Магистър-фармацевт разби във в. "Доктор" красивите лъжи на козметичната индустрия и разкри кои са подвеждащите 9 изрази в етикетите
Магистър-фармацевт Надежда Йорданова e родена през 1989 в година Бургас. Завършва Медицинския университет в София. Защитава c отличен дипломна работа в направление “Фapмaкoлoгия, тoкcикoлoгия и фapмaкoгнoзия” в Xaйдeлбepг, Германия, през 2013 година Интересите й включват токсикология, козметология и фapмaкoлoгия.
- Г-жо Йорданова, за какво решихте да вдигнете завесата над подмолните игри на козметичната промишленост?
- Като медицински представител на козметика ми беше неотложно да проуча всички тактики, които конкурентните марки употребяват. Козметичният маркетинг стана второто ми професионално “аз”. Заедно с познанията ми по химия, технология и фармакология, които добих при завършването на висшето си обучение, той ми оказа помощ освен да бъда сполучливо лице на марката, която предлагах, само че и доста по-етичен човек, който не се поддава на несъстоятелни реклами, благи думи и изкусни неистини. След напускането на компанията, в която работех, взех решение да се посветя на клиентите си. Вече от другата страна на барикадата мога да дам информация, която няма да се откри другаде - тъй като е фирмена загадка. Това, което ще ви кажа, не са конспирационни теории. Всяко изказване в това изявление е истина и може да бъде потвърдено. Въпросът е - чувствате ли се подготвени да се потопите в света на красивите неистини?
- Какво крие този свят на красиви неистини?
- Ако изброим всички подвеждащи изказвания, откровени неистини и операции в козметичната промишленост, това изявление ще бъде тежко като наковалня и ще можете да чупите бразилски орехи с него. Тези неистини изсмукват времето, парите ви и най-лошото - могат да увредят кожата ви. Само погледнете какво се случва в региона на биокозметиката - макар съществуването на разнообразни документи обединен аршин няма. Всеки може да си “избере” документ, който да разреши някоя от “недотам био” съставките - феноксиетанол да вземем за пример. Рекламите ни заливат и ни влияят душевен да купим избран артикул. Ние сме привикнали на тези офанзиви и се заблуждаваме, че не ни въздействат. Само дребните деца ще повярват, че Бийонсе използва крем за 30 лева, нали? Това е по този начин, само че концепцията на рекламата не е да ни убеди, че известната персона, която популяризира продукта, го употребява. Целта е да ни въздейства на подсъзнателно равнище, да се научим да асоциираме продукта с познатото красиво лице. И когато отидем в магазина, се насочваме към него, тъй като той към този момент ни е “близък” - ние го разпознаваме на щанда, решаваме: “дай да го пробвам”, купуваме го, без да погледнем наличието въобще, и след това го нанасяме на кожата си. Едно на нула за козметичната промишленост против нас. Е, да не се виним прекалено много. Всеки го е правил най-малко един път в живота си.
- Фирмите изясняват изгодата от продукта си с научни проучвания. Как да одобряваме тази информация?
- Това е още по-плашещо, когато
хитри търговци се пробват да ни пробутат неистини, облечени като научни обстоятелства
Думи, които не разбираме, ни се хвърлят в очите, с цел да звучат рекламите правдиво. Биология, химия, физика се разбъркват като тесте карти и се изливат в невероятни изказвания, които, в случай че бяха правилни, щяха да завоюват Нобелова премия на този, който ги е разкрил. А ние толкоз желаеме да имаме вяра на това, което ни се дава обещание, че купуваме ли, купуваме... Жадуваме младост, която да може да се купи в бурканче. Желаем да пробваме новото, “научно доказаното”, в красивата, изящна опаковка. Харесва ни да употребяваме известни, скъпи марки, тъй като се усещаме елегантни, богати, красиви, глезени с първокласни артикули. Влизаме сами в клопките, които козметичната промишленост ни слага. Като се замислим, излиза, че фирмите ни лъжат, тъй като ние желаем да бъдем лъгани.
- Добре, само че като правова страна и член на Европейския съюз имаме регулаторни органи, които ни пазят от сходни неистини, нали?
