90 г. от края на Лайпцигския процес - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са оправдани
Лайпциг, 23 декември 1933 година /Волфбюро/ Произнасяйки присъдата по делото за опожаряването на Райхстага, ръководителят се разгласи на първо време срещу клеветническите изказвания на някои тенденциозни изявления, които оспорват независимостта на съда и насочат чудовищни обвинявания против някои лица. Председателят съобщи, че е потвърдено, че съучастниците и подстрекателите на Ван дер Любе са в комунистическия лагер и че опожаряването на Райхстага е дело на комунистите, целещо оповестяването на революция. Ван дер Любе, подложен на тясно, сподели истината досежно изминатия от него път в Райхстага, преди да стигне до залата на пленарните съвещания, само че излъга досежно опожаряването на тая зала. Доказано бе, че пожарът в заседателната зала е бил квалифициран и че Ван дер Любе е запалил пожара при умишлено съучастие на други лица.
Що се отнася до другите подсъдими, ръководителят съобщи, че показанията на очевидците не са разрешили да се извлече никакво умозаключение за директна виновност. Отсъствието на Димитров от Берлин денем на пожара не изключва ни минимум неговото съучастничество или подстрекаване. Неопровержимо доказателство за това съучастничество не бе показано, само че всякакви детайли на усъвършенстване остават налице. Същото се отнася за Попов и Танев.
Макар съучастието на Торглер и на българите да не можа да бъде потвърдено задоволително, няма подозрение обаче в кой лагер би трябвало да се търсят съучастниците. Опожаряването на Райхстага е безспорно един политически акт, който може да бъде приписан единствено на комунистите... Председателят потвърди по обстоен метод очевидното съучастие на комунистическата партия, чиято активност е целяла, както потвърждават това многочислени обстоятелства, предизвикването на революция...
Понеже присъдата на Ван дер Любе не предстои на никакво обжалване, тя е дефинитивна...
Как се стига до оправдателната присъда в Лайпциг? Началото на историята стартира на 27 февруари 1933 година, когато избухва пожарът в Райхстага, за който Българска телеграфна агенция оповестява:
Берлин, 28 февруари 1933 година /Волфбюро/ Комунисти подпалиха постройката на Райхстага, от която евентуално единствено една дребна част от западното крило ще може да бъде избавена, а останалата постройка е разрушена. За възобновяване му ще бъдат потребни няколко месеца. Всички берлински пожарникари, които се притекоха на помощ, съумяха да потушат пожара едвам след час и половина. Щетите се пресмятат на няколко милиона марки. Вярва се, че постройката е подпалена на 20-30 места. На седем места са открити стъкла с бензин. Един болшевик, излизащ от Райхстага, бе задържан. Той е холандският болшевик Ван дер Любе, на 24 години, екипиран с холандски паспорт и документи за идентичност от Холандската комунистическа партия. Любе съобщи, че е член на тази партия и призна, че е запалил Райхстага, само че отхвърли да е работил по нечия заповед. Според някои документи, открити в дома " Карл Либкнехт ", опожаряването на Райхстага е трябвало да бъде съпроводено с опожаряването на всички държавни здания, музеи и огромни предприятия от витален интерес. Откриването на тези документи е предотвратило експлоадирането на проектираната болшевишка гражданска война. Пожарът в Райхстага трябвало да бъде сигнал за революцията, която трябвало да стартира тая заран с грабежи, терористични актове и революция... Всички депутати и служители от комунистическата партия са задържани. Всички комунистически вестници и списания са неразрешени за четири седмици в територията на Прусия и всички социалистически вестници и списания са неразрешени за 15 дни... Правителството има много средства, с цел да може да попречи на всяко нахлуване против мира в Германия и, затова, против европейския мир.
Българска телеграфна агенция оповестява и за ареста на тримата българи:
Берлин, 22 март 1933 година /Волфбюро/ За да прекъсне разпространяването на лъжливи известия, съдът, претрупан да проверява случая по пожара в Райхстага, съобщи, че анкетата до момента е разкрила, че холандският болшевик Ван дер Любе неотдавна преди пожара е бил във връзка освен с немските комунисти, само че и с непознати комунисти, някои от които са били наказани на гибел или насилствена работа заради атентата в катедралата в София през 1925 година Въпросните лица са задържани. Анкетата не е събрала никакви доказателства да са взели участие в пожара среди некомунистически.
