Минаха няколко дни от новата 2024 година. Политическият живот почти

Минаха няколко дни от новата 2024 година. Политическият живот съвсем е западнал, единствено на места през медиите се чуват хвалби от ръководещите и рецензии от опозицията. Но още в първите дни след ваканцията в Народното събрание ще чакаме конфликти към законите за правосъдната промяна, за избора на регулаторите. Пред ръководещите остават два месеца до ротацията на министър председателите. Ще има ли промяна на министри, с чий мандат ще се прави държавното управление на Мария Габриел? По тези и други въпроси „ Труд “ беседва с доцента по политология в СУ „ Св. Климент Охридски “ Стойчо Стойчев.

– Кои събития от политологична позиция бихте откроили през отишлата си 2023 година, доцент Стойчев?

– Разбира се, на първо време това е новата формула на ръководство – ротацията, при председателството на Народното събрание и държавното управление. След това – измененията в конституцията, които бяха обсъждани съвсем 10 години. На трето място бих сложил новата роля на Движение за права и свободи, тя наподобява доста по-различна от преди.

– Сглобката или амалгамата, както вие я нарекохте, свърши ли си главните цели, които бе набелязала и поради които бе основана – конституцията, Шенген и еврозоната?

– Тези цели служеха по-скоро като легитимация на ръководството, нещо като по-трайна заварка сред тези парламентарни групи, с цел да могат да ръководят по-дълго, даже оттатък тези цели. Сега ще е забавно каква ще бъде ролята на Движение за права и свободи, тъй като до момента най-важното бе тяхната поддръжка за приемането на конституционните промени. Сега новата легитимация ще бъде, че регулаторните органи ще се избират с квалифицирано болшинство от две трети и Движение за права и свободи отново ще би трябвало да участва в този развой. Като гледах по какъв начин се развиха нещата си мисля, че не ГЕРБ вкарва Движение за права и свободи в тази формула на ръководство, а по-скоро това е „ Продължаваме промяната “.

– Какво ви кара да мислите по този начин?

– Политическа партия още не са завладяни на абордаж от Делян Пеевски, само че под някаква форма разчитат на Движение за права и свободи да балансират връзките в тази доста огромна амалгама от партийни субекти, да наподобяват по-кооперативни и да се заобикалят кавги. Очевидно Движение за права и свободи са нужен сътрудник. Това е институционалното пояснение на нещата. А по-неинстуционалното е, че по някакъв метод водачите на Политическа партия, най-много Асен Василев, са се споразумели с Пеевски. На мен по този начин ми наподобяват нещата, в сравнение с тези, които обществено се тиражират, че ГЕРБ доста си държат на Движение за права и свободи към момента.

– В същото време Пеевски десетки пъти сподели, че Движение за права и свободи няма да желае и да взе участие в държавното управление след ротацията, само че спекулации по този въпрос вървят надали не всеки ден?

– Това е печелившата тактика, в това число и за ГЕРБ. Разбира се, при ГЕРБ има и различен прочит – че личните им гласоподаватели държат на такова присъединяване в изпълнителната власт. Избирателите на Борисов са привикнали да го гледат като министър-председател, като ръководещ. Така че тези заигравки със промяна на министри са нещо като обръщение към личните им гласоподаватели, да ги стимулират и да ги държат във форма.

– Почти не минава ден без Борисов да приказва за промяна на министри, а ППДБ напомнят, че сделката е единствено за ротация на министър председателите?

– То по този начин е контрактувано, само че когато се стигне до ротацията, този кабинет би трябвало да подаде оставка, тя да се гласоподава и да бъде призната от болшинството и по-късно да гласоподава за кабинета на Мария Габриел. Но до момента никой не е сподели с чий мандат ще бъде осъществен този кабинет. Президентът ще го връчи първо на ГЕРБ, такава е процедурата. Едва ли отново ще го върнат и с мандата на Политическа партия да бъде осъществен кабинета на Габриел. Така че доста неща при самата ротация занапред ще би трябвало да се предоговарят и да се дооговарят – с чий мандат ще се осъществя кабинета, структурата му ще се резервира ли. Бяха споделили, че ще приказват по тези въпроси, само че като мине конституцията. Е, тя мина и в този момент чакаме през януари и февруари да се разбере какво ще се случи на и след 6 март, когато изтича мандатът на Николай Денков.

