Борислав Цеков: Демокрацията е подложена на системна ерозия от кремълската авторитарна агентура и трансформираните мрежи на влияние на репресивните и властови структури на тоталитарния режим, които жадуват за своята контрареволюция
" Като наскачат едни заслужили, почтени, способни, ще се намериш в знамение кого да избереш, кой от кой по-добър… Виж, партията един ден може да остане без членове, само че без претенденти за министри никога… За това няма ценз и никой не те пита какво знаеш и какво можеш ". Вечни са тези думи на Големанов от " Големанов ". Само че, през днешния ден към кандидатската менажерия, с изключение на министерските постове, се прибавя и длъжността на ръководителя на Народното събрание. За част от актива на " Промяната " е належащо да се разясни, че " Големанов " не е кето-ресторант, а една от най-знаменитите комедии, сътворявани в българското културно пространство, с която още през 1927 година огромният наш публицист и комедиограф Ст. Л. Костов разобличава родната политическа безнравственост.
Като не става посредством избори, ще вземем властта на ротационен принцип. Това е веруюто на новите големановци. На постоянно петимните за държавна трапеза. На изпадащите в абстиненция без държавна канцелария, без водач и секретарка на държавна заплата. Ротацията е тяхната постмодерна инвенция - по-добре власт понякога, само че постоянно, в сравнение с напразно да чакат да завоюват националното доверие в избори, което е занимание нестабилно, а и неблагодарно. Или както евентуално би се изразил техният политически аватар бай Ганьо Балкански – да чакаш на избори е " бошлаф работа ".
Затова постмодерният големановец, до момента в който е на власт, стиска службата със зъби и нокти и думичка не дава да се издума различен да заеме креслото му, па въпреки и краткотрайно. Но падне ли от власт след избори – о, ужас; о, орис нерада! – постмодерният големановец застава в хероическа поза и афишира гороломно, че историческата заръка, която тегне със страшна мощ върху античните земи български, е да получи ротационен достъп до властта. В името на " полезностите ", несъмнено. А " полезности " без пост, водач и секретарка на държавна заплата са като бански налъм без каишка, на който му липсва дървената подметка, както е споделил народът.
Сега желаят ръководител на Народното събрание на ротация. Утре ще желаят ротационен Министерски съвет. После ще изискат – няма по какъв начин, полезностите ще го наложат! – президент на ротация, а за какво не и страна на ротация, та да може Киро отново да си възобнови двойното поданство и да се ротира на мира – малко " ниско заплатен махленски предприемач " в Канада, малко министър-председател в България. А най-после няма по какъв начин да не ни озарят с прозрението, че няма потребност от избори, тъй като ротацията е задоволителна, с цел да им подсигурява " полезностите ". Схващате цялата " куролация ", нали?
Горчива е тази подигравка, печален е този жлъч. Но нищо друго не заслужава следващата парламентарна особеност, провокирана от ПП-ДБ. На предните избори Христо Иванов от Демократична България извади от чувала с " полезности " концепцията за ротационно председателство. Сякаш изгубилата и класирала се втора политическа групировка " Продължаваме промяната " има нещо като " нотариален акт " за председателството на Народното събрание и би трябвало да й се обезпечават условия да си го употребява необезпокоявано. Тогава двете обединения, Политическа партия и Демократична България, сумарно имаха повече депутати от ГЕРБ и това можеше да служи като някакъв разумен, въпреки и остро спорен мотив за сходно предложение.
В днешното Народно заседание обаче ГЕРБ има повече депутати от ПП-ДБ, те са първа политическа мощ по всички правила на демокрацията и парламентаризма. Затова предлагането за ротация на председателския пост, огласено от Асен Василев от ПП-ДБ, е нищо повече от партийно безсрамие и замяна на вота на гласоподавателите. Големановщина. Неслучайно на никое място в националните парламенти в Европа няма сходна ротация – освен тъй като е в дисонанс с конституционни положения, а и тъй като по формулировка самата конструкция на един народен парламент, част от която е неговото управление, следва да отразява пропорциите в публичните настройки, намерили израз в изборните резултати. Иначе защо се вършат избори?
И в случай че големановщината на ПП-ДБ се свързваше с някаква крупна политическа личност с всепризнат престиж и подготвеност, да махнеш с ръка. Но не е даже и това. Те желаят да устроят с пост техния съпартиец Никола Минчев. Един новак юрист, който няма различен професионален стаж, с изключение на в адвокатската фирма на родната си майка – нищо неприятно, само че извънредно незадоволително. Същият, който лъсна с конституционната си неначетеност в предния парламент, която тогава описахме в публикация в " Труд ", озаглавена " Промяната " – партията на " Дънинг-Крюгер ".
