Ботаническата рисунка има любопитна и богата история
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
НАТАЛИЯ СТАМБОЛОВА е родена на 28 януари 1985 година в София. Завършва 105 СОУ " Атанас Далчев " с профил изобразително изкуство и италиански език. Изучава философия в СУ " Св. Климент Охридски ", а през 2009 година получава магистърска степен по " Философия на науката ". Работи в региона на илюстрацията, графичния дизайн, а неотдавна се занимава и с разработка на уеб приложения. Членува в ДАФНИ - Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори, а през 2022 година стартира да води работилници по ботаническа илюстрация в Националния природонаучен музей при Българска академия на науките.
- Наталия, ще водите работилница за научна илюстрация, отдадена на двулистния синчец, в Националния природонаучен музей на 20 и 21 април. Трябва ли човек да е приключил художествено учебно заведение, с цел да може да взе участие и рисува в тези работилници, които са обичана част от известната стратегия на музея?
- Мисля, че човек не би трябвало да се усеща стеснен от това да има предварителeн опит или обучение в региона освен на рисуването, само че и към всяка тематика, която го вълнува, с цел да навлезе в нея. Работилниците, които повеждам, са ориентирани както към хора с интерес към натуралистичната илюстрация, по този начин и към художници, които желаят да тестват друга техника или пък да дообогатят своя метод. Темите и материалите са подбрани по този начин, че всеки да може да избере подобаващия за него способ. За начинаещите приготвям контурна схема, която да употребяват за основа, а за напредналите обезпечавам живи растения, по които могат сами да създадат своята рисунка. Когато започнахме взаимно с ДАФНИ и Националния природонаучен музей да организираме тези събития, не бяхме сигурни каква аудитория ще притеглим и дали въобще ще има посещаемост. За моя доста приятна изненада се оказа, че работилниците се посещават от хора с извънредно разнороден професионален профил и персонални ползи.
- А належащо ли е човек да е ботаник, с цел да се занимава с ботаническа илюстрация?
- Не, не е належащо - това, което се изисква, е самообладание, бдителност и податливост към детайлна художествена работа. Историята познава случаи, когато ботаническата илюстрация е послужила за ново научно изобретение - академик вижда нещо за първи път с помощта на рисунката, защото художникът рисува със пресен и необременен взор. Случва се също художниците, работейки най-вече в природата, да откриват нови типове растения, което е към този момент и нахлуване в полето на така наречен гражданска просвета - когато фенове спомагат за събирането на научни данни.
- Как подбирате тематиките за работилниците?
- Когато започнахме заниманията в музея през 2022 година, моята първична цел беше да сортирам тематиките по този начин, че да са добре познати и близки за публиката, както и чисто композиционно да бъдат по-семпли. Затова и първите растения, които илюстрирахме, бяха градинска теменужка, есенни листа, лале, кокиче и прочие От предходната година започнах да употребявам и по-разработени композиции, а тази година ударението ми ще бъде върху диворастящите растения, които се срещат в България. През февруари рисувахме кукуряк, тази събота и неделя следва работилница за двулистен синчец, а идната тематика ще е полският мак.
- Това е единствено прелестно занятие, в което участниците научават любопитни неща, или може да получат документ, който да им послужи за по-нататъшна реализация?
- Не, не издаваме документи на работилниците. Ако приказваме за утилитарни изгоди, то ботаническата илюстрация, както и всеки тип изобразяване и въобще всяко занятие с изкуство, нямат открити и авансово начертани траектории за професионална реализация. Дори в места като Англия или Австралия, където тематиката за научната илюстрация е доста развита, професионалната реализация не върви по утъпкан път. Заниманията в региона на изкуството и науката постоянно са сложни и несигурни. Затова е още доста рано да се мисли за издаването на документ, изключително поради началния стадий на развиване на тази тематика у нас.
Процесът на основаване на подобен тип илюстрация обаче дава нещо доста повече от приключения облик върху хартия. Ако прекараш единствено 10 минути, рисувайки растение, ще научиш доста повече за него, в случай че го наблюдаваш или фотографираш, даже в продължение на час. Това е време, в което нещо, привидно толкоз тривиално като лист от дърво, се трансформира в необятна галактика за проучване. Вглеждайки се в природата по-внимателно, започваме да я разбираме по-добре. А когато започнеш да разбираш нещо, доста по-трудно можеш да останеш апатичен към него.
