Мегалитите край Брезово - чудовищни градежи на тайнствена ци...
Колкото и необикновено да звучи, мегалитите в Средна гора край Брезово, Розовец и Свежен са дело на праисторическа предтракийска цивилизация, осъществявала по незнаен към този момент метод сходни чудовищни градежи. Важно е да отбележим, че великански мегалити има по целия свят, само че надали някъде концентрацията им е по-голяма от тази в Средна гора, на територията на община Брезово. Времето и новите изследвания и открития, които сигурно предстоят, ще покажат дали тази доктрина е точна. Все отново би трябвало да загатна, че описаните три мегалита са единствено дребна част от откритите от нас. При съществуване на интерес от страна на общинските управляващи и обществеността, тези обекти ще бъдат оповестени обществено. Това съобщи за „ Марица ” доктор Мартин Константинов, основен помощник в Института по философия и социология при Българска академия на науките. Заедно с Йордан Стайков, самостоятелен откривател от село Зелениково, те описват за събитията, довели до откриването и оповестението от тях на три от най-значимите мегалитни структури в региона.
Общите проучвателен ползи и разбирания в региона на историята и археологията на нашите земи трансформират двамата мъже в екип, който развива пълномащабна активност върху забележителна част от територията на България от 2008 година до през днешния ден. Техните експедиции и проучвания в Средна гора и в частност нейния дял Сърнена гора водят до значимите открития на територията на община Брезово, въз основа на които тя през днешния ден развива своята туристическа активност. Първото огромно изобретение, протодолменът „ Плочата “, е при село Златосел (Протодолмените са тип мегалити, при които, за разлика от класическия долмен, опорите са от материкова канара без човешка обработка, като само горната покривна плоча е сложена от индивида. Няма по какъв начин да бъдат датирани, само че заради по-грубата обработка са считани за по-древни.)
„ ПЛОЧАТА “
20 юни 2015 година е денят, довел до преоткриването, оповестението и популяризирането на този мегалитен обект, споделя доктор Мартин Константинов. Един ден, който не предвещаваше нищо такова, когато ние с Йордан Стайков имахме плануван теренен обход, защото бяхме получили забавни сведения за нещо, което ни интересуваше живо - надпис в региона, който бил върху плоска канара. Нямахме обаче никаква информация за точното му местонахождение и тук се намеси изследователската вътрешен глас, която ни подтикна да се отправим точно към върха със странното название " Плочата ", спомня си той.
След близо двучасово нанагорнище без пътека измежду храсталаци и тръни най-сетне стигнахме върха и таман когато, съвсем обезверени, че няма да намерим никакъв надпис, се готвехме да си тръгваме, попаднахме на голямата плоча, сложена върху скалите на това картинно място с прелестен аспект към Тракийската равнина и Родопите като че ли от ръцете на великани. Изненадата и възхищението ни бързо бяха споделени от доста фенове на древността, откакто публикувахме в интернет за първи път фотоси от величествения монумент, спомня си доктор Константинов.
„ БРАТЯТА “
Шумът към случката с „ Плочата “, довел до двамата откриватели сведението за съществуването на втори важен мегалит в землището на село Розовец. Информацията за него получили посредством техния прочут Валентин Джиговски от горския чиновник в региона. Валентин им дал единствено най-общо сведение къде се намира мегалитът, без особена конкретика и тъкмо местонахождение. Той ги осведомил, че горският е посочил обекта „ Братята “.
На 1 ноември 2015 година сформирахме група от четирима индивида и поехме, следвайки напътствията, още веднъж без никаква пътека и през гъстата мрежа от храсталаци и клони по ската, където би трябвало да се намират „ Братята “, продължава описа доктор Мартин Константинов. На тях попаднахме относително по-лесно, тъй като знаехме какво търсим и какво съставляват. Тези два паралелно сложени големи скални къса дотолкоз ни впечатлиха, че още на идващия ден, 2 ноември 2015-а, публикувахме малко описателно известие за тях в интернет: „ Камъните стърчат върху подравнена скална площадка. Ориентацията на процепа, който оформят, е тъкмо изток-запад (лицето на единия Брат гледа на север, а на другия - на юг). Височината на северния е над 5 м, а на южния - над 4 м. При междинна широчина от 3 м тежестта на всеки от камъните е минимум 30 тона. И в случай че основата на южния Брат е относително необятна, човек напряко занемява пред северния, уравновесен върху най-малката си допустима повърхнина (най-точната прилика сякаш е патладжан, изправен нагоре върху дръжката си) “, цитира своята обява създателят.
