Когато талибаните поеха контрола над Афганистан, Шукрия Седики разбира, че

Когато талибаните поеха контрола над Афганистан , Шукрия Седики схваща, че дните ѝ в сигурност са преброени, написа „ Асошиейтед прес “. Като публицист, който се застъпва за правата на дамите, тя посещава приюти и избавителни домове, с цел да беседва с дами, които са избягали от своите съпрузи насилници. Тя върви с тях в съда, когато те изискат бракоразвод.

Според талибаните, които не разрешават на дамите достъп до множеството публични места, работа и обучение, работата на тази жена е неморална . Така че, когато талибаните нахлуват в родния ѝ град Херат в Западен Афганистан през август 2021 година, до момента в който Съединени американски щати се изтеглят от страната, тя и фамилията ѝ бяга т . Първо се пробват да се качат на един от последните американски полети от Кабул . След това се мислят да отидат в Таджикистан, само че нямат визи. Най-накрая през октомври 2021 година, откакто спи две нощи на открито на контролно-пропускателния пункт в Пакистан измежду тълпи афганистанци, бягащи от талибаните, Седики и фамилията ѝ съумяват да стигнат до прилежащата страна. Целта? Преселване в Съединени американски щати посредством американска държавна стратегия , основана за подкрепяне на афганистанци, изложени на риск по време на талибаните заради работата им с държавното управление на Съединени американски щати, медиите и филантропичните организации.

Но две години откакто Съединени американски щати напуснаха Афганистан, Седики и десетки хиляди други към момента чакат. Въпреки че в последно време има прочут прогрес, обработката на визи за Съединени американски щати за афганистанци се движи мъчително постепенно . Досега единствено дребна част от афганистанците са били презаселени. Много от претендентите, които са избягали от Афганистан, разполагат със спестяванията си и живеят в заточение. Те се тормозят, че Съединени американски щати, които са дали обещание толкоз доста, са ги не запомнили. Седики пита:

„ Какво се случва с децата ми? Какво става с мен? (…) Никой не знае. “

По време на две десетилетия в Афганистан след нашествието през 2001 година Съединени американски щати разчитат на афганистанците да оказват помощ на държавното управление и армията на Съединени американски щати. Афганистански публицисти отидоха да работят във от ден на ден техни медии. Афганистанците, постоянно дами, работещи в отдалечени региони, се оказаха гръбнакът на стратегиите за помощ , осигуряващи всичко – от храна до образование . От 2009 година Съединени американски щати имат специфична стратегия за имигрантски визи , с която целят да оказват помощ на афганистанците като устни преводачи, които работят непосредствено с държавното управление и военните на Съединени американски щати. След това, в последните дни на наличието на Съединени американски щати в страната, администрацията на Байдън сътвори две нови стратегии за бежанци, разширявайки броя на афганистанците, които могат да аплайват за презаселване в Съединени американски щати.

Визите, известни като P-1 и P-2 , са за филантропични служащи, публицисти или други, които не са работили непосредствено за държавното управление на Съединени американски щати, само че са помогнали за насърчаването на цели като народна власт и самостоятелни меди и, които ги излагат на риск при талибаните.

Програмите имат за цел да оказват помощ на хора като Енаятула Омид и брачната половинка му – афганистанци, които оказват помощ за построяването на страната след свалянето на талибаните през 2001 година и са изложени на „ риск заради принадлежността си към Съединени американски щати “ , откакто Съединени американски щати се отдръпват.

През 2011 година Омид започва радиостанция в провинция Баглан благодарение на основаната в Съединени американски щати нетърговска организация Internews за медийно образование и финансиране от Американската организация за интернационално развиване . Той става общоприет управител на станцията, само че работата му включва всичко – от репортажите в ефир до метенето на подовете през нощта. Съпругата му Хомайра Омид Амири също работи в радиостанцията и е активистка в провинцията.