- Разкажете освен това за това какво е ботаническата илюстрация.
- Ботаническата рисунка има доста любопитна и богата история, датираща още от времето на Великите географски открития. Художници са взели участие в далечни и рискови пътувания, по време на които са документирали с рисунки новооткритите флора и фауна. Първоначално тези рисунки преследвали единствено научна цел - тъкмо пресъздаване за различаване. Интересът към новите растителни типове, донесени от далечните пътешествия, пък довел до появяването и поддържането на частни градини с тях, като това занятие се смятало за демонстрация на добър усет. Започнали да се създават и след това колекционират книги с ботанически рисунки или така наречен florilegiа. Оттук идва и псевдонимът ми в обществените мрежи - Natal Florilegia.
По този метод ботаническата рисунка прекрачва сферата на чисто научната илюстрация и се обособява в обособен живописен жанр. Ние, по разбираеми аргументи, нямаме дълбоки корени и обичаи в този вид изкуство, само че се надявам последователно да стартираме да ги развиваме.
- Повечето от нас надали си дават сметка какъв брой доста четене, изследване, познания, другарство с природата и изключителна бдителност би трябвало да има един художник, с цел да може да пресъздаде толкоз точно и правдиво обещано растение, насекомо, животно.
- Струва ми се, че това се отнася до съвсем всички занимания - до момента в който човек не навлезе в дадена област, няма по какъв начин да допусна какво стои в основата й. Обикновено виждаме единствено крайния резултат, само че процесът, корените остават скрити.
Интересно е, че илюстрирането на нови типове флора и фауна и потреблението на рисунки при издаването на наръчници не е изместено от фотографията. Това е по този начин, тъй като в илюстрацията не сме обвързани с съответен модел, който в някакъв смисъл е инцидентен. Имаме опцията да отделим и подчертаем значимото и да оставим настрани несъщественото, т.е. да предадем архетипната концепция за обещано растение (животно или насекомо).
- Изображенията на цветя постоянно са прелестни. Но когато преди години за първи път видях Ваши авторски картички и картини, осъзнах какъв брой напълно може да наподобяват една алена пиперка, патладжан, алабаш и даже няколко скилидки чесън - като произведение на изкуството.
- Когато виждам ботанически рисунки, холандски натюрморти, както и въобще творби на Старите майстори, постоянно ме обзема възприятие на екстаз. Предметите от бита се трансформират в тайнствени обекти със скрити послания, а един най-обикновен букет във ваза или купа с плодове e охолно, съвсем екстазно преживяване. Винаги ми се е коствало непостижимо, даже изгубено изкуство основаването на такива творби. Сега съм доста щастлива, че със заниманията си с ботаническа рисунка се приближавам даже и малко до тази тематика.
- А каква е разликата сред натюрморта, пейзажа и ботаническата рисунка?
- Мисля, че една от най-важните разлики - с изключение на неналичието на декор, е това, че в една ботаническа рисунка всичко е на фокус. В обичайна живопис имаме степени на разработка и нормално един център. В ботаническата рисунка също може да имаме композиционен център, само че методът към детайлите е друг. Всички те се създават точно, а процесът на изобразяване е съвсем графичен - с поетапно полагане на пластове и работа на дребни елементи. До приключения резултат се стига постепенно, а четирите часа, в които организирам занятията, служат по-скоро за запознаване с тази техника.
За разлика от този метод, нормално акварелът допуска бърза и интуитивна работа, а завършването на изображението е съвсем " на един мирис " или така наречен изобразяване " но прима ". Любопитно е, че в учебно заведение доста повече избрах графиката и обичайният жанр на изобразяване с акварел напълно не ми се отдаваше. Често завършвах с " кална " рисунка - когато несполучлив опит за " мокро в мокро " докара до смесването на няколко цвята до кафяво. Сега ми се коства съвсем иронично, че акварелът е пожеланият от мен материал, който желая да уча и употребявам от ден на ден.
- Участвате в пленери, изложения, състезания, печелите награди. Изглежда, че непрекъснато търсите надграждане на своите познания и умения, по тази причина ли го вършиме?