- Нека разберем по какъв начин стоят нещата във връзка с законите и етикетите. Европейският съюз е сложил законодателни рамки, които лимитират опцията да бъдем излъгани. Директивата, която ни пази, се назовава “Регулация на козметиката”, позната още и като Директива 1223/2009. Тя е годна от 2013 година и измества остарялата, която е била въведена през 1976 година и е била неведнъж поправяна и допълвана. В новата инструкция са въведени някои основни промени. Ще обърна внимание на практичните й страни - тези, които можем да използваме в всекидневието си. Най-важната от тях е регулацията на етикетирането. Като консуматори ние би трябвало да знаем какво слагаме върху нашата кожа. За страдание хората рядко четат етикетите деликатно. И това е най-малкият проблем... В България, както и в останалите страни от Европейски Съюз козметичните компании са задължени да потвърждават действието на продуктите си.
- Това прави ли се в действителност?
- Не, несъмнено. Законодателството в Европейски Съюз се заобикаля доста интелигентно, с финес, и се употребяват всевъзможни малки врати за отбягване на регулацията.
Надежда Йорданова
- Вие сте били доброволец в провеждани клинични изпитвания. Какъв персонален опит натрупахте от това присъединяване?
- Да, преди време бях доброволец в клинично изпитване, което изследваше въздействието на нараствания банкет на вода върху заболеваемостта от уринарни инфекции. Проучването беше финансирано от известна марка за хранителни артикули, която целеше да употребява изпитването, с цел да популяризира своя марка трапезна вода. Нека следим деликатно: тематиката на изпитването е за въздействието на водата върху уринарните инфекции, само че компанията, която го финансира, ще популяризира единствено своя артикул като намаляващ инфекциите. Независимо че за този резултат действително няма значение дали пием тяхната бутилирана, безбожно скъпа вода, или просто естествена, чешмяна вода. Така се заобикаля законодателството и потребителите се подвеждат да дават големи за българския портфейл суми единствено за вода. Козметичните компании също не вършат изключение, когато става дума за игра на гоненица с европейските правила. Следващия път, когато гледаме реклама на козметика, дано преброим какъв брой пъти се употребяват изречения като: “кожата ще наподобява по-мека, по-хубава”, “видимо заглажда бръчките”, “ще усещате кожата си като...”
Добре, за какво “ще изглежда” и “ще се усеща като”, а не “ще бъде”? Причината е, че компанията няма право да твърди, че нашата кожа ще бъде усъвършенствана, в случай че не е потвърдено, че ще е по този начин. Тя ни подвежда да имаме вяра, че продуктът ще помогне, без да дава обещание нищо в реалност. Вместо това влага сходни хлъзгави, двусмислени изречения в рекламите си, с цел да заобиколи закона и да продължи да продава артикули със съмнителна успеваемост. Освен това козметичните концерни знаят, че заринатите от бумащина регулаторни органи постоянно пропущат да упражнят надзор.
В частния случай за България,
в случай че един артикул не е токсичен, ще влезе на пазара
Никой не се занимава да ревизира дали той работи. Така ние плащаме солидни суми за какви ли не козметични артикули, които нямат никакъв резултат. Вече видяхме по какъв начин една компания може да манипулира потреблението на клинични изпитвания, само че това е единствено върхът на айсберга. Огромен е пазарът за осъществяване на клинични изпитвания. Цяла промишленост се занимава и до през днешния ден с поддържане на изказвания в козметиката. Огромен брой компании и лаборатории са подготвени да организират изпитвания, финансирани от компанията, които да настояват каквото се изисква да настояват.
За разлика от фармацевтичната промишленост, където разпоредбите са доста затегнати (и отново постоянно се заобикалят!), в козметичната е цялостен безпорядък.
- Как се организират изпитванията?
