ИК Хермес пуска роман TikTok сензация
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
БЕЗ СЪРДЕЧЕН
от Елси Силвър
Обем: 416 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978-954-26-2332-8
Превод: Стоянка Карачанова
Книга втора от еротичната поредност „ Честнът Спрингс “, трансформирала се в TikTok сензация!
Очаквайте на 12 март!
Обичам всяка една от книгите си, тъй като съм вложила парченце от душата си, само че в случай че въпреки всичко би трябвало да избера обичаната, то това е „ Безсърдечен “, втората книга от „ Честнът Спрингс “.
Интервю с Елси Силвър
Елси Силвър реализира международен триумф с поредицата „ Честнът Спрингс “, която се трансформира в TikTok сензация. В свободното си време обича да готви, дегустира екзотични храни, пътува и да прекарва време със фамилията си измежду природата. Признава, че в последно време е последовател на ставането в пет сутринта, с цел да изпие първото си кафе на мира и необезпокоявано да се потопи в света на думите.
Откога се занимаваш професионално с писане?
От към година, само че преди този момент работех като текстописец и редактор. Но нищо не може да се съпостави с чувството да пишеш за самия себе си.
Защо избра тъкмо този род – сантиментални четива с еротични детайли, тъй като е настоящ ли?
Откакто се помня съм почитател на жанра, безусловно гълтам по няколко книги на седмица. Съпругът ми се е осмелявал да предложи да опитвам различен род, само че за мен това е изключено. И въпреки от много време да нахвърлях хрумвания, които по този начин и не получиха приключен тип, най-после локдаунът с дете на пет години ме накара да се заема съществено и „ Безупречен “ видя бял свят.
Откъде черпиш ентусиазъм?
От живота. Истории, които съм чула. От брака си, както и от предходните си връзки. Имам богато въображение и му разрешавам да се развихри. Едно изречение, ария или облик са задоволителни, с цел да се вдъхновя. Наскоро се майтапих с една другарка, че би трябвало да внимава какво споделя пред мен, тъй като постоянно се случва подсъзнателно да запазя нещо, което чуя, за бъдеща приложимост.
Коя е обичаната ти книга от поредицата „ Честнът Спрингс “?
Обичам всяка една от книгите си, тъй като съм вложила парченце от душата си, само че в случай че въпреки всичко би трябвало да избера, то това е „ Безсърдечен “, втората книга от серията. Откривам огромна част от себе си в Уила – дълго време се чудех с какво желая да се занимавам, работех като барманка, записах се в лицей, само че не можех да открия призванието си досега, в който не започнах да пиша. „ Безупречен “ също ми е измежду обичаните, тъй като се забавлявах ужасно доста, до момента в който я пишех, а и тя сложи началото на най-успешната ми поредност. И колкото и нескромно да звучи, считам, че книгата е страхотна и ще накара читателите да се потопят в света на фантазиите и да не помнят за напрегнатото си всекидневие.
За книгата
Да работиш като бавачка на петгодишния наследник на най-намръщения уединен татко на света би трябвало да е елементарно. Стига единствено тя да можеше да откъсне очи от него, а той да държи ръцете си надалеч от нея.
Уила взема решение да прекара лятото в Честнът Спрингс, с цел да си почине от шумотевицата на огромния град. Новият ѝ началник, Кейд Итън, е недодялан, раздразним и не ѝ обръща съвсем никакво внимание. Широкоплещестите каубои със загрубели от работа ръце обаче постоянно са били ахилесовата пета на градските девойки и Уила не прави изключение. Но когато една нощ тя го примамва в горещата вана за игра на истина или предизвикателство, всичките им карти – и облекла – са свалени.
Не след дълго Уила се влюбва в Кейд и осъзнава, че зад грубата му осанка се крие ранима душа. Предишните дами в живота му са го предиздвикали да повярва, че не заслужава да бъде обичан. Уила обаче е на друго мнение. И въпреки договорът като бавачка да е за два месеца, сърцето ѝ подсказва, че ще остане в Честнът Спрингс вечно.
Откъс
Опитах се да се сетя по кое време за последно върших секс.
Поне се пробвах.
Дали не беше преди две години? Или преди три? Да не би да беше оня път през януари, когато прекарах една нощ в града? Това преди какъв брой тъкмо време беше? И по какъв начин ли се споделяше онази мацка?
