Сана и Константин: Техниките на дишането са ключът към здравето и щастието
Константин Драгов и Сана Драгова, лектори във фондация " Изкуството да живееш “, в изявление за предаването " Здравето на Фокус “ на Радио " Фокус “.
Важно е освен да възстановиш здравето си, само че и да го поддържаш, преди да си го загубил
В рубриката “Живот без медикаменти " в “Здравето на фокус " ни гостуват Константин Драгов и Сана Драгова. За мнозина това са познати имена, тъй като те имат хиляди почитатели в обществените мрежи, само че за тези, които към момента не ги познават, срещата ни стартира в този момент.
Константин и Сана Драгови са инструктори във фондация " Изкуството да живееш ". Каква е главната цел на фондация “Изкуството да живееш ", Сана?
Сана Драгова: “Изкуството да живееш " е огромна интернационална организация, която стартира от Индия, с нашия преподавател Гурудев Шри Шри Рави Шанкар. Той е индийски нравствен лидер и за благополучие е идвал в България.
Шри Шри Рави Шанкар стартира да споделя техники от йога, медитация, които са скъпи и ефикасни, даже към този момент има научни проучвания върху тях.
Заради модерния метод на живот през днешния ден сме затрупани от стрес, не запомнили сме да дишаме, не запомнили сме да вършим извършения, непрекъснато сме седнали. Гурудев Шри Шри Рави Шанкар основава тази организация, въпреки че в началото споделя, че не е желал да основава структури, просто е желал да споделя знанието. Но няма по какъв начин да разпространиш това познание, без да имаш някаква легална организация.
Освен, че вършим хората по-щастливи и по-здрави, ние имаме доста обществени планове. В Индия, изключително, и в други неразвити страни, имаме към 1000-1200 безвъзмездни учебни заведения, аз съм била в едно от тях. Така че оказваме помощ на хората и вършим положително.
Константин, ти си строителен инженер по специалност, да?
Константин Драгов: Да.
Какво те заведе при техниките на дишането?
Константин Драгов: Аз учех в Щатите, където попаднах на курс на “Изкуството да живееш ". Това, което ме възпламени, беше, че този курс доста ми усъвършенства концентрацията и паметта. Не съм имал интерес към медитация и дишане. Но курсът доста ми оказа помощ и за справяне с носталгията, до момента в който бях там. Казах си, че това нещо е доста скъпо и продължих да го упражнявам. Забелязах, че станах доста по-спокоен, по-щастлив, по-радостен, възприятието ми за комизъм от детските години стартира да се връща.
Това беше в действителност една от аргументите да се върна назад в България, тъй като взех решение, че техниките за дишане, за медитация са толкоз скъпи, че всички българи би трябвало да имат опция да се допрян до тях. В тези години йога не беше толкоз известна, както и медитацията.
Когато става дума за техника на дишането, всеки би споделил: “Че кой не може да диша? "
Константин Драгов: Абсолютно вярно. Ние одобряваме дишането за даденост, само че човек употребява едвам към 30% от потенциала на белите дробове, поради напрежението и забързания метод на живот. Истината е, че в дишането се крие огромна загадка. То е ключът по какъв начин да бъдем спокойни. Забелязала си, може би, че когато човек се ядоса, диша по един метод, когато е благополучен, диша по-плавно, когато е печален, повече издишва. Тоест, страстите въздействат на дишането. Това, което ние вършим на курсовете с дишането, е да повлияем на страстите, на мозъка. Другото, което е доста скъпо за дишането, е, че то може да ни даде доста сила. То ни зарежда, с тази по този начин наречена, фина, витална сила - Прана. Когато има повече сила, човек се усеща по-щастлив, по-позитивен и е по-малко предразположен на напрежението. Така че, даже да водим доста забързан метод на живот, в случай че имаме сила, ние се оправяме доста по-добре.
Ако успеем да овладеем дишането, това значи ли, че сме съумели да овладеем мислите, без значение в каква посока са те?
Константин Драгов: До огромна степен да, тъй като мозъкът е обвързван с дишането. Много е мъчно да контролираш мозъка със самия разум. Примерно, в случай че искаш да заспиш, а пък си разтревожен, колкото повече се опитваш да заспиш, толкоз повече не се получава. Но с дишането можеш да управляваш мозъка, както управляваш хвърчилото с шнур. Дишането е връзката с мозъка.
Сана, можеш ли да правиш йога, да медитираш, в случай че не владееш техниките на дишането?
Сана Драгова: Виждала съм, че хората го вършат, само че няма непоклатимост в позициите, няма надзор, не може да останеш и да се отпуснеш в тях, т.е. постоянно има напрежение. Затова споделяме “Дишай в позицията " - заставаш в някаква поза и до момента в който дишането не стане гладко и уравновесено, действително не си в асаната, не си в позицията, това не можеш да го наречеш йога. Йога на санскрит, на езика, на който са непокътнати тези текстове, значи съюз, обединяване. Умът, който е постоянно в предишното - съжалява, възхвалява, “Ох,колко беше хубаво, когато бяхме млади ", или постоянно е в бъдещето - все чака нещо или възнамерява, или се тормози, връщаш го в сегашния миг дружно с тялото, което е тук и дружно с дишането става йога, тогава става този съюз. Можеш да преживееш йога в асаната - това обединяване и този съюз в медитация, с помощта на дихателните техники.
Древна сентенция споделя: “Който владее мислите си, владее света ", по този начин ли е?
Сана Драгова: Да, тъй като светът действително е плод на нашето схващане. И когато твоето схващане е в турболенция, когато всяко нещо те визира, когато всяко нещо е краят на света: “Леле, смут, за какво това стана, за какво на мен, за какво този човек…? ", ти си като транспортен съд без витло, вятърът те вее на всички места. Докато, когато твоят разум е спокоен, макар компликациите, тъй като животът не е розов, всички имаме някакви компликации, можеш да се оправиш с тези неща, имаш баланс. Не настава краят на света, поради всяко малко нещо, което ти се опре на пътя. Така че контролираш света.
Константин, можем ли да дадем някакъв съвет на нашите слушатели? Например, в рискова обстановка, когато гневът напира, по какъв начин за 10-15 секунди да овладеем тези страсти с дишане?