- Изпитванията се организират под съмнителни условия и се взимат ограничения, с цел да се обезпечи позитивен резултат за спонсора. Подбират се единствено доброволците, които дават отговор идеално на критериите за деяние на въпросния артикул. Често за проучванията се сортират тематики, които не са конкретизирани, прекомерно общи са и подвеждат във връзка с задачите си, сходно на рекламите, които към този момент разгледахме. Проучванията не се организират по стандарта на GCP (добра клинична практика) и резултатите от тях са под подозрение в най-хубавия случай. Стигнало се е до такава степен, че някои лаборатории непосредствено оферират услугите си да “докажат” тъкмо изказванията, които желаете да бъдат подкрепени. Срещу солидно финансиране можете да докажете научно, че слоновете летят. Така за жалост се обезсмисля въобще концепцията за научно проучване и клинично изпитване.
- А по какъв начин като консуматори можем да разберем дали са манипулирани тези проучвания?
- Много е елементарно да се манипулират изискванията, в които протича изпитването, и за елементарния консуматор е напряко невероятно да направи разликата. И не е нужно. Това е работа на нашите кожни лекари - лекари със специализация, които отсяват семето от плявата и могат да ни дадат професионален съвет. Поне на доктрина. За страдание практиката е друга.
- Следователно най-хубавото, което можем да създадем, е да пропуснем лекаря и да се оправяме сами, кой както може - по този начин ли?
- Напротив. Това би било съдбовна неточност. Макар и манипулиран,
кожният лекар най-малко има действителна визия за упования резултат на това, което изписва.
Той не би се подвел по безумните рекламни послания, които ни заливат нас, потребителите.
- Какво действително купуваме тогава?
- Изследванията сочат, че съществени фактори при избор на козметика от потребителите са външният тип и опаковката на продукта. Тоест ние не търсим резултат и сигурност. Купуваме прелестен мирис, атрактивен цвят и първокласни опаковки. Поради тази причина козметичните компании дават големи суми, с цел да бъде стоката им привлекателна за нас.
- Защо толкоз доста артикули са с цвета на растенията, чиято миризма носят?
- Кремът с благоухание на мента е бледозелен, този с роза - розов. Лимоненият е бял до леко жълт, а този с чаено дърво - като изумруд. Досещаме се, че става дума за оцветители. А неприятната вест е, че голяма част от оцветителите и ароматизаторите, употребявани в козметиката, са алергени. И за разлика от консервантите, които имат някаква действителна роля в нашата козметика - защищават я от нездравословни бактерии и гъбички, то тези съставки са изцяло непотребни и единствено нервират кожата ни без потребност. Типичен образец са терпените ментол, лимонов и лимонол. Тези субстанции са с натурален генезис - съдържат се в доста етерични масла, само че могат да се добиват и синтетично. Проблемът е, че нервират кожата. Замисляли ли сте се за какво получаваме това “свежо”, леко щипещо чувство, когато нанесем артикул с ментол върху лицето ни? Това е обезпокоителен знак, че кожата се нервира. Плащаме за свежото възприятие с увеличено обособяване на себум, раздразнена кожа, а по-нататък и бръчки. И всичко това просто с цел да ухаят нашите артикули добре. Не си заслужава, нали?
- Можем ли като консуматори да променим обстановката?
- Хубавото е, че властта да променим обстановката е в нас. Като консуматори ние можем да употребим правото си да заявим, че не желаем оцветители и ароматизатори в козметиката си. Всичко, което би трябвало да създадем, е да спрем да купуваме такива артикули. Компаниите ще бъдат принудени да сменят политиката си и производството на такава козметика ще се приключи.
Подвеждащи изрази в етикетите
1. Крем с ботокс резултат
Ботулинът (познат под комерсиалното название Botox), е разводнен смъртоносно токсичен бактериален токсин, който блокира нервните сигнали и по този начин отпуска мимическите мускули, намалявайки видимостта на бръчките. Не е измислено вещество, което да има резултата на ботулина и да е задоволително безвредно. Ботулинът има странични резултати и неправилното му приложение може да обезобрази пациента. Не се плашете доста - това се случва безпределно рядко, само че всеки доктор ще бъде удовлетворен да се отърве от ботулина и да употребява по-безопасни субстанции в практиката си. За страдание такова вещество към момента не е намерено. И сигурно не се намира в крема ни срещу бръчки.
2. Помага или влияе удобно върху...