Жената на опашката пред мен се раздвижи и изнесе настрани едното си бедро, а закръгленото ѝ дупе се очерта в тесните ѝ дънки по метод, който би трябвало да е противозаконен. Гънките в горната част на бедрата ѝ бяха не по-малко завладяващи от правата коса с цвят на разтопена мед, която падаше по слабите ѝ плещи и гърба.
Действаше ми разсейващо. Прилепналата ѝ риза беше запасана с колана на тесните ѝ дънки и всяка извивка на тялото ѝ си личеше демонски добре.
Съвсем изгубих визия, само че единствено гледката по какъв начин стоеше на опашката за кафе пред мен ме накара да се замисля за последния път, а мисълта ми беше, че бях правил секс толкоз от дълго време, че даже не си спомнях по кое време тъкмо. Нямаше късмет обаче да не помни за какво не си бях разрешавал да взирам представителките на противоположния пол.
Отглеждах самичък детето си и управлявах самичък цяло ранчо. Имах безчет отговорности и прекомерно малко време. Не успявах даже да се наспя.
А да отделя време за себе си, не ми се беше случвало от доста дълго. Просто не бях се замислял от кой момент.
– Какво да бъде за вас, госпожо?
Жената пред мен се засмя и смехът ѝ ми подсети за звъна на вятърните флейти, окачени на задната ми веранда – благозвучен и някак си въздушен и лек.
Какъв смях единствено.
Такъв смях бих разпознал на всички места. Определено не бях срещал тази жена преди. Щях да си я припомням, тъй като познавам всички в Честнът Спрингс.
– Госпожо? Не знам какво да си мисля за това – отвърна тя и се заклевам, че в гласа ѝ се долавяше усмивка. Неволно се замислих дали и устните ѝ подхождаха на всичко останало.
Елън, която е собственичката на дребното бутиково кафене „ Ла Пампелмус “ в града, ѝ се усмихна.
– Е, по какъв начин бихте желали да ви назовавам? Обикновено различавам всяко лице, което прекрачва прага ми, само че не и вашето.
А, значи не бях единствено аз. Наведох се леко напред с вярата да чуя името ѝ, само че една от продавачките тъкмо в този миг реши да включи кафемелачката, което само ме накара да скръцна ядосано със зъби.
Не знам за какво желаех да схвана името на тази жена. Просто ми се искаше да го науча. Произхождам от дребен град и допускам, че ми беше разрешено да съм леко любопитен, това е всичко.
Щом шумът от кафемелачката спря, сбръчканото лице на Елън внезапно се оживи.
– О, какво хубаво име – сподели тя.
– Благодаря – отвърна дамата пред мен и добави: – А заведението за какво се назовава „ Грейпфрутът “?
Елън се изсмя шумно от учудване и се ухили необятно от другата страна на тезгяха.
– Разправях на брачна половинка си, че желая да нарека магазинчето на нещо красиво, нещо на френски. Той сподели, че единствената френска дума, която знаел, била le pampelmousse. Стори ми се задоволително хубава и в този момент към този момент това се е трансформирало в нещо като дребна смешка посред ни – отвърна Елън и погледът в очите ѝ се извърши с обич, когато загатна брачна половинка си, а аз усетих в гърдите ми да припламва искрица на злоба.
Последвана от искрица на неспокойствие.
Единствената причина към момента да не направя някой ядосан коментар за досадното им бръщолевене, което бавеше цялата опашка, беше, че бях прекомерно ангажиран: мъчех се да прикрия очевидната си ерекция, която получих единствено от звука на смеха на тази мацка. При естествени условия би ме вбесило, че се постанова да очаквам толкоз, с цел да си взема кафе. Бях споделил на татко си, че ще се върна, с цел да прибера Люк – погледнах часовника си – почти по това време. Трябваше да се прибера допустимо най-скоро, с цел да се срещна със Самър и дамата, която се надявам, че щеше да бъде бавачката на Люк.
Умът ми обаче се отклоняваше към неща, за които не се бях замислял от години. Може би по тази причина трябваше просто да се насладя на момента. Все отново не беше чак толкоз неприятно понякога да си разрешавам да изпитам и аз нещо.
– За мен приблизително, доста горещо, без пяна, с не доста захар…
Завъртях леко сопнато очи и притиснах козирката на шапката си по-ниско над челото. Естествено, че непознатата жена с невероятното тяло щеше да има дразнещо дълъг лист с условия при поръчката на напитка.
