Мария Зидар: Документалното кино дава човечност на истории, които иначе са само кратки новини
Мария Зидар с кино лентата си " Покаяние " е огромният победител в неотдавна приключилия фестивал " София ДокуМентал " - тя завоюва премията за жена режисьор в конкуренция на мощна селекция от заглавия. Тя е някогашен публицист във водещия словенски ежедневник " Дело ". Има докторска степен по социология от Университета в Любляна, както и бакалавърска степен по публицистика и британски език. Постепенно се насочва към документалното кино, както продължение на публицистиката с други средства. Първоначално е подготвяла сюжети за документални филми за словенската телевизия и е режисирала един от тях. " Помирение ", който стартира в Албания през 2014 година и снима в продължение на 7 години, е дебютният й пълнометражен документален филм.
" Помирение " споделя за убийството на 18-годишната Джисте, убита през 2013 година от Фран, братовчед на татко ѝ. Действието се развива в Северна Албания, където към момента господства феодален кодекс на фамилната чест. Според така наречен закон Канун, прочут още от XV век, в случай че член на една фамилия убие член на друга, околните на жертвата имат право на кърваво възмездие. Това от време на време въвлича цели родове и генерации наред в кървава вендета до безкрайност.
Какво Ви впечатли в историята, която разказвате във кино лентата? Интересува ли Ви тематиката за помиряването и прошката генерално или по - скоро единствено в този съответен случай?
- Тази история е анатомия на един спор, разказан през призмата на персоналната алтернатива за прошката и помиряването. Конфликтите - както обществени, по този начин и персонални - са доста публикувани в района. Едно 18-годишно момиче е убито в мощно патриархална среда, където враждуващите страни - все мъже - не могат да се схванат по какъв начин и за какво се е стигнало до това, какво е предизвикало техния дълготраен спор и коя ценностна система - закон, вяра или остарял кодекс - да се употребяват за разрешаването й в този момент.
На по-широко обществено равнище открих в тази албанска история отзив от това, което следих да се случва в Европа по същото време (през 2013 г.). Дясно популистките партии пропагандираха неотрадиционализъм, шовинизъм и връщане към патриархата. Масово на елементарни хора, лишени от права и глас, се продаваха остарели решения за нови проблеми.
След края на комунистическата тирания при започване на 90 -те години, Албания се оказва във вакуум на полезности. При неналичието на функционираща страна и в резултат на обществените разтърсвания (новото демократично ръководство падна в края на 90 -те години), остарелият кодекс на закона Канун се възражда, ведно с религията и обичайните полезности. Като няма последователност, като няма нови модерни закони, античните правила и ритуали се претълкуват и интерпретират по метод, който постоянно води до корист с тях.
През призмата на една надълбоко персонална история, филмът демонстрира този комплициран спор сред преосмислянето на традицията, религията и законите на страната.
Опитвате ли се от време на време да се поставите на мястото на героите си и да помислите по какъв начин бихте постъпили в тяхната обстановка?
- Да, постоянно го върша. В документалните филми мъчно можем да приказваме за " герои ", това са действителни хора и техният живот. Като режисьор ти използваш емпатията, съпричастността си, с цел да предадеш на публиката прекарванията на други хора. Ти не си просто наблюдаващ на събития и истории, които заснемаш, ти си човешко създание и си повлиян от тези събитията.
Защо преминахте от публицистика към документалното кино ?
- Няколко фактора оказаха въздействие, измежду тях и политическата обстановка в Словения по това време (включваща и усвояване на вестника, в който работех от дясно популистка партия), случаи на цензура, неустановеност в работата и най-важното - все по-тясно пространство за задълбочени материали.
Намерих излаз от всичко това в документалното кино. Днес документалните филми, чиито създатели прекарват години в проучване и следене на избрани тематики, запълват значима празнота в новините посредством своите изследвания и дават човещина на истории, които другояче са единствено къси вести.
" София ДокуМентал " дава премия за жена режисьор и вие я спечелихте. Защо дамите би трябвало да бъдат подкрепяни в документалното кино или в киното като цяло? Какви компликации срещате по време на работа?
