Съпругът ми, Ив Клайн
Минавах около една изложба в Дюселдорф през 1957 година, когато видях синя монохромна картина на прозореца. Спрях и просто застанах пред него. Бях надълбоко разчувстван от метода, по който художникът можеше да провокира нещо нематериално, духовно, посредством цвят. Отведе ме в небето и ме накара да се замисля за нашата вселена, за това къде се намираме във Вселената.
Едва година по-късно срещнах художника, който го нарисува. Работех в Ница, Франция, като au pair за художника Арман и фамилията му. Една вечер, когато той и жена му бяха на открито, чух някой на входната врата да споделя, че той е Ив Клайн и че желае да види Арман. След като гледах шоуто в Дюселдорф, му се възхитих. Бях си представял какъв може да бъде, какъв ще бъде духът му и по какъв начин ще наподобява. Но не го пуснах. Знаех, че не би трябвало да пущам никого. Казах му да се върне на идващия ден. Когато се върна, видях хубав мъж с очарователна усмивка и красиво наличие. Той докосна сърцето ми.
По-късно той ме помоли да видя студиото...
Прочетете целия текст »