Снимка: Архив БТА
***
Берлин, 1 април 1933 година /Волфбюро/ Арестувани са трима български жители, които участваха в лявата радикалска акция и са били по отношение на подпалвачите на Райхстага.
Делото за опожаряването на Райхстага стартира на 21 септември, оповестява Българска телеграфна агенция:
Лайпциг, 21 септември 1933 година /Волфбюро/. Делото на подпалвачите на Райхстага стартира през днешния ден в наличието на 120 публицисти, две трети от които чужденци и членове на непознатите легации и посолства в Берлин.
...В речта си при започването на делото ръководителят на съда означи на първо време, че съдът няма да се повлияе от авансово формираните отзиви и хрумвания, изразени отвън правосъдната палата, и че публиката се позволява без никакви ограничавания...
Според обвинителния акт и петимата обвинени са се пробвали да променят с принуждение строя на Райха и са направили, впрочем, акт на държавна измяна, с цел да основат посредством опожаряването на Райхстага сигнала за революцията...
***
Лайпциг, 22 септември 1933 година /Волфбюро/ Председателят на съда се разсърди няколко пъти през време на показания на Димитров, които са в несъгласие с тези, направени по време на предварителния разпит. Димитров твърди, че първите му показания не са тъкмо, а преднамерено маркирани, тъй като се желало непременно да бъде показан като подпалвач на Райхстага. Председателят отхвърли с отвращение това обвиняване... Попов съставлява мощен контрастност с Димитров, отговаряше свободно на въпросите. Той съобщи, че се включил към комунистическата партия на 20 години, само че отхвърли пламенно и на няколко пъти да е взел участие в каквото и да било въоръжено въстание.
***
Берлин, 23 септември 1933 година /Волфбюро/ Съобщават от Лайпциг: при разглеждането на делото по подпалването на Райхстага обвиненият Димитров съобщи, че съжалява, загдето той и неговата партия не били още същински болшевици при въстанието в България преди 10 години, тъй като като болшевици те биха могли да провеждат по-добре това въстание. Отговаряйки на един въпрос на основния прокурор, Димитров удостовери, че е бил член на Изпълнителния комитет на Международната Комунистическа партия. След това той съобщи, че познава другите двама подсъдими българи Танев и Попов след тяхното емигриране в Югославия и че ги срещал в Берлин понякога след ноември 1932 година. Председателят на съда му обърна вниманието, че това свидетелствуване е в несъгласие с предходните му показания, съгласно които той познавал прекомерно малко обвинения Попов, с който се срещнал в Москва и с който разговарял единствено веднъж преди арестуването му в Берлин. Тогава Димитров съобщи, че изначало имал желание да не излага другите двама обвинени.
...След един въпрос на обвинения Попов повдигна се още веднъж въпросът за датата, на която Димитров се срещнал с другите обвинени българи. Установи се, че Димитров не се е срещнал с тях в Югославия, а по-късно в Москва. Запитан от ръководителя на съда дали е посещавал в Берлин комунистическите среди, обвиненият Попов отговори, че се е занимавал в Берлин само с политическото състояние в България и че пристигнал в Германия, единствено с цел да чака даването на прошка в България и по-късно да замине за Париж... Той добави, че неговата партия му заповядала да отиде в Берлин, с цел да оказва помощ на българските емигранти...
***
Берлин, 1 ноември 1933 година /Волфбюро/...За обиди срещу съда Димитров бе отведен още веднъж в пандиза...
Снимка: Архив БТА
***
Берлин, 3 ноември 1933 година /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага Димитров, който бе позволен на съвещанието, бе изключен още веднъж за две съвещания за засегнатост на прокурорския контрол, макар неколкократните предизвестия на ръководителя...