Когато талибаните щурмуват Баглан на 9 август 2021 година, Омид си спомня, че е направил едно последно нещо: изгорил е документи, с цел да попречи на талибаните да разпознават неговия личен състав . Тогава той и брачната половинка му бягат. Те остават в приюти, основани от комитет за отбрана на афганистанските публицисти, до момента в който талибаните не ги затварят. Internews насочва Омид към бежанската стратегия на Съединени американски щати напролет на 2022 година Когато му споделят, че би трябвало да напусне Афганистан, с цел да може делото му да продължи, Омид и брачната половинка му отиват в Пакистан през юли 2022 година

Дори в Пакистан Омид не се усеща в сигурност. Притеснен за обсега на талибаните, той се мести три пъти. Има полицейски акции против афганистанци, чиито визи са изтекли. Докато беседва с „ Асошиейтед прес “, той получаваше текстови известия за набези в различен квартал на Исламабад и се чудеше по какъв начин да каже за това на към този момент уплашената си брачна половинка. Мъжът съобщи, че Америка има сентенция:

„ Не оставяйте никого на зад ен проект. Искаме те да го изпълнят. Това не би трябвало да остане единствено сентенция за тях . “

Американският въздушен мост през август 2021 година води повече от 70 000 афганистанци на безвредно място , дружно с десетки хиляди американци и жители на други страни — аероплан след аероплан, натоварени с късметлиите, които съумяха да си проправят път през големите тълпи, обграждащи летището в Кабул. Повечето получиха достъп до Съединени американски щати според наредба, известна като филантропично условно освобождение . Много други към момента чакат. Има към 150 000 претенденти за специфичните стратегии за имигрантски визи – без членове на фамилиите им. Доклад на Асоциацията на военновременните съдружници споделя, че при настоящия ритъм ще са нужни 31 години, с цел да се обработят всички.

Отделно, има 27 400 афганистанци, които са в развой на подготовка за двете стратегии за бежанци, основани в последните дни от наличието на Съединени американски щати в Афганистан, съгласно Държавния департамент. Това не включва членове на фамилията, което евентуално прибавя още десетки хиляди. Но откогато Съединени американски щати напуснаха Афганистан , те са приели в страната си единствено 6862 от тези афганистански бежанци, най-вече претенденти за визи P-1 и P-2, съгласно данни на Държавния департамент.

През юни държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен удостовери, че Съединени американски щати са преместили към 24 000 афганистанци от септември 2021 година, явно имайки поради всички стратегии за презаселване. Сред претендентите за програмата за бежанци са към 200 чиновници на „ Асошиейтед прес “ и техните фамилии, както и чиновници на други американски новинарски организации, които към момента се борят да се реалокират в Съединени американски щати.

Криш О’Мара Вигнараджа, президент и основен изпълнителен шеф на Лутеранската работа за имиграция и бежанци , смяра, че процесът по обработката на бежанци в Съединени американски щати като цяло може да бъде агонизиращо муден и чакането до 10 години е всекидневно. Освен това някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп унищожи бежанската система , с което се понижи годишният брой на признатите бежанци до най-ниския си брой до момента. Вигнараджа е безапелационен:

„ Има и доста други провокации , които са неповторими по своему за афганистанските имигранти . “

По думите му м ного афганистанци са унищож или документи те си по време на завладяването на талибаните , тъй като са се тормозили от репресии . Сега се нуждаят от тях, с цел да потвърдят правотата си. Вигнараджа посочи:

„ Мрачната действителност е, че те евентуално ще чакат години наред и постоянно в извънредно несигурни обстановки . “

В скорошен отчет специфичният общоприет контрольор за възобновяване на Афганистан , орган, основан от Конгреса за контрол на държавните разноски в Афганистан, упрекна другите стратегии за презаселване, основани за афганистанци. В негов отчет се споделя:

„ Бюрократичната дисфункция и дефицитът на личен състав подкопаха обещанията на Съединени американски щати, че тези лица ще бъдат предпазени навреме, излагайки доста хиляди афганистански съдружници на висок риск . “

Той също по този начин подлага на критика неналичието на бистрота към стратегиите за бежанци , което съгласно него кара афганистанците да обмислят дали да изоставен страната си, с цел да изчакат обработката без „ сериозна информация “, която им е нужна за такава решаваща стъпка.