Константин Драгов: Ако някой ни е ядосал, е добре да спрем за момент. Да създадем няколко дълбоки дишания, преди да отговорим. Вдишваме няколко пъти надълбоко, 10 пъти е идеално.
Сана Драгова: Въпросът е колкото може по-бавно да го създадем, да не бързаме.
Константин Драгов: И в този миг като че ли страстта утихва. Защото дишането незабавно я успокоява. За да не стигаме до такива крайни моменти и даже паник офанзиви, предлагаме няколко минути дихателни техники заран. Ние имаме една елементарна техника, Сударшан укривам се споделя. Тя е ритмично дишане, което някак си закотвя мозъка да бъде денем спокоен и в сегашния миг. Да нямаме толкоз доста паники за бъдещето, да не се връщаме в предишното, а да бъдем по-продуктивни сега.
Има дишане с диафрагмата, освен с белите дробове.
Константин Драгов: Точно по този начин.
Важно ли е по какъв начин тъкмо поемаме въздух?
Константин Драгов: Да, тъй като когато дишаме надълбоко, употребявайки към този момент диафрагмата, тогава използваме цялостния потенциал на белите дробове. И тогава в действителност се получава и по-голямо изчистване, тъй като главният метод, по който човек се почиства от токсините в тялото, се оказва, че е посредством издишането. Тогава токсините от тялото се освобождават повече и човек надлежно е по-здрав.
Има ли възраст, след която става прекомерно късно да се научиш на тези техники на дишането?
Сана Драгова: Не, не става прекомерно късно, до момента в който сме живи, можем да ги научим.
Константин Драгов: Много пенсионери идват на нашите курсове.
Сана Драгова: Да, тъкмо по този начин, тъй като те в този момент имат времето. Докато са млади - работа, задания, в този момент имат време, спокойни са. Но сигурно това, което мога да кажа, е, че в случай че човек се научи по-навреме, има по-добро качество на живот и по-дълго. Тогава няма потребност да си възстановяваш здравето, просто поддържаш здравето, преди да си го изгубил. Освен това, когато дишаме повече с белите дробове, те не стават мързеливи, остава тяхната разтегливост. Ако не вършим двигателни техники, с напредването на възрастта, еластичността понижава и човек стартира да диша по-малко.
Така нареченото незадълбочено дишане, което в действителност не носи О2 до всяка клетка на тялото и оттова стартират проблемите.
Българите се подреждат измежду едни от най-нещастните народи по света. Това плод на действителност ли е или на въображение?
Константин Драгов: Моето наблюдаване е, че българите сме доста духовни, отворени хора, естествени. Не знам тези проучвания какво тъкмо мерят.
Сана Драгова: И кой е дал своя вот на тях. Всички хора към нас са щастливи. Аз не споделям, че са топ богати, както примерно в Западна Европа можеш да кажеш, че хората са финансово самостоятелни, само че пък в България хората сме щастливи.
Константин Драгов: Може би ние видимо се оплакваме повече. На Запад хората са по-сковани и напрегнати, имат доста повече стрес, изморени са.
Тоест, въпреки всичко съумяваме да се оправим и да бъдем щастливи, макар събитията към нас?
Константин Драгов: Имаме нещо в гените си, което ни е заложено - да бъдем адаптивни и по този начин по-леко да се приспособяваме. За нас е още по-важно да практикуваме дишане и медитация, тъй като ние българите сме доста сензитивни, а това дишане ни прави и по-устойчиви.
Йогата към този момент е доста публикувана в България. Голям принос за това има и Сана, която е доста дейна и в обществените мрежи, и в курсовете, които организирате. Може ли, в случай че човек има обещано заболяване, което е съществено, да го пребори с йога, с дишане?
Сана Драгова: Може, само че би трябвало да има повсеместен метод. Не са единствено асаните, това, което хората назовават йога. Задължително би трябвало да има и дихателни техники. Техниката, която ние преподаваме - Сударшан укривам, безусловно почиства организма от отрови и болести, както и Аюрведа.
Аюрведа са правилата за хранене и метод на живот. Според Аюрведа ние сме главно три вида хора - ВАТА, ПИТА и КАФА, като всеки един от този вид съдържа и малко от другите типове.
ПИТА - това са хората, в които господства детайлът огън. Те са доста енергични, обаче елементарно палими. Често имат проблеми с храносмилането, имат висока киселинност. Те са дейни хора, може да имат положително телосложение като на състезател, без доста да спортуват. На тях им се отдават спортове.
ВАТА хората са кардинално по-слабички, каквото и да ядат са по-слабички. Там детайлът въздух и пространство е преобладаващ. Те постоянно имат доста мисли и тревога, обаче пък са доста дейни. Защото въздухът е доста движещ се. Така че те би трябвало да се хранят по-често и постоянно с топла храна - супи, да заобикалят сухите храни, тъй като въздухът съсухря кожата и се втвърдяват. Имат потребност от мекост.
КАФА хората се считат за най-щастливите, тъй като те са детайла земя, заземени са. Но пък при тях тялото е малко по-тежко, те са си родени по-едрички. При тях не може прекомерно тежка храна – добре е да одобряват повече зеленчуци, тъй като те по този начин или другояче са по-заземени. Така че човек като знае своя вид конституция, може да се придържа към избран вид хранене.
Може ли човек самичък да си дефинира вида, към който принадлежи?
Сана Драгова: До някаква степен може, като разбере какви са характерностите, само че пък не може да разбере какъв е неговият дисбаланс. Въпреки че, сме избран вид, ние съдържаме всички детайли - въздух, земя, огън вода и пространство. Това значи, че друг детайл може да е напълно дисбалансиран в нас и нищо, че сме определили вид, би трябвало да балансираме този детайл. И тук най-хубавото, което аз предлагам и съблюдавам - аз предлагам неща, които съблюдавам, е човек да си направи персонална консултация с някой от нашите аюерведични експерти. Ние непрекъснато каним експерти по аюрведа, това са доктори от Индия: лекар Шириджит, доктор Вишну, в този момент доктор Ниша Маникантан, която е един от лекарите, които са основали нашата клиника и университет в Индия. В България тя организира образование за ментори. Идеята е те да бъдат посланици на Аюрведа. Постоянно да приказват за тези неща, повече хора да чуят, повече хора да схванат.