***
Берлин, 4 ноември 1933 година /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага, заради значимите показания, направени през днешния ден от господин Гьоринг, пруски министър-председател, Димитров, който бе изключен през вчерашния ден за три съвещания, бе позволен по изключение в днешното съвещание, на което участваха доста представители на дипломатическото тяло и няколко министри. Г-н Гьоринг съобщи: " В интереса на Германия е, несъмнено, да поясня някои детайлности, с цел да отхвърля упреците на " Кафявата книга " (Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия гнет, издадена през 1933 година - бел. ред.). Обаче що се отнася персонално до мен, не държа ни минимум да отхвърля тези упреци, тъй като те са толкоз смешни, че е съвсем ненужно да се опровергават, толкоз повече, че зная посредством доверените си хора, че всеки болшевишки непрокопсаник, имащ потребност от пари, е могъл да си достави такива, щом продаде на чужбина всевъзможни изказвания, които ме съставляват като нарушител, и че разбойниците са събрали в разните потайни свърталища в Берлин " видни очевидци ", които по-късно дадоха показанията си в Лондон. "
" Кафявата книга " твърди, че моят другар Гьобелс ми е предложил да подпаля Райхстага, което съм направил с наслада, че, живеейки против Райхстага, съм следил, облечен в роба от синя коприна, пожара. (...) В реалност, аз бях сюрпризиран от пожара в Райхстага. Вярно е, че ние се борим срещу парламентаризма, само че ние водихме тази битка от 1924 година по изцяло законен метод, като изтъквахме в същото време, че националсоциалистическата страна желае да има едно заседание, определено от народа, което да поучава държавното управление. Онова, срещу което се борихме, бе прекаленост на парламентаризма, гибелното властване на партиите и прочие Впрочем, нямаше потребност да възпламенявам Райхстага, с цел да изгоня комунистите, защото господин Хитлер ми повери пруското министерство на вътрешните работи, с цел да унищожа комунизма - противник на новата страна. Трябваше тогава единствено да се реши кое ще победи: националсоциалистическото разбиране на новия порив за пресъздаване или комунистическото разбиране за опустошение... ".
Източник: Lost Bulgaria
***
Берлин, 4 ноември 1933 година /Волфбюро/...Днес комунизмът не е към този момент рисков, сподели господин Гьоринг, тъй като аз се погрижих да понижа значително комунистическата заплаха. Не единствено, че нямах потребност от опожаряване на Райхстага, с цел да сразя комунистите, само че даже този пожар ми пречеше, тъй като ме принуждаваше да променя ограниченията, които бях взел. Аз имах желанието да очаквам едно нахлуване от страна на комунистите, с цел да ги унищожа след това, само че пожарът ме принуди да подхваща пръв това нахлуване през нощта на пожара. Научавайки се на 27 февруари, към 21 ч., когато работех в Министерството на вътрешните работи, че Райхстагът гори нито ми мина през мозъка, че пожарът може да е тенденциозен. Като ръководител на Райхстага, аз отидох незабавно там. Когато един полицейски сътрудник ми сподели, че Райхстагът е запален съзнателно, незабавно си помислих, че комунистическата партия е виновна за този пожар... В първия миг помислих да заповядам незабавно обесването на Ван дер Любе, само че се въздържах при мисълта, че Ван дер Любе може да послужи като очевидец. Когато се научих, че двамата комунистически депутати Торглер и Кьонен са излезли от Райхстага към един час преди пожара, заповядах арестуването им, след това подвигнах на крайник цялата полиция и защото тя не бе задоволителна, и всички помощни строеви отряди, с цел да се арестуват комунистическите водачи и техните помощнициq и през нощта бяха задържани 5000 от тях...
...След като Димитров зададе след това на господин Гьоринг въпроси, които не бяха друго, с изключение на комунистическа агитация, ръководителят му лиши думата. Димитров попита тогава господин Гьоринг дали се опасява от въпросите, които му задава, на което господин Гьоринг отговори: " Какви са тези нелепости, мошенико? " " Председателят заповяда тогава да отведат още веднъж Димитров в пандиза...
Снимка: " Изгубената България "
***
Берлин, 8 ноември 1933 година /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага министърът на пропагандата господин Гьобелс, който даде показания в качеството си на очевидец, отговори на въпросите на ръководителя. Във връзка с обстоятелството, че денем на пожара всички министри се намираха в Берлин и че никой от тях не бе държал предизборни събрания, очевидецът съобщи, че министрите имали бит да се събират в Берлин 2-3 дни седмично, с цел да беседват между тях. По една случайност пожарът избухнал точно в сходен ден. Г-н Гьобелс добави, че бил предизвестен по телефона и пристигнали с канцлера, и половин час след пожара се убедили, че се касае за комунистически атентат. Министърът посочи няколко случая, когато комунистите след атентати и убийства са се опитвали да хвърлят отговорността върху националсоциалистите.
