Космическа слънчева електроцентрала може да зачеркне нуждата от петрол и

Космическа слънчева електроцентрала може да зачеркне потребността от нефт и въглища. И това по никакъв начин няма да се хареса на ОПЕК и Русия.
Япония е на път да излъчи слънчева
сила от Космоса към Земята през идната година, две години след сходно достижение, реализирано от инженери от Съединени американски щати. Разработката бележи значима стъпка към допустима построяването на галактическа слънчева електроцентрала, която може да помогне на света да се откаже
от изкопаемите горива.Коичи Иджичи, консултант в японския проучвателен институт Japan Space Systems, очерта пътната карта на Япония към орбитална проява на дребна галактическа слънчева електроцентрала, която ще предава безжично сила от ниска
околоземна орбита към Земята.
„ Това ще е дребен спътник, към 180 кг, който ще предава към 1 киловат мощ от надморска височина 400 километра “, споделя Иджичи. Един киловат е към количеството мощ, належащо за работа на домашен апарат, като дребна съдомиялна машина, за към час. Следователно демонстрацията не е покрай мащаба,
нужен за комерсиална приложимост.
Космическият транспортен съд ще употребява бордов фотоволтаичен панел с повърхност от 2 кв. м, с цел да зарежда батерия. След това насъбраната сила ще се трансформира в микровълни и ще се излъчи към приемна антена на Земята.
Тъй като галактическият транспортен съд
пътува доста бързо – към 28 000 км/ч – антенните детайли ще би трябвало да бъдат разпръснати на разстояние от към 40 км, ситуирани на 5 км един от различен, с цел да обезпечат задоволително
сила с цел да бъдат предадени.
Мисията, част от план, наименуван OHISAMA (на японски за „ слънце “), е на път да започва през 2025 година Изследователите към този момент са показали безжично предаване на слънчева сила на земята от стационарен източник
и възнамеряват да извършат предаване
от аероплан през декември. Самолетът ще бъде екипиран с еднакъв фотоволтаичен панел, какъвто ще се употребява на галактическия транспортен съд, и ще излъчва мощ на разстояние от 5 до 7 км, съгласно Иджичи.
Базирано в космоса произвеждане
на слънчева сила, описано за първи път през 1968 година от някогашен инженер на Apollo Питър Глейзър, се смята за научна фантастика. Въпреки че е теоретично осъществима, технологията се счита за непрактична и прекомерно скъпа, защото изисква големи структури да бъдат съединени в орбита, с цел да
се създаде нужната мощ.
Но съгласно специалисти, тази обстановка се е трансформирала вследствие на неотдавнашния софтуерен прогрес и неотложната нужда от декарбонизиране на международното произвеждане на електрическа евергия, с цел да се спре изменението на климата.
За разлика от множеството технологии
за произвеждане на сила от възобновими източници, употребявани на Земята, в това число слънчева сила и вятърна сила, галактическата слънчева сила може да бъде налична непрекъснато, защото няма да зависи от времето и часа на деня.
Понастоящем атомни електроцентрали
или електроцентрали, работещи с газ и въглища, се употребяват за покриване на търсенето, когато вятърът стихне или след залез слънце. Подобренията в технологиите биха могли да оказват помощ за частичното разрешаване на казуса в бъдеще. Но някои елементи от пъзела към момента липсват, с цел да се обезпечи безпроблемно въглеродно неутрално зареждане доникъде на този век, както е планувано в интернационалните
съглашения за изменението на климата.
Развитието на роботизираните технологии, подобренията в успеваемостта на безжичното предаване на сила и, най-важното, пристигането на гигантската ракета Starship на SpaceX може да разреши галактическата слънчева сила да стане действителност, споделят специалистите на конференцията, провела се в Япония за оповестяването на начинанието.
Миналата година спътник, издигнат от инженери
на Caltech като част от задачата Space Solar Power Demonstrator, излъчи слънчева сила от космоса за първи път. Мисията, която завърши през януари, беше маркирана като значим крайъгълен камък.

В развой на подготовка са още доста галактически демонстрационни планове за слънчева сила. Технологията се учи от галактически
и проучвателен организации по целия свят,
включително Европейската галактическа организация, Агенцията за напреднали проучвателен планове на защитата и Военновъздушните сили на Съединени американски щати. Търговски компании и стартъпи също създават концепции, употребявайки наличността на Starship и появяването на усъвършенствана галактическа роботика.
Не всички обаче са въодушевени
по отношение на капацитета на галактическата слънчева сила. През януари NASA публикува доклад, поставящ под въпрос осъществимостта на технологията. Трудността и количеството сила, нужна за създаване, изстрелване и сглобяване на орбитални електроцентрали, значи, че силата, която създават, ще бъде прекомерно скъпа – 61 цента на киловатчас, спрямо едвам 5 цента на киловатчас за основани на Земята слънчеви или вятърна сила.