Разговаряла съм с медици лекари и запитвам каква е повода за едно или друго заболяване, защо се появява? Нерядко отговорът е, че медицината няма отговор на този въпрос. Не се знае за какво човек се разболява от едно или друго нещо.
Сана Драгова: Обаче Аюрведа има отговор. Аюрведа споделя, че преди едно заболяване да има израз на физическо равнище, то е подбудено на енергийно и ментално равнище. Тоест, един човек може да има някакви премеждия, може да е претърпял някаква контузия, може нещо прочувствено да го е засегнало. Дълъг интервал от време той не е освободил този стрес, не е дишал, не е медитирал и това стартира да се демонстрира на физическо равнище, тъй като мозъкът и тялото са свързани, това е комплекс.
Ние не можем да лекуваме тялото, без да лекуваме мозъка. Това е грешката, може да се назова неточност на западната медицина.
Аюрведа поглежда холистично. За Аюрведа има 5 вида здраве: физическо, психическо, прочувствено, публично, т.е. твоето отношение към хората към теб, би трябвало да бъде крепко, за да си здрав. Духовното здраве е, когато си в положение на медитация, най-малко един път дневно, в случай че нямаш време за два пъти. Когато се грижиш за всички аспекти на своята същина, тогава си здрав.
Константин Драгов: Много хора идват при нас с мигрени, с хронични проблеми от години и не са намерили решение. Само с елементарни промени в навиците им на хранене и билки, за няколко седмици се почиства казусът и те не могат да повярват.
Голяма част от здравословните правила на хранене, даже и диетите, които ни предлагат едни или други експерти, нормално са общовалидни. При Аюрведа има ли самостоятелен метод към съответния човек, към вида, за който Сана говореше?
Сана Драгова: Точно тук идва самостоятелният метод. На човек, който е слабоват и е ВАТА вид, не можеш да му дадеш диетата на КАФА, който е едричък, това е безусловно противопоказно за него. Това е едното, другото е, когато детайлите са в дисбаланс. За да ги вкараме в баланс, а за всеки човек това е друг детайл, тогава се дават характерни неща. Например преди Косьо страдаше от проблеми с дебелото черво, хем толкоз слабоват - той е характерен ВАТА, хем не можеше да усвоява храната. Каквото и да яде, не приема питателните свойства. Когато взе тези билки, някои са от Индия, тъй като не всяко нещо можеш да го намериш в България, с естествени неща, той си върна салдото.
Константин Драгов: За няколко месеца ми споделиха да заобикалям суровите зеленчуци, това е за избран вид хора. За други да заобикалят млечните артикули.
Сана Драгова: Аз съм този вид - ПИТА.
Константин Драгов: За всеки, съгласно вида, е друго, несъответствието е друг.
Често робуваме на мантри от предишното - закусвай, това е най-важното нещо! Има обаче хора, които не се усещат енергични, когато закусват, в противен случай стават мързеливи. Това евентуално са сигнали на тялото, които явно не могат да се подчинят на общите правила.
Константин Драгов: Най-добре е човек да слуша своето тяло. Има някои общи правила: да се храни, когато е гладен, да си ляга рано, да става рано, да практикува няколко минути заран медитация.
Сана Драгова: Да следваме слънцето - когато залезе, към този момент да не сме на открито, да си прекараме времето в тишина.
Константин Драгов: Те са доста общи, само че актуалните диети са прекомерно характерни и не важат за всеки, няма по какъв начин.
Сана Драгова: Най-лошото е, че актуалните диети броят калории.
Стигаме още веднъж до извода, че храната е в основата на всичко, обвързвано с тялото и мозъка?
Константин Драгов: И съня.
Сън, храна и страсти. Има ли още какво да прибавим?
Константин Драгов: Разбира се водата, тя е към храната. Тялото ни се нуждае и от придвижване.
По отношение на водата също има общоприети правила - минимум 2 литра дневно.
Константин Драгов: Така е, водата е нужна на тялото, само че да не се приема по време на хранене. Добре е да бъде половин-един час преди или след хранене.
Сана Драгова: И е хубаво да е топла. Правим грешката, най-много на Запад, да пием студена вода. В Индия никой не пие студена вода, а те са на жегата по през целия ден.
Константин Драгов: Когато водата е топла, тя не лишава толкоз сила от организма, с цел да я стопли. Освен това топлата вода по доста добър метод подкрепя храносмилането. Храносмилането е основата на здравето, това споделя Аюрведа - имаш ли здрав корем, всичко останало към този момент се оправя.
Сана Драгова: И корема, и главата са свързани - лек корем, лек разум!
Понякога желаеме да се отпуснем, да се успокоим, само че непрестанно нахлуват някакви мисли, опитваме се да ги направляваме, да ги прогоним, да ги сменяем с нещо хубаво, само че това е мъчно. Как да го реализираме?
Сана Драгова: Има една йога доктрина, че на равнището на ума се работи без изпитание. На равнището на тялото, поставяме старания - вървим на фитнес, трупаме мускули. На равнището на мозъка - без изпитание. Вместо да ги прогонваш, просто ги приеми, остави ги и ги наблюдавай. Косьо, някакъв различен съвет?
Константин Драгов: Няколко минутки заран медитация доста оказват помощ за мозъка, да има надзор над мислите. Хората си мислят, че медитацията е нещо супер мъчно, невероятно, сядат да медитират, в мозъка им нахлуват мисли. Всъщност, медитацията е доста елементарно нещо, в случай че човек има вярната техника. Това е нещо, което преподаваме в “Изкуството да живееш ". С помощта на един тон, който човек получава за медитация от учителя, споделя се мантра, той е характерен за всеки човек и му оказва помощ да отпусне мозъка и мислите от единствено себе си - да се успокоят и да не му пречат да медитира. На Запад се знае, че медитацията е най-ефективният метод за освобождение от напрежението.
Колко почти време ни е нужно, с цел да медитираме?
Константин Драгов: Идеално е 20 минути заран, в случай че имаме опция, след работно време още 20 минути, с цел да почистим от деня цялото напрежение и да не го носим у дома. Освен това да се заредим с сила, с цел да можем да бъдем съответни в идващите 5-6 часа у дома. Защото 20 минути медитация се равняват на 5-6 часа сън. И всеки може да си го ползва, единствено би трябвало да се научи на ефикасна техника за медитация.