Воден от илюзорната си самокритика за правна подготовка в региона на конституционализма и парламентарното право, с изключение на с всичко друго, Минчев ни порази с опаковното в наукоподобни изречения неуместно изказване, че парламентарният устав от предходното Народно събрание бил в действие, тъй като на никое място не пишело в преходните и заключителни разпореждания, че има темпорални ограничавания за неговото деяние. Досущ като нелепите " откриватели ", станали мотив за формулирането на резултата на " Дънинг-Крюгер ", които мислели, че като се обмажат с лимонен сок, това ги прави невидими за охранителните камери, тъй като лимоновият сок се употребява за симпатично, т.е. невидимо мастило.
С други думи, желаят с ротация да заобиколят вота на гласоподавателите и да оправдават " Дънинг-Крюгер ". Това в действителност е огромният проблем, а не толкоз дали ротационното председателство подхожда на буквата и духа на Конституцията. Защото негативната кадрова селекция в българската политика разяжда като израстък държавността, поразява самата същина на демокрацията. Те желаят работа за индивида, а не търсят човек за работата. Затова са склонни да погазват парламентарни обичаи, като тази, че ръководител на Народното събрание се излъчва от най-голямата парламентарна група. Това, че за 33 години демократична парламентарна процедура са позволени две изключения, не е мотив в интерес на изключенията, а единствено удостоверява правилото.
Но има и нещо друго. Вече две години България изживява своя " ваймарски миг ". Демокрацията е подложена на систематична ерозия от кремълската властническа агентура и трансформираните мрежи на въздействие на репресивните и властови структури на тоталитарния режим, които жадуват за своята контрареволюция. Партийната система е на ръба на вътрешна имплозия от безпринципност и партизанщина. Атакувана е с добре познатия от историята подправен рефрен какъв брой неприятно нещо е Парламентът, а какъв брой хубаво било да ни ръководи " хубавичко ръка " на някое балканско бонапартче, тоест да си спретнем една невиждана в Европа, само че изключително тачена из евразийските деспотско-тирански системи президентска република.
Това е историческото лукавство, което дебне иззад тягостната политическа рецесия. И всяка парламентарна особеност, всеки нов политически опит, всяко следващо кадрово неразбирателство във властта волно или несъзнателно наливат мръсна вода в мелницата на упоритостите за еднолична президентска власт в България. Затова пазете парламентарната република - тя е тамянът за дявола на едноличната власт, за която мечтае олигархията зад кулисите.
Източнек: Труд
Като не става посредством избори, ще вземем властта на ротационен принцип. Това е веруюто на новите големановци. На постоянно петимните за държавна трапеза. На изпадащите в абстиненция без държавна канцелария, без водач и секретарка на държавна заплата. Ротацията е тяхната постмодерна инвенция - по-добре власт понякога, само че постоянно, в сравнение с напразно да чакат да завоюват националното доверие в избори, което е занимание нестабилно, а и неблагодарно. Или както евентуално би се изразил техният политически аватар бай Ганьо Балкански – да чакаш на избори е " бошлаф работа ".
Затова постмодерният големановец, до момента в който е на власт, стиска службата със зъби и нокти и думичка не дава да се издума различен да заеме креслото му, па въпреки и краткотрайно. Но падне ли от власт след избори – о, ужас; о, орис нерада! – постмодерният големановец застава в хероическа поза и афишира гороломно, че историческата заръка, която тегне със страшна мощ върху античните земи български, е да получи ротационен достъп до властта. В името на " полезностите ", несъмнено. А " полезности " без пост, водач и секретарка на държавна заплата са като бански налъм без каишка, на който му липсва дървената подметка, както е споделил народът.
Сега желаят ръководител на Народното събрание на ротация. Утре ще желаят ротационен Министерски съвет. После ще изискат – няма по какъв начин, полезностите ще го наложат! – президент на ротация, а за какво не и страна на ротация, та да може Киро отново да си възобнови двойното поданство и да се ротира на мира – малко " ниско заплатен махленски предприемач " в Канада, малко министър-председател в България. А най-после няма по какъв начин да не ни озарят с прозрението, че няма потребност от избори, тъй като ротацията е задоволителна, с цел да им подсигурява " полезностите ". Схващате цялата " куролация ", нали?
