Печалбата на банките за първите четири месеца скочи до 1 млрд. лв.
Към април банките регистрираха 1 милиарда лева, което дава поръчка за нова рекордна година Резултатът е движен най-вече от разширяващия се лихвен спред, като огромната част идва от бизнес заемите и пласираната свръхликвидност Кредитирането продължава да пораства във всички сегменти
След като предходната година банковият бранш имаше над 2 милиарда лева облага, в този момент през първата третина на 2023 година финансовият резултат към този момент е над 1 милиарда лева, което дава поръчка за нов връх в номинално изражение. Отчетеното до края на април е с 395 млн. лева или 61.5% над осъщественото за същия интервал на 2022 година, като обаче би трябвало да се има поради и че обичайно първото тримесечие е по-силно за банките поради получаваните дивиденти от дъщерни компании.
Към април банките регистрираха 1 милиарда лева, което дава поръчка за нова рекордна година Резултатът е движен най-вече от разширяващия се лихвен спред, като огромната част идва от бизнес заемите и пласираната свръхликвидност Кредитирането продължава да пораства във всички сегменти
След като предходната година банковият бранш имаше над 2 милиарда лева облага, в този момент през първата третина на 2023 година финансовият резултат към този момент е над 1 милиарда лева, което дава поръчка за нов връх в номинално изражение. Отчетеното до края на април е с 395 млн. лева или 61.5% над осъщественото за същия интервал на 2022 година, като обаче би трябвало да се има поради и че обичайно първото тримесечие е по-силно за банките поради получаваните дивиденти от дъщерни компании.
Лихвеният ускорител
Реклама
Основната причина за мощното оперативно показване на банките продължава да е разширяващия се лихвен спред. Затягането на паричната политика от ЕЦБ и покачващият се Euribor се придвижват много отчетливо в лихвите по заеми за бизнеса, които постоянно са обвързани с показателя. Същевременно към момента наличната свръхликвидност не основава тласъци за банките да покачват лихвите по депозити и по този начин чистият им лихвен приход се уголемява. За това, несъмнено, спомага и продължаващият кредитен взрив, изключително в бранша на семействата.
За първите четири месеца на годината приходът от лихви е общо 1.45 милиарда лева, като се повишава с съвсем 500 млн. лева по отношение на януари-април 2022 година в процентно изражение покачването е съвсем 50%, а единствено за април цената е рекордна - 381.5 млн. лева Данните демонстрират, че максимален принос за повишаващия се лихвен приход имат отпуснатите средства за кредитни институции (това е най-много пласираната свръхликвидност на междубанковия пазар или през централите в ЕЦБ), откъдето постъпленията на годишна база се повишават с 320 млн. лева, следвани от фирмените заеми (+215 млн. лева.). При потребителските заеми нарастването на лихвените приходи е 61 млн. лева, а при ипотечните - едвам 11 млн. лева, като изостава от растежа на портфейлите в сегмента. Последното може да се изясни със запазването на рекорно ниските лихви при жилищното кредитиране и предоговарянията на по-скъпи остарели заеми при близки до настоящите пазарните равнища.
При чистия приход от такси и комисиони също има растеж, само че той е едвам 6%, като продължава наклонността на закъснение и в случай че се гледат единствено априлските резултати е 3%. За четирите месеца постъпленията по тази линия са 475 млн. лева или с 27 млн. лева над постигнатото в същия интервал на предходната година.
Реклама
По-ниските разноски за амортизация също носят позитивен резултат, само че и той е относително непретенциозен - до април са начислени 127 млн. лева или с 26 млн. лева под миналогодишните. А единствените фактори с по-съществено отрицателно въздействие са множеството административни разноски (най-вече поради растежа на заплатите) и по-високите вноски за Фонда за гарантиране на влогове, които следват растежа на привлечените средства. Еднократно стесняване
Общата сума на активите на банковата система леко се свива със 713 млн. лева, като се връща на равнище малко под 160 милиарда лева От Българска народна банка изясняват това най-много с интервенциите по вливането на Кей Би Си Банк България (бившата Райфайзенбанк) в Обединена българска банка, което беше финализирано на 10 април. Традиционно при сходно обединяване може да се усъвършенства ръководството на капитала и ликвидността и да се върне запас към банката-майка. Данните за април демонстрират спадове от по към 500 млн. лева на депозитите от кредитни институции и от други финансови институции, посредством които нормално се обезпечава финансиране от централата. По-точни данни по какъв начин интервенцията се е отразила на балансовото число на ОББ ще се видят с детайлните данни по инститиции към средата на годината. От оповестеното систематизиране на банките по групи проличава, че след вливането тя е трета по активи след ДСК и Уникредит Булбанк, като към март дистанциите в топ 3 бяха минимални.
Извън това депозитите от семейства не престават да нарастват (с 904 млн. лева или 1.2%), а при компаниите има спад (с 577 млн. лева или 1.3%), който може да се изясни със сезонни фактори. През пролетта обичайно се струпват повече данъчни заплащания, а също по този начин и сдруженията стартират да разпределят годишните си дивиденти, въпреки по-често изплащането им да е по-късно през годината.