Сана Драгова: По-важното е съгласно мен концепцията, че в медитацията не би трябвало да има мисли. Медитацията и мислите са свързани, тъй като, когато седнеш да медитираш, мозъкът стартира да се чисти. Чистенето е във формата на мисли. Въпросът е да не ги хващаш, остави ги да си текат и наблюдавай процеса.
Константин Драгов: Много хора си мислят, че с цел да медитираш, би трябвало да си доста напреднал в йога. Напротив, на Запад, а към този момент и в България хората медитират в офиса си, затварят очи пред бюрото и се отпускат.
Важно ли е в този миг на медитация да бъдем въпреки всичко съсредоточени върху нещо, което желаеме да реализираме, то да участва като мисъл по време на процеса?
Сана Драгова: Това е доста добър въпрос. Всъщност манифестирането и сбъдването на желанията се случва след медитацията. Първо би трябвало да достигнеш надълбоко положение на покой. Това надълбоко положение на покой можеш да проявиш в материалния свят - да манифестираш, както споделят хората.
Така че медитираш, без да мислиш нищо. Дори да ти идват мисли, не ги гониш, наблюдаваш ги, оставяш ги, отпускаш се, оставяш шума да се разтвори и да стане безусловно натурален. Накрая на медитацията, в твоя покой и надълбоко положение, пускаш своето предпочитание или твоята цел и тогава тя може да се прояви.
Сигурна съм, че всеки един от нашите слушатели има случай, в който някаква мисъл мимолетно минава през мозъка му, той съвсем я не помни, а единствено след малко време тя се материализира, без да сме положили никакво изпитание. Друг път поставяме старания да манифестираме и нищо не се случва, отчайваме се. Защо е по този начин?
Константин Драгов: Това се назовава вътрешен глас, когато човек медитира, той усъвършенства своята вътрешен глас и силата да манифестира. Защото, когато човек медитира, той става доста спокоен, задоволен, благополучен и мозъкът е по този начин да се каже канализиран, каквото си намерения, то се случва. Но интуицията, която се усъвършенства от медитацията, може да ни помогне да вземем верни решения в бизнеса, в нашите връзки и връзки. Така че медитацията има доста изгоди като цяло.
Наскоро прочетох, че в това число и в България интуицията се употребява, с цел да могат децата по-лесно да усвояват образователния материал, да?
Сана Драгова: Да, ние преподаваме вътрешен глас на деца.
Константин Драгов: На децата доста им оказва помощ.
И какъв е резултатът?
Сана Драгова: Някои неща е по-хубаво да не ги споделям, че учителите ще се притеснят. Децата просто си помислят какво ще имат на следващия ден на изпит, незабавно им идва и единствено това учат. Ученето им става по-лесно и по-интересно, тъй като към този момент новаторско поглеждат на нещата, не от равнището на интелекта, от едно по-дълбоко равнище. Реално учат по-лесно.
Константин Драгов: Ние имаме вяра, че интуицията ще направи гражданска война в нашата просветителна система.
Какво следим през днешния ден? Едно дете отива в 1 клас усмихнато и щастливо, а като приключи 12 клас едвам се усмихва. Има проучване, че дребните деца се усмихват 400 пъти дневно, а един младеж 17 пъти на ден. Претоварваме учениците с доста информация, само че не ги учим по какъв начин да бъдат спокойни, по какъв начин да се оправят с живота и по какъв начин да бъдат щастливи. Интуицията е нещо, което в действителност може да направи тази смяна.
Ежедневно сме изправени пред голям брой избори. В този миг нахлува въпросът, дали това, което избираме е най-правилното? Къде е сърцето, къде е разсъдъкът, къде е интуицията? Могат ли да бъдат дружно и сърцето, и разсъдъка, и интуицията?
Сана Драгова: Точно това е целият път: От разсъдъка или от интелекта да влезем в сърцето. Когато си в сърцето, към този момент си обвързван с интуицията, тъй като си натурален, като едно дете, почтен, чист. Докато този разсъдък, този разсъдък, той непрекъснато, не нещо съди, преценя - това ли ще е по-добре, това ли ще е по-добре.
Докато, когато си в сърцето, ти мислиш какво да дадеш, с какво да допринесеш, тогава природата с шепи дава върху нас.
Когато сме признателни, това е още един принцип, всички знаем за него, благодарността е това, което прави нещата да порастват в живота ни. Когато благодариш и за дребното, което имаш, тогава ти се сипва още и още, тъй като ти го цениш. Когато имаш доста и не си признателен - “Е, не желаех това, желаех това. Защо това? ", тогава и каквото имаш, ще ти бъде отнето.
Сана, ти казваш, че постоянно си щастлива.
Сана Драгова: Така се усещам.
За какъв брой време съумя да постигнеш това положение?
Сана Драгова: Това, което мен ме е спирало да бъда щастлива, са нещата в мозъка. По природа ние сме щастливи, само че това, че имаме някакви стремежи, някакви цели, някакви терзания, стопира чувството ни за благополучие. Когато се освободих от тези блокажи, от напрежението и напрежението, просто се върнах назад към детинството, към своята природа и това благополучие, което постоянно е било вътре, отново си заблестя. Духовното израстване даже не е израстване, то е освобождение от блокажи, които по някакъв метод сме си наложили.
Константин, на теб какво ти даде всичко това, с което се занимаваш, като преподавател, като координатор на “Изкуството да живееш " освен за България, само че и Македония, и Румъния, в случай че не бъркам?
Константин Драгов: Даде ми голямо задоволство, тъй като целият смисъл на йога и на медитацията, на всички неща, които вършим, е да бъдем в интерес на другите хора. Човек се усеща същински благополучен, когато дава без експанзия, без стрес, без принуждение. Това е нашата визия и това е задачата на Гурудев
Шри Шри Рави Шанкар, той споделя: “Искам да видя усмивка на всяко човешко лице на тази планета ".
Много се надявам, че в този момент има усмивка и на лицата на нашите слушатели.
Благодаря ви за това посещение, желае ми се да обещаете, че то няма да бъде последно и ще продължим този диалог.
Сана Драгова: Да, единствено ни предложения и идваме.
