Италианец и бесарабска българка отглеждат магарета край София в село

Италианец и бесарабска българка отглеждат магарета край София в село Меджаре.

" Добре пристигнали в нашата дребна действителност. Нашата дребна плантация. Аз съм Оксана. Това е Микеле. Ние сме притежатели на едни 13 благи плюшени магаренца. Щастливи магарета ", сподели Оксана Бочковар.

Оксана е бесарабска българка, а Микеле италианец. Срещат се в София. Влюбват се, а през днешния ден са притежатели на плантация за магаренца в едно българско село. Имат общи фантазии и няколко дела.

„ Аз съм родена в Украйна, след това от 3-годишна възраст живеех в Молдова. Бях един от първите класове, които започнаха да учат и български език книжовен, макар, че ние нали се раждаме и първият език, който проговаряме в български, само че няма българско учебно заведение. Нямаше тогава. Всеки искаше да научи родния език литературно, не разговорно. В България пристигнах да изучавам “, сподели Оксана.

" Аз съм Микеле, на 52 години. Живея в България от 2014 година Преди имах една фабрика за принадлежности в Италия. През 2005 година на панаира в Пловдив пристигнах и видях, че България има интерес за моите принадлежности и малко по-малко стартирах и продадох моите принадлежности и след това пристигнах да пребивавам в България “, описа Микеле.

„ Аз съм от морето, моят град е Пезаро. В България природата е страхотна, Тук съгласно мен като парадайс. Планина е доста красива и няма доста хора. Когато сме с Оксана и минаваме с магарета е неповторимо, тъй като няма хора. Вярно е като парадайс. Моят парадайс “, добави той.

Случайно или не Оксана и Микеле избират село Маджаре, с цел да осъществен мечките си.

Богдан Шербетов от село Ново Лески мечтае да види храм „ Св. Марина “ в цялостния му искра

Според легенда името на селото произлиза от двама братя - маджари - преселници от планините сред Унгария и Румъния.

Днес домът им в селото е населяван от 13 магаренца, две кучета, котка, кокошки, патенца, гъски и едно избавено щъркелче.

„ Магарета, тъй като аз имам щерка, тя се споделя Аурора на 19 години. Живее в Италия с мама, когато Аурора беше на 4-5 години, ние всеки уикенд или два пъти на месец, ходехме до една плантация за магарета и тя обича доста магарета. Обаче в Италия е доста мъчно, тъй като таксата е доста огромна да се направи плантация за магарета. В България магаретата изчезнаха “, добави Микеле.

Историята на някогашната гимнастичка Антоанета Витале

Микеле и Оксана споделят, че магаретата са доста спокойни, любопитни и интелигентни животни. Много подобаващи за работа с деца под лечебна, просветителна и развлекателна форма. С тях те провеждат тематични преходи в планината, просветителни занимания за деца и постоянно поддържат общински и учебни начинания.

„ За нас стана процедура, когато тръгваме с магаренцата да носим торби и да събираме отпадъци. Ние по този метод мислим, че можем да допринесем за възпитанието в децата към чистотата, към опазването на природата. Ние тръгваме с тези чували за отпадъци, само че след това по пътя ние събираме и билки “, сподели Оксана.

Родопското мумио съдържа калций, желязо и магнезий

Отглеждането на магарета през последните няколко години става все по-популярно по света. Тази година те са и доста емблематични герои в киното. За да бъдат сполучливи в развъждането на магаретата и заниманията с тях те минават особено образование при италианеца Масимо Монтанаре от италианското градче на магаретата.

Преходите, които провеждат Микеле и Оксана са повече от разходка измежду красивите планини на България. Маршрутите им минават през исторически монументи като Шипка и Бузлуджа, част от спирките им са в български градчета с богата история като Копривщица, Пловдив и Казанлък. По-голяма част от участниците в маршрутите им са чужденци, които те срещат с благосъстоянията на България. Но преходите с магарета не са единствената им идея. Откакто живеят в село Маджаре те се пробват да разпространяват селото и да го облагородят.

Следващата им концепция също е на път да бъде сполучливо осъществена - еко-пътека с осем мостчета, наоколо до селото.

Историята на Бистра Поюклийска, ветеринар в Родопите

„ По пътеката желаеме да сложим къщички, хранилки за животните. Всички мъртви пънове да се трансфорат в къщичката на някои от животните. И ето, чистотата. Проблемът е, че има доста отпадък, на всички места и когато ние приказваме с деца “, сподели Оксана.

Мечтата на Микеле и Оксана е да увлекат от ден на ден хора в идеите им свързани с животните, природата и образованието на децата. В бъдеще желаят да имат опция да разпространяват освен селото, само че и локалните артикули на хората като мляко, сирене и мед, с цел да развият опциите на региона.