В занаята трябва да вложиш сърцето си
Миглена Чаталова тъче черги и шалове. Пъстри и слънчеви. Има работилница на Самоводската чаршия във Велико Търново. При майсторката ме води изложбата-базар " Съзвучия II ", показана в края на ноември в Националния етнографски музей в София. Миглена и нейните съграждани, сътрудници и другари Евгени Пенчев и Мила Милчева демонстрираха свои пана с дърворезба и бродерия, ефирни пъстри тъкани шалове и тъкани черги.
Тримата имаме една и съща пристрастеност - нашите занаяти, и работим в благозвучие, по тази причина нещата се получават доста елементарно и вълшебно, споделя Миглена.
Тя поназнайва тайните на тъкачеството - още като момиче стартира да учи занаята от майка си и към този момент 32 години твори. Хората имат доста динамичен живот и непрекъснато търсят нещо, в което да намерят себе си, а аз имах щастието да открия това, което желая да върша, още на 19 години, признава Миглена. И споделя за началото на своя креативен път.
В работилницата първо имало два остарели огромни стана, с течение на времето майка и щерка основават напълно друг образ на тъкачницата. Тогава бях доста непримирима, изхабих доста нерви да се боря и със системата, и със остаряло мислене и вярвания. Когато започнах да тъка, правех напълно нетипични неща, а старите майстори бяха доста срещу моите цветосъчетания - не били в традицията, споделя Миглена. Много дълго трябваше да изяснявам, че традицията е нещо живо, което се развива. Съвременният човек не желае в дома си неща, които принадлежат на друго време, когато мисленето е било друго, както и битът. Имало е доста недостиг, страдалчество, което се вижда и в старите тъкани - те са тъмни, като че ли демонстрират какво е било в душите на хората, имало е войни, мъжете са умирали, мнозина са си отивали от заболявания... Животът не е бил елементарен и всичко това е давало отражение и в изкуството.
Преди няколко години в България (Враца) се появил занаятчия, който създава извънредно красиви станове, и пристигнало време старите да се " пенсионират ". Сега Миглена работи на модерни и доста по-удобни станове, с по-малки размери. По нейни наблюдения през днешния ден хората желаят да си купят нещо, което да сложат и на кресло, на диван, на маса, на стена... А черги с огромни размери се вършат рядко и единствено по поръчка.
Миглена тъче чергите с обичайни материали - на памучна основа, с вълнен вътък. А шаловете създава на специфичен, по-тесен стан, като употребява и акрил, защото нишката би трябвало да е по-тънка, а и цветовете на тези прежди са топли и доста свежи. И чергите, и шаловете й са шарени, радостни. Не се взимам насериозно - по тази причина, споделя през смях Миглена, подарък ми е да мога да нареждам цветове, обичам да го върша, напряко се захласвам. Шарките вплита със специфична техника - отбирана. Вкарва и детайли от фолклора и традицията, само че минали през нейното светоусещане.
Прочутата Самоводска чаршия е " туристическа " улица, дневно минават стотици хора от целия свят, българи, чужденци, всеки си харесва по нещо, разпитват, споделят... На майстора най му е прелестно да види, че е основал нещо, което радва хората и ги прави щастливи. Това зарежда и Миглена, само че посетителите постоянно прекъсват работата й и я разсейват. Затова тя най-добре твори в фамилната работилница - в нея ваят керамиката брачният партньор Валери Йотов и щерка й Симона Павлова. Тя е на 26 години, приключила е керамика в Нов български университет при проф. Моника Попова и към този момент е фамилна. Опитвала е да тъче, поназнайва нещо, само че на нея сърцето й е в керамиката.
Занаятът би трябвало да ти идва от вътрешната страна, да го обичаш, сърцето ти да е там, да имаш потребност да твориш с ръцете си, споделя Миглена. В българския език има един израз - Какво се разтакаваш! При нас най-важното е да имаш самообладание - както да тъчеш, по този начин и да разтакаваш, когато си сбъркал, да го поправяш. Според нея това е скъпо умеене, използвано и в живота. Мога да разнищвам и най-заплетените прежди и до момента в който го върша, си мисля за някаква обстановка, която имам във всекидневието. По същия метод тя се разплита и в живота ми. Всички неща са доста свързани - това знание ми го е дал занаятът, с времето, с доста работа и наблюдения. Всяка креативна активност носи духовни прекарвания и в случай че имаш желанието да видиш тези неща, си талантлив от небето, уверена е Миглена.
