Пенсии и помощи спасяват от бедност
Линията на беднотия в нашата страна през 2023 година е 637,92 лв. средномесечно на разположение от семейството, като нараства с 21,3% по отношение на прага на беднотия от 525,92 лв. година по-рано, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ).
При този размер на линията, под прага на бедността са били 1,3259 млн. българи, или 20,6% от популацията на страната. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 21.3%, а относителният дял на бедното население понижава с 2.3 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Данните за 2023 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 20.6 до 28.5%, или със 7.9 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Половината семейства у нас с депозит приблизително по 170 лв.
През 2023 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 1.7 процентни пункта - до 11.7%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
istock
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 6.5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над шест пъти за тези със приблизително обучение.
Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 3.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 2.0 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 11.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
При този размер на линията, под прага на бедността са били 1,3259 млн. българи, или 20,6% от популацията на страната. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 21.3%, а относителният дял на бедното население понижава с 2.3 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Данните за 2023 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 20.6 до 28.5%, или със 7.9 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Половината семейства у нас с депозит приблизително по 170 лв.
През 2023 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 1.7 процентни пункта - до 11.7%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
istock Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 6.5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над шест пъти за тези със приблизително обучение.
Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 3.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 2.0 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 11.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