***
Берлин, 9 ноември 1933 година /Волфбюро/ Продължавайки показанията си по делото за опожаряването на Райхстага, господин Гьобелс съобщи, (...) че е смешно изказванието на " Кафявата книга ", съгласно която той бил създателят на проекта за опожаряването на Райхстага, сякаш не съществуваха други средства за агитация срещу комунистите. Г-н Гьобелс изрази убеждението си, че комунистическата партия освен не осъжда терора, само че даже го счита като най-хубавия метод за побеждаване политическия си съперник...
След това министърът отговори на всякакви въпроси на подсъдимия Димитров по отношение на битката на националсоциалистите срещу комунистите и социалдемократите, като означи основно обстоятелството, че националсоциалистите са останали постоянно на почвата на законността и че политическите убийства, които предшестваха основаването на тяхната партия, не могат да им бъдат приписани. Г-н Гьобелс съобщи, че желае да отговори на всички въпроси на Димитров, с цел да не даде на международния щемпел мотив да твърди, че е отстъпил пред тези въпроси.
В умозаключение господин Гьобелс съобщи: " Аз се постарах да отхвърля с огромна акуратност обвиняванията, отправени в " Кафявата книга ", срещу националсоциалистическото придвижване и немското държавно управление. (...) Недопустимо е да се продължава да се подозира по този начин пред целия свят едно почтено държавно управление и един почтен народ ".
Снимка: Wikipedia
***
Лайпциг, 23 ноември 1933 година /Волфбюро/ Делото за опожаряването на Райхстага е на 42-ия си ден... След това стана един сензацонен случай. Ван дер Любе стана ненадейно и говорейки свободно, попита: " Бих желал да зная по кое време ще бъде произнесена и изпълнена присъдата? " Председателят отговори: " Това зависи от Вас - кажете ни кои са били съучастниците Ви? " Ван дер Любе отговори: " Аз към този момент дадох да се разбере при разглеждането на делото, че самичък съм запалил Райхстага ". Той приказва дълготрайно, като заявяваше постоянно, че не е имал съучастници. Внезапното разприказване на Ван дер Любе породи у всички присъстващи усещането, че макар престорената си незаинтересованост, той е следил деликатно разискванията по делото.
***
Париж, 29 ноември 1933 година /Хавас/ Около 150 души се пробваха към среднощ да манифестират пред немското посолство с крясъци " Долу хитлеристкия фашизъм! Освободете Димитров! " Разпръснати от полицията, няколко души съумяха, обаче, да хвърлят бутилки с миниум върху прилежащите сгради. Арестувани бяха 12 души, сред които един българин и един италианец.
***
Лайпциг, 14 декември 1933 година /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага прокурорът изиска смъртно наказване за Ван дер Любе и за Торглер и освобождението на тримата българи.
Що се отнася до другите подсъдими, ръководителят съобщи, че показанията на очевидците не са разрешили да се извлече никакво умозаключение за директна виновност. Отсъствието на Димитров от Берлин денем на пожара не изключва ни минимум неговото съучастничество или подстрекаване. Неопровержимо доказателство за това съучастничество не бе показано, само че всякакви детайли на усъвършенстване остават налице. Същото се отнася за Попов и Танев.
Макар съучастието на Торглер и на българите да не можа да бъде потвърдено задоволително, няма подозрение обаче в кой лагер би трябвало да се търсят съучастниците. Опожаряването на Райхстага е безспорно един политически акт, който може да бъде приписан единствено на комунистите... Председателят потвърди по обстоен метод очевидното съучастие на комунистическата партия, чиято активност е целяла, както потвърждават това многочислени обстоятелства, предизвикването на революция...
Понеже присъдата на Ван дер Любе не предстои на никакво обжалване, тя е дефинитивна...