- Да, когато дадена тематика ми е забавна, имам склонността да се задълбавам и непрекъснато да диря нови източници на познание. А присъединяване в такива мероприятия е ненапълно второстепенен резултат от интереса и дейното ми занятие с този нишов род. Моето предпочитание обаче е обвързвано и със шерването и запознаването на повече хора с този по този начин любопитен и характерен жанр на изобразяване. Това е нещо, което мисля, че страда у нас - липсват задоволително дейни креативен общности, всеки работи независимо, а битуващото мнение е, че занаятът се " краде ". Техниката не прави художника, само че шерването на разнообразни подходи и средата от хора със сродни ползи оказва помощ на всеки да развие това, което единствено той може да съобщи през самостоятелния си взор. Когато преди време започнах целеустремено да изследвам и да диря източници в тази област, всичко, което намирах, бяха материали на британски или на съветски език. Сега, благодарение на ДАФНИ и Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, се надявам последователно това да се промени и с изключение на работилниците да продължим да развиваме тази област и на български език.
- Завършили сте философия. Кое е общото сред философията и научната илюстрация, на която сте посветили огромна част от вниманието и работата си?
- Както стана видно и от предходните ми отговори, демонстрирам податливост към задълбочаване в избрани тематики, а каква по-подходяща дисциплинираност за това от философията, а след това и научната илюстрация. Пресечните точки на науката и изкуството, които постоянно са ме вълнували, са по този начин добре съчетани в ботаническата рисунка. А философията, несъмнено, е прелестна и може би даже най-хубавата основа за развиване във всевъзможни други области, в случай че човек има вярната конфигурация към този вид обучение.
Много съм щастлива също, че имам опция да работя взаимно точно с Националния природонаучен музей, където майка ми, която е академик, занимаващ се с неорганична химия, ме водеше като дребна и където всичко привличаше погледа и любознание ми. Считам обаче, че е добре да се отдалечим от упованието, че всички наши ползи би трябвало да бъдат " оправдани " през формалното обучение. Със сигурност съществуват невидими влакна, които ни водят по един или различен метод в избрана посока, само че би трябвало да се осмелим да тръгнем след тях, без наложително да си задаваме въпроса от кое място идват или къде ще ни изведат.
- Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори, в което членувате, е общественост на хора с идентични ползи, какви са идеите, зад които застава сдружението и неговите членове?
- Първата галерия на ДАФНИ, в която взех присъединяване през 2020 година, беше обвързвана с интернационална конференция за консервационно значими типове. Избрах да изобразя две водни растения - бялата водна лилия (Nymphaea alba) и щитолистната какичка (Nymphoides peltata), които са включени в " Червената книга ". Спрях се на тези две растения заради опцията да ги следя в естествената им среда в Драгоманското тресавище, което се намира единствено на към 40 км от София.
Въпреки че то беше съвсем пресъхнало, още първоначално се виждаха листа от щитолистна какичка, а по-навътре открих и бели водни лилии. Истинско премеждие беше да стигна до тях по дървено мостче, разрушено на доста места от огромен пожар. За страдание този пожар унищожава забележителна част и от растителността в блатото, а задълбочаващият се проблем с водните запаси, засушаването и пожарите е доста забележим там.
Чрез изложбите, които провежда ДАФНИ, безспорно се способства за насочването на публичния интерес към екологията, биоразнообразието и въобще към тематиките, свързани с природозащитата. А какъв по-добър метод от представянето на тези тематики от илюстрирането им с научни рисунки.
НАТАЛИЯ СТАМБОЛОВА е родена на 28 януари 1985 година в София. Завършва 105 СОУ " Атанас Далчев " с профил изобразително изкуство и италиански език. Изучава философия в СУ " Св. Климент Охридски ", а през 2009 година получава магистърска степен по " Философия на науката ". Работи в региона на илюстрацията, графичния дизайн, а неотдавна се занимава и с разработка на уеб приложения. Членува в ДАФНИ - Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори, а през 2022 година стартира да води работилници по ботаническа илюстрация в Националния природонаучен музей при Българска академия на науките.
- Наталия, ще водите работилница за научна илюстрация, отдадена на двулистния синчец, в Националния природонаучен музей на 20 и 21 април. Трябва ли човек да е приключил художествено учебно заведение, с цел да може да взе участие и рисува в тези работилници, които са обичана част от известната стратегия на музея?
