Искрената, мечтаната от всички ни любов е възможна само при

Искрената, мечтаната от всички ни обич е допустима единствено при почтен и умишлен отвод от любовни игрички.

Когато никой не тича след никого. Тихата наслада - тя ще ви подскаже! Открили същото възприятие в себе си, двама души елементарно и естествено се предават един на различен. Взаимно. Напълно. Без да оставят път за изплъзване за себе си.

Ако виждате взаимност на желанието у колегата си - просто излезте от пашкула си и го изхвърлете в интерес на единството с обичания човек. Но не преди този момент - другояче ще се нараните. И не по-късно - в противоположен случай има риск душата на другия към този момент да не ви чака.



Когато един човек прави пояснения в обич - откровено, чистосърдечно, без игри, а другият дава отговор: " Не съм подготвен (или не съм готова), би трябвало да помисля... " Какво се случва с душата на първия? Предусещате отговора, нали? Точно по този начин, свива се. И в случай че втората душа (веднага или след това) каже в отговор на това нещо от сорта: „ е, дано опитаме... “, първата (еуфорично) може да чуе това като позитивен отговор, само че това НЕ е позитивен отговор. Първият сътрудник ще би трябвало да угажда на втория през целия си живот. За да не го изоставят. Това е жест на състрадание, а не равностойно самопризнание.



Но по какъв начин да не сбъркате, по какъв начин да извършите обяснението си в обич нито по-рано, нито по-късно, т.е. - в точния момент? Не се подлъгвайте от концепцията, от вътрешните си облици и дълго чакани картинки, не вървете след мощната си страст. Намерете пространството на вътрешния си покой.

Слушайте сърцето си. Ако в него има тиха наслада - тя ще ви покаже, по кое време е рано, по кое време е късно! Сърцето работи като прецизен часовник.