Това изказване може да се срещне за всички козметични артикули, само че най-вече се употребява за такива, които са предопределени за даден съответен проблем, така наречен здравна козметика. Въпросът е, че има ограничавания във връзка с това, което фирмите могат да настояват за своите артикули, въпреки че те са извънредно незадоволителни. Най-сериозното от тях е, че козметичен артикул не може да се твърди, че лекува. За страдание това ограничаване не е задоволително и фирмите го заобикалят. Достатъчно е да напишат на етикета “влияе удобно върху...” и към този момент могат да продават продукта умерено. Това е реклама, която не може да се потвърди, че е погрешна.
3. Медицинска козметика
Няколко са козметичните компании, чиито артикули в България се продават главно в аптеки и постоянно им поставят етикет “медицинска козметика”. Подчертавам, че това не е формален термин, което тези компании употребяват, само че техните представители, фармацевтите и консултантите, които ги продават, постоянно акцентират по какъв начин тази козметика е “медицинска” и затова по-добра от другите.
Истината е, че всяка козметика може да се назова “медицинска”, тъй като няма закон, предписание или разпоредба, която да дефинира коя козметика е здравна, коя не е и въобще какво значи здравна козметика. Нещо повече, след директивата през 2009 година, призната от Европейския съюз, терминът “медицинска козметика” е неразрешен. Никакъв проблем за козметичните компании - към този момент се употребява “дермокозметика”. Всяка козметика на пазара би трябвало да дава отговор на избрани условия за сигурност, а не всеки път “медицинските” козметични артикули са “по-чисти” или по-ефективни от други. Както при всяка компания, има артикули, които са подобаващи за едни консуматори и извънредно несъответствуващи за други.
4. Препоръчван от дерматолози/одобрен от кожни лекари
По предписание това, че някой артикул е препоръчван от най-известния кожен лекар сега, български или задграничен, не значи нищо. Възможно е той да не е справедлив и да е получил отплата, с цел да предлага тази марка, a даже може да не я употребява в практиката си. Твърдението, че някой артикул е утвърден от кожни лекари, е подвеждащо. Обикновено кожните лекари, които са го “одобрили”, не са самостоятелни, а работят за компанията. Това важи изключително доста за по-големите марки. Те могат да си разрешат да наемат големи екипи от медицински експерти.
Кои са другите 5 подвеждащите изрази в етикетите четете в най-полезния уебсайт Zdrave.to.
- Г-жо Йорданова, за какво решихте да вдигнете завесата над подмолните игри на козметичната промишленост?
- Като медицински представител на козметика ми беше неотложно да проуча всички тактики, които конкурентните марки употребяват. Козметичният маркетинг стана второто ми професионално “аз”. Заедно с познанията ми по химия, технология и фармакология, които добих при завършването на висшето си обучение, той ми оказа помощ освен да бъда сполучливо лице на марката, която предлагах, само че и доста по-етичен човек, който не се поддава на несъстоятелни реклами, благи думи и изкусни неистини. След напускането на компанията, в която работех, взех решение да се посветя на клиентите си. Вече от другата страна на барикадата мога да дам информация, която няма да се откри другаде - тъй като е фирмена загадка. Това, което ще ви кажа, не са конспирационни теории. Всяко изказване в това изявление е истина и може да бъде потвърдено. Въпросът е - чувствате ли се подготвени да се потопите в света на красивите неистини?
- Какво крие този свят на красиви неистини?
- Ако изброим всички подвеждащи изказвания, откровени неистини и операции в козметичната промишленост, това изявление ще бъде тежко като наковалня и ще можете да чупите бразилски орехи с него. Тези неистини изсмукват времето, парите ви и най-лошото - могат да увредят кожата ви. Само погледнете какво се случва в региона на биокозметиката - макар съществуването на разнообразни документи обединен аршин няма. Всеки може да си “избере” документ, който да разреши някоя от “недотам био” съставките - феноксиетанол да вземем за пример. Рекламите ни заливат и ни влияят душевен да купим избран артикул. Ние сме привикнали на тези офанзиви и се заблуждаваме, че не ни въздействат. Само дребните деца ще повярват, че Бийонсе използва крем за 30 лева, нали? Това е по този начин, само че концепцията на рекламата не е да ни убеди, че известната персона, която популяризира продукта, го употребява. Целта е да ни въздейства на подсъзнателно равнище, да се научим да асоциираме продукта с познатото красиво лице. И когато отидем в магазина, се насочваме към него, тъй като той към този момент ни е “близък” - ние го разпознаваме на щанда, решаваме: “дай да го пробвам”, купуваме го, без да погледнем наличието въобще, и след това го нанасяме на кожата си. Едно на нула за козметичната промишленост против нас. Е, да не се виним прекалено много. Всеки го е правил най-малко един път в живота си.
