Как няма да успее оня син, пред който като неплатен огромен данък лежат продадените майчини коси ♥ Павел МАТЕВ
(„ Майка ”, Владимир Димитров – Майстора)
Писмо до мама
Каква булка си била ти, мамо!
по какъв начин светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
Като сърна на горската поляна
ненадейно озовала се в кордон –
изтръпнала – не запомнила си, мамо,
да сториш на свекървата реверанс.
Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те дали прошка дребния ти грях.
100 чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.
А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в срам навеждаш поглед.
А плитките ти две змии до кръста –
завладели младоженческия двор.
Какви коси! Едничка ли госпожица
въздишала на моминския предел
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си мил.
Във тях е свеж черноземен искра
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора
преливали се буйно или плахо…
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.
Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.
Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз разтуха да намеря,
само че елементарно ли е във такива дни?
В такива дни аз – плахото селяче –
желаех за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца по здрач се скри.
На заранта – прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и сподели: „ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи! ”
Сега са други времена, различен – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме в този момент.
Здрависват ме с обич положителните хора,
и ненавижда, ненавижда ме врага.
Но пиша аз и желая да съм правилен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала обратно ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.
Дали стиха ми през днешния ден те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за тъгата тогава,
която не на теб, само че мен в този момент тежи?
Едва ли… Ала ще съумея, мамо!
Как няма да успее оня наследник,
пред който като неплатен голям налог
лежат продадените майчини коси.
Картини: „ Майка ”, Владимир Димитров – Майстора, gallery-victoria.com; заглавна - „ Майка с дете ”, Владимир Димитров – Майстора, 1935