Изкусната тъкачка има пояснение за какво занаятите не притеглят множеството модерни деца - те липсват в бита им. Когато майка ти и баба ти тъкат, на теб ти е забавно, това е твоят живот и ежедневие. Сега децата са доста разнообразни, скучно им е да се занимават с това. Поначало, в случай че искаш да тъчеш, би трябвало да си минал избрана възраст, да си узрял и да си дадеш сметка дали в действителност имаш потребност да го правиш. Миглена не губи време да демонстрира на тези, които желаят просто да опитат, тъй като това не е съществено, а й лишава доста сила.
И по този мотив се сеща за една забавна история. Преди няколко години неин другар екскурзовод я помолил да изтъче България в рогозка. Заех се, само че като започнах да тъка, видях, че е невероятно да се изтъче България в една рогозка. И започнах да диря какъв брой броя да са чергите, с цел да подхождат на цифрата на България. Научих, че то е 31. Направих 31 черги за България, пуснах ги в интернет с къс текст и хората започнаха да ги споделят. Тогава при мен пристигна една жена - Ирена Бучкова от София, която към този момент ми е другарка. Освен че искаше да си купи рогозка, имаше предпочитание да се научи да тъче. Беше толкоз въодушевена, че аз я насочих към мой сътрудник, огромен занаятчия, който има доста ученички. Ирена е упорита и амбициозна, тя се научи да тъче и в този момент си има тъкачница в София - " Багреница ". Много съм признателна, че това нещо се случи, то беше вдъхновяващо и за двете ни.
Както постоянно по празници, Миглена ще работи в тъкачницата си на Самоводската чаршия. За да достави наслада на хората, които желаят да изненадат околните си с неповторим, ръчно направен подарък. След това ще събере фамилията си вкъщи, ще наредят трапезата, ще прикадят къщата и ще преживеят една хубава, уютна вечер дружно.
Тримата имаме една и съща пристрастеност - нашите занаяти, и работим в благозвучие, по тази причина нещата се получават доста елементарно и вълшебно, споделя Миглена.
Тя поназнайва тайните на тъкачеството - още като момиче стартира да учи занаята от майка си и към този момент 32 години твори. Хората имат доста динамичен живот и непрекъснато търсят нещо, в което да намерят себе си, а аз имах щастието да открия това, което желая да върша, още на 19 години, признава Миглена. И споделя за началото на своя креативен път.
В работилницата първо имало два остарели огромни стана, с течение на времето майка и щерка основават напълно друг образ на тъкачницата. Тогава бях доста непримирима, изхабих доста нерви да се боря и със системата, и със остаряло мислене и вярвания. Когато започнах да тъка, правех напълно нетипични неща, а старите майстори бяха доста срещу моите цветосъчетания - не били в традицията, споделя Миглена. Много дълго трябваше да изяснявам, че традицията е нещо живо, което се развива. Съвременният човек не желае в дома си неща, които принадлежат на друго време, когато мисленето е било друго, както и битът. Имало е доста недостиг, страдалчество, което се вижда и в старите тъкани - те са тъмни, като че ли демонстрират какво е било в душите на хората, имало е войни, мъжете са умирали, мнозина са си отивали от заболявания... Животът не е бил елементарен и всичко това е давало отражение и в изкуството.
Преди няколко години в България (Враца) се появил занаятчия, който създава извънредно красиви станове, и пристигнало време старите да се " пенсионират ". Сега Миглена работи на модерни и доста по-удобни станове, с по-малки размери. По нейни наблюдения през днешния ден хората желаят да си купят нещо, което да сложат и на кресло, на диван, на маса, на стена... А черги с огромни размери се вършат рядко и единствено по поръчка.
