Колкото и да е здрав един организъм, той може да

Колкото и да е здрав един организъм, той може да се огъне пред ковид. Някои хора минават през него леко. За други битката продължава месеци. Наричат ги " дълги преносители ", а затрудненията при тях може да останат за цялостен живот. Техните признаци са продължителни, само че нямат явен модел. По първични данни, при леките случаи, възобновяване от COVID-19 лишава до две седмици, при по-тежки - сред три и шест седмици. Но за " дългите преносители " негативният тест за ковид не значи, че животът им още веднъж ще е естествен. Вместо това отрицателният тест бележи началото на един дълъг оздравителен развой, който от време на време наподобява безконечен. В група във Фейсбук част от хората, при които COVID-19 продължава по-дълго, идентифицираха близо 100 спомагателни признака. Сред тях са отмалялост, болки, мъчно заспиване, сърцетуптене, невропатия, звук в ушите, тремор, замъглено зрение и проблеми с паметта. Скорошно изследване, оповестено в сп. Brain откри връзка сред ковид и неврологични и невропсихиатрични болести. А проучване в сп. Cureus документира 18 неврологични отклонения, които могат да обиден преборилите COVID-19, в това число главоболие, инсулт, припадъци, синдром на Гилен-Баре и мускулна пареза. The Guardian споделя историите на трима души, които не престават борбата си с COVID-19 по-дълго, в сравнение с са очаквали. " Това не е обикновено ", споделя 30-годишната Карин Бишоф, някогашен пожарникар и фелдшер от Флорида. Симптомите ми започнаха към 15-ти март. Когато ме тестваха на 23-ти март имах възпалено гърло, тресчица, суха кашлица, дефицит на въздух и изгубих възприятието си за аромат. Чувствах се все едно ме е блъснал товарен трен. Наистина имах възприятието, че ще изгубя схващане. Аз съм самотна майка и откакто учебните заведения затвориха, трябваше да продължа да работя. Оставих 11-годишният си наследник с татко ми, който живее на два часа път от вкъщи ми. Вече се притеснявах, че съм болна, само че фактът, че съм изцяло сама, усили терзанието ми. На втората и третата седмица от диагнозата ми основно си лежах в леглото. На четвъртата и петата седмица се върнах на работа и тогава го усетих: " Това не е обикновено ". Изпитвах признаци на талази - те се показваха и си отиваха и в никакъв случай не знаех, по кое време ще ме връхлетят. Чувствах се безпомощна. Преди ходех на фитнес шест пъти в седмицата. Сега не можех да изкача даже стълбите. Играя футбол, карам колело и ходех да плавам със сина си. Сега усещам виновност, тъй като останах без работа и не знам каква специалност ще мога да имам по-късно, с цел да устоявам сина си. Изпитвам интензивна отмалялост, бодърствуване и главоболие. Зрението ми е нарушено, съзнанието - замъглено. Имам болки, световъртеж, горещи талази. Все още не чувствам миризми. Притеснена съм, че имам следвирусна дисзавтономия (нарушение на вегетативната нервна система, която управлява главните телесни функционалности като кръвно налягане, сърдечен пулс и метаболизъм). Освен всички тези признаци имам възприятието, че здравните служащи не ме взимат насериозно. Трябва да се боря, с цел да си уредя обзор. Когато отидох в кабинета на своя пулмолог, той махна с ръка и сподели: " Ще се оправиш. " Преди да прочета публикациите за дълготрайните признаци на ковид, мислех, че обезумявам, написа dnes.bg. " Болката е шокираща ", споделя Билал Кизилбаш, на 34 година, основен изпълнителен шеф от Мисисипи Когато дадох позитивната си проба за COVID-19, докторът ме прати вкъщи. Но когато устните ми станаха сини се върнах още веднъж в незабавното и ме одобриха в болница. Бях там за към месец, най-много в интензивното поделение. Не бях включен към вентилатор, само че носех маска, сходна на шнорхел. Тя е обвързвана с машина, която изпуска въздух в носа ми. Чувствах се все едно съм в вихър. След като напуснах болничното заведение през юни се наложи да се връщам в незабавното минимум шест пъти поради съсиреци. Останах там сумарно още 10 дни. Заради течноста в дробовете ми непрекъснато изпитвам болежка и кашлям, което ми пречи да дремя. Постоянно пречиствам гърлото си. Последният път, в който отидох в незабавното, имах болки в гърдите в продължение на три-четири дни. Изведнъж краката ми отекоха. Аз съм на 34 години, в никакъв случай не съм имал отоци и съм много деен. Запитах се: " Какво става, по дяволите? " Обонянието ми към този момент е свръхчувствително. Количеството болежка, което изпитах, е шокиращо. Все едно съм бил атакуван с биологично оръжие. Понякога се постанова да си взема отмора от работа, с цел да мога да си легна. Болката е толкоз разсейваща, че позволявам неточности в работата си и разгадавам на моя екип да ревизира за такива след мен. Бих споделил, че действам единствено на към 40%. " Трудно е освен физически, само че и душевен ", споделя Латоя Хенри, на 43 години, експерт по връзки с обществеността и връзки от Мичиган В началото имах лека тресчица и суха кашлица. Нямах вкус, нямах и сили. Когато видях кръв в изпражненията си, отидох в незабавна помощ. Седмица откакто бях почнала да изпитвам признаците на ковид бях вкъщи с родителите си. Чувствах се извънредно зле, по тази причина ги помолих да се обадят на 911. Откараха ме в болничното заведение с кола за спешна помощ, а два дни по-късно трябваше да вдишвам благодарение на вентилатор. Седмица по-късно към този момент можех да вдишвам сама. На 11 април напуснах лечебното заведение. Бях изгубила доста мускулна маса и се прибрах вкъщи с проходилка. Още тогава усещах ужасяващи болки в тялото си, най-много в белите дробове. Опитвах се да си го обясня с това, че тялото ми се пробва да създава сила, само че не съумява. В началото това се появяваше по няколко пъти дневно. Сега - един път седмично. Имах храчки в разнообразни цветове. Притесних се, когато станаха черни, само че лекарят ми сподели да не се тормозя. Появи се и тежка екзема, която лекарят сподели, че се дължи на възстановителния развой. Все още имам необясними потрепвания в ръцете и краката. Не съм имала съпътстващи болести, само че месеци по-късно към момента не мога да се възстановя от COVID-19. Губя баланс, имам стягане в гърдите, неточен пулс. Но с изключение на физическите признаци, компликация съставляват и психическите. Изпитвах боязън, че ще би трябвало да се върна в болничното заведение. Лекарите ви споделят, че ще имате положителни и неприятни дни, само че в действителност не знаете какво в действителност е обикновено за тази болест. Това, което се пробвам да ви кажа е - носете маските си.