Аз бях там - Вулгарните романтици е роман за прехода от първо лице
Истината за прехода от първа ръка показва новата книга " Вулгарните романтици " от Валентин Стоев, която към този момент е по книжарниците.
Романът показва объркания български преход и произлизащите от това съдбовни за страната последствия.
Повествованието обгръща интервала от последното посещаване на руския общоприет секретар Леонид Брежнев в страната ни през 1979 година до щурма на Народното събрание през зимата на 1997 година В няколкото сюжетни линии създателят обгръща събитията изцяло, изследва по живописен метод и в развиване публичните процеси, да обрисува типажите на времето, обвързаността им и взаимната им взаимозависимост.
Ако сте четец, който държи и на сензационното, от книгата ще научите пикантни, значими и прикривани до момента детайлности от върховете на Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики, от руското и българското политбюро. Ето единствено няколко от многото образци в романа: Как и за какво се стига до ръкопашен пердах сред министър-председателя Георги Атанасов, който води съвещанието на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 10 ноември и афишира решението за „ пенсионирането " на Живков, от една страна, и Милко Балев, членът на политбюро, който е и най-пламенен бранител на статуквото и срещу „ пенсионирането ", от друга; по какъв начин във ВИП-стола на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз в Кремъл генералният секретар Юрий Андропов изсипа на главата на члена на политбюро Григорий Романов чинията с обяда си – телешко с грах, разгневен от размаха на подлостта и лицемерието му; по какъв начин една почтена нелепост на ръководителя на съдружие „ Гражданска самодейност " в Съюз на демократичните сили Любомир Собаджиев стана причина първият либерален президент на Република България да се споделя не доктор Петър Дертлиев, а доктор Желю Желев; по какъв начин и на кого царят в заточение Симеон II, станал прочут по-късно като Симеон Сакскобургготски, още през 1993 година заяви, че е подготвен да стане президент (в краен случай и премиер) на Република България; по какъв начин Тодор Живков подложи на тест за преданост членовете на политбюро и какво сподели полиграфът!? какво сподели Ванга на генералния секретар Леонид Брежнев на последната им среща!
Авторът е публицист, директен очевидец на събитията, освен това - участник в тях. Както самият той споделя:
„ Аз бях Там, повярвайте ми, не пропуснах нито един епизод от този необикновен и специфичен интервал в историята на България: Бях и на пленума на политбюро на 10 ноември 1989 година, когато ден след рухването на Берлинската стена падна и „ стената " на Живков; Бях неведнъж и в Кремъл, когато руските ръководители неведнъж обсъждаха връзките на „ Големия брат " с „ дребното братче " България; Бях и на „ Раковски " 134, когато се излюпваше хилавата българска опозиция; Бях и в ресторанта на СУ „ Яйцето ", където на вино и бира опозиционерите „ опичаха революцията " ; Бях и на митинга на ул. „ Раковски " пред кафене „ Кристал " на 26 октомври 1989 година, където ядох пердах наедно с другите участници в първата антиправителствена проява в София след 45 години „ национална власт " ; Бях, бях, бях... Навсякъде бях! И доста видях! ".
Официалното показване на книгата ще бъде на 4 април от 18 часа в читалище " Младост " против метростанция " Младост I ", осведомят издателите от " Изида ".
Романът показва объркания български преход и произлизащите от това съдбовни за страната последствия.
Повествованието обгръща интервала от последното посещаване на руския общоприет секретар Леонид Брежнев в страната ни през 1979 година до щурма на Народното събрание през зимата на 1997 година В няколкото сюжетни линии създателят обгръща събитията изцяло, изследва по живописен метод и в развиване публичните процеси, да обрисува типажите на времето, обвързаността им и взаимната им взаимозависимост.
Ако сте четец, който държи и на сензационното, от книгата ще научите пикантни, значими и прикривани до момента детайлности от върховете на Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики, от руското и българското политбюро. Ето единствено няколко от многото образци в романа: Как и за какво се стига до ръкопашен пердах сред министър-председателя Георги Атанасов, който води съвещанието на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 10 ноември и афишира решението за „ пенсионирането " на Живков, от една страна, и Милко Балев, членът на политбюро, който е и най-пламенен бранител на статуквото и срещу „ пенсионирането ", от друга; по какъв начин във ВИП-стола на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз в Кремъл генералният секретар Юрий Андропов изсипа на главата на члена на политбюро Григорий Романов чинията с обяда си – телешко с грах, разгневен от размаха на подлостта и лицемерието му; по какъв начин една почтена нелепост на ръководителя на съдружие „ Гражданска самодейност " в Съюз на демократичните сили Любомир Собаджиев стана причина първият либерален президент на Република България да се споделя не доктор Петър Дертлиев, а доктор Желю Желев; по какъв начин и на кого царят в заточение Симеон II, станал прочут по-късно като Симеон Сакскобургготски, още през 1993 година заяви, че е подготвен да стане президент (в краен случай и премиер) на Република България; по какъв начин Тодор Живков подложи на тест за преданост членовете на политбюро и какво сподели полиграфът!? какво сподели Ванга на генералния секретар Леонид Брежнев на последната им среща!
Авторът е публицист, директен очевидец на събитията, освен това - участник в тях. Както самият той споделя:
„ Аз бях Там, повярвайте ми, не пропуснах нито един епизод от този необикновен и специфичен интервал в историята на България: Бях и на пленума на политбюро на 10 ноември 1989 година, когато ден след рухването на Берлинската стена падна и „ стената " на Живков; Бях неведнъж и в Кремъл, когато руските ръководители неведнъж обсъждаха връзките на „ Големия брат " с „ дребното братче " България; Бях и на „ Раковски " 134, когато се излюпваше хилавата българска опозиция; Бях и в ресторанта на СУ „ Яйцето ", където на вино и бира опозиционерите „ опичаха революцията " ; Бях и на митинга на ул. „ Раковски " пред кафене „ Кристал " на 26 октомври 1989 година, където ядох пердах наедно с другите участници в първата антиправителствена проява в София след 45 години „ национална власт " ; Бях, бях, бях... Навсякъде бях! И доста видях! ".
Официалното показване на книгата ще бъде на 4 април от 18 часа в читалище " Младост " против метростанция " Младост I ", осведомят издателите от " Изида ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