Успешната кариера на танцьора и хореограф Росен Семерджиев
Живот като на кино в дословния и преносния смисъл е имал танцьорът и хореограф Росен Семерджиев от Велико Търново. Снимал се е в хитови български кинопродукции като „ Крадецът на праскови “ и „ Търновската кралица “. 14 години е имал блестяща кариера в десетки страни, а от носталгия към България е бягал с чаршафи от хотел в Близкия Изток. Росен Семерджиев за първи път пред БНР споделя обществено за живота си.
Росен Семерджиев е представител на една от трите търновски семейства с близо век и половина история на старинната улица „ Гурко “. Днес млади фамилии с дребни деца на тази улица към река Янтра няма. Не беше по този начин преди половин век, спомня си през днешния ден 64-годишният хореограф и танцьор Росен Семерджиев:
„ Никой няма да го има това детство, което ние сме имали тук на „ Гурко “ . Има стъпала, татко ми беше направил и скалите, и в пръстта. До долу, до реката се слизаше и там е островът, там беше къпалнята, до момента в който беше чиста реката. Цялото детство беше на реката. Пълно с деца. Улицата цялостна, не могат да ни приберат от улиците вечер ".
Росен Семерджиев е откърмен с артистизъм. Разказва, че го е наследил от майка си, оперетна певица във Велико Търново, която, още преди да стане възпитаник, го направила артист:
„ Аз съм се снимал в „ Крадеца на праскови “ тригодишен. Долу, при Първа гимназия трите деца, които бягаме, единият съм аз. Тука снимаха „ Демонът на империята “ на тази улица. Децата играехме с едни черги, си припомням. На цялата улица „ 10 февруари “ може би две седмици снимаха. Искаха от хората черги, губери, кой каквото има, тъй като имаше някаква сцена за пране. „ Иван Кондарев “ също снимаха тук. По ул. „ Иван Вазов “ снимаха „ Иван Кондарев “.
Велико Търново е дейна снимачна площадка и на кино лентата на режисьорите Дако Даковски и Юри Арнаудов „ Калоян “. Местните хлапета откраднали филмовия атрибут, с който се въоръжили детските банди на търновските махали. А историята приключила в милицията, спомня си Росен Семерджиев:
„ Бандата на нашата махала против „ Асенова махала “ долу и „ Варуша “ против „ Трудов фронт “, както се споделяше „ Турската махала “. При музей „ Затвора “ имаше мрежи. На цялата продукция бяха вътре копията, щитовете. Големите, батковците и ние, хлапетиите с тях, нахакани. Копията са реплика, гумени. Вземаме щитовете и провокираме „ Асенова махала “ на други ден. Продукцията върви, снимат тука и ние с щитовете наперени хлапета, щитът е колкото мен, след два дни в Педагогическа стая всичките хлапета “.
И тъй като шилото в торба не стои, по този начин и артистичната натура на Росен Семерджиев го отвела в Пловдив, където приключил хореография. Върнал се в родното Търново, където направил две школи по съвременни танци, станал и хореограф на гимнастичките, само че отново го патило към филмите. И пристигнало времето на „ Търновската кралица " на режисьора Янко Янков със Стефан Данаилов и Камелия Тодорова.
„ В „ Търновската кралица “ не зная каква фикс идея беше, всички желаеха от сребърните пафти и коланите. Целият град беше затворен, основната улица беше затворена, тъй като се снимаше кино лентата. Със Стефан Данаилов отидохме на Стамболовия мост и там се снимахме и като потегли една банда, направихме една обиколка малко фук, фук ".