Горчива е тази подигравка, печален е този жлъч. Но нищо друго не заслужава следващата парламентарна особеност, провокирана от ПП-ДБ. На предните избори Христо Иванов от Демократична България извади от чувала с " полезности " концепцията за ротационно председателство. Сякаш изгубилата и класирала се втора политическа групировка " Продължаваме промяната " има нещо като " нотариален акт " за председателството на Народното събрание и би трябвало да й се обезпечават условия да си го употребява необезпокоявано. Тогава двете обединения, Политическа партия и Демократична България, сумарно имаха повече депутати от ГЕРБ и това можеше да служи като някакъв разумен, въпреки и остро спорен мотив за сходно предложение.
В днешното Народно заседание обаче ГЕРБ има повече депутати от ПП-ДБ, те са първа политическа мощ по всички правила на демокрацията и парламентаризма. Затова предлагането за ротация на председателския пост, огласено от Асен Василев от ПП-ДБ, е нищо повече от партийно безсрамие и замяна на вота на гласоподавателите. Големановщина. Неслучайно на никое място в националните парламенти в Европа няма сходна ротация – освен тъй като е в дисонанс с конституционни положения, а и тъй като по формулировка самата конструкция на един народен парламент, част от която е неговото управление, следва да отразява пропорциите в публичните настройки, намерили израз в изборните резултати. Иначе защо се вършат избори?
И в случай че големановщината на ПП-ДБ се свързваше с някаква крупна политическа личност с всепризнат престиж и подготвеност, да махнеш с ръка. Но не е даже и това. Те желаят да устроят с пост техния съпартиец Никола Минчев. Един новак юрист, който няма различен професионален стаж, с изключение на в адвокатската фирма на родната си майка – нищо неприятно, само че извънредно незадоволително. Същият, който лъсна с конституционната си неначетеност в предния парламент, която тогава описахме в публикация в " Труд ", озаглавена " Промяната " – партията на " Дънинг-Крюгер ".
Воден от илюзорната си самокритика за правна подготовка в региона на конституционализма и парламентарното право, с изключение на с всичко друго, Минчев ни порази с опаковното в наукоподобни изречения неуместно изказване, че парламентарният устав от предходното Народно събрание бил в действие, тъй като на никое място не пишело в преходните и заключителни разпореждания, че има темпорални ограничавания за неговото деяние. Досущ като нелепите " откриватели ", станали мотив за формулирането на резултата на " Дънинг-Крюгер ", които мислели, че като се обмажат с лимонен сок, това ги прави невидими за охранителните камери, тъй като лимоновият сок се употребява за симпатично, т.е. невидимо мастило.
С други думи, желаят с ротация да заобиколят вота на гласоподавателите и да оправдават " Дънинг-Крюгер ". Това в действителност е огромният проблем, а не толкоз дали ротационното председателство подхожда на буквата и духа на Конституцията. Защото негативната кадрова селекция в българската политика разяжда като израстък държавността, поразява самата същина на демокрацията. Те желаят работа за индивида, а не търсят човек за работата. Затова са склонни да погазват парламентарни обичаи, като тази, че ръководител на Народното събрание се излъчва от най-голямата парламентарна група. Това, че за 33 години демократична парламентарна процедура са позволени две изключения, не е мотив в интерес на изключенията, а единствено удостоверява правилото.
Но има и нещо друго. Вече две години България изживява своя " ваймарски миг ". Демокрацията е подложена на систематична ерозия от кремълската властническа агентура и трансформираните мрежи на въздействие на репресивните и властови структури на тоталитарния режим, които жадуват за своята контрареволюция. Партийната система е на ръба на вътрешна имплозия от безпринципност и партизанщина. Атакувана е с добре познатия от историята подправен рефрен какъв брой неприятно нещо е Парламентът, а какъв брой хубаво било да ни ръководи " хубавичко ръка " на някое балканско бонапартче, тоест да си спретнем една невиждана в Европа, само че изключително тачена из евразийските деспотско-тирански системи президентска република.
Това е историческото лукавство, което дебне иззад тягостната политическа рецесия. И всяка парламентарна особеност, всеки нов политически опит, всяко следващо кадрово неразбирателство във властта волно или несъзнателно наливат мръсна вода в мелницата на упоритостите за еднолична президентска власт в България. Затова пазете парламентарната република - тя е тамянът за дявола на едноличната власт, за която мечтае олигархията зад кулисите.
Източнек: Труд
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