– Очевидно първите два месеца на 2024 година ще минат под знака на ротацията…

– Да, и редом с това ще върви и интензивно законодателство във връзка с правосъдната власт. Защото всички неуредени въпроси, които пораждат с смяната на конституцията, в този момент ще би трябвало да бъдат уредени със закона за правосъдната власт. Предстои да забележим кой ще внася тези законопроекти. От една страна министърът на правораздаването е приел да прави тези неща, само че редом с това и Пеевски е доста предприемчив и свикнахме да виждаме законопроекти с негов автограф и тези на Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов. Пеевски се популяризираше като бащата на новата конституция и пред младежкото Движение за права и свободи и във всичките си изяви говореше за гаранция на държавността и в този момент може да се яви като стожер на правосъдната промяна.

– Оптимист ли сте за тази промяна?

– Аз постоянно съм бил песимистичен към нея. Една промяна би трябвало да се прави с доста дейното присъединяване на всички нива от тези, които ще бъдат реформирани. Няма по какъв начин политиците да натрапят нещо на тези хора и да чакат, че системата ще се реформира и ще се одобри. Имаме опитът от 2015 година, видя се какво стана по-късно, самите вносители на промяната не я долюбиха. „ Съдебна промяна “ е лесна дефиниция, която минава за всеобща приложимост. Изглежда разумно – като си оправим съда, той ще следи за спазването на разпоредбите и – хей живот, здравей, здравей! С официални ограничения не могат да се вземат решение поведенчески модели и цивилизационни настройки. Не става, би трябвало да се промени човешкия материал. Тези хора са израснали в някаква система, която ти искаш да промениш, без те да вземат участие в нея. Те би трябвало да бъдат уверени авансово, а не да седят в профил и да чакат каква нова дивотия ще им измислят депутатите, с цел да могат те да си живуркат постарому.

– В признатите конституционни ремонти има един доста противоречив текст – че непознати жители с български паспорти могат да станат депутати и министри у нас?

Реклама

– Допустимостта на този текст е дискусионна. Според мен нямаше потребност от това. То бе поставено да легитимира пост фактум проблема с двойното поданство на Кирил Петков в случай, че той към този момент не стои, мина и отпътува. Да изперат Киро с конституционни промени не им бе належащо на Политическа партия. Сега нещата опират до Конституционния съд. ГЕРБ си има там съдии, въпросът е дали Движение за права и свободи ще изкара някаква скрита квота в него, а и президентът има своя.

– Коментарите за въздушния и морски Шенген се движат от огромен триумф за българската дипломация до национално изменничество и мотив за оставка на правителството…

– Пробивът е реалност най-много във връзка с холандската позиция. Защото Холандия беше огромният проблем през всичките тези 17 години, откогато сме член на Европейски Съюз, тя постоянно препятстваше България по пътя за Шенген. Първо бяха Холандия плюс Финландия плюс Германия, след това гарманската и финландската позиция се промени. Австрия се появи неотдавна, само че като цяло спирачката бе Холандия, и по-точно Марк Рюте, който бе министър председател през цялата тази ера, в която и Борисов бе министър-председател. Според мен позицията на Рюте е била някаква персонална злост към ГЕРБ и Бойко Борисов и неговото ръководство. Нещата внезапно се трансформираха, когато Кирил Петков стана министър председател, Рюте съобщи, че му има вяра.

Сега министър-председател е Николай Денков от Политическа партия, който е доста непосредствен с Кирил Петков. Според мен като отпадна факторът „ Холандия “, австрийските спънки ще се преодолеят бързо по някакъв метод – дали при промяната на председателството на Европейски Съюз, дали като нашата ротация направи нещо друго, ще забележим. Но си мисля, че преди 10-12 години България бе изгубила интерес към участието в Шенген заради интензивните си контакти с Русия – издаване на визи за руснаци, които да купуват парцели у нас и да идват на отмора у нас. За мен шенгенското пространство нкога не е било някаква заветна цел. Този проблем бе изваден от нафталина от Румен Радев, който трябваше да реализира някакви триумфи. Ходи даже в суперлуксозната опера във Виена да беседва с президента на Австрия. Шенген в никакъв случай не бе народен външнополитически приоритет за България за разлика от участието ни в НАТО и Европейски Съюз. Много по-съществен проблем от Шенген е еврозоната.