Три години преди демократичните промени в България Росен Семерджиев стартира танцовите си турнета в чужбина. Започнал за по три месеца в Сърбия. После се заредили Словения, Кипър, Гърция, основал контакти с задгранични импресарии, озовавал се с тях в Италия, Франция, Сирия, Ливан, Египет, Австралия. На 10 ноември 1989-а година посрещнал измененията с български танцьорки в гръцката столица:
„ Вечерта се прибираме в 12 часа от работа. В Атина можехме да хващаме българска станция. Пускаме радиото и тъкмо споделят: „ Тодор Живков е смъкнат от власт “ . Викнах девойките да чуят какво се случва. Приехме го като някакво знамение. Никой не се надяваше на такова нещо. Не зная, аз съм от 1986-а година на открито. Нищо не ми е направил Тодор Живков, ще ви кажа, че повече концерти имах през комунизма, от колкото след комунизма. Големите пари се правеха в Швейцария и Италия. На ден съм вземал колкото на майка ми пенсията. Отиваш да работиш за мангизи. Върнах се след 14 години, тъй като съм търновец. Какво да върша в чужбина? Отиваш разглеждаш хубости, всичко. Носталгията те дърпа, още първата година, когато излязохме “.
Росен Семерджиев споделя, че и до през днешния ден е влюбен във Венеция и споделя, че и в тези години от танцьорите са били желани ексцентрични услуги против възнаграждение след зрелище:
„ Така ни набутаха първите 10 дни в Кипър. Затова се махнах от Кипър, върнахме се в България. Те не желаят да проституират, желаят да сядат с клиенти да си изкараме една бутилка шампанско на целия балет хонорара за вечерта. Не, такива работи не. Във Венеция все едно съм се раждал там, все едно е бил първият ми живот. Всичко хубаво, каквото ми се е случило, е било в този град, всичко ! “
Най-екстремното си прекарване в чужбина Росен Семерджиев е имал в навечерието на Коледа през 1986-а година в Сирия:
„ Избягахме от хотела с чаршафи. По престъпен метод им избягахме на сирийците, тъй като желаеха да ни държат за Коледа, а ние искахме да се приберем . Един французин, наш другар, ни купи билетите за самолета. Импресариото ни държеше паспортите. Казахме, че от нашето посолство ни желаят паспортите за нещо, то ни ги даде. Вече сме се подготвили да изчезваме. Хотелът ни е в центъра на Дамаск, имаше един прозорец, който излизаше в един двор и от него по лабиринт се излиза на централната улица. Французинът ни чака с колата. Навързахме чаршафите. Аз се пущам първи, по-късно момичето на рамената ми, изпопадахме, чаршафите останаха да висят “.
Днес 64-годишният хореограф и танцьор Росен Семерджиев се радва на фамилията си, посрещнал е сина си от Америка и мечтае да ремонтира дядовата си къща на улица „ Гурко “.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Росен Семерджиев е представител на една от трите търновски семейства с близо век и половина история на старинната улица „ Гурко “. Днес млади фамилии с дребни деца на тази улица към река Янтра няма. Не беше по този начин преди половин век, спомня си през днешния ден 64-годишният хореограф и танцьор Росен Семерджиев:
„ Никой няма да го има това детство, което ние сме имали тук на „ Гурко “ . Има стъпала, татко ми беше направил и скалите, и в пръстта. До долу, до реката се слизаше и там е островът, там беше къпалнята, до момента в който беше чиста реката. Цялото детство беше на реката. Пълно с деца. Улицата цялостна, не могат да ни приберат от улиците вечер ".
Росен Семерджиев е откърмен с артистизъм. Разказва, че го е наследил от майка си, оперетна певица във Велико Търново, която, още преди да стане възпитаник, го направила артист:
„ Аз съм се снимал в „ Крадеца на праскови “ тригодишен. Долу, при Първа гимназия трите деца, които бягаме, единият съм аз. Тука снимаха „ Демонът на империята “ на тази улица. Децата играехме с едни черги, си припомням. На цялата улица „ 10 февруари “ може би две седмици снимаха. Искаха от хората черги, губери, кой каквото има, тъй като имаше някаква сцена за пране. „ Иван Кондарев “ също снимаха тук. По ул. „ Иван Вазов “ снимаха „ Иван Кондарев “.
