Синдикатите: Риск от бедност грози над 30% от българите
Кадри Нова ТВ
Хората в риск от беднотия и обществено изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно – избират дали да живеят на топло, или да се хранят обикновено. Това разяснява в новините на Нова ТВ основният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Тук приказваме за половин милион души, работещи на минимална заплата. Ако вземем и тези, които са на повърхностен работен ден стават 800 000 души с приходи под минималната заплата.
65процента от работещите в България не могат да доближат чистия размер на издръжката на живот – 1454 лв.. Още по-притеснително е, че над 1/3 са с приход до 1000 лв.. Между 20 и 30% от наетите в регионалните градове и общините към тях са на минимална работна заплата. София, Варна и Пловдив подвигат изкуствено междинните равнища на заплащанията, разяснява той.
`); break case width
По думите му съществуване на синдикати е в помощ на работещите.
Около 1,2 млн. пенсионери са към линията на беднотия – 567 лв.. Тези, които работят са в категорията работещи небогати. Ако работите до 7 май, ще получите една минимална заплата в Люксембург. За един месец работещите на минимална заплата нискоквалифицирани фрагменти там получават колкото ние за 4,5 месеца. В Германия интервалът със същото изискване е 3,5 месеца. Разликата в покупателните качества на нашите заплати и на тези на Запад е голяма и ние с тези резултати се борим да влезем в еврозоната, счита Костов.
Това хем да работиш, хем да си безпаричен го има единствено в България. Разликата в покупателната дарба на българската минимална заплата и тази на другите страни членки на Европейски Съюз е голяма. Тук една голяма част от хората задлъжняват. Всяка година комисията ни споделя, че ние сме обратно по куп обществени знаци.
Сред задачите, които си слагат синдикатите са групови трудови контракти, да доближи 80% покритие, с цел да може минималната и междинната заплати да се усилят с най-малко 14%.
Хората в риск от беднотия и обществено изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно – избират дали да живеят на топло, или да се хранят обикновено. Това разяснява в новините на Нова ТВ основният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Тук приказваме за половин милион души, работещи на минимална заплата. Ако вземем и тези, които са на повърхностен работен ден стават 800 000 души с приходи под минималната заплата.
65процента от работещите в България не могат да доближат чистия размер на издръжката на живот – 1454 лв.. Още по-притеснително е, че над 1/3 са с приход до 1000 лв.. Между 20 и 30% от наетите в регионалните градове и общините към тях са на минимална работна заплата. София, Варна и Пловдив подвигат изкуствено междинните равнища на заплащанията, разяснява той.
`); break case width
По думите му съществуване на синдикати е в помощ на работещите.
Около 1,2 млн. пенсионери са към линията на беднотия – 567 лв.. Тези, които работят са в категорията работещи небогати. Ако работите до 7 май, ще получите една минимална заплата в Люксембург. За един месец работещите на минимална заплата нискоквалифицирани фрагменти там получават колкото ние за 4,5 месеца. В Германия интервалът със същото изискване е 3,5 месеца. Разликата в покупателните качества на нашите заплати и на тези на Запад е голяма и ние с тези резултати се борим да влезем в еврозоната, счита Костов.
Това хем да работиш, хем да си безпаричен го има единствено в България. Разликата в покупателната дарба на българската минимална заплата и тази на другите страни членки на Европейски Съюз е голяма. Тук една голяма част от хората задлъжняват. Всяка година комисията ни споделя, че ние сме обратно по куп обществени знаци.
Сред задачите, които си слагат синдикатите са групови трудови контракти, да доближи 80% покритие, с цел да може минималната и междинната заплати да се усилят с най-малко 14%.
Източник: vihrogon.bg
КОМЕНТАРИ