Как дъските Boaz стигнаха до Самоводската чаршия в Търново
Момчил Дуканов е роден в Русе, живее в София от над 20 години и се занимава с телевизионни продукции и реклама. Хобито му обаче - да майстори творби от дърво, го води във Велико Търново и по-конкретно - на събитието " Нощ на Самоводската чаршия " през 2017 година Градът и улицата на занаятите го пленяват и той взема решение, че мястото на неговите творби - бутикови дъски за рязане под марката Boaz, е тъкмо там. Няколко години по-късно той сбъдва фантазията си и по този начин става първият нов занаятчия на Самоводската чаршия от 13 години насам.
Началото на историята е през 2015 година - Момчил към този момент дълги години се занимава с телевизионна реклама и корпоративно видео, само че взема решение, че това му е омръзнало и ще си направи дърводелска работилница. " Нещо ми стана, удари ме нещо като гръм и взех решение да се занимавам с дърво ", споделя той. Започва да майстори дъски за рязане: " Случаен избор ", споделя той. В началото е нещо като занимание - въпреки всичко Момчил и фамилията му живеят в къща в покрайнините на София и той е привикнал да поправя и майстори неща. В един миг обаче - поради опита си с маркетинг и реклама, взема решение да сътвори личен бранд и да го нарежда доста точно - толкоз точно, че един ден английското кралско семейство да му стане клиент.
Фотограф: Личен списък Един български бранд с упоритости
Кръщава марката си Boaz - дума, събрала доста символика и смисли. В дословен превод от турски значи " гърло ", а в метафоричен се употребява за труднодостъпна околност с доста завои. Среща се и в Стария завет, като в превод от иврит значи " в силата си ". " За мен това е един преход, който би трябвало да направя в силата си ", споделя Момчил. Създава личен уебсайт - на британски, защото взема решение, че бутиковите му дъски, които не са евтини, мъчно ще се продават в България. " Подцених пазара ", смее се той. Момчил споделя, че е one man show - същински майстор, който работи самичък и от време на време употребява помощта на чираци - когато има доста поръчки. " Няма служащи във компанията. Има хора, които ми оказват помощ, когато има доста работа, такива, които ми оказват помощ със обществените мрежи, и други "
Мечтата на майстора е английското кралско семейство да си поръча дъска Boaz Реклама
" В началото произвеждах неща за другари. Те ми дадоха противоположна връзка, дъските ставаха все по-добри, аз - също. Лека-полека се почисти една база от модели и от аксесоари, които сега хората могат да намерят в онлайн пространството и на Самоводската чаршия, където е единственият физически магазин на марката ", споделя Дуканов. Дъските идват опаковани в особено изработен за тях кутии. " Клиентът получава произведение, което е бутиково, не нещо общоприетоо или пластмасово. Дъските съвсем постоянно стават мотив за диалог, вършат храната да наподобява добре. Повърхността е антибактериална, обработена е напълно с натурални ленени масла и вакси от черен восък. Дървеният материал е естествен, няма никакви употребявани байцове. Моите данни сочат, че хора, които са получили подарък (защото дъските се купуват главно за подарък), се връщат, с цел да купят още веднъж и да подарят на някого поради самото чувство. Моят артикул е за хора, които ценят това, което влиза в дома им, без значение дали ще е вилица, лъжица, диван или дъска за рязане. Той е за хора с отношение към детайла, към презентацията и с избрани естетически визии ", споделя занаятчията.
Дъските Boaz се продават в Германия, в Дания, Холандия, в Англия, Съединени американски щати, само че обратно на неговите упования, става известно, че най-вече поръчки има от България. " Голяма търговия за занаятчия може да значи 15 - 20 произведения, тъй като за толкоз имаш потенциал, с цел да излезе нещо от ръцете и да е в действителност качествено и да дава отговор на твоя личен критерии. Не може да бълваш всеобща продукция ", споделя Момчил. Той пресмята, че продава към 150 дъски годишно. Това е оптималният потенциал, поради че минималният период за направа е 4-5 дни, а за някои по-сложни модели са нужни сред 5 и 8 дни.
Дърводелецът се старае да работи с български материал - явен, дъб, явор, череша, само че за жалост положителният материал постоянно отива в печката - такова ни е отношението към суровината и у нас дърводобивът се схваща като дърва за огрев. Той обича да работи с доста друга дървесина - като с разпознаваема, по този начин и с екзотична, което дава колорит в изделията и повече благоприятни условия за композиция.