– Струва три $ и седемдесет и пет цента – сподели Елън, без да отделя взор от екрана на касата пред себе си, до момента в който дамата пред мен се разрови в дебрите на голямата си дамска чанта, очевидно търсейки вътре портмонето си.
– О, по дяволите – измърмори тя и с ъгълчето на окото си забелязах нещо да пада от чантата ѝ на излъскания циментов под, тъкмо до сандалите ѝ.
Без даже да се замисля, приклекнах и подвигнах черното парче плат от пода. Видях краката ѝ да се обръщат, до момента в който се изправях.
– Ето, заповядайте – споделих аз, а гласът ми прозвуча дрезгаво, тъй като ме беше обхванала непривична раздразнителност. Нямах необикновен гений да беседвам с непознати дами.
Виж, в това да ги виждам намръщено бях същински експерт.
– О, боже мой! – възкликна тя.
Изправих се и съумях да огледам добре лицето ѝ. Краката ми напряко се заковаха на пода, а дробовете ми стопираха да работят за момент. Смехът ѝ не можеше да се съпоставя с лицето ѝ – с леко продълговат котешки взор, извити вежди и млечнобяла кожа.
Беше пъклен впечатляваща.
А бузите ѝ бяха червени като противопожарни коли.
– Много скърбя – сподели задъхано тя и притисна с длан порозовелите си устни.
– Няма защо. Всичко е наред – отвърнах, само че към момента имах чувството, че всичко към мен се случваше на занимателен каданс. Беше ми малко мъчно да се съсредоточа и към момента зяпах лицето ѝ.
И по дяволите…
Циците ѝ.
Официално можеше да се каже, че съм сластен дъртак. Погледът ми се отклони надолу към парчето плат в юмрука ми. Меката материя се подаваше всред пръстите ми.
Непознатата изстена, когато отворих длан, и аз постепенно, само че напълно ясно осъзнах за какво тя се ужаси толкоз, задето се направих на благородник и подвигнах от земята…
Бикините ѝ.
Взрях се в парчето черен плат в ръката си и ми се стори, че всичко към нас се завъртя шеметно. Погледът ми се стрелна да срещне нейните необятно ококорени зелени очи. Имаха толкоз доста нюанси на зеленото – същинска мозайка.
Не съм прочут с приветливите си усмивки, само че ъгълчетата на устата ми потрепнаха и се извиха нагоре.
– Ъ… май изпуснахте бикините си, госпожо.
Едва заглушен смях избухна от нея и погледът ѝ се стрелна от ръката назад към лицето ми.
– Леле! Това е неудобно. Наистина много…
– Кафето ти е готово, скъпа! – извика Елън.
Червенокосата се обърна настрани с облекчение, че ни прекъснаха.
– Благодаря ви! – извика тя с леко пресилена жизненост, след което остави петдоларова банкнота на тезгяха и сграбчи картонената чаша с кафе. Без повече да вдигне взор, непознатата се насочи непосредствено към вратата, бързайки да се измъкне час по-скоро отсам. – Задръжте рестото! Ще се забележим отново!
Кълна се, че чух лекия ѝ смях, когато бързо мина около мен. Очевидно отбягваше погледа ми, до момента в който си мърмореше на глас нещо от рода, че това щяло да бъде хубава история, която един ден да споделя на децата си.
Разсеяно се замислих какви ли тъкмо истории възнамеряваше да споделя тази жена на бъдещите си деца, а след това извиках след нея:
– Забравихте си… – Замълчах за момент, тъй като не желаех да изкрещя думата и да ме чуят всички в кафенето – то беше цялостно с хора, които трябваше да виждам всеки ден.
Тя се обърна и на излизане натисна входната врата с тил, задържа погледа ми за момент, а в очите и в цялото ѝ изражение се четеше веселба.
– Кой каквото си откри, за него си остава – отвърна тя и сви плещи.
В този момент тя се разсмя от сърце. Смехът ѝ беше неналожителен, топъл и изпълнен с наслада. След това просто излезе на открито на блестящо огряната от слънцето улица. Косата ѝ блестна като пламък и тя полюшна бедра по този начин, като че ли този град ѝ принадлежеше.
Остави ме изцяло изумен.
А щом погледнах още веднъж към отворената си длан, осъзнах, че тя от дълго време си е тръгнала. Нямах никаква визия по какъв начин се споделяше, а и към момента стоях тук…
…и към момента държах бикините ѝ.