Миглена тъче чергите с обичайни материали - на памучна основа, с вълнен вътък. А шаловете създава на специфичен, по-тесен стан, като употребява и акрил, защото нишката би трябвало да е по-тънка, а и цветовете на тези прежди са топли и доста свежи. И чергите, и шаловете й са шарени, радостни. Не се взимам насериозно - по тази причина, споделя през смях Миглена, подарък ми е да мога да нареждам цветове, обичам да го върша, напряко се захласвам. Шарките вплита със специфична техника - отбирана. Вкарва и детайли от фолклора и традицията, само че минали през нейното светоусещане.
Прочутата Самоводска чаршия е " туристическа " улица, дневно минават стотици хора от целия свят, българи, чужденци, всеки си харесва по нещо, разпитват, споделят... На майстора най му е прелестно да види, че е основал нещо, което радва хората и ги прави щастливи. Това зарежда и Миглена, само че посетителите постоянно прекъсват работата й и я разсейват. Затова тя най-добре твори в фамилната работилница - в нея ваят керамиката брачният партньор Валери Йотов и щерка й Симона Павлова. Тя е на 26 години, приключила е керамика в Нов български университет при проф. Моника Попова и към този момент е фамилна. Опитвала е да тъче, поназнайва нещо, само че на нея сърцето й е в керамиката.
Занаятът би трябвало да ти идва от вътрешната страна, да го обичаш, сърцето ти да е там, да имаш потребност да твориш с ръцете си, споделя Миглена. В българския език има един израз - Какво се разтакаваш! При нас най-важното е да имаш самообладание - както да тъчеш, по този начин и да разтакаваш, когато си сбъркал, да го поправяш. Според нея това е скъпо умеене, използвано и в живота. Мога да разнищвам и най-заплетените прежди и до момента в който го върша, си мисля за някаква обстановка, която имам във всекидневието. По същия метод тя се разплита и в живота ми. Всички неща са доста свързани - това знание ми го е дал занаятът, с времето, с доста работа и наблюдения. Всяка креативна активност носи духовни прекарвания и в случай че имаш желанието да видиш тези неща, си талантлив от небето, уверена е Миглена.
Изкусната тъкачка има пояснение за какво занаятите не притеглят множеството модерни деца - те липсват в бита им. Когато майка ти и баба ти тъкат, на теб ти е забавно, това е твоят живот и ежедневие. Сега децата са доста разнообразни, скучно им е да се занимават с това. Поначало, в случай че искаш да тъчеш, би трябвало да си минал избрана възраст, да си узрял и да си дадеш сметка дали в действителност имаш потребност да го правиш. Миглена не губи време да демонстрира на тези, които желаят просто да опитат, тъй като това не е съществено, а й лишава доста сила.
И по този мотив се сеща за една забавна история. Преди няколко години неин другар екскурзовод я помолил да изтъче България в рогозка. Заех се, само че като започнах да тъка, видях, че е невероятно да се изтъче България в една рогозка. И започнах да диря какъв брой броя да са чергите, с цел да подхождат на цифрата на България. Научих, че то е 31. Направих 31 черги за България, пуснах ги в интернет с къс текст и хората започнаха да ги споделят. Тогава при мен пристигна една жена - Ирена Бучкова от София, която към този момент ми е другарка. Освен че искаше да си купи рогозка, имаше предпочитание да се научи да тъче. Беше толкоз въодушевена, че аз я насочих към мой сътрудник, огромен занаятчия, който има доста ученички. Ирена е упорита и амбициозна, тя се научи да тъче и в този момент си има тъкачница в София - " Багреница ". Много съм признателна, че това нещо се случи, то беше вдъхновяващо и за двете ни.
Както постоянно по празници, Миглена ще работи в тъкачницата си на Самоводската чаршия. За да достави наслада на хората, които желаят да изненадат околните си с неповторим, ръчно направен подарък. След това ще събере фамилията си вкъщи, ще наредят трапезата, ще прикадят къщата и ще преживеят една хубава, уютна вечер дружно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