- Мартичка Божилова, шефът на фестивала, има огромни знания за киноиндустрията в района и отвън него и е изцяло наясно, че има празнина, дефицит на женско наличие в тази сфера и е належащо да са даде по-голяма видимост и публичност на работата на жените-режисьорки. Аз бях на 26, когато в Словения излезе първият игрален филм, режисиран от жена. Започнах да работя по " Помирение " 10 години по-късно. За тези 10 години различен филм на жена не излезе. Между 1995 и 2017 година единствено един от 9 кино лентата в Словения е режисиран от жена. Това е даже по-малко от междинното за Европа- там са 5 от 10.
В същото време няма разлика в броя на мъжете и дамите, които учат във кино учебни заведения. Тоест женският гений някъде се губи. Във финансово отношение дамите в кинематографията са доста по-зле заплатени. Мъжете режисьори в Европа получават 3 пъти по-високи възнаграждения, противоречие има и като цяло в договорните връзки с дамите, касаещи вторичните доходи след стартирането на един филм-от роялти, награди и други. Има и нещо друго - превъзходството на мъжете в режисурата води до възпроизвеждането на едни и същи модели в гледната точка и интерпретацията на публичните процеси.
Още един път употребявам случая да благодаря за тази премия за постановка, която завоювах в компанията на изключителни сътрудници, селектирани за присъединяване в " София ДокуМентал " - от Марта Попивода до Ирина Цилик.
Мария Зидар с шефа на фестивала Мартичка Божилова
Наградата за жена режисьор " София ДокуМентал " връчва дружно с Българския фонд на дамите. Журито в състав Велислава Попова, основен редактор на " Дневник ", Волфганг Нопфлер, австрийски продуцент и Таня Хорилчук, оператор от Беларус избраха спечелилия измежду 9 режисьорки на модерни, съвременни, дръзки филми, включени в спортната стратегия.
Журито е било впечатлено от способността на режисьорката да каже толкоз доста с толкоз малко думи, най-много с помощта на нейния тънък, внимателен образен жанр. " В едно общество, доминирано от мъже, женският персонаж приказва ясно посредством своята тишина и в последна сметка думата на дамата е последната дума в историята ", обоснова решението продуцентът Волфганг Нопфлер.
" София ДокуМентал " се провежда от Балкански документален център, Фондация " Конрад Аденауер " и Чешки център и е единственият фестивала у нас с фокус върху човешките права.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Помирение " споделя за убийството на 18-годишната Джисте, убита през 2013 година от Фран, братовчед на татко ѝ. Действието се развива в Северна Албания, където към момента господства феодален кодекс на фамилната чест. Според така наречен закон Канун, прочут още от XV век, в случай че член на една фамилия убие член на друга, околните на жертвата имат право на кърваво възмездие. Това от време на време въвлича цели родове и генерации наред в кървава вендета до безкрайност.
Какво Ви впечатли в историята, която разказвате във кино лентата? Интересува ли Ви тематиката за помиряването и прошката генерално или по - скоро единствено в този съответен случай?
- Тази история е анатомия на един спор, разказан през призмата на персоналната алтернатива за прошката и помиряването. Конфликтите - както обществени, по този начин и персонални - са доста публикувани в района. Едно 18-годишно момиче е убито в мощно патриархална среда, където враждуващите страни - все мъже - не могат да се схванат по какъв начин и за какво се е стигнало до това, какво е предизвикало техния дълготраен спор и коя ценностна система - закон, вяра или остарял кодекс - да се употребяват за разрешаването й в този момент.
На по-широко обществено равнище открих в тази албанска история отзив от това, което следих да се случва в Европа по същото време (през 2013 г.). Дясно популистките партии пропагандираха неотрадиционализъм, шовинизъм и връщане към патриархата. Масово на елементарни хора, лишени от права и глас, се продаваха остарели решения за нови проблеми.