п редставя
БЕЗ СЪРДЕЧЕН
от Елси Силвър
Обем: 416 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978-954-26-2332-8
Превод: Стоянка Карачанова
Книга втора от еротичната поредност „ Честнът Спрингс “, трансформирала се в TikTok сензация!
Очаквайте на 12 март!
Обичам всяка една от книгите си, тъй като съм вложила парченце от душата си, само че в случай че въпреки всичко би трябвало да избера обичаната, то това е „ Безсърдечен “, втората книга от „ Честнът Спрингс “.
Интервю с Елси Силвър
Елси Силвър реализира международен триумф с поредицата „ Честнът Спрингс “, която се трансформира в TikTok сензация. В свободното си време обича да готви, дегустира екзотични храни, пътува и да прекарва време със фамилията си измежду природата. Признава, че в последно време е последовател на ставането в пет сутринта, с цел да изпие първото си кафе на мира и необезпокоявано да се потопи в света на думите.
Откога се занимаваш професионално с писане?
От към година, само че преди този момент работех като текстописец и редактор. Но нищо не може да се съпостави с чувството да пишеш за самия себе си.
Защо избра тъкмо този род – сантиментални четива с еротични детайли, тъй като е настоящ ли?
Откакто се помня съм почитател на жанра, безусловно гълтам по няколко книги на седмица. Съпругът ми се е осмелявал да предложи да опитвам различен род, само че за мен това е изключено. И въпреки от много време да нахвърлях хрумвания, които по този начин и не получиха приключен тип, най-после локдаунът с дете на пет години ме накара да се заема съществено и „ Безупречен “ видя бял свят.
Откъде черпиш ентусиазъм?
От живота. Истории, които съм чула. От брака си, както и от предходните си връзки. Имам богато въображение и му разрешавам да се развихри. Едно изречение, ария или облик са задоволителни, с цел да се вдъхновя. Наскоро се майтапих с една другарка, че би трябвало да внимава какво споделя пред мен, тъй като постоянно се случва подсъзнателно да запазя нещо, което чуя, за бъдеща приложимост.
Коя е обичаната ти книга от поредицата „ Честнът Спрингс “?
Обичам всяка една от книгите си, тъй като съм вложила парченце от душата си, само че в случай че въпреки всичко би трябвало да избера, то това е „ Безсърдечен “, втората книга от серията. Откривам огромна част от себе си в Уила – дълго време се чудех с какво желая да се занимавам, работех като барманка, записах се в лицей, само че не можех да открия призванието си досега, в който не започнах да пиша. „ Безупречен “ също ми е измежду обичаните, тъй като се забавлявах ужасно доста, до момента в който я пишех, а и тя сложи началото на най-успешната ми поредност. И колкото и нескромно да звучи, считам, че книгата е страхотна и ще накара читателите да се потопят в света на фантазиите и да не помнят за напрегнатото си всекидневие.
За книгата
Да работиш като бавачка на петгодишния наследник на най-намръщения уединен татко на света би трябвало да е елементарно. Стига единствено тя да можеше да откъсне очи от него, а той да държи ръцете си надалеч от нея.
Уила взема решение да прекара лятото в Честнът Спрингс, с цел да си почине от шумотевицата на огромния град. Новият ѝ началник, Кейд Итън, е недодялан, раздразним и не ѝ обръща съвсем никакво внимание. Широкоплещестите каубои със загрубели от работа ръце обаче постоянно са били ахилесовата пета на градските девойки и Уила не прави изключение. Но когато една нощ тя го примамва в горещата вана за игра на истина или предизвикателство, всичките им карти – и облекла – са свалени.
Не след дълго Уила се влюбва в Кейд и осъзнава, че зад грубата му осанка се крие ранима душа. Предишните дами в живота му са го предиздвикали да повярва, че не заслужава да бъде обичан. Уила обаче е на друго мнение. И въпреки договорът като бавачка да е за два месеца, сърцето ѝ подсказва, че ще остане в Честнът Спрингс вечно.
Откъс
Опитах се да се сетя по кое време за последно върших секс.
Поне се пробвах.
Дали не беше преди две години? Или преди три? Да не би да беше оня път през януари, когато прекарах една нощ в града? Това преди какъв брой тъкмо време беше? И по какъв начин ли се споделяше онази мацка?
