Апорофобия – страх от уязвимите и бедните и защо някои хора изпитват отвращение към тях
Колкото и необичайно да ви звучи, съществува уплаха към бедните и уязвимите хора. Става дума за психически и обществен феномен, обвързван с възприятието на омерзение към тези с невисок стандарт на живот.
Състоянието е известно като апорофобия (от гр. ез. aporos - без запаси и phobos – страх). Означава ненавист, боязън, омерзение или неприязън към бедните, лишените от средства или безпомощните.
Психолозите изясняват уплахата с ниското самочувствие, което бедността нанася върху човек, както и с произлизащите от нея спънки за обществената и трудова интеграция.
Жертвите на сходен вид мислене осъзнават също, че възприятието на беззащитност и накърнимост, на безпокойствие и изтощение елементарно може да отключи развиването на меланхолия или даже да докара до мисли за самоубийство.
Представяйки си, че всичко това може да се случи със самия него, той си слага за цел в никакъв случай да не разреши да се окаже в сходна позиция. Така у него се изключват състраданието и емпатията към бедните, защото счита, че страдащите от недостиг сами са си отговорни за своето състояние. Възприятие, което изрично би трябвало да бъде преосмислено, защото прави светът по-коравосърдечен и безчувствен, безапелационни са специалистите.
Идеология, която твърди, че бедността не е разследване от насъбрани събития, довели до нея, а по-скоро резултат от безхаберие и мързел, е извънредно неправилна и нездравословна както за хората в неравностойно състояние, по този начин и за тези, които я пазят. Такова точно разбиране става причина бедните и уязвимите да бъдат възприемани като опасност.
Какво в действителност кара доста хора да изпитват ненавист против ощетените и мизерстващите?
Идеологическа пристрастност
Съществуват няколко идеологии, които водят до презиране на бедните. Някои от тях да вземем за пример се основават на концепцията за меритокрацията и изхождат от догатката, че да си безпаричен или богат е въпрос на персонално отношение и воля. Това, като се изключи че е погрешно, възпроизвежда условия, които благоприятстват маргинализацията на небогати.
Когнитивен дисонанс
Апорофобията може да произтича от дискомфорта, който изпитваме, когато наоколо има небогати хора и не се прави нищо, с цел да се усъвършенства ситуацията им. Този факт може да отприщи появяването на предубеждения, единствено и единствено да се оправдае тази липса на помощ, нещо обвързвано с концепцията за когнитивен дисонанс. Когнитивният дисонанс е положение на психическо напрежение и дискомфорт, което се появява, когато две спорни хрумвания се сблъскат. В случай на апорофобия, положителната визия за себе си, на която се основава самочувствието, се сблъсква с обстоятелството, че множеството небогати хора, с които човек влиза в контакт, не получават помощ.
Предразсъдъци заради липса на контакт
Възможно е също по този начин апорофобията да е подбудена от обстоятелството, че изпитващият в никакъв случай не е имал непосредствен контакт с човек с стопански невисок статус. Тогава у човек с по-висок стандарт на живот се зараждат предубеждения, стандарти и даже криминализиране на подобен вид персони. Подобно отношение може да бъде наложено още в фамилията, както и от медии, политическите речи и така нататък, и постоянно е в основата на расизма или ксенофобията.
Как можем да противодействаме на апорофобията?
Борбата с апорофобията не е лесна, защото бедността е събитие, което се среща по целия свят и мъчно може да се изкорени. Тъжно е, че през днешния ден хората, които се ангажират да пазят ползите на тези с малко запаси са прекомерно малко и незадоволително.
Ето за какво е нужно да се приказва повече за този проблем и това да стартира в фамилията и учебните заведения, а по-късно да продължи и в медийното пространство, в това число и обществените мрежи. За да се понижи апорофобията и да се култивират повече състрадание и съчувствие към по-слабите и ощетените, е нужна необятна осведоменост, която да унищожи подправеното разбиране, че бедните нямат никакви качества и качества за смяна на виталния си стандарт. За да се случи това, би трябвало всеки от нас да отвори сърцето си, да се научи да усеща болката на другия, да изостри сетивата си към особеното, да бъде по-благороден, съчувствен и доброжелателен.
