Ползи от пчелния мед
Може би най-ценният естествен артикул, прочут на хората от древността, е медът. Той е освен вкусна храна, само че и естествен артикул за поддържане на здравето, който се употребява необятно и от обичайна медицина. Медът е опция при лекуването на клинични положения, вариращи от зарастване на рани до ракови положения.
Макар че на всички са познати опциите на меда и изгодите от него, може да се предложат още сведения в тази посока, защото здравословните му благоприятни условия се дължат на неговия невероятен, чудодеен състав.
Същност и приемане на пчелния мед
Медът е натурален естествен артикул, добиван от медоносната пчела, който насекомите вършат от нектара на цветята. Произвеждат го за храна за кошера през студените зимни месеци.
Производството на мед е същинско свещенодействие, осъществявано от дребните инсекти, които смесват нектара с ензими, разграждайки комплицираните захари в него на по-прости и по-трудни за кристализиране. Процесът е неведнъж повтарян, до момента в който се сгъсти нектарът, а след това се складира в пчелни пити, където пчелите го проветряват с пърпорене на крилата си и по този начин течностите от него се изпаряват и се получава добре познатият ни мед.
Готовият артикул се запечатва от пчелите в кафези с восък, с цел да се употребява по-късно. Това е необикновен артикул, който няма потребност от други процедури, с цел да се употребява, не се скапва в никакъв случай и може да се съхранява на стайна температура.
Състав на пчелния мед
Медът е удивителна храна със комплициран състав. В неповторимата примес влизат към 200 сформира, които варират по повод източниците на нектар и медена роса. Продуктът съдържа и дребни количества пъстър прашец, пчелни ензими и микроорганизми, както и дребни части пчелен восък и пчелен клей /прополис/.
Около 80% от тежестта на меда се пада на захарите в него. На водата се падат 14-18 %. В останалите проценти се съдържат ензими, киселини, протеини, растителни пигменти, минерали, витамини и други субстанции. В 1 с.л. мед се съдържат 22 калории и 17 грама въглехидрати под формата на захари.
Захари в меда
В този артикул захарите са 24 типа. Познатата ни трапезна захар съдържа единствено сукроза. Пропорциите на другите типове захари варират съгласно типа на меда. Те дефинират усета и изгодите от всеки тип мед.
Глюкозата и фруктозата съставляват 73 % от тежестта на меда. Пропорциите им са почти идентични, макар че източниците на медна роса и нектар са разнообразни. Фруктозата е по-сладка, по тази причина типовете мед, в които доминира, са по-сладки на усет. Тези, в които доминира глюкозата, кристализират по-бързо и са с по-гъста консистенция.
Някои захари се създават от ензими по време на производството на меда, а други се получават разследване на химическите промени при съхраняването му.
Ползи за здравето от захарите
Захарите в меда, тялото ни преобразува напълно в гликоза и тя дава силата, която му е нужна. Гликозата отделя водороден прекис с антимикробни и антиракови свойства.
Тялото се доставя и с пробиотици с натурален генезис от олизахаридите, подкрепящи положителните чревни бактерии. Те подкрепят храносмилането и пазят от чревни болести, в това число тежки такива като рака на дебелото черво. Предотвратяват и инфекциите на горните дихателни пътища при прекосяването през гърлото и устната празнина. Профилактират също уринарни инфекции, високо кръвно налягане, висок холестерол и други.
Добавянето на мед към киселото мляко и други млечни артикули, които ферментират, подхранва техните пробиотични бактерии и ускоряват интензивността им.
Вода в меда
Водната наличие в меда е към 16-18 % най-често. Това пречи на дивите дрожди да се развъждат. Ако водата се усили, медът може да ферментира. Водната наличие в продукта спада до 14 % в някои типове мед.
Ензими в меда
Докато пчелите трансформират нектара в мед, от техните жлези се отделят ензими. Най-важните от тях са:
- Инвертаза - тя трансформира сукрозата в нектара в гликоза и фруктоза;
- Амилази - разлагат скорбялата;
- Гликозна оксидаза - трансформира гликозата в гликозна киселина и водороден прекис;
- Каталаза и мулаза.
Тези типове мед, които са по-тъмни, съдържат повече ензими. Те обаче се дезактивират от директната слънчева светлина и несъразмерната жега. Затова вътре в кошера е мрачно, а температурата се контролира от пчелите- работнички.
Ползи за здравето от ензимите
Ензимът инвертаза смила известна част от сукрозата и е потребна за хората, на които им липсва сукроза поради гастроентерит.
Гликозната оксидаза намалява киселинността на натрия в храната, напитките, стомашните и чревните сокове и улеснява производството на водороден прекис.
Киселини в меда
Поради наличието на органични киселини, медът може да се дефинира като относително киселинен артикул. Главната от тях е гликозната киселина. Има още оцетна, лимонова, мравчена киселина, ябълчена и янтърна киселина, както и фенолови киселини като кофеиновата, канелената и феруловата киселини. Има и малко мастни киселини, както и към 18 аминосикелини.
Киселинността в другите типове мед се движи от 3, 2 до 4, 5. Подобна е на тази в портокаловия сок. По-тъмните типове мед са по-киселинни. Киселинността прави меда резистентен на ферментация и по тази причина е толкоз дълготраен.
Ползи за здравето от киселините в меда
Киселинността на меда го прави антибактериален. Суровият мед по тази причина е алкално произвеждаща храна. Преработеният мед създава киселини.
Витамини и минерали в меда
В меда има дребни количества витамин А и В, фолиева киселина, витамини Д, С, Е и К. Витамин С варира в другите типове мед от 5 до 150 мг на 100 грама мед и зависи от количеството на цветния прашец в меда.
В меда се срещат и минерали като алуминия, калция, хрома, хлора, медта, желязото, магнезия, мангана, фосфора, калия, селена, натрия, сярата и цинка. Количествата зависят от минералите в почвата, където са виреели растенията - източници на нектар и медена роса. По-тъмните типове мед съдържат повече минерали.
Количествата на витамините и минералите не са огромни, само че задоволяват потребностите на тялото. Консумацията на мед ускорява наличието на витамин С в кръвта.
Полифеноли в меда
Извличани от феноловата киселина, феноловите съединения варират според от източниците на нектар за пчелите. Повечето от тях са антиоксиданти, а някои са растителни естрогени. Основните полифеноли в меда са флавоноидите, има и кофеинова, ванилова и танинова киселина, също с такива свойства.
Полифенолите в меда са основно антиоксиданти, като някои от тях са по-ефективни от витамин С. Някои полифаноли оказват естрогенен резултат върху тялото, като се прикрепват към естрогенните рецептори в клетките и ги задействат.
Странични резултати от меда
Медът е неповторима храна и лек, само че може да бъде рисков за дребни деца, през първата година след раждането им. Той е източник на спори, причиняващи ботулизъм и оттова идва заплахата на дребните деца.
Във всички други случаи това е потребна и безвредна храна, която в редки случаи е алерген и провокира алергични реакции.
Приемът на мед би трябвало да се лимитира от хора, спазващи диета с ниско наличие на захари или въглехидрати.
При всички случаи медът е повсеместен подсладител с натурален генезис с доста изгоди за здравето. Той е калорична храна, с която не трябва да се прекалява, умерената приложимост е задоволителна за хранителни и лечебни потребности.