Сана и Константин, посетители в предаването “Здравето на фокус " и в рубриката “Живот без медикаменти ".
Росица АНГЕЛОВА
Важно е освен да възстановиш здравето си, само че и да го поддържаш, преди да си го загубил
В рубриката “Живот без медикаменти " в “Здравето на фокус " ни гостуват Константин Драгов и Сана Драгова. За мнозина това са познати имена, тъй като те имат хиляди почитатели в обществените мрежи, само че за тези, които към момента не ги познават, срещата ни стартира в този момент.
Константин и Сана Драгови са инструктори във фондация " Изкуството да живееш ". Каква е главната цел на фондация “Изкуството да живееш ", Сана?
Сана Драгова: “Изкуството да живееш " е огромна интернационална организация, която стартира от Индия, с нашия преподавател Гурудев Шри Шри Рави Шанкар. Той е индийски нравствен лидер и за благополучие е идвал в България.
Шри Шри Рави Шанкар стартира да споделя техники от йога, медитация, които са скъпи и ефикасни, даже към този момент има научни проучвания върху тях.
Заради модерния метод на живот през днешния ден сме затрупани от стрес, не запомнили сме да дишаме, не запомнили сме да вършим извършения, непрекъснато сме седнали. Гурудев Шри Шри Рави Шанкар основава тази организация, въпреки че в началото споделя, че не е желал да основава структури, просто е желал да споделя знанието. Но няма по какъв начин да разпространиш това познание, без да имаш някаква легална организация.
Освен, че вършим хората по-щастливи и по-здрави, ние имаме доста обществени планове. В Индия, изключително, и в други неразвити страни, имаме към 1000-1200 безвъзмездни учебни заведения, аз съм била в едно от тях. Така че оказваме помощ на хората и вършим положително.
Константин, ти си строителен инженер по специалност, да?
Константин Драгов: Да.
Какво те заведе при техниките на дишането?
Константин Драгов: Аз учех в Щатите, където попаднах на курс на “Изкуството да живееш ". Това, което ме възпламени, беше, че този курс доста ми усъвършенства концентрацията и паметта. Не съм имал интерес към медитация и дишане. Но курсът доста ми оказа помощ и за справяне с носталгията, до момента в който бях там. Казах си, че това нещо е доста скъпо и продължих да го упражнявам. Забелязах, че станах доста по-спокоен, по-щастлив, по-радостен, възприятието ми за комизъм от детските години стартира да се връща.
Това беше в действителност една от аргументите да се върна назад в България, тъй като взех решение, че техниките за дишане, за медитация са толкоз скъпи, че всички българи би трябвало да имат опция да се допрян до тях. В тези години йога не беше толкоз известна, както и медитацията.
Когато става дума за техника на дишането, всеки би споделил: “Че кой не може да диша? "
Константин Драгов: Абсолютно вярно. Ние одобряваме дишането за даденост, само че човек употребява едвам към 30% от потенциала на белите дробове, поради напрежението и забързания метод на живот. Истината е, че в дишането се крие огромна загадка. То е ключът по какъв начин да бъдем спокойни. Забелязала си, може би, че когато човек се ядоса, диша по един метод, когато е благополучен, диша по-плавно, когато е печален, повече издишва. Тоест, страстите въздействат на дишането. Това, което ние вършим на курсовете с дишането, е да повлияем на страстите, на мозъка. Другото, което е доста скъпо за дишането, е, че то може да ни даде доста сила. То ни зарежда, с тази по този начин наречена, фина, витална сила - Прана. Когато има повече сила, човек се усеща по-щастлив, по-позитивен и е по-малко предразположен на напрежението. Така че, даже да водим доста забързан метод на живот, в случай че имаме сила, ние се оправяме доста по-добре.
Ако успеем да овладеем дишането, това значи ли, че сме съумели да овладеем мислите, без значение в каква посока са те?
Константин Драгов: До огромна степен да, тъй като мозъкът е обвързван с дишането. Много е мъчно да контролираш мозъка със самия разум. Примерно, в случай че искаш да заспиш, а пък си разтревожен, колкото повече се опитваш да заспиш, толкоз повече не се получава. Но с дишането можеш да управляваш мозъка, както управляваш хвърчилото с шнур. Дишането е връзката с мозъка.
Сана, можеш ли да правиш йога, да медитираш, в случай че не владееш техниките на дишането?
Сана Драгова: Виждала съм, че хората го вършат, само че няма непоклатимост в позициите, няма надзор, не може да останеш и да се отпуснеш в тях, т.е. постоянно има напрежение. Затова споделяме “Дишай в позицията " - заставаш в някаква поза и до момента в който дишането не стане гладко и уравновесено, действително не си в асаната, не си в позицията, това не можеш да го наречеш йога. Йога на санскрит, на езика, на който са непокътнати тези текстове, значи съюз, обединяване. Умът, който е постоянно в предишното - съжалява, възхвалява, “Ох,колко беше хубаво, когато бяхме млади ", или постоянно е в бъдещето - все чака нещо или възнамерява, или се тормози, връщаш го в сегашния миг дружно с тялото, което е тук и дружно с дишането става йога, тогава става този съюз. Можеш да преживееш йога в асаната - това обединяване и този съюз в медитация, с помощта на дихателните техники.
Древна сентенция споделя: “Който владее мислите си, владее света ", по този начин ли е?
Сана Драгова: Да, тъй като светът действително е плод на нашето схващане. И когато твоето схващане е в турболенция, когато всяко нещо те визира, когато всяко нещо е краят на света: “Леле, смут, за какво това стана, за какво на мен, за какво този човек…? ", ти си като транспортен съд без витло, вятърът те вее на всички места. Докато, когато твоят разум е спокоен, макар компликациите, тъй като животът не е розов, всички имаме някакви компликации, можеш да се оправиш с тези неща, имаш баланс. Не настава краят на света, поради всяко малко нещо, което ти се опре на пътя. Така че контролираш света.
Константин, можем ли да дадем някакъв съвет на нашите слушатели? Например, в рискова обстановка, когато гневът напира, по какъв начин за 10-15 секунди да овладеем тези страсти с дишане?
Константин Драгов: Ако някой ни е ядосал, е добре да спрем за момент. Да създадем няколко дълбоки дишания, преди да отговорим. Вдишваме няколко пъти надълбоко, 10 пъти е идеално.
