Откровената Изповед“ на Лев Толстой в нов, луксозен том
Къде е вярата в нашето всекидневие? Спазваме ли християнски правила в връзките си с близките? Тези и други въпроси си задава великият съветски публицист Лев Толстой, когато става на 51 години. Роден с благородническо родословие, осиротял рано, взел присъединяване в Кримската война, пожънал невиждан триумф с „ Война и мир “ и „ Ана Каренина “ – в избран миг от живота си този прочут разум на XIX в. претърпява цялостен нравствен провал.
И като всеки влъхва стартира да изковава свои лични правила, правила и философия. За пръв път Толстой показва новия си мироглед в есето „ Изповед “, което написа три години. Макар да го приключва през 1882-ра, то се разгласява за първи път през 1884-та, тъй като попада под църковна цензура. Идеите, одобрени в тази къса, само че значима книга, ще бъдат неуморно повтаряни през идващите десетилетия.
Първото издание на „ Изповед “ със знака на „ Кръг “ сложи началото на издателството преди повече от 5 години. Оттогава книгата е измежду най-търсените заглавия по книжарниците и буди откровения интерес у читатели на друга възраст. От 9 май „ Изповед “ още веднъж е налична, само че този път в първокласно издание с твърди корици, чиито дизайн е изработен от Милена Вълнарова. Преводът пък още веднъж е на Денис Коробко.
По време на своя срив именитият съветски класик поглежда обратно към живота си и го дефинира като „ безсмислено зло “. Между страниците на „ Изповед “ Толстой изяснява своето вътрешно превръщане в цялостно отричане на досегашните си полезности: „ Сега, когато си припомням това време, аз ясно виждам, че вярата ми – тази, която е движела дните ми, отвън животинските инстинкти, – единствената ми истинна религия тогава е била в усъвършенстването “. Възможно ли е обаче стремежът към това да се развиваш да е неприятен? Да, когато задачата на това рационализиране е да бъдеш по-добър от другите.
„ Изповед “ разрешава на читателите да сe потопят в объркания свят на един от най-великите мозъци в човешката история, само че и да изплуват оттова, като че ли преродени. И подготвени за нов живот. Защото след нощта, колкото и непрогледна е, постоянно настава утрото:
Всичките ни дейности, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато дейностите на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото същинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го одобрих.
Новото издание на „ Изповед “ още веднъж съдържа послеслова на Иван Ланджев, написан особено за „ Кръг “. В него поетът и откривател на Толстой разяснява следното: „ Творбата е писмено удостоверение за непрестанните, мъчителни търсения на един несклоняем дух. Те не завършват с последното изречение-обещание за изясненост, тъй като няма по какъв начин да приключат. Заветният смисъл не е положен някъде най-после на пътя, а се състои в самото придвижване по пътя “.
Каталогът на „ Кръг “ съдържа и други значими книги на съветския класик. Изданието на неговия magnum opus „ Война и мир “ в четири първокласни тома с илюстрации от огромния художник и аниматор Теодор Ушев е измежду най-високо оценените планове от българските библиофили. Последната творба на Лев Толстой – повестта „ Хаджи Мурат “, която той написа осем години и е оповестена посмъртно, излезе под знака на „ Кръг “ 110 години след публикуването си в оригинал.
И като всеки влъхва стартира да изковава свои лични правила, правила и философия. За пръв път Толстой показва новия си мироглед в есето „ Изповед “, което написа три години. Макар да го приключва през 1882-ра, то се разгласява за първи път през 1884-та, тъй като попада под църковна цензура. Идеите, одобрени в тази къса, само че значима книга, ще бъдат неуморно повтаряни през идващите десетилетия.
Първото издание на „ Изповед “ със знака на „ Кръг “ сложи началото на издателството преди повече от 5 години. Оттогава книгата е измежду най-търсените заглавия по книжарниците и буди откровения интерес у читатели на друга възраст. От 9 май „ Изповед “ още веднъж е налична, само че този път в първокласно издание с твърди корици, чиито дизайн е изработен от Милена Вълнарова. Преводът пък още веднъж е на Денис Коробко.
По време на своя срив именитият съветски класик поглежда обратно към живота си и го дефинира като „ безсмислено зло “. Между страниците на „ Изповед “ Толстой изяснява своето вътрешно превръщане в цялостно отричане на досегашните си полезности: „ Сега, когато си припомням това време, аз ясно виждам, че вярата ми – тази, която е движела дните ми, отвън животинските инстинкти, – единствената ми истинна религия тогава е била в усъвършенстването “. Възможно ли е обаче стремежът към това да се развиваш да е неприятен? Да, когато задачата на това рационализиране е да бъдеш по-добър от другите.
„ Изповед “ разрешава на читателите да сe потопят в объркания свят на един от най-великите мозъци в човешката история, само че и да изплуват оттова, като че ли преродени. И подготвени за нов живот. Защото след нощта, колкото и непрогледна е, постоянно настава утрото:
Всичките ни дейности, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато дейностите на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото същинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го одобрих.
Новото издание на „ Изповед “ още веднъж съдържа послеслова на Иван Ланджев, написан особено за „ Кръг “. В него поетът и откривател на Толстой разяснява следното: „ Творбата е писмено удостоверение за непрестанните, мъчителни търсения на един несклоняем дух. Те не завършват с последното изречение-обещание за изясненост, тъй като няма по какъв начин да приключат. Заветният смисъл не е положен някъде най-после на пътя, а се състои в самото придвижване по пътя “.
Каталогът на „ Кръг “ съдържа и други значими книги на съветския класик. Изданието на неговия magnum opus „ Война и мир “ в четири първокласни тома с илюстрации от огромния художник и аниматор Теодор Ушев е измежду най-високо оценените планове от българските библиофили. Последната творба на Лев Толстой – повестта „ Хаджи Мурат “, която той написа осем години и е оповестена посмъртно, излезе под знака на „ Кръг “ 110 години след публикуването си в оригинал.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