Как се стига до оправдателната присъда в Лайпциг? Началото на историята стартира на 27 февруари 1933 година, когато избухва пожарът в Райхстага, за който Българска телеграфна агенция оповестява:
Берлин, 28 февруари 1933 година /Волфбюро/ Комунисти подпалиха постройката на Райхстага, от която евентуално единствено една дребна част от западното крило ще може да бъде избавена, а останалата постройка е разрушена. За възобновяване му ще бъдат потребни няколко месеца. Всички берлински пожарникари, които се притекоха на помощ, съумяха да потушат пожара едвам след час и половина. Щетите се пресмятат на няколко милиона марки. Вярва се, че постройката е подпалена на 20-30 места. На седем места са открити стъкла с бензин. Един болшевик, излизащ от Райхстага, бе задържан. Той е холандският болшевик Ван дер Любе, на 24 години, екипиран с холандски паспорт и документи за идентичност от Холандската комунистическа партия. Любе съобщи, че е член на тази партия и призна, че е запалил Райхстага, само че отхвърли да е работил по нечия заповед. Според някои документи, открити в дома " Карл Либкнехт ", опожаряването на Райхстага е трябвало да бъде съпроводено с опожаряването на всички държавни здания, музеи и огромни предприятия от витален интерес. Откриването на тези документи е предотвратило експлоадирането на проектираната болшевишка гражданска война. Пожарът в Райхстага трябвало да бъде сигнал за революцията, която трябвало да стартира тая заран с грабежи, терористични актове и революция... Всички депутати и служители от комунистическата партия са задържани. Всички комунистически вестници и списания са неразрешени за четири седмици в територията на Прусия и всички социалистически вестници и списания са неразрешени за 15 дни... Правителството има много средства, с цел да може да попречи на всяко нахлуване против мира в Германия и, затова, против европейския мир.
Българска телеграфна агенция оповестява и за ареста на тримата българи:
Берлин, 22 март 1933 година /Волфбюро/ За да прекъсне разпространяването на лъжливи известия, съдът, претрупан да проверява случая по пожара в Райхстага, съобщи, че анкетата до момента е разкрила, че холандският болшевик Ван дер Любе неотдавна преди пожара е бил във връзка освен с немските комунисти, само че и с непознати комунисти, някои от които са били наказани на гибел или насилствена работа заради атентата в катедралата в София през 1925 година Въпросните лица са задържани. Анкетата не е събрала никакви доказателства да са взели участие в пожара среди некомунистически.
Снимка: Архив БТА
***
Берлин, 1 април 1933 година /Волфбюро/ Арестувани са трима български жители, които участваха в лявата радикалска акция и са били по отношение на подпалвачите на Райхстага.
Делото за опожаряването на Райхстага стартира на 21 септември, оповестява Българска телеграфна агенция:
Лайпциг, 21 септември 1933 година /Волфбюро/. Делото на подпалвачите на Райхстага стартира през днешния ден в наличието на 120 публицисти, две трети от които чужденци и членове на непознатите легации и посолства в Берлин.
...В речта си при започването на делото ръководителят на съда означи на първо време, че съдът няма да се повлияе от авансово формираните отзиви и хрумвания, изразени отвън правосъдната палата, и че публиката се позволява без никакви ограничавания...
Според обвинителния акт и петимата обвинени са се пробвали да променят с принуждение строя на Райха и са направили, впрочем, акт на държавна измяна, с цел да основат посредством опожаряването на Райхстага сигнала за революцията...
***
Лайпциг, 22 септември 1933 година /Волфбюро/ Председателят на съда се разсърди няколко пъти през време на показания на Димитров, които са в несъгласие с тези, направени по време на предварителния разпит. Димитров твърди, че първите му показания не са тъкмо, а преднамерено маркирани, тъй като се желало непременно да бъде показан като подпалвач на Райхстага. Председателят отхвърли с отвращение това обвиняване... Попов съставлява мощен контрастност с Димитров, отговаряше свободно на въпросите. Той съобщи, че се включил към комунистическата партия на 20 години, само че отхвърли пламенно и на няколко пъти да е взел участие в каквото и да било въоръжено въстание.
***
Берлин, 23 септември 1933 година /Волфбюро/ Съобщават от Лайпциг: при разглеждането на делото по подпалването на Райхстага обвиненият Димитров съобщи, че съжалява, загдето той и неговата партия не били още същински болшевици при въстанието в България преди 10 години, тъй като като болшевици те биха могли да провеждат по-добре това въстание. Отговаряйки на един въпрос на основния прокурор, Димитров удостовери, че е бил член на Изпълнителния комитет на Международната Комунистическа партия. След това той съобщи, че познава другите двама подсъдими българи Танев и Попов след тяхното емигриране в Югославия и че ги срещал в Берлин понякога след ноември 1932 година. Председателят на съда му обърна вниманието, че това свидетелствуване е в несъгласие с предходните му показания, съгласно които той познавал прекомерно малко обвинения Попов, с който се срещнал в Москва и с който разговарял единствено веднъж преди арестуването му в Берлин. Тогава Димитров съобщи, че изначало имал желание да не излага другите двама обвинени.