Сана Драгова: Въпросът е колкото може по-бавно да го създадем, да не бързаме.
Константин Драгов: И в този миг като че ли страстта утихва. Защото дишането незабавно я успокоява. За да не стигаме до такива крайни моменти и даже паник офанзиви, предлагаме няколко минути дихателни техники заран. Ние имаме една елементарна техника, Сударшан укривам се споделя. Тя е ритмично дишане, което някак си закотвя мозъка да бъде денем спокоен и в сегашния миг. Да нямаме толкоз доста паники за бъдещето, да не се връщаме в предишното, а да бъдем по-продуктивни сега.
Има дишане с диафрагмата, освен с белите дробове.
Константин Драгов: Точно по този начин.
Важно ли е по какъв начин тъкмо поемаме въздух?
Константин Драгов: Да, тъй като когато дишаме надълбоко, употребявайки към този момент диафрагмата, тогава използваме цялостния потенциал на белите дробове. И тогава в действителност се получава и по-голямо изчистване, тъй като главният метод, по който човек се почиства от токсините в тялото, се оказва, че е посредством издишането. Тогава токсините от тялото се освобождават повече и човек надлежно е по-здрав.
Има ли възраст, след която става прекомерно късно да се научиш на тези техники на дишането?
Сана Драгова: Не, не става прекомерно късно, до момента в който сме живи, можем да ги научим.
Константин Драгов: Много пенсионери идват на нашите курсове.
Сана Драгова: Да, тъкмо по този начин, тъй като те в този момент имат времето. Докато са млади - работа, задания, в този момент имат време, спокойни са. Но сигурно това, което мога да кажа, е, че в случай че човек се научи по-навреме, има по-добро качество на живот и по-дълго. Тогава няма потребност да си възстановяваш здравето, просто поддържаш здравето, преди да си го изгубил. Освен това, когато дишаме повече с белите дробове, те не стават мързеливи, остава тяхната разтегливост. Ако не вършим двигателни техники, с напредването на възрастта, еластичността понижава и човек стартира да диша по-малко.
Така нареченото незадълбочено дишане, което в действителност не носи О2 до всяка клетка на тялото и оттова стартират проблемите.
Българите се подреждат измежду едни от най-нещастните народи по света. Това плод на действителност ли е или на въображение?
Константин Драгов: Моето наблюдаване е, че българите сме доста духовни, отворени хора, естествени. Не знам тези проучвания какво тъкмо мерят.
Сана Драгова: И кой е дал своя вот на тях. Всички хора към нас са щастливи. Аз не споделям, че са топ богати, както примерно в Западна Европа можеш да кажеш, че хората са финансово самостоятелни, само че пък в България хората сме щастливи.
Константин Драгов: Може би ние видимо се оплакваме повече. На Запад хората са по-сковани и напрегнати, имат доста повече стрес, изморени са.
Тоест, въпреки всичко съумяваме да се оправим и да бъдем щастливи, макар събитията към нас?
Константин Драгов: Имаме нещо в гените си, което ни е заложено - да бъдем адаптивни и по този начин по-леко да се приспособяваме. За нас е още по-важно да практикуваме дишане и медитация, тъй като ние българите сме доста сензитивни, а това дишане ни прави и по-устойчиви.
Йогата към този момент е доста публикувана в България. Голям принос за това има и Сана, която е доста дейна и в обществените мрежи, и в курсовете, които организирате. Може ли, в случай че човек има обещано заболяване, което е съществено, да го пребори с йога, с дишане?
Сана Драгова: Може, само че би трябвало да има повсеместен метод. Не са единствено асаните, това, което хората назовават йога. Задължително би трябвало да има и дихателни техники. Техниката, която ние преподаваме - Сударшан укривам, безусловно почиства организма от отрови и болести, както и Аюрведа.
Аюрведа са правилата за хранене и метод на живот. Според Аюрведа ние сме главно три вида хора - ВАТА, ПИТА и КАФА, като всеки един от този вид съдържа и малко от другите типове.
ПИТА - това са хората, в които господства детайлът огън. Те са доста енергични, обаче елементарно палими. Често имат проблеми с храносмилането, имат висока киселинност. Те са дейни хора, може да имат положително телосложение като на състезател, без доста да спортуват. На тях им се отдават спортове.
ВАТА хората са кардинално по-слабички, каквото и да ядат са по-слабички. Там детайлът въздух и пространство е преобладаващ. Те постоянно имат доста мисли и тревога, обаче пък са доста дейни. Защото въздухът е доста движещ се. Така че те би трябвало да се хранят по-често и постоянно с топла храна - супи, да заобикалят сухите храни, тъй като въздухът съсухря кожата и се втвърдяват. Имат потребност от мекост.
КАФА хората се считат за най-щастливите, тъй като те са детайла земя, заземени са. Но пък при тях тялото е малко по-тежко, те са си родени по-едрички. При тях не може прекомерно тежка храна – добре е да одобряват повече зеленчуци, тъй като те по този начин или другояче са по-заземени. Така че човек като знае своя вид конституция, може да се придържа към избран вид хранене.
Може ли човек самичък да си дефинира вида, към който принадлежи?
Сана Драгова: До някаква степен може, като разбере какви са характерностите, само че пък не може да разбере какъв е неговият дисбаланс. Въпреки че, сме избран вид, ние съдържаме всички детайли - въздух, земя, огън вода и пространство. Това значи, че друг детайл може да е напълно дисбалансиран в нас и нищо, че сме определили вид, би трябвало да балансираме този детайл. И тук най-хубавото, което аз предлагам и съблюдавам - аз предлагам неща, които съблюдавам, е човек да си направи персонална консултация с някой от нашите аюерведични експерти. Ние непрекъснато каним експерти по аюрведа, това са доктори от Индия: лекар Шириджит, доктор Вишну, в този момент доктор Ниша Маникантан, която е един от лекарите, които са основали нашата клиника и университет в Индия. В България тя организира образование за ментори. Идеята е те да бъдат посланици на Аюрведа. Постоянно да приказват за тези неща, повече хора да чуят, повече хора да схванат.