Жената на опашката пред мен се раздвижи и изнесе настрани едното си бедро, а закръгленото ѝ дупе се очерта в тесните ѝ дънки по метод, който би трябвало да е противозаконен. Гънките в горната част на бедрата ѝ бяха не по-малко завладяващи от правата коса с цвят на разтопена мед, която падаше по слабите ѝ плещи и гърба.
Действаше ми разсейващо. Прилепналата ѝ риза беше запасана с колана на тесните ѝ дънки и всяка извивка на тялото ѝ си личеше демонски добре.
Съвсем изгубих визия, само че единствено гледката по какъв начин стоеше на опашката за кафе пред мен ме накара да се замисля за последния път, а мисълта ми беше, че бях правил секс толкоз от дълго време, че даже не си спомнях по кое време тъкмо. Нямаше късмет обаче да не помни за какво не си бях разрешавал да взирам представителките на противоположния пол.
Отглеждах самичък детето си и управлявах самичък цяло ранчо. Имах безчет отговорности и прекомерно малко време. Не успявах даже да се наспя.
А да отделя време за себе си, не ми се беше случвало от доста дълго. Просто не бях се замислял от кой момент.
– Какво да бъде за вас, госпожо?
Жената пред мен се засмя и смехът ѝ ми подсети за звъна на вятърните флейти, окачени на задната ми веранда – благозвучен и някак си въздушен и лек.
Какъв смях единствено.
Такъв смях бих разпознал на всички места. Определено не бях срещал тази жена преди. Щях да си я припомням, тъй като познавам всички в Честнът Спрингс.
– Госпожо? Не знам какво да си мисля за това – отвърна тя и се заклевам, че в гласа ѝ се долавяше усмивка. Неволно се замислих дали и устните ѝ подхождаха на всичко останало.
Елън, която е собственичката на дребното бутиково кафене „ Ла Пампелмус “ в града, ѝ се усмихна.
– Е, по какъв начин бихте желали да ви назовавам? Обикновено различавам всяко лице, което прекрачва прага ми, само че не и вашето.
А, значи не бях единствено аз. Наведох се леко напред с вярата да чуя името ѝ, само че една от продавачките тъкмо в този миг реши да включи кафемелачката, което само ме накара да скръцна ядосано със зъби.
Не знам за какво желаех да схвана името на тази жена. Просто ми се искаше да го науча. Произхождам от дребен град и допускам, че ми беше разрешено да съм леко любопитен, това е всичко.
Щом шумът от кафемелачката спря, сбръчканото лице на Елън внезапно се оживи.
– О, какво хубаво име – сподели тя.
– Благодаря – отвърна дамата пред мен и добави: – А заведението за какво се назовава „ Грейпфрутът “?
Елън се изсмя шумно от учудване и се ухили необятно от другата страна на тезгяха.
– Разправях на брачна половинка си, че желая да нарека магазинчето на нещо красиво, нещо на френски. Той сподели, че единствената френска дума, която знаел, била le pampelmousse. Стори ми се задоволително хубава и в този момент към този момент това се е трансформирало в нещо като дребна смешка посред ни – отвърна Елън и погледът в очите ѝ се извърши с обич, когато загатна брачна половинка си, а аз усетих в гърдите ми да припламва искрица на злоба.
Последвана от искрица на неспокойствие.
Единствената причина към момента да не направя някой ядосан коментар за досадното им бръщолевене, което бавеше цялата опашка, беше, че бях прекомерно ангажиран: мъчех се да прикрия очевидната си ерекция, която получих единствено от звука на смеха на тази мацка. При естествени условия би ме вбесило, че се постанова да очаквам толкоз, с цел да си взема кафе. Бях споделил на татко си, че ще се върна, с цел да прибера Люк – погледнах часовника си – почти по това време. Трябваше да се прибера допустимо най-скоро, с цел да се срещна със Самър и дамата, която се надявам, че щеше да бъде бавачката на Люк.
Умът ми обаче се отклоняваше към неща, за които не се бях замислял от години. Може би по тази причина трябваше просто да се насладя на момента. Все отново не беше чак толкоз неприятно понякога да си разрешавам да изпитам и аз нещо.
– За мен приблизително, доста горещо, без пяна, с не доста захар…
Завъртях леко сопнато очи и притиснах козирката на шапката си по-ниско над челото. Естествено, че непознатата жена с невероятното тяло щеше да има дразнещо дълъг лист с условия при поръчката на напитка.
