Михаела Аргилашка доказва, че за да си добър татуист, не

Михаела Аргилашка потвърждава, че с цел да си добър татуист, не е нужно да си мъж. Напротив, от ден на ден дами се насочват към тази специалност. Пловдивчанката е единствено на 22 години, а към този момент има стабилен опит зад тила си в областта на това забавно изкуство.

„ Обичах да рисувам още от напълно дребна. Помня, че в учебно заведение приятелите ми се нареждаха на опашка, с цел да им надрасквам всякакви картинки по кожата с маркер. Те ми посочваха някаква дрънкулка, а аз я прерисувах. И по този начин безобидно стартира всичко “, усмихва се Михаела.

Когато подраснала, към този момент била запалена по тату манията и пробвала да твори с къна. На 17 среща занаятчия татуист, който последователно я образова и я вкарва в тънкостите на работата. Преди да се престраши да твори, дамата се упражнява в продължение на месеци върху изкуствена кожа. А по-късно в ролята на първото „ опитно зайче “, доверило тялото си на Михаела, влиза майка й.

„ Да бъдеш татуист, е концепция, която не се харесва на всички. А родителите ми постоянно са ме подкрепяли и са уважавали избора ми, за което съм доста щастлива “, отбелязва художничката.

Сега тя може да се похвали с 5-годишен стаж и стотици удовлетворени клиенти, които с неспокойствие очаквали завръщането й в Пловдив, откакто прекарала лятото в шарене на туристите в Приморско. Освен че работи в студио за татуировки, надарената дама учи педагогика на образованието по изобразително изкуство в АМТИИ и преподава по предмета на по-малките възпитаници в СУ „ Патриарх Евтимий “. Казва, че многото неща, с които се е заловила, не й тежат, а изпълват всекидневието й със смисъл.

„ Превърнах заниманието си в специалност, а това е доста прелестно, само че и не е толкоз елементарно. Все още диря недостатъци в работите си и се старая да ги оправям. Когато погледна първите татуировки, които съм правила, виждам къде мога да се оправя по-добре и се старая идващия път всичко да бъде съвършено “, споделя Михаела, признавайки си, че от време на време е прекомерно сериозна към себе си.

Твърди, че до момента в никакъв случай не се е случвало някой да излезе от студиото неудовлетворен. " Докато бях в Приморско обаче, постоянно се случваше клиентите да се запътват непосредствено към моя сътрудник, без да извърнат внимание на това, че рисувам и аз. Явно хората не са привикнали да виждат дами татуистки, тъй като в тази специалност по-голямата част са мъже “, изяснява пловдивчанката.

Момичета против момчета - кой е по-смел?

За да се направи една татуировка, се изисква храброст от страна на клиента. Оказва се, че девойките са по-подготвени за болката при допира на иглата върху кожата. Женското тяло е по-издръжливо и с по-висок предел на толерантност. Мъжете са по-чувствителни и доста постоянно, сядайки на стола в студиото, се отхвърлят в последния миг от боязън да не ги боли.

" Психологическата настройка е доста значима ", твърди Михаела. Тя споделя, че се е случвало хора да пребледняват от типа на иглата, да им прилошава, когато чуят звука на машинката или пък като видят капка кръв. Затова е от голямо значение, преди да подхващат стъпката, да помислят добре и да се приготвят.

" Не е толкоз ужасно. Аз самата имам пет татуировки и не съм усетила кой знае какво неразположение при изработката им. Разбира се, всичко зависи и от размера на иглата, размера на картината, оформянето на светлосенките, типа мастило - цветно или черно, и мястото на тялото ", споделя художничката.

Сбръчкват ли се шарките на старини?

Една от тематиките, които живо вълнуват " нетатуираните ", е какво ще се случи след години с телата на тези, които са дръзнали да се нашарят. Истината е, че годините минават еднообразно за всички, а картините по кожата, изцяло естествено, ще се посмачкат.

Това обаче не трябва да тревожи никого, защото старостта единствено би могла да наподобява по-интересно с някоя друга картина по тялото.

" Само Бог може да ме съди "

Безспорно най-предпочитаният надпис на всички времена при хората, решили да се татуират, си остава " Само Бог може да ме съди ".

Посланието се среща по ръце и крайници на български и британски. Баналната фраза и до ден сегашен е измежду най-желаните, макар че от дълго време е изгубила първичния си смисъл.

Не пийте преди татус

Докато преди години не са съществували способи за притъпяване на болката при изработката на татус, през днешния ден методите са много. Клиентите могат да намажат мястото на бъдещата татуировка с лидокаин или да пийнат болкоуспокояващо, само че и в двата случая резултатът е краткотраен.

Най-честата неточност при опит да се избегне дисконфортът е използването на алкохол. Спиртните питиета вместо да понижат, още повече ускоряват чувствителността.

Съвети

След като излезете от студиото с към този момент подготвена татуировка:

1. Свалете фолиото след един-два часа и измийте татуировката с хладка вода и антибактериален сапун.

2. Подсушете идеално с чиста забрадка или салфетка и намажете тъничък пласт от пастата, която ви е предложена от вашия татуист.

3. В първите 7 дни мажете татуировката 5-6 пъти на ден на равни шпации от време.

4. През този интервал при къпане не използвайте гореща вода и се пробвайте през първите 3-4 дни изобщо да не мокрите татуировката.

5. В края на първите 7 дни татуираната повърхнина стартира да се бели на ситни люспи. Не ги премахвайте механично посредством драскане и чоплене.

6. През вторите 7 дни след мокрене наложително мажете татуировката 1-2 пъти на ден с дерматичен вазелин.

7. В първите 15-20 дни са безусловно неразрешени солариумът, плуването в басейни и излагането на татуировката на директна слънчева светлина.