Разговаряла съм с медици лекари и запитвам каква е повода за едно или друго заболяване, защо се появява? Нерядко отговорът е, че медицината няма отговор на този въпрос. Не се знае за какво човек се разболява от едно или друго нещо.
Сана Драгова: Обаче Аюрведа има отговор. Аюрведа споделя, че преди едно заболяване да има израз на физическо равнище, то е подбудено на енергийно и ментално равнище. Тоест, един човек може да има някакви премеждия, може да е претърпял някаква контузия, може нещо прочувствено да го е засегнало. Дълъг интервал от време той не е освободил този стрес, не е дишал, не е медитирал и това стартира да се демонстрира на физическо равнище, тъй като мозъкът и тялото са свързани, това е комплекс.
Ние не можем да лекуваме тялото, без да лекуваме мозъка. Това е грешката, може да се назова неточност на западната медицина.
Аюрведа поглежда холистично. За Аюрведа има 5 вида здраве: физическо, психическо, прочувствено, публично, т.е. твоето отношение към хората към теб, би трябвало да бъде крепко, за да си здрав. Духовното здраве е, когато си в положение на медитация, най-малко един път дневно, в случай че нямаш време за два пъти. Когато се грижиш за всички аспекти на своята същина, тогава си здрав.
Константин Драгов: Много хора идват при нас с мигрени, с хронични проблеми от години и не са намерили решение. Само с елементарни промени в навиците им на хранене и билки, за няколко седмици се почиства казусът и те не могат да повярват.
Голяма част от здравословните правила на хранене, даже и диетите, които ни предлагат едни или други експерти, нормално са общовалидни. При Аюрведа има ли самостоятелен метод към съответния човек, към вида, за който Сана говореше?
Сана Драгова: Точно тук идва самостоятелният метод. На човек, който е слабоват и е ВАТА вид, не можеш да му дадеш диетата на КАФА, който е едричък, това е безусловно противопоказно за него. Това е едното, другото е, когато детайлите са в дисбаланс. За да ги вкараме в баланс, а за всеки човек това е друг детайл, тогава се дават характерни неща. Например преди Косьо страдаше от проблеми с дебелото черво, хем толкоз слабоват - той е характерен ВАТА, хем не можеше да усвоява храната. Каквото и да яде, не приема питателните свойства. Когато взе тези билки, някои са от Индия, тъй като не всяко нещо можеш да го намериш в България, с естествени неща, той си върна салдото.
Константин Драгов: За няколко месеца ми споделиха да заобикалям суровите зеленчуци, това е за избран вид хора. За други да заобикалят млечните артикули.
Сана Драгова: Аз съм този вид - ПИТА.
Константин Драгов: За всеки, съгласно вида, е друго, несъответствието е друг.
Често робуваме на мантри от предишното - закусвай, това е най-важното нещо! Има обаче хора, които не се усещат енергични, когато закусват, в противен случай стават мързеливи. Това евентуално са сигнали на тялото, които явно не могат да се подчинят на общите правила.
Константин Драгов: Най-добре е човек да слуша своето тяло. Има някои общи правила: да се храни, когато е гладен, да си ляга рано, да става рано, да практикува няколко минути заран медитация.
Сана Драгова: Да следваме слънцето - когато залезе, към този момент да не сме на открито, да си прекараме времето в тишина.
Константин Драгов: Те са доста общи, само че актуалните диети са прекомерно характерни и не важат за всеки, няма по какъв начин.
Сана Драгова: Най-лошото е, че актуалните диети броят калории.
Стигаме още веднъж до извода, че храната е в основата на всичко, обвързвано с тялото и мозъка?
Константин Драгов: И съня.
Сън, храна и страсти. Има ли още какво да прибавим?
Константин Драгов: Разбира се водата, тя е към храната. Тялото ни се нуждае и от придвижване.
По отношение на водата също има общоприети правила - минимум 2 литра дневно.
Константин Драгов: Така е, водата е нужна на тялото, само че да не се приема по време на хранене. Добре е да бъде половин-един час преди или след хранене.
Сана Драгова: И е хубаво да е топла. Правим грешката, най-много на Запад, да пием студена вода. В Индия никой не пие студена вода, а те са на жегата по през целия ден.
Константин Драгов: Когато водата е топла, тя не лишава толкоз сила от организма, с цел да я стопли. Освен това топлата вода по доста добър метод подкрепя храносмилането. Храносмилането е основата на здравето, това споделя Аюрведа - имаш ли здрав корем, всичко останало към този момент се оправя.
Сана Драгова: И корема, и главата са свързани - лек корем, лек разум!
Понякога желаеме да се отпуснем, да се успокоим, само че непрестанно нахлуват някакви мисли, опитваме се да ги направляваме, да ги прогоним, да ги сменяем с нещо хубаво, само че това е мъчно. Как да го реализираме?
Сана Драгова: Има една йога доктрина, че на равнището на ума се работи без изпитание. На равнището на тялото, поставяме старания - вървим на фитнес, трупаме мускули. На равнището на мозъка - без изпитание. Вместо да ги прогонваш, просто ги приеми, остави ги и ги наблюдавай. Косьо, някакъв различен съвет?
Константин Драгов: Няколко минутки заран медитация доста оказват помощ за мозъка, да има надзор над мислите. Хората си мислят, че медитацията е нещо супер мъчно, невероятно, сядат да медитират, в мозъка им нахлуват мисли. Всъщност, медитацията е доста елементарно нещо, в случай че човек има вярната техника. Това е нещо, което преподаваме в “Изкуството да живееш ". С помощта на един тон, който човек получава за медитация от учителя, споделя се мантра, той е характерен за всеки човек и му оказва помощ да отпусне мозъка и мислите от единствено себе си - да се успокоят и да не му пречат да медитира. На Запад се знае, че медитацията е най-ефективният метод за освобождение от напрежението.
Колко почти време ни е нужно, с цел да медитираме?
Константин Драгов: Идеално е 20 минути заран, в случай че имаме опция, след работно време още 20 минути, с цел да почистим от деня цялото напрежение и да не го носим у дома. Освен това да се заредим с сила, с цел да можем да бъдем съответни в идващите 5-6 часа у дома. Защото 20 минути медитация се равняват на 5-6 часа сън. И всеки може да си го ползва, единствено би трябвало да се научи на ефикасна техника за медитация.