Фотограф: Личен списък Търново - обич от пръв взор
" В един прелестен миг ме поканиха на едно събитие, което се назовава " Нощ на Самоводската чаршия ". Беше 2017 година, мисля. Това е един повече от прелестен фестивал на занаятите, вълшебно място, където се събират хора от всички точки на България ", споделя Момчил. Той отива там да показа изделията си, които към оня миг не са доста известни като продукт. " Влюбих се в Търново и в Самоводската чаршия. Там са скрити изключителни национални благосъстояния под формата на изключителни майстори. Следващата година отидох отново и още веднъж претърпях същата красива страст ", споделя Момчил. По щастливо стичане на събитията на Самоводската чаршия се освобождава помещение. Такова нещо се случва доста, доста рядко. Занаятът и дюкяните на чаршията нормално се предават по завещание. " Може би към 13 години, преди аз да се появя там, нямаше нов занаятчия. Появи се опцията да взема пространства чартърен. Тук би трябвало да отворим скобата, че с цел да се наричаш " занаятчия ", би трябвало да имаш диплома за подобен, издадена от Регионалната занаятчийска камара. Когато в действителност искаш нещо, би трябвало да си подготвен да инвестираш в себе си, да дадеш. Аз вложих в себе си и изкарах майсторско удостоверение, явих се на търг за помещението и съумях да го печеля. От един вманиачен почитател на Самоводската чаршия в действителност станах един от майсторите. "
Фотограф: Личен списък Реклама
Момчил към този момент има свое място на чаршията: " Чудя се изложба ли е, дюкян ли е, шоурум ли е. Там няма по какъв начин да създавам задачите дъски - те се вършат с огромни, шумни и прашни машини. На чаршията единствено ги приключвам. Хората виждат елементи от това, което се случва. Има и екран, на който вървят видеа с останалата част от процеса. Но това, което получават, е персоналният контакт с майстора, което е едно незабравимо прекарване. Когато искаш да развиваш бранд, е доста значимо да присъстваш на най-малко едно такова място. "
Фотограф: Надежда Чипева От занаятчия до деятел
Скоро откакто се нанася на чаршията, Момчил усеща потребността да е пълностоен член на занаятчийската колегия и да способства за популяризирането на мястото. Преди няколко години майсторите от архитектурно-етнографския комплекс се сплотяват в съдружие, през което към този момент се случват забавни неща - обичаите за Лазаровен оживяват за първи път тази година, на 24 май провеждат празник на буквите, а Момчил се заема с организирането на галерия с портрети на всички майстори от чаршията. " Не бива да се чака единствено на страната и общината, би трябвало да има и частна самодейност, с цел да се развива мястото ", споделя той. На въпрос какво възнамерява в бъдещето Момчил дава отговор: " Разбира се, желая да развия повече марката, да доближи до повече пазари, само че това, което ми се желае в действителност, е този персонален контакт, това допиране до хората, да влезе индивидът и да каже: " Боже, какъв брой са хубави нещата. " Тоест отсега нататък мисля да развъртвам физически обекти, само че това ще е на много по-следващ стадий. "
Фотограф: Надежда Чипева Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Десислава Лещарска
Началото на историята е през 2015 година - Момчил към този момент дълги години се занимава с телевизионна реклама и корпоративно видео, само че взема решение, че това му е омръзнало и ще си направи дърводелска работилница. " Нещо ми стана, удари ме нещо като гръм и взех решение да се занимавам с дърво ", споделя той. Започва да майстори дъски за рязане: " Случаен избор ", споделя той. В началото е нещо като занимание - въпреки всичко Момчил и фамилията му живеят в къща в покрайнините на София и той е привикнал да поправя и майстори неща. В един миг обаче - поради опита си с маркетинг и реклама, взема решение да сътвори личен бранд и да го нарежда доста точно - толкоз точно, че един ден английското кралско семейство да му стане клиент.
Фотограф: Личен списък Един български бранд с упоритости
Кръщава марката си Boaz - дума, събрала доста символика и смисли. В дословен превод от турски значи " гърло ", а в метафоричен се употребява за труднодостъпна околност с доста завои. Среща се и в Стария завет, като в превод от иврит значи " в силата си ". " За мен това е един преход, който би трябвало да направя в силата си ", споделя Момчил. Създава личен уебсайт - на британски, защото взема решение, че бутиковите му дъски, които не са евтини, мъчно ще се продават в България. " Подцених пазара ", смее се той. Момчил споделя, че е one man show - същински майстор, който работи самичък и от време на време употребява помощта на чираци - когато има доста поръчки. " Няма служащи във компанията. Има хора, които ми оказват помощ, когато има доста работа, такива, които ми оказват помощ със обществените мрежи, и други "
Мечтата на майстора е английското кралско семейство да си поръча дъска Boaz Реклама
" В началото произвеждах неща за другари. Те ми дадоха противоположна връзка, дъските ставаха все по-добри, аз - също. Лека-полека се почисти една база от модели и от аксесоари, които сега хората могат да намерят в онлайн пространството и на Самоводската чаршия, където е единственият физически магазин на марката ", споделя Дуканов. Дъските идват опаковани в особено изработен за тях кутии. " Клиентът получава произведение, което е бутиково, не нещо общоприетоо или пластмасово. Дъските съвсем постоянно стават мотив за диалог, вършат храната да наподобява добре. Повърхността е антибактериална, обработена е напълно с натурални ленени масла и вакси от черен восък. Дървеният материал е естествен, няма никакви употребявани байцове. Моите данни сочат, че хора, които са получили подарък (защото дъските се купуват главно за подарък), се връщат, с цел да купят още веднъж и да подарят на някого поради самото чувство. Моят артикул е за хора, които ценят това, което влиза в дома им, без значение дали ще е вилица, лъжица, диван или дъска за рязане. Той е за хора с отношение към детайла, към презентацията и с избрани естетически визии ", споделя занаятчията.