След края на комунистическата тирания при започване на 90 -те години, Албания се оказва във вакуум на полезности. При неналичието на функционираща страна и в резултат на обществените разтърсвания (новото демократично ръководство падна в края на 90 -те години), остарелият кодекс на закона Канун се възражда, ведно с религията и обичайните полезности. Като няма последователност, като няма нови модерни закони, античните правила и ритуали се претълкуват и интерпретират по метод, който постоянно води до корист с тях.
През призмата на една надълбоко персонална история, филмът демонстрира този комплициран спор сред преосмислянето на традицията, религията и законите на страната.
Опитвате ли се от време на време да се поставите на мястото на героите си и да помислите по какъв начин бихте постъпили в тяхната обстановка?
- Да, постоянно го върша. В документалните филми мъчно можем да приказваме за " герои ", това са действителни хора и техният живот. Като режисьор ти използваш емпатията, съпричастността си, с цел да предадеш на публиката прекарванията на други хора. Ти не си просто наблюдаващ на събития и истории, които заснемаш, ти си човешко създание и си повлиян от тези събитията.
Защо преминахте от публицистика към документалното кино ?
- Няколко фактора оказаха въздействие, измежду тях и политическата обстановка в Словения по това време (включваща и усвояване на вестника, в който работех от дясно популистка партия), случаи на цензура, неустановеност в работата и най-важното - все по-тясно пространство за задълбочени материали.
Намерих излаз от всичко това в документалното кино. Днес документалните филми, чиито създатели прекарват години в проучване и следене на избрани тематики, запълват значима празнота в новините посредством своите изследвания и дават човещина на истории, които другояче са единствено къси вести.
" София ДокуМентал " дава премия за жена режисьор и вие я спечелихте. Защо дамите би трябвало да бъдат подкрепяни в документалното кино или в киното като цяло? Какви компликации срещате по време на работа?
- Мартичка Божилова, шефът на фестивала, има огромни знания за киноиндустрията в района и отвън него и е изцяло наясно, че има празнина, дефицит на женско наличие в тази сфера и е належащо да са даде по-голяма видимост и публичност на работата на жените-режисьорки. Аз бях на 26, когато в Словения излезе първият игрален филм, режисиран от жена. Започнах да работя по " Помирение " 10 години по-късно. За тези 10 години различен филм на жена не излезе. Между 1995 и 2017 година единствено един от 9 кино лентата в Словения е режисиран от жена. Това е даже по-малко от междинното за Европа- там са 5 от 10.
В същото време няма разлика в броя на мъжете и дамите, които учат във кино учебни заведения. Тоест женският гений някъде се губи. Във финансово отношение дамите в кинематографията са доста по-зле заплатени. Мъжете режисьори в Европа получават 3 пъти по-високи възнаграждения, противоречие има и като цяло в договорните връзки с дамите, касаещи вторичните доходи след стартирането на един филм-от роялти, награди и други. Има и нещо друго - превъзходството на мъжете в режисурата води до възпроизвеждането на едни и същи модели в гледната точка и интерпретацията на публичните процеси.
Още един път употребявам случая да благодаря за тази премия за постановка, която завоювах в компанията на изключителни сътрудници, селектирани за присъединяване в " София ДокуМентал " - от Марта Попивода до Ирина Цилик.
Мария Зидар с шефа на фестивала Мартичка Божилова
Наградата за жена режисьор " София ДокуМентал " връчва дружно с Българския фонд на дамите. Журито в състав Велислава Попова, основен редактор на " Дневник ", Волфганг Нопфлер, австрийски продуцент и Таня Хорилчук, оператор от Беларус избраха спечелилия измежду 9 режисьорки на модерни, съвременни, дръзки филми, включени в спортната стратегия.
Журито е било впечатлено от способността на режисьорката да каже толкоз доста с толкоз малко думи, най-много с помощта на нейния тънък, внимателен образен жанр. " В едно общество, доминирано от мъже, женският персонаж приказва ясно посредством своята тишина и в последна сметка думата на дамата е последната дума в историята ", обоснова решението продуцентът Волфганг Нопфлер.
" София ДокуМентал " се провежда от Балкански документален център, Фондация " Конрад Аденауер " и Чешки център и е единственият фестивала у нас с фокус върху човешките права.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