Истински човек ли е бил крал Артур
Крал Артур, владетелят на Камелот, признакът на Британия, притежателят на Екскалибур и търсачът на Свещения Граал, сигурно е легенда. Вероятно са малко хората в западните общества, които не са се сблъсквали с някакъв аспект от неговата история посредством разнообразни медии – от книги до телевизионни излъчвания, видеоигри и така нататък
Но макар силата на тази безконечна митологична фигура, има един въпрос, който провокира неразбиране както у учените, по този начин и у обществеността – дали легендата се основава на действителна персона?
За страдание, макар че има доста хора, които имат вяра, че е имало жив, дишащ крал на име Артур, няма исторически доказателства за това.
Историята на Артур не е била статична – през вековете тя е минала през разнообразни трансформации и преработки, при които са били добавяни от ден на ден детайли. Така че, с цел да разберем индивида от историческа позиция, би трябвало да се върнем доста обратно във времето.
С изключение на няколко разпръснати споменавания, до XII в. от н. е. не чуваме действително нищо за Артур. В своята „ История на английските крале “ уелският духовник Джефри Монмаут дава първия просторен роман за живота на този воин.
Според Монмаут историята на Артур стартира с едно много тъмно събитие, когато Мерлин (друг комплициран персонаж със лична комплицирана история) трансформира крал Утер Пендрагон (със сигурност не действителна личност) в херцога на Корнуол. Това се случило, с цел да може Утер да прекара нощта със брачната половинка на херцога, Йерна. През тази нощ Артур бил заченат в крепостта Тинтагел.
Оттук Артур се трансформира в всесилен водач, който наследява английския престол и повежда народа си в разнообразни епични и кървави борби против саксонските нашественици. По-късно той уголемява своето кралство, като включва Ирландия, Исландия, Норвегия и Галия, само че в последна сметка е погубен от своя племенник Мордред.
В този роман няма нищо за Камелот, Ланселот, Свещения Граал, неговия меч или героичните рицари от Кръглата маса. Всички тези характерности са добавени по-късно от създатели, които желаят да създадат Артур съчетаем с сантименталните показа на своето време. Вероятно това също е бил добър ход, защото един лидер от VI век евентуално би бил по-малко „ рицарски “ и надалеч по-брутален.
Историята на Монмаут не може да се пояснява като исторически факт по никакъв метод. Още по негово време той е подложен на критика, че измисля детайли, като в същото време смесва части от разнообразни уелски поеми и източници. Поради това Артур, който получаваме, не е толкоз цялостна персона, колкото чорба от смесени истории.
Но какво да кажем за стихотворенията, въодушевили автора; може ли те да загатват за действителна персона?
Въпреки съмнителните основи за историята на Артур, има хора, които настояват, че разказът за него е въодушевен, в дребна или огромна степен, от някакъв лидер от 5 или 6 век, който е бил разказан в уелската лирика.
Според тези изказвания в края на римската окупация се появява човек, който повел британците – които до този миг в по-голямата си част били станали християни – против езическите саксонски нашественици, и името на този човек било Артур… може би. Например в една поема, наречена „ Y Gododdin “, написана някъде сред 540 и 640 година, един паднал боец е отъждествен на друга героична фигура, наречена Артур. Вероятно тогава е имало някаква модерна фигура, която е била задоволително разпознаваема, с цел да направи това уподобяване значимо.
В друго стихотворение от същия интервал монахът Гилдас напомня по какъв начин воин на име Амброзий Аврелиан е повел британците към победа в борба през VI в., известна като борбата при хълма Бадон. Няколко века по-късно обаче различен духовник, наименуван Нений, разказва различен боец, наименуван Артур, който е повел британците в тази борба (и още 11 други). Възможно е разказът на Нений да е въодушевил по-късните истории на Монмаут, въпреки че не можем да сме сигурни.
Означава ли това, че в действителност е съществувал исторически воин на име Артур? Е, някои обичат да мислят по този начин, само че почтено казано, не наподобява по този начин. Както споменахме нагоре, средновековните хронисти обичали да смесват обстоятелства с измислици и доста от тези разкази са основани стотици години след събитията, за които настояват, че разказват.
И въпреки всичко има доста хора, които към момента натискат, че историята е същинска. За страдание обаче предишното към момента не ни е предоставило нищо солидно в тази посока, на което да се опрем.