Дъските Boaz се продават в Германия, в Дания, Холандия, в Англия, Съединени американски щати, само че обратно на неговите упования, става известно, че най-вече поръчки има от България. " Голяма търговия за занаятчия може да значи 15 - 20 произведения, тъй като за толкоз имаш потенциал, с цел да излезе нещо от ръцете и да е в действителност качествено и да дава отговор на твоя личен критерии. Не може да бълваш всеобща продукция ", споделя Момчил. Той пресмята, че продава към 150 дъски годишно. Това е оптималният потенциал, поради че минималният период за направа е 4-5 дни, а за някои по-сложни модели са нужни сред 5 и 8 дни.
Дърводелецът се старае да работи с български материал - явен, дъб, явор, череша, само че за жалост положителният материал постоянно отива в печката - такова ни е отношението към суровината и у нас дърводобивът се схваща като дърва за огрев. Той обича да работи с доста друга дървесина - като с разпознаваема, по този начин и с екзотична, което дава колорит в изделията и повече благоприятни условия за композиция.
Фотограф: Личен списък Търново - обич от пръв взор
" В един прелестен миг ме поканиха на едно събитие, което се назовава " Нощ на Самоводската чаршия ". Беше 2017 година, мисля. Това е един повече от прелестен фестивал на занаятите, вълшебно място, където се събират хора от всички точки на България ", споделя Момчил. Той отива там да показа изделията си, които към оня миг не са доста известни като продукт. " Влюбих се в Търново и в Самоводската чаршия. Там са скрити изключителни национални благосъстояния под формата на изключителни майстори. Следващата година отидох отново и още веднъж претърпях същата красива страст ", споделя Момчил. По щастливо стичане на събитията на Самоводската чаршия се освобождава помещение. Такова нещо се случва доста, доста рядко. Занаятът и дюкяните на чаршията нормално се предават по завещание. " Може би към 13 години, преди аз да се появя там, нямаше нов занаятчия. Появи се опцията да взема пространства чартърен. Тук би трябвало да отворим скобата, че с цел да се наричаш " занаятчия ", би трябвало да имаш диплома за подобен, издадена от Регионалната занаятчийска камара. Когато в действителност искаш нещо, би трябвало да си подготвен да инвестираш в себе си, да дадеш. Аз вложих в себе си и изкарах майсторско удостоверение, явих се на търг за помещението и съумях да го печеля. От един вманиачен почитател на Самоводската чаршия в действителност станах един от майсторите. "
Фотограф: Личен списък Реклама
Момчил към този момент има свое място на чаршията: " Чудя се изложба ли е, дюкян ли е, шоурум ли е. Там няма по какъв начин да създавам задачите дъски - те се вършат с огромни, шумни и прашни машини. На чаршията единствено ги приключвам. Хората виждат елементи от това, което се случва. Има и екран, на който вървят видеа с останалата част от процеса. Но това, което получават, е персоналният контакт с майстора, което е едно незабравимо прекарване. Когато искаш да развиваш бранд, е доста значимо да присъстваш на най-малко едно такова място. "
Фотограф: Надежда Чипева От занаятчия до деятел
Скоро откакто се нанася на чаршията, Момчил усеща потребността да е пълностоен член на занаятчийската колегия и да способства за популяризирането на мястото. Преди няколко години майсторите от архитектурно-етнографския комплекс се сплотяват в съдружие, през което към този момент се случват забавни неща - обичаите за Лазаровен оживяват за първи път тази година, на 24 май провеждат празник на буквите, а Момчил се заема с организирането на галерия с портрети на всички майстори от чаршията. " Не бива да се чака единствено на страната и общината, би трябвало да има и частна самодейност, с цел да се развива мястото ", споделя той. На въпрос какво възнамерява в бъдещето Момчил дава отговор: " Разбира се, желая да развия повече марката, да доближи до повече пазари, само че това, което ми се желае в действителност, е този персонален контакт, това допиране до хората, да влезе индивидът и да каже: " Боже, какъв брой са хубави нещата. " Тоест отсега нататък мисля да развъртвам физически обекти, само че това ще е на много по-следващ стадий. "
Фотограф: Надежда Чипева Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Десислава Лещарска
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