Еднорози, дракони и говорещи магарета: чудовищата от Библията
Макар че в Библията основна роля играят най-вече хората, в нея има и изненадващо доста странни животни — говорещи пиявици, морски чудовища и четирикраки инсекти. Теолозите Симоне и Клаудия Паганини са тръгнали по следите им: тяхната книга “Библейските зверове. Защо в Светото писание няма котки, само че има крава палач ” разкрива постоянно подценявани секрети.
Като думата “звяр ” не би трябвало да се схваща в днешния отрицателен смисъл, а като превод на латинската дума “bestia ” — диво животно.
Неприличното предложение на змията
Преди да се появи змията, всичко в парадайса, основан от Бог, върви добре. Бог дава на Адам и Ева всички свободи като се изключи една: да ядат плод от дървото на познанието. Но змията убеждава Ева да опита ябълките. След това Адам също пробва и бедата настава. Бог гони и двамата от парадайса и от този момент насам — както написа в Библията — мъжът би трябвало да изкарва хляба си с пот, а дамата — да ражда деца в неописуема болежка. Змията също е осъдена: тя губи способността си да приказва.
За Църквата змията, несъмнено, е олицетворение на дявола, а съблазняването на Ева се преглежда като ясно доказателство за покварата на женския пол.
Днес някои теолози застъпват тъкмо противоположното мнение. “Тъй като дамата е по-чувствителна и умна от мъжа, змията се обръща точно към нея. Адам най-вероятно не би схванал очарованието да се яде от дървото на познанието ”, се изяснява в книгата на Паганини.
Страховити зверове
Изгонване от парадайса или не: Бог разпорежда на първата човешка двойка задача — “да насели земята и да господства над животните ”. Това обаче не е толкоз елементарно, тъй като някои същества са много страшни.
Динозаврите и Библията ги разделят 65 милиона години, тъй че какво вършат те в Светото писание, питат се Паганини. Въпреки това в няколко псалма се приказва за " Левиатан ": тялото му е покрито с люспи, а зъбите му са големи.
А библейското изложение на еднорога да вземем за пример няма нищо общо със симпатичното животно, харесвано от доста днешни деца — това е звяр, който може “да смаже костите на цели нации ” и когато бяга, тресе земята. Според превода на Библията, изработен от Лутер, даже Исус се е молил малко преди гибелта си на кръста:
“Помогни ми да се измъкна от челюстите на лъва и ме избави от еднорозите ”.
Най-вече Старият завет е цялостен с любопитни митични същества, в това число дракони-човекоядци и петел със змийска опашка. Много от странните зверове може да са се появили в следствие от неправилни преводи и случайни тълкувания на древен текстове, само че значително от тях отразяват и митични създания от антични култури.
Божествено възмездие
Това, в което всички преводи на Библията са единомислещи, е, че Бог неведнъж употребява животните като средство против неверното човечество. В Библията неведнъж се приказва за набези на скакалци, които унищожават цели реколти. Понякога Бог кара нечестивите да бъдат разкъсвани от вълци, а от време на време от лъвове.
И съвсем всеки знае историята за Йона и кита: пророкът се опълчва на Божията воля да проповядва на враждебния асирийски народ. Той отплава скрито, само че Бог кара кит да го погълне и още веднъж да го изплюе на мястото, където е пратен. Но по какъв начин може човек да оцелее три дни в корема на риба? Важно е посланието: не се противопоставяй на своя Бог.
Бойни машини и демонски зверове
Библията показва магарето в позитивна светлина: то е пренесло Мария от Египет, а Исус до Йерусалим, мъдро е, работливо е и в някои псалми даже може да приказва. При коня е друго: за израилтяните той е на първо място “бойна машина, която, без значение дали галопира или е впрегната в каляска, мъчно може да бъде спряна ”.
Конниците на Апокалипсиса, които ще дойдат на земята на страховити бойни коне в Деня на Страшния съд и ще изискат сметка от човечеството, също се вписват в тази идея.
Библейският козел има безславната кариера на изверг. Подобно на овцата, той е в началото е известно добиче, само че след това е претрупан с греховете на хората и е изпратен при дявол в пустинята. Животното се трансформира в прословутия “жертвен агнец ”, а по-късно стартират да го разпознават като олицетворение на дявола.
Странно е, че в Библията не се загатват нито кучета, нито котки. Кучето се загатва единствено като обидна дума, а котката въобще липсва — евентуално, както допускат създателите, тъй като израелските полуномади са били непрекъснато в придвижване, до момента в който котката живее всекидневно на едно място.
Отсъствието ѝ от Библията кара след това богословите да одобряват, че това се дължи на близостта на котката до дявола и неговите вещици.
Крава палач и граблив дървесен червей
Интересна е и кравата палач. Животните, предизвикали гибел, са били убивани с камъни или обесвани, защото съгласно библейския право са носели отговорност за делата си. Така че, в случай че крава убиела човек, тя била осъждана тъкмо както и врабчетата, смущавали с чуруликането си монасите по време на молитва, или дървесните червеи, прояли епископския стол по този начин, че той да рухне. Всичко това би могло да бъде единствено работа на дявола.