Велико Търново е дейна снимачна площадка и на кино лентата на режисьорите Дако Даковски и Юри Арнаудов „ Калоян “. Местните хлапета откраднали филмовия атрибут, с който се въоръжили детските банди на търновските махали. А историята приключила в милицията, спомня си Росен Семерджиев:
„ Бандата на нашата махала против „ Асенова махала “ долу и „ Варуша “ против „ Трудов фронт “, както се споделяше „ Турската махала “. При музей „ Затвора “ имаше мрежи. На цялата продукция бяха вътре копията, щитовете. Големите, батковците и ние, хлапетиите с тях, нахакани. Копията са реплика, гумени. Вземаме щитовете и провокираме „ Асенова махала “ на други ден. Продукцията върви, снимат тука и ние с щитовете наперени хлапета, щитът е колкото мен, след два дни в Педагогическа стая всичките хлапета “.
И тъй като шилото в торба не стои, по този начин и артистичната натура на Росен Семерджиев го отвела в Пловдив, където приключил хореография. Върнал се в родното Търново, където направил две школи по съвременни танци, станал и хореограф на гимнастичките, само че отново го патило към филмите. И пристигнало времето на „ Търновската кралица " на режисьора Янко Янков със Стефан Данаилов и Камелия Тодорова.
„ В „ Търновската кралица “ не зная каква фикс идея беше, всички желаеха от сребърните пафти и коланите. Целият град беше затворен, основната улица беше затворена, тъй като се снимаше кино лентата. Със Стефан Данаилов отидохме на Стамболовия мост и там се снимахме и като потегли една банда, направихме една обиколка малко фук, фук ".
Три години преди демократичните промени в България Росен Семерджиев стартира танцовите си турнета в чужбина. Започнал за по три месеца в Сърбия. После се заредили Словения, Кипър, Гърция, основал контакти с задгранични импресарии, озовавал се с тях в Италия, Франция, Сирия, Ливан, Египет, Австралия. На 10 ноември 1989-а година посрещнал измененията с български танцьорки в гръцката столица:
„ Вечерта се прибираме в 12 часа от работа. В Атина можехме да хващаме българска станция. Пускаме радиото и тъкмо споделят: „ Тодор Живков е смъкнат от власт “ . Викнах девойките да чуят какво се случва. Приехме го като някакво знамение. Никой не се надяваше на такова нещо. Не зная, аз съм от 1986-а година на открито. Нищо не ми е направил Тодор Живков, ще ви кажа, че повече концерти имах през комунизма, от колкото след комунизма. Големите пари се правеха в Швейцария и Италия. На ден съм вземал колкото на майка ми пенсията. Отиваш да работиш за мангизи. Върнах се след 14 години, тъй като съм търновец. Какво да върша в чужбина? Отиваш разглеждаш хубости, всичко. Носталгията те дърпа, още първата година, когато излязохме “.
Росен Семерджиев споделя, че и до през днешния ден е влюбен във Венеция и споделя, че и в тези години от танцьорите са били желани ексцентрични услуги против възнаграждение след зрелище:
„ Така ни набутаха първите 10 дни в Кипър. Затова се махнах от Кипър, върнахме се в България. Те не желаят да проституират, желаят да сядат с клиенти да си изкараме една бутилка шампанско на целия балет хонорара за вечерта. Не, такива работи не. Във Венеция все едно съм се раждал там, все едно е бил първият ми живот. Всичко хубаво, каквото ми се е случило, е било в този град, всичко ! “
Най-екстремното си прекарване в чужбина Росен Семерджиев е имал в навечерието на Коледа през 1986-а година в Сирия:
„ Избягахме от хотела с чаршафи. По престъпен метод им избягахме на сирийците, тъй като желаеха да ни държат за Коледа, а ние искахме да се приберем . Един французин, наш другар, ни купи билетите за самолета. Импресариото ни държеше паспортите. Казахме, че от нашето посолство ни желаят паспортите за нещо, то ни ги даде. Вече сме се подготвили да изчезваме. Хотелът ни е в центъра на Дамаск, имаше един прозорец, който излизаше в един двор и от него по лабиринт се излиза на централната улица. Французинът ни чака с колата. Навързахме чаршафите. Аз се пущам първи, по-късно момичето на рамената ми, изпопадахме, чаршафите останаха да висят “.
Днес 64-годишният хореограф и танцьор Росен Семерджиев се радва на фамилията си, посрещнал е сина си от Америка и мечтае да ремонтира дядовата си къща на улица „ Гурко “.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