В знак на объркването към процеса, на претенденти като Омид и брачната половинка му е казано, че би трябвало да изоставен Афганистан, с цел да аплайват по тези стратегии – скъпо начинание, включващо продажба на имуществото им, отиване в друга страна и очакване. Те, както доста други, се озовават в Пакистан – една от дребното страни, които позволяват афганистанци – единствено с цел да открият, че Съединени американски щати не обработват молби за бежанци там . Това се промени в края на предишния месец, когато Държавният департамент съобщи, че ще стартира да обработва молби в Пакистан. Конгресът обаче до момента не е съумял да предприеме дейности по законопроект, който се стреми да усъвършенства напъните за подкрепяне на афганистанците , които към момента се борят да стигнат до Америка.

Държавният департамент отхвърли настояването на „ Асошиейтед прес “ за изявление, само че сподели в свое  изявление, че се е заел да обработва визи за афганистански бежанци . През юни Блинкен приветства напъните, положени за подкрепяне на афганистанците да се заселят в Америка, само че акцентира, че работата продължава.

В същото време администрацията на Байдън реализира прогрес във възобновяване си от ограничението на бежанската система от времето на Тръмп. Администрацията увеличи тавана за бежанците, признати в Съединени американски щати, до 125 000 годишно , спрямо 15 000 от последната година на ръководството на Доналд Тръмп. Малко евентуално е администрацията на Байдън да доближи тавана тази година, само че броят на признатите бежанци и афганистанци се усилва.

Шон ВанДайвър, който управлява коалиция, подкрепяща напъните за презаселване на афганистанци, наречена #AfghanEvac , изрази своете противоречие с рецензиите, че стратегиите за бежанци са неуспех. По думите му те са почнали в действителност постепенно и има уязвими хора, които чакат това по този начин належащо облекчение. Активистът посочи:

„ Но също по този начин знам, че… от моите диалози с държавното управление, че има придвижване, което да упорства за това. “

Останали с малко информация, афганистанците в Пакистан съпоставят това, което чуват от американски чиновници за техните случаи в чат групите в What’s App, където са организирали митинги в обществените медии , изискващи по-бързи дейности от страна на Съединени американски щати. Една от изявленията там гласи:

„ Не излага йте живота ни на заплаха още веднъж. “

Пакистан към този момент беше дом на милиони афганистанци , които избягаха от десетилетен спор, когато талибаните се завърнаха на власт и още към 600 000 нахлуха в страната. Въпреки че мнозина имаха годни документи за пътешестване, подновяването им е дълъг и безценен развой. Акциите за търсене на афганистанци с изтекли визи ускориха напрежението .

Абдул, който отхвърли да назове семейството си от боязън от арест, защото визата му е изтекла, е работил като началник на защитата на група за помощ в Афганистан, профилирана в икономическа помощ за дами. Рисковете са големи. Трима негови сътрудници са убити, до момента в който той още работи там. Една от последните му задания е да накара задграничния личен състав на групата да избяга на летището. Организацията остава отворена през 2022 година, когато талибаните задържат Абдул за две седмици. След освобождението му член на талибаните споделя, че може да отбрани фамилията му при едно изискване – в случай че Абдул му даде щерка си за жена . Тогава Абдул схваща, че е време да си тръгне. Той, жена му и децата му бягат същата нощ в Иран. В края на предходната година, когато им разкриват, че насочването им към една от стратегиите за бежанци е утвърдено, те се местят в Пакистан. Оттогава няма информация за това какво ще се случи по-нататък. Визите им към този момент са изтекли, фамилията е ужасено да напусне къщата.

„ Бъдещето е изцяло неразбираемо “ , признава Абдул и добавя:

„ Не ме е боязън да умра, просто в действителност се безпокоя за бъдещето на децата си. “