Впоследствие, с дейното подпомагане на Йордан Стайков, доктор Константинов подготвил отчет, с който участвал в интернационалната научна конференция, отдадена на мегалитните монументи “Megalithic monuments and cult practices ”, извършена в Благоевград през октомври 2016 година Докладът, озаглавен “Discovery of a new type of megalith in Sredna gora mountain, Bulgaria ” и оповестен в алманах от издателството на Благоевградския университет, пази тезата, че мегалитът " Братята " съставлява нов, неповторим в международен мащаб и неописван до момента в научната литература вид мегалитни структури „ двойка уравновесени успоредни ортостати (вертикални каменни плочи) “. Докладът също по този начин предлага и формулировка и типология за така наречен от доктор Константинов „ Средногорски протодолмен “ заради огромната централизация на тези обекти в Средна и в частност Сърнена Средна гора.
„ ПОРТАЛА “
Третият важен обект нашумя изключително доста след визитата на проф. Валерия Фол през месец септември 2022 година.
Година и половина по-рано организирахме огромна експедиция, наброяваща общо 9 индивида, защото от дълго време бяхме набелязали като евентуално забавни скалите на това място, припомня доктор Мартин Константинов. Така на 7 февруари 2021 година открихме „ Портала “ и на идващия ден оповестихме откритието в интернет-блога www.prarodinata.blog.bg със следното малко известие: „ Месец февруари тази година пристигна с следващото знаменателно изобретение в Средна гора. Представлява над 20-метров скален проход, насочен изток-запад, върху който е подложен скален блок с приблизителни размери дължина 13 м, ширина 3 м и височина 4 м. По най-груби калкулации масата на поставения камък е над 150 тона! Мегалитната структура е от вида „ скален прозорец “, при който скален блок е „ заклещен “ в пространството сред две отвесни скали. Най-известният представител на този вид мегалити е Караджов камък в Родопите, което ни подтикна да назовем новооткрития обект „ Сърнегорския Караджов камък “, защото и мащабът на двата мегалита е съпоставим “.
След оповестението на трите обекта от наша страна като значими за науката монументи любителите-туристи от община Брезово Радню Шопов и Гънчо Прасков спомагаха на известния наш траколог проф. Валерия Фол да ги посети, вследствие на което тя разгласява в пресата своите тълкования за тези мегалити като тракийски обекти, разяснява Константинов.
Подхождайки с цялото дължимо почитание към престижа на проф. Валерия Фол - брачна половинка на починалия създател на тракологията Александъл Фол, ние предложихме наша, много по-различна трактовка за описаните мегалитни монументи в община Брезово. Според нас тракийските градежи (гробници, долмени, сгради) са реализирани най-често с обработени камъни с вярна форма (квадри) и доста с по-малък размер от големите, жестоко завършени скални парчета, употребявани в мегалитите в община Брезово, разяснява ученият.
Общите проучвателен ползи и разбирания в региона на историята и археологията на нашите земи трансформират двамата мъже в екип, който развива пълномащабна активност върху забележителна част от територията на България от 2008 година до през днешния ден. Техните експедиции и проучвания в Средна гора и в частност нейния дял Сърнена гора водят до значимите открития на територията на община Брезово, въз основа на които тя през днешния ден развива своята туристическа активност. Първото огромно изобретение, протодолменът „ Плочата “, е при село Златосел (Протодолмените са тип мегалити, при които, за разлика от класическия долмен, опорите са от материкова канара без човешка обработка, като само горната покривна плоча е сложена от индивида. Няма по какъв начин да бъдат датирани, само че заради по-грубата обработка са считани за по-древни.)
„ ПЛОЧАТА “
20 юни 2015 година е денят, довел до преоткриването, оповестението и популяризирането на този мегалитен обект, споделя доктор Мартин Константинов. Един ден, който не предвещаваше нищо такова, когато ние с Йордан Стайков имахме плануван теренен обход, защото бяхме получили забавни сведения за нещо, което ни интересуваше живо - надпис в региона, който бил върху плоска канара. Нямахме обаче никаква информация за точното му местонахождение и тук се намеси изследователската вътрешен глас, която ни подтикна да се отправим точно към върха със странното название " Плочата ", спомня си той.
След близо двучасово нанагорнище без пътека измежду храсталаци и тръни най-сетне стигнахме върха и таман когато, съвсем обезверени, че няма да намерим никакъв надпис, се готвехме да си тръгваме, попаднахме на голямата плоча, сложена върху скалите на това картинно място с прелестен аспект към Тракийската равнина и Родопите като че ли от ръцете на великани. Изненадата и възхищението ни бързо бяха споделени от доста фенове на древността, откакто публикувахме в интернет за първи път фотоси от величествения монумент, спомня си доктор Константинов.