.png )
Състоянието е известно като апорофобия (от гр. ез. aporos - без запаси и phobos – страх). Означава ненавист, боязън, омерзение или неприязън към бедните, лишените от средства или безпомощните.
Психолозите изясняват уплахата с ниското самочувствие, което бедността нанася върху човек, както и с произлизащите от нея спънки за обществената и трудова интеграция.
Жертвите на сходен вид мислене осъзнават също, че възприятието на беззащитност и накърнимост, на безпокойствие и изтощение елементарно може да отключи развиването на меланхолия или даже да докара до мисли за самоубийство.
Представяйки си, че всичко това може да се случи със самия него, той си слага за цел в никакъв случай да не разреши да се окаже в сходна позиция. Така у него се изключват състраданието и емпатията към бедните, защото счита, че страдащите от недостиг сами са си отговорни за своето състояние. Възприятие, което изрично би трябвало да бъде преосмислено, защото прави светът по-коравосърдечен и безчувствен, безапелационни са специалистите.
Идеология, която твърди, че бедността не е разследване от насъбрани събития, довели до нея, а по-скоро резултат от безхаберие и мързел, е извънредно неправилна и нездравословна както за хората в неравностойно състояние, по този начин и за тези, които я пазят. Такова точно разбиране става причина бедните и уязвимите да бъдат възприемани като опасност.
Какво в действителност кара доста хора да изпитват ненавист против ощетените и мизерстващите?
Идеологическа пристрастност
Съществуват няколко идеологии, които водят до презиране на бедните. Някои от тях да вземем за пример се основават на концепцията за меритокрацията и изхождат от догатката, че да си безпаричен или богат е въпрос на персонално отношение и воля. Това, като се изключи че е погрешно, възпроизвежда условия, които благоприятстват маргинализацията на небогати.
Когнитивен дисонанс
Апорофобията може да произтича от дискомфорта, който изпитваме, когато наоколо има небогати хора и не се прави нищо, с цел да се усъвършенства ситуацията им. Този факт може да отприщи появяването на предубеждения, единствено и единствено да се оправдае тази липса на помощ, нещо обвързвано с концепцията за когнитивен дисонанс. Когнитивният дисонанс е положение на психическо напрежение и дискомфорт, което се появява, когато две спорни хрумвания се сблъскат. В случай на апорофобия, положителната визия за себе си, на която се основава самочувствието, се сблъсква с обстоятелството, че множеството небогати хора, с които човек влиза в контакт, не получават помощ.
Предразсъдъци заради липса на контакт
Възможно е също по този начин апорофобията да е подбудена от обстоятелството, че изпитващият в никакъв случай не е имал непосредствен контакт с човек с стопански невисок статус. Тогава у човек с по-висок стандарт на живот се зараждат предубеждения, стандарти и даже криминализиране на подобен вид персони. Подобно отношение може да бъде наложено още в фамилията, както и от медии, политическите речи и така нататък, и постоянно е в основата на расизма или ксенофобията.
Как можем да противодействаме на апорофобията?
Борбата с апорофобията не е лесна, защото бедността е събитие, което се среща по целия свят и мъчно може да се изкорени. Тъжно е, че през днешния ден хората, които се ангажират да пазят ползите на тези с малко запаси са прекомерно малко и незадоволително.
Ето за какво е нужно да се приказва повече за този проблем и това да стартира в фамилията и учебните заведения, а по-късно да продължи и в медийното пространство, в това число и обществените мрежи. За да се понижи апорофобията и да се култивират повече състрадание и съчувствие към по-слабите и ощетените, е нужна необятна осведоменост, която да унищожи подправеното разбиране, че бедните нямат никакви качества и качества за смяна на виталния си стандарт. За да се случи това, би трябвало всеки от нас да отвори сърцето си, да се научи да усеща болката на другия, да изостри сетивата си към особеното, да бъде по-благороден, съчувствен и доброжелателен.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