- Фирмите изясняват изгодата от продукта си с научни проучвания. Как да одобряваме тази информация?
- Това е още по-плашещо, когато
хитри търговци се пробват да ни пробутат неистини, облечени като научни обстоятелства
Думи, които не разбираме, ни се хвърлят в очите, с цел да звучат рекламите правдиво. Биология, химия, физика се разбъркват като тесте карти и се изливат в невероятни изказвания, които, в случай че бяха правилни, щяха да завоюват Нобелова премия на този, който ги е разкрил. А ние толкоз желаеме да имаме вяра на това, което ни се дава обещание, че купуваме ли, купуваме... Жадуваме младост, която да може да се купи в бурканче. Желаем да пробваме новото, “научно доказаното”, в красивата, изящна опаковка. Харесва ни да употребяваме известни, скъпи марки, тъй като се усещаме елегантни, богати, красиви, глезени с първокласни артикули. Влизаме сами в клопките, които козметичната промишленост ни слага. Като се замислим, излиза, че фирмите ни лъжат, тъй като ние желаем да бъдем лъгани.
- Добре, само че като правова страна и член на Европейския съюз имаме регулаторни органи, които ни пазят от сходни неистини, нали?
- Нека разберем по какъв начин стоят нещата във връзка с законите и етикетите. Европейският съюз е сложил законодателни рамки, които лимитират опцията да бъдем излъгани. Директивата, която ни пази, се назовава “Регулация на козметиката”, позната още и като Директива 1223/2009. Тя е годна от 2013 година и измества остарялата, която е била въведена през 1976 година и е била неведнъж поправяна и допълвана. В новата инструкция са въведени някои основни промени. Ще обърна внимание на практичните й страни - тези, които можем да използваме в всекидневието си. Най-важната от тях е регулацията на етикетирането. Като консуматори ние би трябвало да знаем какво слагаме върху нашата кожа. За страдание хората рядко четат етикетите деликатно. И това е най-малкият проблем... В България, както и в останалите страни от Европейски Съюз козметичните компании са задължени да потвърждават действието на продуктите си.
- Това прави ли се в действителност?
- Не, несъмнено. Законодателството в Европейски Съюз се заобикаля доста интелигентно, с финес, и се употребяват всевъзможни малки врати за отбягване на регулацията.
Надежда Йорданова
- Вие сте били доброволец в провеждани клинични изпитвания. Какъв персонален опит натрупахте от това присъединяване?
- Да, преди време бях доброволец в клинично изпитване, което изследваше въздействието на нараствания банкет на вода върху заболеваемостта от уринарни инфекции. Проучването беше финансирано от известна марка за хранителни артикули, която целеше да употребява изпитването, с цел да популяризира своя марка трапезна вода. Нека следим деликатно: тематиката на изпитването е за въздействието на водата върху уринарните инфекции, само че компанията, която го финансира, ще популяризира единствено своя артикул като намаляващ инфекциите. Независимо че за този резултат действително няма значение дали пием тяхната бутилирана, безбожно скъпа вода, или просто естествена, чешмяна вода. Така се заобикаля законодателството и потребителите се подвеждат да дават големи за българския портфейл суми единствено за вода. Козметичните компании също не вършат изключение, когато става дума за игра на гоненица с европейските правила. Следващия път, когато гледаме реклама на козметика, дано преброим какъв брой пъти се употребяват изречения като: “кожата ще наподобява по-мека, по-хубава”, “видимо заглажда бръчките”, “ще усещате кожата си като...”