В края на книгата си Клаудия и Симоне Паганини заключават, че човек би трябвало “да сложи под въпрос очевидното властване на хората над животните ”. Едва тогава ще можем още веднъж да се доближим до библейския парадайс, където хората и животните живеят в мир дружно.
Като думата “звяр ” не би трябвало да се схваща в днешния отрицателен смисъл, а като превод на латинската дума “bestia ” — диво животно.
Неприличното предложение на змията
Преди да се появи змията, всичко в парадайса, основан от Бог, върви добре. Бог дава на Адам и Ева всички свободи като се изключи една: да ядат плод от дървото на познанието. Но змията убеждава Ева да опита ябълките. След това Адам също пробва и бедата настава. Бог гони и двамата от парадайса и от този момент насам — както написа в Библията — мъжът би трябвало да изкарва хляба си с пот, а дамата — да ражда деца в неописуема болежка. Змията също е осъдена: тя губи способността си да приказва.
За Църквата змията, несъмнено, е олицетворение на дявола, а съблазняването на Ева се преглежда като ясно доказателство за покварата на женския пол.
Днес някои теолози застъпват тъкмо противоположното мнение. “Тъй като дамата е по-чувствителна и умна от мъжа, змията се обръща точно към нея. Адам най-вероятно не би схванал очарованието да се яде от дървото на познанието ”, се изяснява в книгата на Паганини.
Страховити зверове
Изгонване от парадайса или не: Бог разпорежда на първата човешка двойка задача — “да насели земята и да господства над животните ”. Това обаче не е толкоз елементарно, тъй като някои същества са много страшни.
Динозаврите и Библията ги разделят 65 милиона години, тъй че какво вършат те в Светото писание, питат се Паганини. Въпреки това в няколко псалма се приказва за " Левиатан ": тялото му е покрито с люспи, а зъбите му са големи.
А библейското изложение на еднорога да вземем за пример няма нищо общо със симпатичното животно, харесвано от доста днешни деца — това е звяр, който може “да смаже костите на цели нации ” и когато бяга, тресе земята. Според превода на Библията, изработен от Лутер, даже Исус се е молил малко преди гибелта си на кръста:
“Помогни ми да се измъкна от челюстите на лъва и ме избави от еднорозите ”.
Най-вече Старият завет е цялостен с любопитни митични същества, в това число дракони-човекоядци и петел със змийска опашка. Много от странните зверове може да са се появили в следствие от неправилни преводи и случайни тълкувания на древен текстове, само че значително от тях отразяват и митични създания от антични култури.
Божествено възмездие
Това, в което всички преводи на Библията са единомислещи, е, че Бог неведнъж употребява животните като средство против неверното човечество. В Библията неведнъж се приказва за набези на скакалци, които унищожават цели реколти. Понякога Бог кара нечестивите да бъдат разкъсвани от вълци, а от време на време от лъвове.
И съвсем всеки знае историята за Йона и кита: пророкът се опълчва на Божията воля да проповядва на враждебния асирийски народ. Той отплава скрито, само че Бог кара кит да го погълне и още веднъж да го изплюе на мястото, където е пратен. Но по какъв начин може човек да оцелее три дни в корема на риба? Важно е посланието: не се противопоставяй на своя Бог.
Бойни машини и демонски зверове
Библията показва магарето в позитивна светлина: то е пренесло Мария от Египет, а Исус до Йерусалим, мъдро е, работливо е и в някои псалми даже може да приказва. При коня е друго: за израилтяните той е на първо място “бойна машина, която, без значение дали галопира или е впрегната в каляска, мъчно може да бъде спряна ”.
Конниците на Апокалипсиса, които ще дойдат на земята на страховити бойни коне в Деня на Страшния съд и ще изискат сметка от човечеството, също се вписват в тази идея.
Библейският козел има безславната кариера на изверг. Подобно на овцата, той е в началото е известно добиче, само че след това е претрупан с греховете на хората и е изпратен при дявол в пустинята. Животното се трансформира в прословутия “жертвен агнец ”, а по-късно стартират да го разпознават като олицетворение на дявола.
Странно е, че в Библията не се загатват нито кучета, нито котки. Кучето се загатва единствено като обидна дума, а котката въобще липсва — евентуално, както допускат създателите, тъй като израелските полуномади са били непрекъснато в придвижване, до момента в който котката живее всекидневно на едно място.
Отсъствието ѝ от Библията кара след това богословите да одобряват, че това се дължи на близостта на котката до дявола и неговите вещици.
Крава палач и граблив дървесен червей
Интересна е и кравата палач. Животните, предизвикали гибел, са били убивани с камъни или обесвани, защото съгласно библейския право са носели отговорност за делата си. Така че, в случай че крава убиела човек, тя била осъждана тъкмо както и врабчетата, смущавали с чуруликането си монасите по време на молитва, или дървесните червеи, прояли епископския стол по този начин, че той да рухне. Всичко това би могло да бъде единствено работа на дявола.
В края на книгата си Клаудия и Симоне Паганини заключават, че човек би трябвало “да сложи под въпрос очевидното властване на хората над животните ”. Едва тогава ще можем още веднъж да се доближим до библейския парадайс, където хората и животните живеят в мир дружно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