...След един въпрос на обвинения Попов повдигна се още веднъж въпросът за датата, на която Димитров се срещнал с другите обвинени българи. Установи се, че Димитров не се е срещнал с тях в Югославия, а по-късно в Москва. Запитан от ръководителя на съда дали е посещавал в Берлин комунистическите среди, обвиненият Попов отговори, че се е занимавал в Берлин само с политическото състояние в България и че пристигнал в Германия, единствено с цел да чака даването на прошка в България и по-късно да замине за Париж... Той добави, че неговата партия му заповядала да отиде в Берлин, с цел да оказва помощ на българските емигранти...
***
Берлин, 1 ноември 1933 година /Волфбюро/...За обиди срещу съда Димитров бе отведен още веднъж в пандиза...
Снимка: Архив БТА
***
Берлин, 3 ноември 1933 година /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага Димитров, който бе позволен на съвещанието, бе изключен още веднъж за две съвещания за засегнатост на прокурорския контрол, макар неколкократните предизвестия на ръководителя...
***
Берлин, 4 ноември 1933 година /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага, заради значимите показания, направени през днешния ден от господин Гьоринг, пруски министър-председател, Димитров, който бе изключен през вчерашния ден за три съвещания, бе позволен по изключение в днешното съвещание, на което участваха доста представители на дипломатическото тяло и няколко министри. Г-н Гьоринг съобщи: " В интереса на Германия е, несъмнено, да поясня някои детайлности, с цел да отхвърля упреците на " Кафявата книга " (Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия гнет, издадена през 1933 година - бел. ред.). Обаче що се отнася персонално до мен, не държа ни минимум да отхвърля тези упреци, тъй като те са толкоз смешни, че е съвсем ненужно да се опровергават, толкоз повече, че зная посредством доверените си хора, че всеки болшевишки непрокопсаник, имащ потребност от пари, е могъл да си достави такива, щом продаде на чужбина всевъзможни изказвания, които ме съставляват като нарушител, и че разбойниците са събрали в разните потайни свърталища в Берлин " видни очевидци ", които по-късно дадоха показанията си в Лондон. "
" Кафявата книга " твърди, че моят другар Гьобелс ми е предложил да подпаля Райхстага, което съм направил с наслада, че, живеейки против Райхстага, съм следил, облечен в роба от синя коприна, пожара. (...) В реалност, аз бях сюрпризиран от пожара в Райхстага. Вярно е, че ние се борим срещу парламентаризма, само че ние водихме тази битка от 1924 година по изцяло законен метод, като изтъквахме в същото време, че националсоциалистическата страна желае да има едно заседание, определено от народа, което да поучава държавното управление. Онова, срещу което се борихме, бе прекаленост на парламентаризма, гибелното властване на партиите и прочие Впрочем, нямаше потребност да възпламенявам Райхстага, с цел да изгоня комунистите, защото господин Хитлер ми повери пруското министерство на вътрешните работи, с цел да унищожа комунизма - противник на новата страна. Трябваше тогава единствено да се реши кое ще победи: националсоциалистическото разбиране на новия порив за пресъздаване или комунистическото разбиране за опустошение... ".
Източник: Lost Bulgaria
***
Берлин, 4 ноември 1933 година /Волфбюро/...Днес комунизмът не е към този момент рисков, сподели господин Гьоринг, тъй като аз се погрижих да понижа значително комунистическата заплаха. Не единствено, че нямах потребност от опожаряване на Райхстага, с цел да сразя комунистите, само че даже този пожар ми пречеше, тъй като ме принуждаваше да променя ограниченията, които бях взел. Аз имах желанието да очаквам едно нахлуване от страна на комунистите, с цел да ги унищожа след това, само че пожарът ме принуди да подхваща пръв това нахлуване през нощта на пожара. Научавайки се на 27 февруари, към 21 ч., когато работех в Министерството на вътрешните работи, че Райхстагът гори нито ми мина през мозъка, че пожарът може да е тенденциозен. Като ръководител на Райхстага, аз отидох незабавно там. Когато един полицейски сътрудник ми сподели, че Райхстагът е запален съзнателно, незабавно си помислих, че комунистическата партия е виновна за този пожар... В първия миг помислих да заповядам незабавно обесването на Ван дер Любе, само че се въздържах при мисълта, че Ван дер Любе може да послужи като очевидец. Когато се научих, че двамата комунистически депутати Торглер и Кьонен са излезли от Райхстага към един час преди пожара, заповядах арестуването им, след това подвигнах на крайник цялата полиция и защото тя не бе задоволителна, и всички помощни строеви отряди, с цел да се арестуват комунистическите водачи и техните помощнициq и през нощта бяха задържани 5000 от тях...
