Геноцидът в Сребреница* скара Скопие и Белград
„ Изявлението на Буяр Османи, че Северна Македония е измежду вносителите на резолюция за геноцида в босненския град Сребреница, е смело и самоуверено. Предлагам Османи, дружно със Сърбия, да внесе резолюция за геноцида над сърбите в усташкия концлагер Ясеновац през Втората международна война. Това е цинизмът на Балканите - да се води антисръбска политика и на всичко от горната страна да ни канят да участваме в нея... “, яростно реагира сръбският външен министър Ивица Дачич.
Дачич бе предизвикан от македонския си сътрудник, който изнесе, че Северна Македония е измежду вносителите на резолюция с искане 11 юли да бъде разгласен за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница, като прикани Сърбия да поддържа този документ. Резолюцията за Сребреница ще бъде гласувана в Организация на обединените нации на 2 май.
Сръбският министър посочи, че тези, които са направили закононарушението в Сребреница, са виновни за него, само че за Сърбия е недопустимо мюсюлманите да са единствените жертви на войната.
След срещата си с помощник-секретаря на Бюрото по европейските и евразийските въпроси на Държавния департамент Джеймс О`Брайън, президентът на Сърбия Александър Вучич съобщи: „ Ние знаем, че когато Съединени американски щати подвигат пръсти, те имат 70 страни до себе си, ние (сърбите) сме сами. Но ние ще им се противопоставим за резолюциите за Сребреница и Косово... " /> * Клането в Сребреница е военно закононарушение по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, класифицирано от трибунала на Организация на обединените нации като геноцид. На 24 март 2016 година водачът на босненските сърби Радован Караджич бе наказан на 40 години затвор, в това число и за клането в Сребреница.
През юли 1995 година в покрайнините на Сребреница са избити над 8000 босненски мюсюлмани - мъже и деца. Масовите изтезания са под управлението на сръбския военачалник Ратко Младич. Това е най-мащабното изтребване на хора в Европа след края Втората международна война. През 2017 година Младич бе наказан от Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия на пожизнен затвор.
От март 1993 до юли 1995 година армията на Република Сръбска държи под блокада града, който е в трагичен недостиг на храна, медикаменти и течаща вода. Бедственото състояние не се трансформира, даже когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за „ Зона за сигурност “ и изпраща в региона боен контингент от 600 души. На 14 юли 1995 година холандски бойци обикалят анклава и не намират нито един жив мохамеданин. Масовите гробове в Сребреница са 39. Почти 2000 от убитите над 8000 души са на възраст сред 13 и 24 години.
Дачич бе предизвикан от македонския си сътрудник, който изнесе, че Северна Македония е измежду вносителите на резолюция с искане 11 юли да бъде разгласен за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница, като прикани Сърбия да поддържа този документ. Резолюцията за Сребреница ще бъде гласувана в Организация на обединените нации на 2 май.
Сръбският министър посочи, че тези, които са направили закононарушението в Сребреница, са виновни за него, само че за Сърбия е недопустимо мюсюлманите да са единствените жертви на войната.
След срещата си с помощник-секретаря на Бюрото по европейските и евразийските въпроси на Държавния департамент Джеймс О`Брайън, президентът на Сърбия Александър Вучич съобщи: „ Ние знаем, че когато Съединени американски щати подвигат пръсти, те имат 70 страни до себе си, ние (сърбите) сме сами. Но ние ще им се противопоставим за резолюциите за Сребреница и Косово... " /> * Клането в Сребреница е военно закононарушение по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, класифицирано от трибунала на Организация на обединените нации като геноцид. На 24 март 2016 година водачът на босненските сърби Радован Караджич бе наказан на 40 години затвор, в това число и за клането в Сребреница.
През юли 1995 година в покрайнините на Сребреница са избити над 8000 босненски мюсюлмани - мъже и деца. Масовите изтезания са под управлението на сръбския военачалник Ратко Младич. Това е най-мащабното изтребване на хора в Европа след края Втората международна война. През 2017 година Младич бе наказан от Международния углавен арбитражен съд за някогашна Югославия на пожизнен затвор.
От март 1993 до юли 1995 година армията на Република Сръбска държи под блокада града, който е в трагичен недостиг на храна, медикаменти и течаща вода. Бедственото състояние не се трансформира, даже когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за „ Зона за сигурност “ и изпраща в региона боен контингент от 600 души. На 14 юли 1995 година холандски бойци обикалят анклава и не намират нито един жив мохамеданин. Масовите гробове в Сребреница са 39. Почти 2000 от убитите над 8000 души са на възраст сред 13 и 24 години.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