетатата.
Един от старците, Папа Янис, въпреки всичко съумява да ги убеди да се върнат в Зографския манастир с думите, че който останел там до края, ще получи мъченическия венец на св. Георги. Така въпреки всичко Антоний заживява в Зографската обител под духовното попечителство на игумена Рафаил.
“Беше доста хубав, само че в това време и юродив. Всичките му облекла бяха обърнати с шевовете на открито. Носеше постоянно една остаряла съветска скуфия, която нахлупваше ниско над очите си. Поясът му пък висеше надолу като сабя. Обувките му постоянно бяха скъсани и от дупките им се посочваха пръстите на краката му. Беше нехаен към външнсия си тип, само че пък неизмеримо дисциплиниран ”, спомня си отецът Рафаил.
По време на тригодишния престой на отец Антоний в Зографския манастир има един миг, за който няма задоволително информация и пояснение. Братята от манастира споделят, че той постоянно бил обладаван от духове, като тогава той цялостен се сковавал и постоянно не можел въобще да се движи и даже да диша. Според отец Рафаил, откакто над захласнатия бъдела прочетена молитва, бесовете го напускали и той прибирал още веднъж естественото си положение, само че доста мъчно се възстановявал.
Въпреки своите странности отец Антоний бил индивидът, който постоянно викали, с цел да отсъжда или да помирява при различия братята от обителта.
В конкуренцията със гибелта Антоний желае да бъде подстриган в схизма, най-висшата степен на отделяне на монаха от мирския свят и отдаването му на духовното. Желанието му е изпълнено, а скоро по-късно гибелта застига някогашния състезател в съня му на 3 март 2000 година “През нощта дяволът го нападнал, хванал го и го сковал. Той се молел на леглото си. Врагът го хванал и той е умрял. Било е битка до гибел. В битката с дявола е настъпил и краят на пътя му ”, споделя отец Рафаил. След гибелта на своя Тошко майка му Гинка също приема монашество под името Антония. Умира 5 години след сина си. Бащата го надживява с към 20 години.
След гибелта на отец Антоний някои от братята в Зографския манастир споделят, че той нееднократно им се явявал в съня или по време на молитва в храма. Един от тях е и самият отец Рафаил, пред който духът на Антоний споделил: “Спасих се и в този момент съм в Рая! ”
За отец Антоний Нови Атонски към този момент има изработен къс документален филм от съветски екип. Във кино лентата той е разгласен за светец. Неговото име и живот обаче не са известни за българските ревностни християни. А би трябвало. Защото, въпреки да не е изгорял на клада или да е обезглавен, някогашният състезател герой справедливо се подрежда до останалите новобългарски светци като Георги и Никола Софийски, Тарапонтий Трънски и други персони от църковната ни и световна история.
създател: СЛАВА
...
За страдание, у нас историята на този божи чиновник през днешния ден е незнайна и мнозина от някогашните му другари към момента не знаят нищо за битието му на духовник и за съвсем мистериозната му гибел, настъпила преди 23 години на Света гора Атонска.
Светското име на монаха е Тодор Джамбазов и е роден през 1974 година Баща му Кръстьо, който от няколко години също е мъртвец, е някогашен треньор по битка, джудо и самбо във физкултурното сдружение “Локомотив ” в железничарския град. Родителите на дребния Тошко са разведени, като той е отгледан от татко си. За майка му Гинка познатите и от град Царево споделят, че е била най-милата, добра и христолюбива жена, която познават. Бащата на Тошко има упоритостта да направи сина си герой и международен първенец, по тази причина още от детските години персонално го тренира. Момчето имало всички качества да направи сполучлива кариера. Участва в интернационалните надпревари и печели орден след орден. Бабата и дядото на младия състезател са срещу внукът им да се занимава със спорт, защото от дете има сериозен сърдечен проблем. Бащата обаче е безапелационен, че синът му ще продължи неговия път в спорта. На момчето въобще не е дадена думата, с цел да дефинира своето бъдеще. До завършването на междинното обучение той слуша своя татко треньор. След това обаче неизвестно по какъв начин и по какви аргументи в душата на младежа настава тотално видоизменение и той внезапно обръща душата си към религията.
Кандидатства и е признат за студент в Богословския факултет на Софийския университет. А през 1996 година, преди да приключи висшето си обучение, приема монашество в Поморийския манастир и духовното име Антоний.