...След като Димитров зададе след това на господин Гьоринг въпроси, които не бяха друго, с изключение на комунистическа агитация, ръководителят му лиши думата. Димитров попита тогава господин Гьоринг дали се опасява от въпросите, които му задава, на което господин Гьоринг отговори: " Какви са тези нелепости, мошенико? " " Председателят заповяда тогава да отведат още веднъж Димитров в пандиза...
Снимка: " Изгубената България "
***
Берлин, 8 ноември 1933 година /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага министърът на пропагандата господин Гьобелс, който даде показания в качеството си на очевидец, отговори на въпросите на ръководителя. Във връзка с обстоятелството, че денем на пожара всички министри се намираха в Берлин и че никой от тях не бе държал предизборни събрания, очевидецът съобщи, че министрите имали бит да се събират в Берлин 2-3 дни седмично, с цел да беседват между тях. По една случайност пожарът избухнал точно в сходен ден. Г-н Гьобелс добави, че бил предизвестен по телефона и пристигнали с канцлера, и половин час след пожара се убедили, че се касае за комунистически атентат. Министърът посочи няколко случая, когато комунистите след атентати и убийства са се опитвали да хвърлят отговорността върху националсоциалистите.
***
Берлин, 9 ноември 1933 година /Волфбюро/ Продължавайки показанията си по делото за опожаряването на Райхстага, господин Гьобелс съобщи, (...) че е смешно изказванието на " Кафявата книга ", съгласно която той бил създателят на проекта за опожаряването на Райхстага, сякаш не съществуваха други средства за агитация срещу комунистите. Г-н Гьобелс изрази убеждението си, че комунистическата партия освен не осъжда терора, само че даже го счита като най-хубавия метод за побеждаване политическия си съперник...
След това министърът отговори на всякакви въпроси на подсъдимия Димитров по отношение на битката на националсоциалистите срещу комунистите и социалдемократите, като означи основно обстоятелството, че националсоциалистите са останали постоянно на почвата на законността и че политическите убийства, които предшестваха основаването на тяхната партия, не могат да им бъдат приписани. Г-н Гьобелс съобщи, че желае да отговори на всички въпроси на Димитров, с цел да не даде на международния щемпел мотив да твърди, че е отстъпил пред тези въпроси.
В умозаключение господин Гьобелс съобщи: " Аз се постарах да отхвърля с огромна акуратност обвиняванията, отправени в " Кафявата книга ", срещу националсоциалистическото придвижване и немското държавно управление. (...) Недопустимо е да се продължава да се подозира по този начин пред целия свят едно почтено държавно управление и един почтен народ ".
Снимка: Wikipedia
***
Лайпциг, 23 ноември 1933 година /Волфбюро/ Делото за опожаряването на Райхстага е на 42-ия си ден... След това стана един сензацонен случай. Ван дер Любе стана ненадейно и говорейки свободно, попита: " Бих желал да зная по кое време ще бъде произнесена и изпълнена присъдата? " Председателят отговори: " Това зависи от Вас - кажете ни кои са били съучастниците Ви? " Ван дер Любе отговори: " Аз към този момент дадох да се разбере при разглеждането на делото, че самичък съм запалил Райхстага ". Той приказва дълготрайно, като заявяваше постоянно, че не е имал съучастници. Внезапното разприказване на Ван дер Любе породи у всички присъстващи усещането, че макар престорената си незаинтересованост, той е следил деликатно разискванията по делото.
***
Париж, 29 ноември 1933 година /Хавас/ Около 150 души се пробваха към среднощ да манифестират пред немското посолство с крясъци " Долу хитлеристкия фашизъм! Освободете Димитров! " Разпръснати от полицията, няколко души съумяха, обаче, да хвърлят бутилки с миниум върху прилежащите сгради. Арестувани бяха 12 души, сред които един българин и един италианец.
***
Лайпциг, 14 декември 1933 година /Волфбюро/ По делото за опожаряването на Райхстага прокурорът изиска смъртно наказване за Ван дер Любе и за Торглер и освобождението на тримата българи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