Добре, за какво “ще изглежда” и “ще се усеща като”, а не “ще бъде”? Причината е, че компанията няма право да твърди, че нашата кожа ще бъде усъвършенствана, в случай че не е потвърдено, че ще е по този начин. Тя ни подвежда да имаме вяра, че продуктът ще помогне, без да дава обещание нищо в реалност. Вместо това влага сходни хлъзгави, двусмислени изречения в рекламите си, с цел да заобиколи закона и да продължи да продава артикули със съмнителна успеваемост. Освен това козметичните концерни знаят, че заринатите от бумащина регулаторни органи постоянно пропущат да упражнят надзор.
В частния случай за България,
в случай че един артикул не е токсичен, ще влезе на пазара
Никой не се занимава да ревизира дали той работи. Така ние плащаме солидни суми за какви ли не козметични артикули, които нямат никакъв резултат. Вече видяхме по какъв начин една компания може да манипулира потреблението на клинични изпитвания, само че това е единствено върхът на айсберга. Огромен е пазарът за осъществяване на клинични изпитвания. Цяла промишленост се занимава и до през днешния ден с поддържане на изказвания в козметиката. Огромен брой компании и лаборатории са подготвени да организират изпитвания, финансирани от компанията, които да настояват каквото се изисква да настояват.
За разлика от фармацевтичната промишленост, където разпоредбите са доста затегнати (и отново постоянно се заобикалят!), в козметичната е цялостен безпорядък.
- Как се организират изпитванията?
- Изпитванията се организират под съмнителни условия и се взимат ограничения, с цел да се обезпечи позитивен резултат за спонсора. Подбират се единствено доброволците, които дават отговор идеално на критериите за деяние на въпросния артикул. Често за проучванията се сортират тематики, които не са конкретизирани, прекомерно общи са и подвеждат във връзка с задачите си, сходно на рекламите, които към този момент разгледахме. Проучванията не се организират по стандарта на GCP (добра клинична практика) и резултатите от тях са под подозрение в най-хубавия случай. Стигнало се е до такава степен, че някои лаборатории непосредствено оферират услугите си да “докажат” тъкмо изказванията, които желаете да бъдат подкрепени. Срещу солидно финансиране можете да докажете научно, че слоновете летят. Така за жалост се обезсмисля въобще концепцията за научно проучване и клинично изпитване.
- А по какъв начин като консуматори можем да разберем дали са манипулирани тези проучвания?
- Много е елементарно да се манипулират изискванията, в които протича изпитването, и за елементарния консуматор е напряко невероятно да направи разликата. И не е нужно. Това е работа на нашите кожни лекари - лекари със специализация, които отсяват семето от плявата и могат да ни дадат професионален съвет. Поне на доктрина. За страдание практиката е друга.
- Следователно най-хубавото, което можем да създадем, е да пропуснем лекаря и да се оправяме сами, кой както може - по този начин ли?
- Напротив. Това би било съдбовна неточност. Макар и манипулиран,
кожният лекар най-малко има действителна визия за упования резултат на това, което изписва.
Той не би се подвел по безумните рекламни послания, които ни заливат нас, потребителите.
- Какво действително купуваме тогава?
- Изследванията сочат, че съществени фактори при избор на козметика от потребителите са външният тип и опаковката на продукта. Тоест ние не търсим резултат и сигурност. Купуваме прелестен мирис, атрактивен цвят и първокласни опаковки. Поради тази причина козметичните компании дават големи суми, с цел да бъде стоката им привлекателна за нас.
- Защо толкоз доста артикули са с цвета на растенията, чиято миризма носят?
- Кремът с благоухание на мента е бледозелен, този с роза - розов. Лимоненият е бял до леко жълт, а този с чаено дърво - като изумруд. Досещаме се, че става дума за оцветители. А неприятната вест е, че голяма част от оцветителите и ароматизаторите, употребявани в козметиката, са алергени. И за разлика от консервантите, които имат някаква действителна роля в нашата козметика - защищават я от нездравословни бактерии и гъбички, то тези съставки са изцяло непотребни и единствено нервират кожата ни без потребност. Типичен образец са терпените ментол, лимонов и лимонол. Тези субстанции са с натурален генезис - съдържат се в доста етерични масла, само че могат да се добиват и синтетично. Проблемът е, че нервират кожата. Замисляли ли сте се за какво получаваме това “свежо”, леко щипещо чувство, когато нанесем артикул с ментол върху лицето ни? Това е обезпокоителен знак, че кожата се нервира. Плащаме за свежото възприятие с увеличено обособяване на себум, раздразнена кожа, а по-нататък и бръчки. И всичко това просто с цел да ухаят нашите артикули добре. Не си заслужава, нали?