- Мисля, че човек не би трябвало да се усеща стеснен от това да има предварителeн опит или обучение в региона освен на рисуването, само че и към всяка тематика, която го вълнува, с цел да навлезе в нея. Работилниците, които повеждам, са ориентирани както към хора с интерес към натуралистичната илюстрация, по този начин и към художници, които желаят да тестват друга техника или пък да дообогатят своя метод. Темите и материалите са подбрани по този начин, че всеки да може да избере подобаващия за него способ. За начинаещите приготвям контурна схема, която да употребяват за основа, а за напредналите обезпечавам живи растения, по които могат сами да създадат своята рисунка. Когато започнахме взаимно с ДАФНИ и Националния природонаучен музей да организираме тези събития, не бяхме сигурни каква аудитория ще притеглим и дали въобще ще има посещаемост. За моя доста приятна изненада се оказа, че работилниците се посещават от хора с извънредно разнороден професионален профил и персонални ползи.
- А належащо ли е човек да е ботаник, с цел да се занимава с ботаническа илюстрация?
- Не, не е належащо - това, което се изисква, е самообладание, бдителност и податливост към детайлна художествена работа. Историята познава случаи, когато ботаническата илюстрация е послужила за ново научно изобретение - академик вижда нещо за първи път с помощта на рисунката, защото художникът рисува със пресен и необременен взор. Случва се също художниците, работейки най-вече в природата, да откриват нови типове растения, което е към този момент и нахлуване в полето на така наречен гражданска просвета - когато фенове спомагат за събирането на научни данни.
- Как подбирате тематиките за работилниците?
- Когато започнахме заниманията в музея през 2022 година, моята първична цел беше да сортирам тематиките по този начин, че да са добре познати и близки за публиката, както и чисто композиционно да бъдат по-семпли. Затова и първите растения, които илюстрирахме, бяха градинска теменужка, есенни листа, лале, кокиче и прочие От предходната година започнах да употребявам и по-разработени композиции, а тази година ударението ми ще бъде върху диворастящите растения, които се срещат в България. През февруари рисувахме кукуряк, тази събота и неделя следва работилница за двулистен синчец, а идната тематика ще е полският мак.
- Това е единствено прелестно занятие, в което участниците научават любопитни неща, или може да получат документ, който да им послужи за по-нататъшна реализация?
- Не, не издаваме документи на работилниците. Ако приказваме за утилитарни изгоди, то ботаническата илюстрация, както и всеки тип изобразяване и въобще всяко занятие с изкуство, нямат открити и авансово начертани траектории за професионална реализация. Дори в места като Англия или Австралия, където тематиката за научната илюстрация е доста развита, професионалната реализация не върви по утъпкан път. Заниманията в региона на изкуството и науката постоянно са сложни и несигурни. Затова е още доста рано да се мисли за издаването на документ, изключително поради началния стадий на развиване на тази тематика у нас.
Процесът на основаване на подобен тип илюстрация обаче дава нещо доста повече от приключения облик върху хартия. Ако прекараш единствено 10 минути, рисувайки растение, ще научиш доста повече за него, в случай че го наблюдаваш или фотографираш, даже в продължение на час. Това е време, в което нещо, привидно толкоз тривиално като лист от дърво, се трансформира в необятна галактика за проучване. Вглеждайки се в природата по-внимателно, започваме да я разбираме по-добре. А когато започнеш да разбираш нещо, доста по-трудно можеш да останеш апатичен към него.
- Разкажете освен това за това какво е ботаническата илюстрация.
- Ботаническата рисунка има доста любопитна и богата история, датираща още от времето на Великите географски открития. Художници са взели участие в далечни и рискови пътувания, по време на които са документирали с рисунки новооткритите флора и фауна. Първоначално тези рисунки преследвали единствено научна цел - тъкмо пресъздаване за различаване. Интересът към новите растителни типове, донесени от далечните пътешествия, пък довел до появяването и поддържането на частни градини с тях, като това занятие се смятало за демонстрация на добър усет. Започнали да се създават и след това колекционират книги с ботанически рисунки или така наречен florilegiа. Оттук идва и псевдонимът ми в обществените мрежи - Natal Florilegia.
По този метод ботаническата рисунка прекрачва сферата на чисто научната илюстрация и се обособява в обособен живописен жанр. Ние, по разбираеми аргументи, нямаме дълбоки корени и обичаи в този вид изкуство, само че се надявам последователно да стартираме да ги развиваме.