Кредитирането нараства във всички сегменти през април. Заемите за семейства се покачват с 392 млн. лева (1.1%), за нефинансови предприятия - с 222 млн. лева (0.5%), за други финансови предприятия - със 161 млн. лева (2.3%), и за бранш държавно ръководство - с 25 млн. лева (2.8%).
След като предходната година банковият бранш имаше над 2 милиарда лева облага, в този момент през първата третина на 2023 година финансовият резултат към този момент е над 1 милиарда лева, което дава поръчка за нов връх в номинално изражение. Отчетеното до края на април е с 395 млн. лева или 61.5% над осъщественото за същия интервал на 2022 година, като обаче би трябвало да се има поради и че обичайно първото тримесечие е по-силно за банките поради получаваните дивиденти от дъщерни компании.
Към април банките регистрираха 1 милиарда лева, което дава поръчка за нова рекордна година Резултатът е движен най-вече от разширяващия се лихвен спред, като огромната част идва от бизнес заемите и пласираната свръхликвидност Кредитирането продължава да пораства във всички сегменти
След като предходната година банковият бранш имаше над 2 милиарда лева облага, в този момент през първата третина на 2023 година финансовият резултат към този момент е над 1 милиарда лева, което дава поръчка за нов връх в номинално изражение. Отчетеното до края на април е с 395 млн. лева или 61.5% над осъщественото за същия интервал на 2022 година, като обаче би трябвало да се има поради и че обичайно първото тримесечие е по-силно за банките поради получаваните дивиденти от дъщерни компании.
Лихвеният ускорител
Реклама
Основната причина за мощното оперативно показване на банките продължава да е разширяващия се лихвен спред. Затягането на паричната политика от ЕЦБ и покачващият се Euribor се придвижват много отчетливо в лихвите по заеми за бизнеса, които постоянно са обвързани с показателя. Същевременно към момента наличната свръхликвидност не основава тласъци за банките да покачват лихвите по депозити и по този начин чистият им лихвен приход се уголемява. За това, несъмнено, спомага и продължаващият кредитен взрив, изключително в бранша на семействата.
За първите четири месеца на годината приходът от лихви е общо 1.45 милиарда лева, като се повишава с съвсем 500 млн. лева по отношение на януари-април 2022 година в процентно изражение покачването е съвсем 50%, а единствено за април цената е рекордна - 381.5 млн. лева Данните демонстрират, че максимален принос за повишаващия се лихвен приход имат отпуснатите средства за кредитни институции (това е най-много пласираната свръхликвидност на междубанковия пазар или през централите в ЕЦБ), откъдето постъпленията на годишна база се повишават с 320 млн. лева, следвани от фирмените заеми (+215 млн. лева.). При потребителските заеми нарастването на лихвените приходи е 61 млн. лева, а при ипотечните - едвам 11 млн. лева, като изостава от растежа на портфейлите в сегмента. Последното може да се изясни със запазването на рекорно ниските лихви при жилищното кредитиране и предоговарянията на по-скъпи остарели заеми при близки до настоящите пазарните равнища.
При чистия приход от такси и комисиони също има растеж, само че той е едвам 6%, като продължава наклонността на закъснение и в случай че се гледат единствено априлските резултати е 3%. За четирите месеца постъпленията по тази линия са 475 млн. лева или с 27 млн. лева над постигнатото в същия интервал на предходната година.
Реклама
По-ниските разноски за амортизация също носят позитивен резултат, само че и той е относително непретенциозен - до април са начислени 127 млн. лева или с 26 млн. лева под миналогодишните. А единствените фактори с по-съществено отрицателно въздействие са множеството административни разноски (най-вече поради растежа на заплатите) и по-високите вноски за Фонда за гарантиране на влогове, които следват растежа на привлечените средства. Еднократно стесняване
Общата сума на активите на банковата система леко се свива със 713 млн. лева, като се връща на равнище малко под 160 милиарда лева От Българска народна банка изясняват това най-много с интервенциите по вливането на Кей Би Си Банк България (бившата Райфайзенбанк) в Обединена българска банка, което беше финализирано на 10 април. Традиционно при сходно обединяване може да се усъвършенства ръководството на капитала и ликвидността и да се върне запас към банката-майка. Данните за април демонстрират спадове от по към 500 млн. лева на депозитите от кредитни институции и от други финансови институции, посредством които нормално се обезпечава финансиране от централата. По-точни данни по какъв начин интервенцията се е отразила на балансовото число на ОББ ще се видят с детайлните данни по инститиции към средата на годината. От оповестеното систематизиране на банките по групи проличава, че след вливането тя е трета по активи след ДСК и Уникредит Булбанк, като към март дистанциите в топ 3 бяха минимални.
Извън това депозитите от семейства не престават да нарастват (с 904 млн. лева или 1.2%), а при компаниите има спад (с 577 млн. лева или 1.3%), който може да се изясни със сезонни фактори. През пролетта обичайно се струпват повече данъчни заплащания, а също по този начин и сдруженията стартират да разпределят годишните си дивиденти, въпреки по-често изплащането им да е по-късно през годината.
Кредитирането нараства във всички сегменти през април. Заемите за семейства се покачват с 392 млн. лева (1.1%), за нефинансови предприятия - с 222 млн. лева (0.5%), за други финансови предприятия - със 161 млн. лева (2.3%), и за бранш държавно ръководство - с 25 млн. лева (2.8%).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