Лед и бяла пустош – това е остров Шпицберген, наричан

Лед и бяла пустота – това е остров Шпицберген, именуван още дивият запад на Арктика. Повече от 6 месеца в годината неговите жители живеят в цялостен мрак, а през останалото време слънцето в никакъв случай не залязва.
И на тази отдалечена точка своето място е намерил българин, който от един от най-северните градове в България – Видин, се мести да живее на най-северната точка в Норвегия.
„ Беше нещо доста необичайно, едни ниски облаци. Те ми бяха намерили една къщурка на брега навръх океана. И сутринта се разсънвам вода като стъкло, едни облаци, които са тъкмо над планината, можех да ги пипна напряко, и си споделих: "Охо, тук ще се живее ", споделя Филип Захариев.
Филип е основен готвач в ресторант номер едно за 2017 година съгласно един от най-реномираните уеб сайтове за пътувания и кулинария. Увлича се по готварство още от дребен. След гимназията записва курс и стартира първите си стъпки в кухнята в ресторант във Видин.
„ Дълъг път беше. Намериха ми работа в прекрасен ресторант в София. Оттам, от Видин до София, в София изкарах още 3-4 години на работа и по този начин се получи, че отпътувах за Италия с един готвач, с който работех в София ", споделя видинчанинът.
След това работи в Русия и Финландия. През 2015 година идва и предлагането да стане основен готвач в Свалбард, град с население към 2000 души, където оптималната температура е под нулата 8 месеца в годината, а в близост се разхождат бели мечки и северни елени.
Ресторантът, който оглавява е в една от най-старите здания в града.
„ Историята на ресторанта ме заплени… тази постройка, която е била остарял миньорски склад. Била е конюшна също. Сградата е единствената, която е оживяла от Втората международна война, тъй като тогава нацистите, като са пристигнали в Саутбарт, целия град са го изравнили със замята, всички къщи са били опожарени като нашия ресторант, някакъв склад е бил, се намира на един хълм на един стръмен път, до който е бездна и е малко отвън града. И когато са се качвали нагоре, до момента в който са опожарявали всичко, малко преди да стигнат до тази постройка, са пуснали сирените от кораба да се връщат.
До горе даже няма канализационна система, ние имаме човек за всичко, който ни кара водата. До ресторанта имаме друга малака постройка, в която складираме и виновността. И имаме 3000 литра вода, които за няколко дни ги харчим.
И с ескадромата, с която също чистим пътя до горе, тъй като той е частен и общината не го поддържа, с тази ескадрома ни се носи водата ", споделя Филип.
Той постоянно съумява да угоди и на най-взискателните клиенти на заведението. Наскоро готви даже за кралското семейство на Норвегия. Но максимален съумях има, когато дружно с негов другар готвач вземат решение да създадат тематична вечеря, отдадена на българската кухня.
Освен готвенето другата му пристрастеност са пътешествията и писането. Избира дестинациите си по този начин, че да посети някои от топ 50 на най-хубавите заведения за хранене в света. Кулинарното си прекарване разказва в своя лична графа, която е кръстил "рестописи ".
"Първият ми рестопис беше забавен, бях в България и трябваше да се прибирам за Саутбарт, само че пътят за там постоянно минава през Осло и взех решение да мина през Малага, косо. И в Малага има един дребен ресторант „ Хосе Карлос Гарсия”, той единственият в Малага с Мишелем звезда. Направих си резервация, отидох, хапнах и със Стоян Георгиев, един фотограф, той ми предложи и ми сподели, за какво не напише ревю за ресторанта, пък аз мога да го обявявам в списанието ", разкрива Филип.
Запитан какво за него е храната, Захариев мъчно дава отговор: "Храната е мое занимание, пристрастеност ми е, само че не мога да кажа, че е моят живот. Обичам си работата ужасно доста, нали хората са споделили, когато обичаш работата си, нямаш нито един работен ден, и за мен готвенето и храната са занимание и работа ".