– Струва три $ и седемдесет и пет цента – сподели Елън, без да отделя взор от екрана на касата пред себе си, до момента в който дамата пред мен се разрови в дебрите на голямата си дамска чанта, очевидно търсейки вътре портмонето си.
– О, по дяволите – измърмори тя и с ъгълчето на окото си забелязах нещо да пада от чантата ѝ на излъскания циментов под, тъкмо до сандалите ѝ.
Без даже да се замисля, приклекнах и подвигнах черното парче плат от пода. Видях краката ѝ да се обръщат, до момента в който се изправях.
– Ето, заповядайте – споделих аз, а гласът ми прозвуча дрезгаво, тъй като ме беше обхванала непривична раздразнителност. Нямах необикновен гений да беседвам с непознати дами.
Виж, в това да ги виждам намръщено бях същински експерт.
– О, боже мой! – възкликна тя.
Изправих се и съумях да огледам добре лицето ѝ. Краката ми напряко се заковаха на пода, а дробовете ми стопираха да работят за момент. Смехът ѝ не можеше да се съпоставя с лицето ѝ – с леко продълговат котешки взор, извити вежди и млечнобяла кожа.
Беше пъклен впечатляваща.
А бузите ѝ бяха червени като противопожарни коли.
– Много скърбя – сподели задъхано тя и притисна с длан порозовелите си устни.
– Няма защо. Всичко е наред – отвърнах, само че към момента имах чувството, че всичко към мен се случваше на занимателен каданс. Беше ми малко мъчно да се съсредоточа и към момента зяпах лицето ѝ.
И по дяволите…
Циците ѝ.
Официално можеше да се каже, че съм сластен дъртак. Погледът ми се отклони надолу към парчето плат в юмрука ми. Меката материя се подаваше всред пръстите ми.
Непознатата изстена, когато отворих длан, и аз постепенно, само че напълно ясно осъзнах за какво тя се ужаси толкоз, задето се направих на благородник и подвигнах от земята…
Бикините ѝ.
Взрях се в парчето черен плат в ръката си и ми се стори, че всичко към нас се завъртя шеметно. Погледът ми се стрелна да срещне нейните необятно ококорени зелени очи. Имаха толкоз доста нюанси на зеленото – същинска мозайка.
Не съм прочут с приветливите си усмивки, само че ъгълчетата на устата ми потрепнаха и се извиха нагоре.
– Ъ… май изпуснахте бикините си, госпожо.
Едва заглушен смях избухна от нея и погледът ѝ се стрелна от ръката назад към лицето ми.
– Леле! Това е неудобно. Наистина много…
– Кафето ти е готово, скъпа! – извика Елън.
Червенокосата се обърна настрани с облекчение, че ни прекъснаха.
– Благодаря ви! – извика тя с леко пресилена жизненост, след което остави петдоларова банкнота на тезгяха и сграбчи картонената чаша с кафе. Без повече да вдигне взор, непознатата се насочи непосредствено към вратата, бързайки да се измъкне час по-скоро отсам. – Задръжте рестото! Ще се забележим отново!
Кълна се, че чух лекия ѝ смях, когато бързо мина около мен. Очевидно отбягваше погледа ми, до момента в който си мърмореше на глас нещо от рода, че това щяло да бъде хубава история, която един ден да споделя на децата си.
Разсеяно се замислих какви ли тъкмо истории възнамеряваше да споделя тази жена на бъдещите си деца, а след това извиках след нея:
– Забравихте си… – Замълчах за момент, тъй като не желаех да изкрещя думата и да ме чуят всички в кафенето – то беше цялостно с хора, които трябваше да виждам всеки ден.
Тя се обърна и на излизане натисна входната врата с тил, задържа погледа ми за момент, а в очите и в цялото ѝ изражение се четеше веселба.
– Кой каквото си откри, за него си остава – отвърна тя и сви плещи.
В този момент тя се разсмя от сърце. Смехът ѝ беше неналожителен, топъл и изпълнен с наслада. След това просто излезе на открито на блестящо огряната от слънцето улица. Косата ѝ блестна като пламък и тя полюшна бедра по този начин, като че ли този град ѝ принадлежеше.
Остави ме изцяло изумен.
А щом погледнах още веднъж към отворената си длан, осъзнах, че тя от дълго време си е тръгнала. Нямах никаква визия по какъв начин се споделяше, а и към момента стоях тук…
…и към момента държах бикините ѝ.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