Ето по какъв начин го разказва неговият сътрудник от студентските години писателят Мартин Ралчевски:
“Беше малък на растеж. Слаб. Леко наведен. Усмихнат. Благ. Вежлив. И надълбоко преклонен. Облечен бе все с черни облекла, които бяха забележими и семпли. Носеше постоянно със себе си огромна раница, която беше цялостна с книги. Веднъж я подвигнах и колкото да съумях да я задържа. Попитах го за какво всеки ден носи книги, които не е допустимо да прочете. А той отговори, че ги чете по малко, само че и че по този начин се бори с огъня на пристрастеностите. Отец Антоний имаше доста позитивни качества, а и гении. Освен смирението, кротостта, вежливостта, добротата и вярата, той бе също и доста любознателен. Четеше непрестанно и беше осведомен с богословието. Нямаше човек, който да го попита нещо и да не получи обстоен отговор. ”
Прегърнал ревниво християнството, отец Антоний още като студент е подготвен да подлага на критика и самите преподаватели и даже ги упреква в липса на задоволително религия, когато те слагат някои религиозни канони под подозрение или се пробват да ги обяснят единствено с естествените закони. “Бог е всесилен и е по-силен от законите ”, декларира изрично някогашният състезател на единия от професорите в университетската публика пред очите на сътрудниците си. А във връзка с удържането на чисто младежките физиологични щения на плътта Антоний изяснява, че когато у него нахлуят сходни стремежи, се бори с тях като мъкне на гърба си тежката раница и прави с нея извършения все едно подвига щангата в залата по битка.
Още в младежките години, приел монашеството и аскетичния метод на живот, отец Антоний предчувства, че краят на живота му безжалостно наближава. “Имам проблеми със сърцето и за мене този живот тук, на земята, няма да е дълъг ”, споделя той на шокирания си състудент Мартин.
“Един ден го попитах какво би си купил, в случай че завоюва от тотото един милион. Отговори ми, че не желае да печели пари. Аз обаче настоях да си намерения. След малко съмнение сподели, че щял да си купи всичките творения на светите отци в оригинали. Имало ги на гръцки език, били хиляди томове и коствали цяло положение ”, спомня си Ралчевски. След като приключват Богословския факултет, връзката сред него и Антоний прекъсва, защото отецът отпътува за Атон. За времето прекарано там си спомнят и описват монасите, били в чест контакт с него. Антоний идва на Света гора с различен духовник – Константин, само че двамата не желали да се откриват в Зографския манастир, защото съгласно тях в него нямало старци, които можели да им бъдат духовни наставници. Затова вземат решение да живеят като отшелници, надалеч от хората и суетатата.
Един от старците, Папа Янис, въпреки всичко съумява да ги убеди да се върнат в Зографския манастир с думите, че който останел там до края, ще получи мъченическия венец на св. Георги. Така въпреки всичко Антоний заживява в Зографската обител под духовното попечителство на игумена Рафаил.
“Беше доста хубав, само че в това време и юродив. Всичките му облекла бяха обърнати с шевовете на открито. Носеше постоянно една остаряла съветска скуфия, която нахлупваше ниско над очите си. Поясът му пък висеше надолу като сабя. Обувките му постоянно бяха скъсани и от дупките им се посочваха пръстите на краката му. Беше нехаен към външнсия си тип, само че пък неизмеримо дисциплиниран ”, спомня си отецът Рафаил.
По време на тригодишния престой на отец Антоний в Зографския манастир има един миг, за който няма задоволително информация и пояснение. Братята от манастира споделят, че той постоянно бил обладаван от духове, като тогава той цялостен се сковавал и постоянно не можел въобще да се движи и даже да диша. Според отец Рафаил, откакто над захласнатия бъдела прочетена молитва, бесовете го напускали и той прибирал още веднъж естественото си положение, само че доста мъчно се възстановявал.
Въпреки своите странности отец Антоний бил индивидът, който постоянно викали, с цел да отсъжда или да помирява при различия братята от обителта.
В конкуренцията със гибелта Антоний желае да бъде подстриган в схизма, най-висшата степен на отделяне на монаха от мирския свят и отдаването му на духовното. Желанието му е изпълнено, а скоро по-късно гибелта застига някогашния състезател в съня му на 3 март 2000 година “През нощта дяволът го нападнал, хванал го и го сковал. Той се молел на леглото си. Врагът го хванал и той е умрял. Било е битка до гибел. В битката с дявола е настъпил и краят на пътя му ”, споделя отец Рафаил. След гибелта на своя Тошко майка му Гинка също приема монашество под името Антония. Умира 5 години след сина си. Бащата го надживява с към 20 години.
След гибелта на отец Антоний някои от братята в Зографския манастир споделят, че той нееднократно им се явявал в съня или по време на молитва в храма. Един от тях е и самият отец Рафаил, пред който духът на Антоний споделил: “Спасих се и в този момент съм в Рая! ”
За отец Антоний Нови Атонски към този момент има изработен къс документален филм от съветски екип. Във кино лентата той е разгласен за светец. Неговото име и живот обаче не са известни за българските ревностни християни. А би трябвало. Защото, въпреки да не е изгорял на клада или да е обезглавен, някогашният състезател герой справедливо се подрежда до останалите новобългарски светци като Георги и Никола Софийски, Тарапонтий Трънски и други персони от църковната ни и световна история.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