„ БРАТЯТА “
Шумът към случката с „ Плочата “, довел до двамата откриватели сведението за съществуването на втори важен мегалит в землището на село Розовец. Информацията за него получили посредством техния прочут Валентин Джиговски от горския чиновник в региона. Валентин им дал единствено най-общо сведение къде се намира мегалитът, без особена конкретика и тъкмо местонахождение. Той ги осведомил, че горският е посочил обекта „ Братята “.
На 1 ноември 2015 година сформирахме група от четирима индивида и поехме, следвайки напътствията, още веднъж без никаква пътека и през гъстата мрежа от храсталаци и клони по ската, където би трябвало да се намират „ Братята “, продължава описа доктор Мартин Константинов. На тях попаднахме относително по-лесно, тъй като знаехме какво търсим и какво съставляват. Тези два паралелно сложени големи скални къса дотолкоз ни впечатлиха, че още на идващия ден, 2 ноември 2015-а, публикувахме малко описателно известие за тях в интернет: „ Камъните стърчат върху подравнена скална площадка. Ориентацията на процепа, който оформят, е тъкмо изток-запад (лицето на единия Брат гледа на север, а на другия - на юг). Височината на северния е над 5 м, а на южния - над 4 м. При междинна широчина от 3 м тежестта на всеки от камъните е минимум 30 тона. И в случай че основата на южния Брат е относително необятна, човек напряко занемява пред северния, уравновесен върху най-малката си допустима повърхнина (най-точната прилика сякаш е патладжан, изправен нагоре върху дръжката си) “, цитира своята обява създателят.
Впоследствие, с дейното подпомагане на Йордан Стайков, доктор Константинов подготвил отчет, с който участвал в интернационалната научна конференция, отдадена на мегалитните монументи “Megalithic monuments and cult practices ”, извършена в Благоевград през октомври 2016 година Докладът, озаглавен “Discovery of a new type of megalith in Sredna gora mountain, Bulgaria ” и оповестен в алманах от издателството на Благоевградския университет, пази тезата, че мегалитът " Братята " съставлява нов, неповторим в международен мащаб и неописван до момента в научната литература вид мегалитни структури „ двойка уравновесени успоредни ортостати (вертикални каменни плочи) “. Докладът също по този начин предлага и формулировка и типология за така наречен от доктор Константинов „ Средногорски протодолмен “ заради огромната централизация на тези обекти в Средна и в частност Сърнена Средна гора.
„ ПОРТАЛА “
Третият важен обект нашумя изключително доста след визитата на проф. Валерия Фол през месец септември 2022 година.
Година и половина по-рано организирахме огромна експедиция, наброяваща общо 9 индивида, защото от дълго време бяхме набелязали като евентуално забавни скалите на това място, припомня доктор Мартин Константинов. Така на 7 февруари 2021 година открихме „ Портала “ и на идващия ден оповестихме откритието в интернет-блога www.prarodinata.blog.bg със следното малко известие: „ Месец февруари тази година пристигна с следващото знаменателно изобретение в Средна гора. Представлява над 20-метров скален проход, насочен изток-запад, върху който е подложен скален блок с приблизителни размери дължина 13 м, ширина 3 м и височина 4 м. По най-груби калкулации масата на поставения камък е над 150 тона! Мегалитната структура е от вида „ скален прозорец “, при който скален блок е „ заклещен “ в пространството сред две отвесни скали. Най-известният представител на този вид мегалити е Караджов камък в Родопите, което ни подтикна да назовем новооткрития обект „ Сърнегорския Караджов камък “, защото и мащабът на двата мегалита е съпоставим “.
След оповестението на трите обекта от наша страна като значими за науката монументи любителите-туристи от община Брезово Радню Шопов и Гънчо Прасков спомагаха на известния наш траколог проф. Валерия Фол да ги посети, вследствие на което тя разгласява в пресата своите тълкования за тези мегалити като тракийски обекти, разяснява Константинов.
Подхождайки с цялото дължимо почитание към престижа на проф. Валерия Фол - брачна половинка на починалия създател на тракологията Александъл Фол, ние предложихме наша, много по-различна трактовка за описаните мегалитни монументи в община Брезово. Според нас тракийските градежи (гробници, долмени, сгради) са реализирани най-често с обработени камъни с вярна форма (квадри) и доста с по-малък размер от големите, жестоко завършени скални парчета, употребявани в мегалитите в община Брезово, разяснява ученият.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