Лихтенщайн няма армия, но има историческа победа с нея
Лихтенщайн е една дребна страна, оставена напълно на локалните поданици. През последната година броят на туристите не е надвишавал повече от 60 хиляди души. Това е необичайно, изключително откакто се твърди, че тук е един от най-големите и красиви музеи на модерното изкуство – да предизвикателство е за множеството хора да схванат какво се пробват да кажат създателите, само че въпреки всичко. Странно е, че тази страна може да бъде посетена единствено за два часа от Цюрих и откакто площта ѝ не е чак толкоз огромна, място има за всички, а туристите могат да се насладят на една същинска хубост.
Лихтенщай съществува като една от най-малките страни в Европа. Разполага с дължина от 24 километра от край до край и е към 12 километра в широчина. Практически за ден един човек може да си сътвори вело съревнование за обиколката на Лихтенщайн и да види всичко належащо. Страната се намира в долината сред Австрия и Швейцария. Владетелите са австрийци, само че валутата е швейцарска.
Позволява на дамите да гласоподават през 1984 година и е последната страна в историята, която вкарва този закон. Националният им стадион може да събере едвам 6127 души. Любопитното е, че тук идват хора, които с огромно наслаждение желаят да записват компаниите си. Впрочем Лихтенщайн има повече компании, в сравнение с популация. Столицата е с популация от едвам 5000 души. Въпреки това има изкуство от целия свят, което го прави много забавно място за проучване.
Лихтенщайн има още един позитив – предлага една от най-красивите гледки към Австрия, както и няколко ски курорта. При експлоадирането на Втората Световна война, Лихтенщайн няма войска. Принц Франц Йозеф II се среща с Хитлер в Берлин и съумява да контракти неутралитет на страната. След края на войната към 500 белогвардейци ще изискат леговище. Йозеф II отхвърля да ги съобщи на Сталин, макар неговото гледище. И тъкмо тук идва един от най-забавните моменти в бойната история на Лихтенщайн.
Единственият случай, в който в миналото тази дребна страна се е сражавала, е през далечната 1866 година Австро-пруската война се развихря и откакто Лихтенщайн е на пътя, разумно е, че ще би трябвало да се пази. Изпратени са към 80 боеца, които да пазят Тиролската граница. След осъществяване на дълга си, бойците към този момент са 81. Нямат никакви загуби, а още по-забавното е, че съумяват да се сприятелят с един човек, който взема решение да се запише за доброволец. Тоест армията се покачва с още един човек. Оказва се, че армията или по-скоро скромният отряд, са съумели да избегнат всички типове борби.
По-важното е, че Лихтенщайн даже оставя 20 души в запаса на армията. Скромният отряд доближава границата и осъзнава, че няма какво тъкмо да прави. Никой даже не се е сетил за Лихтенщайн и откакто моралът и без друго е висок, а хубостта на планината примамващ, господата просто решили да пият вино и бира, да пушат лула и да си почиват. Междувременно прусите ще не престават да водят военни дейности много надалеч от тях.
Понеже армията демонстрирала доста сериозна опасност, 81-ят човек се счита за австрийски офицер, само че в някой други версии се счита за италианец. Има и изказвания, че въпросният е беглец, който намерил най-хубавата войска в света. Няма доказателства за произхода на индивида, само че все пак, цялата акция на Лихтенщайн се счита за необикновен триумф.