Сана Драгова: По-важното е съгласно мен концепцията, че в медитацията не би трябвало да има мисли. Медитацията и мислите са свързани, тъй като, когато седнеш да медитираш, мозъкът стартира да се чисти. Чистенето е във формата на мисли. Въпросът е да не ги хващаш, остави ги да си текат и наблюдавай процеса.
Константин Драгов: Много хора си мислят, че с цел да медитираш, би трябвало да си доста напреднал в йога. Напротив, на Запад, а към този момент и в България хората медитират в офиса си, затварят очи пред бюрото и се отпускат.
Важно ли е в този миг на медитация да бъдем въпреки всичко съсредоточени върху нещо, което желаеме да реализираме, то да участва като мисъл по време на процеса?
Сана Драгова: Това е доста добър въпрос. Всъщност манифестирането и сбъдването на желанията се случва след медитацията. Първо би трябвало да достигнеш надълбоко положение на покой. Това надълбоко положение на покой можеш да проявиш в материалния свят - да манифестираш, както споделят хората.
Така че медитираш, без да мислиш нищо. Дори да ти идват мисли, не ги гониш, наблюдаваш ги, оставяш ги, отпускаш се, оставяш шума да се разтвори и да стане безусловно натурален. Накрая на медитацията, в твоя покой и надълбоко положение, пускаш своето предпочитание или твоята цел и тогава тя може да се прояви.
Сигурна съм, че всеки един от нашите слушатели има случай, в който някаква мисъл мимолетно минава през мозъка му, той съвсем я не помни, а единствено след малко време тя се материализира, без да сме положили никакво изпитание. Друг път поставяме старания да манифестираме и нищо не се случва, отчайваме се. Защо е по този начин?
Константин Драгов: Това се назовава вътрешен глас, когато човек медитира, той усъвършенства своята вътрешен глас и силата да манифестира. Защото, когато човек медитира, той става доста спокоен, задоволен, благополучен и мозъкът е по този начин да се каже канализиран, каквото си намерения, то се случва. Но интуицията, която се усъвършенства от медитацията, може да ни помогне да вземем верни решения в бизнеса, в нашите връзки и връзки. Така че медитацията има доста изгоди като цяло.
Наскоро прочетох, че в това число и в България интуицията се употребява, с цел да могат децата по-лесно да усвояват образователния материал, да?
Сана Драгова: Да, ние преподаваме вътрешен глас на деца.
Константин Драгов: На децата доста им оказва помощ.
И какъв е резултатът?
Сана Драгова: Някои неща е по-хубаво да не ги споделям, че учителите ще се притеснят. Децата просто си помислят какво ще имат на следващия ден на изпит, незабавно им идва и единствено това учат. Ученето им става по-лесно и по-интересно, тъй като към този момент новаторско поглеждат на нещата, не от равнището на интелекта, от едно по-дълбоко равнище. Реално учат по-лесно.
Константин Драгов: Ние имаме вяра, че интуицията ще направи гражданска война в нашата просветителна система.
Какво следим през днешния ден? Едно дете отива в 1 клас усмихнато и щастливо, а като приключи 12 клас едвам се усмихва. Има проучване, че дребните деца се усмихват 400 пъти дневно, а един младеж 17 пъти на ден. Претоварваме учениците с доста информация, само че не ги учим по какъв начин да бъдат спокойни, по какъв начин да се оправят с живота и по какъв начин да бъдат щастливи. Интуицията е нещо, което в действителност може да направи тази смяна.
Ежедневно сме изправени пред голям брой избори. В този миг нахлува въпросът, дали това, което избираме е най-правилното? Къде е сърцето, къде е разсъдъкът, къде е интуицията? Могат ли да бъдат дружно и сърцето, и разсъдъка, и интуицията?
Сана Драгова: Точно това е целият път: От разсъдъка или от интелекта да влезем в сърцето. Когато си в сърцето, към този момент си обвързван с интуицията, тъй като си натурален, като едно дете, почтен, чист. Докато този разсъдък, този разсъдък, той непрекъснато, не нещо съди, преценя - това ли ще е по-добре, това ли ще е по-добре.
Докато, когато си в сърцето, ти мислиш какво да дадеш, с какво да допринесеш, тогава природата с шепи дава върху нас.
Когато сме признателни, това е още един принцип, всички знаем за него, благодарността е това, което прави нещата да порастват в живота ни. Когато благодариш и за дребното, което имаш, тогава ти се сипва още и още, тъй като ти го цениш. Когато имаш доста и не си признателен - “Е, не желаех това, желаех това. Защо това? ", тогава и каквото имаш, ще ти бъде отнето.
Сана, ти казваш, че постоянно си щастлива.
Сана Драгова: Така се усещам.
За какъв брой време съумя да постигнеш това положение?
Сана Драгова: Това, което мен ме е спирало да бъда щастлива, са нещата в мозъка. По природа ние сме щастливи, само че това, че имаме някакви стремежи, някакви цели, някакви терзания, стопира чувството ни за благополучие. Когато се освободих от тези блокажи, от напрежението и напрежението, просто се върнах назад към детинството, към своята природа и това благополучие, което постоянно е било вътре, отново си заблестя. Духовното израстване даже не е израстване, то е освобождение от блокажи, които по някакъв метод сме си наложили.
Константин, на теб какво ти даде всичко това, с което се занимаваш, като преподавател, като координатор на “Изкуството да живееш " освен за България, само че и Македония, и Румъния, в случай че не бъркам?
Константин Драгов: Даде ми голямо задоволство, тъй като целият смисъл на йога и на медитацията, на всички неща, които вършим, е да бъдем в интерес на другите хора. Човек се усеща същински благополучен, когато дава без експанзия, без стрес, без принуждение. Това е нашата визия и това е задачата на Гурудев
Шри Шри Рави Шанкар, той споделя: “Искам да видя усмивка на всяко човешко лице на тази планета ".
Много се надявам, че в този момент има усмивка и на лицата на нашите слушатели.
Благодаря ви за това посещение, желае ми се да обещаете, че то няма да бъде последно и ще продължим този диалог.
Сана Драгова: Да, единствено ни предложения и идваме.
Сана и Константин, посетители в предаването “Здравето на фокус " и в рубриката “Живот без медикаменти ".
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