– Датата за влизането ни в нея е избрана за 1 януари следващата година.

– Тази дата ще се движи, тя е обтекаема, против нея няма някакви вътрешнополитически причини, които страните в еврозоната могат да формулират. Нито сме с огромен дълг, нито има нещо общо с мигрантите. Еврозоната значи доста съществени промени, достъп до пари, това ще бъде огромен скок за България, което ще бъде усетено дейно от всички. До огромна степен влизането в еврозоната е под контрола на финансовия министър. Предстои да се види до каква степен Асен Василев е уверен „ еврозонист “ или не, тъй като той на процедура може да саботира целия развой. Не имам вяра обаче това да стане, държавното управление ще направи всичко, с цел да бъде спазен периода 1 януари 2025 година

– Имаше апели да се изключат тв приемниците пет минути преди Нова година, когато президентът държа петминутна тирада, в която се разгласи за единство на обществото и мощно водачество.

– Той постоянно го декларира. Под единство и водачество той схваща всички да се обединят към него. Президентът се утвърди като един от политическите водачи.

– Движението „ Трети март “, на което той се явява нещо като подстрекател, допустимо ли е да стане партия и даже да взе участие на евроизборите през юни, каквито гласове се чуват?

– Заявки всевъзможни около президента се чуват, всевъзможни спекулации има. Но историята ни е посочила, че един президент тръгне ли да се занимава с партийно строителство и водачество след мандата си, нормално се разочарова много. Те постоянно имат високи упования като определени мажоритарно с два милиона гласа и си мислят, че са носители на някаква легитимност и че зад тях фактически стоят два милиона и като създадат партия ще избият рибата. Въпросът е, че нашата политическа просвета е такава, че българите не обичат елитите си, бързо ги обезглавяват и бързо им омръзват. Като си седял 10 години начело на авансцената, ти в действителност значително си втръснал на хората. Освен това тези два милиона, които са дали своят вот за теб, са функционалности на доста неща – да вземем за пример някой е дал своя вот за теб, тъй като не е желал за различен и тази поддръжка внезапно се оказва имагинерна и понижава доста пъти и те падат отвисоко. Затова е измислено те да имат пожизнена защита от НСО, държавен офис и секретарка, с цел да им се подскаже, че са обезпечени до живот и оттук насетне да не се занимават с нищо друго. Радев стартира политическата си кариера през президентството и там би трябвало да я завърши. Да не приказваме, че като военачалник, авиатор и т. н. неговата реализация е била на напълно друго място.

– Как съгласно вас може да се разплете възелът в Столичната община?

– Там нещата се много аналогични с предходния мандат в Народното събрание – с заявления, че с този или оня няма да работят, с „ вие се оправяйте “. Очевидно кметът желае да построи някакъв корпоративен модел, то различен вид няма. Но доста хора няма по какъв начин да го преглътнат, това мъчно се изяснява. В такава обстановка огромните партии не би трябвало да издигат свои претенденти за ръководител на СОС. В подобен фрагментиран вид постоянно би трябвало да се избере някой от дребните партии, а огромните да го поддържат. Примерно Вили Лилков, доста хора от ГЕРБ съжаляваха, че той не е техен претендент за кмет.

– Покрай демонтажа на паметника на руската войска чухме доста остри думи по наш адрес от съветската посланичка у нас Митрофанова и от говорителката на съветското Външно Захарова. Няма никакви реакции от наша страна.

– Каква реакция да има? То и съветската реакция с изключение на остри думи друго не остава да се направи. Ясно е към този момент, че Русия не е факторът, какъвто беше във връзка с България и това се е случило не тъй като нашите ръководещи са огромни русофоби. Русия води война, има други фокуси и други ползи. Руските реакции като тези на Митрофанова и Захарова не плашат никого към този момент у нас, никой не им обръща внимание. Друго ще бъде, в случай че Лавров или Путин кажат нещо…

ВИЗИТКА

Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 година Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 година пази дисертация на тематика “Европеизация на представителния хайлайф в България: измерения и резултати ”. Доцент в Софийския университет от 2018 година Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.

Доц. Стойчев е началник на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и учител по разбор на политическия риск и противопоставяне на проведената престъпност в катедра “Политология ” на Софийския университет “Св. Климент Охридски ”.
Интересите му са в региона на проведената престъпност, престъпни пазари, разбор на политическия риск, избори и прогнозиране.