- Можем ли като консуматори да променим обстановката?
- Хубавото е, че властта да променим обстановката е в нас. Като консуматори ние можем да употребим правото си да заявим, че не желаем оцветители и ароматизатори в козметиката си. Всичко, което би трябвало да създадем, е да спрем да купуваме такива артикули. Компаниите ще бъдат принудени да сменят политиката си и производството на такава козметика ще се приключи.
Подвеждащи изрази в етикетите
1. Крем с ботокс резултат
Ботулинът (познат под комерсиалното название Botox), е разводнен смъртоносно токсичен бактериален токсин, който блокира нервните сигнали и по този начин отпуска мимическите мускули, намалявайки видимостта на бръчките. Не е измислено вещество, което да има резултата на ботулина и да е задоволително безвредно. Ботулинът има странични резултати и неправилното му приложение може да обезобрази пациента. Не се плашете доста - това се случва безпределно рядко, само че всеки доктор ще бъде удовлетворен да се отърве от ботулина и да употребява по-безопасни субстанции в практиката си. За страдание такова вещество към момента не е намерено. И сигурно не се намира в крема ни срещу бръчки.
2. Помага или влияе удобно върху...
Това изказване може да се срещне за всички козметични артикули, само че най-вече се употребява за такива, които са предопределени за даден съответен проблем, така наречен здравна козметика. Въпросът е, че има ограничавания във връзка с това, което фирмите могат да настояват за своите артикули, въпреки че те са извънредно незадоволителни. Най-сериозното от тях е, че козметичен артикул не може да се твърди, че лекува. За страдание това ограничаване не е задоволително и фирмите го заобикалят. Достатъчно е да напишат на етикета “влияе удобно върху...” и към този момент могат да продават продукта умерено. Това е реклама, която не може да се потвърди, че е погрешна.
3. Медицинска козметика
Няколко са козметичните компании, чиито артикули в България се продават главно в аптеки и постоянно им поставят етикет “медицинска козметика”. Подчертавам, че това не е формален термин, което тези компании употребяват, само че техните представители, фармацевтите и консултантите, които ги продават, постоянно акцентират по какъв начин тази козметика е “медицинска” и затова по-добра от другите.
Истината е, че всяка козметика може да се назова “медицинска”, тъй като няма закон, предписание или разпоредба, която да дефинира коя козметика е здравна, коя не е и въобще какво значи здравна козметика. Нещо повече, след директивата през 2009 година, призната от Европейския съюз, терминът “медицинска козметика” е неразрешен. Никакъв проблем за козметичните компании - към този момент се употребява “дермокозметика”. Всяка козметика на пазара би трябвало да дава отговор на избрани условия за сигурност, а не всеки път “медицинските” козметични артикули са “по-чисти” или по-ефективни от други. Както при всяка компания, има артикули, които са подобаващи за едни консуматори и извънредно несъответствуващи за други.
4. Препоръчван от дерматолози/одобрен от кожни лекари
По предписание това, че някой артикул е препоръчван от най-известния кожен лекар сега, български или задграничен, не значи нищо. Възможно е той да не е справедлив и да е получил отплата, с цел да предлага тази марка, a даже може да не я употребява в практиката си. Твърдението, че някой артикул е утвърден от кожни лекари, е подвеждащо. Обикновено кожните лекари, които са го “одобрили”, не са самостоятелни, а работят за компанията. Това важи изключително доста за по-големите марки. Те могат да си разрешат да наемат големи екипи от медицински експерти.
Кои са другите 5 подвеждащите изрази в етикетите четете в най-полезния уебсайт Zdrave.to.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