- Повечето от нас надали си дават сметка какъв брой доста четене, изследване, познания, другарство с природата и изключителна бдителност би трябвало да има един художник, с цел да може да пресъздаде толкоз точно и правдиво обещано растение, насекомо, животно.
- Струва ми се, че това се отнася до съвсем всички занимания - до момента в който човек не навлезе в дадена област, няма по какъв начин да допусна какво стои в основата й. Обикновено виждаме единствено крайния резултат, само че процесът, корените остават скрити.
Интересно е, че илюстрирането на нови типове флора и фауна и потреблението на рисунки при издаването на наръчници не е изместено от фотографията. Това е по този начин, тъй като в илюстрацията не сме обвързани с съответен модел, който в някакъв смисъл е инцидентен. Имаме опцията да отделим и подчертаем значимото и да оставим настрани несъщественото, т.е. да предадем архетипната концепция за обещано растение (животно или насекомо).
- Изображенията на цветя постоянно са прелестни. Но когато преди години за първи път видях Ваши авторски картички и картини, осъзнах какъв брой напълно може да наподобяват една алена пиперка, патладжан, алабаш и даже няколко скилидки чесън - като произведение на изкуството.
- Когато виждам ботанически рисунки, холандски натюрморти, както и въобще творби на Старите майстори, постоянно ме обзема възприятие на екстаз. Предметите от бита се трансформират в тайнствени обекти със скрити послания, а един най-обикновен букет във ваза или купа с плодове e охолно, съвсем екстазно преживяване. Винаги ми се е коствало непостижимо, даже изгубено изкуство основаването на такива творби. Сега съм доста щастлива, че със заниманията си с ботаническа рисунка се приближавам даже и малко до тази тематика.
- А каква е разликата сред натюрморта, пейзажа и ботаническата рисунка?
- Мисля, че една от най-важните разлики - с изключение на неналичието на декор, е това, че в една ботаническа рисунка всичко е на фокус. В обичайна живопис имаме степени на разработка и нормално един център. В ботаническата рисунка също може да имаме композиционен център, само че методът към детайлите е друг. Всички те се създават точно, а процесът на изобразяване е съвсем графичен - с поетапно полагане на пластове и работа на дребни елементи. До приключения резултат се стига постепенно, а четирите часа, в които организирам занятията, служат по-скоро за запознаване с тази техника.
За разлика от този метод, нормално акварелът допуска бърза и интуитивна работа, а завършването на изображението е съвсем " на един мирис " или така наречен изобразяване " но прима ". Любопитно е, че в учебно заведение доста повече избрах графиката и обичайният жанр на изобразяване с акварел напълно не ми се отдаваше. Често завършвах с " кална " рисунка - когато несполучлив опит за " мокро в мокро " докара до смесването на няколко цвята до кафяво. Сега ми се коства съвсем иронично, че акварелът е пожеланият от мен материал, който желая да уча и употребявам от ден на ден.
- Участвате в пленери, изложения, състезания, печелите награди. Изглежда, че непрекъснато търсите надграждане на своите познания и умения, по тази причина ли го вършиме?
- Да, когато дадена тематика ми е забавна, имам склонността да се задълбавам и непрекъснато да диря нови източници на познание. А присъединяване в такива мероприятия е ненапълно второстепенен резултат от интереса и дейното ми занятие с този нишов род. Моето предпочитание обаче е обвързвано и със шерването и запознаването на повече хора с този по този начин любопитен и характерен жанр на изобразяване. Това е нещо, което мисля, че страда у нас - липсват задоволително дейни креативен общности, всеки работи независимо, а битуващото мнение е, че занаятът се " краде ". Техниката не прави художника, само че шерването на разнообразни подходи и средата от хора със сродни ползи оказва помощ на всеки да развие това, което единствено той може да съобщи през самостоятелния си взор. Когато преди време започнах целеустремено да изследвам и да диря източници в тази област, всичко, което намирах, бяха материали на британски или на съветски език. Сега, благодарение на ДАФНИ и Националния природонаучен музей при Българска академия на науките, се надявам последователно това да се промени и с изключение на работилниците да продължим да развиваме тази област и на български език.
- Завършили сте философия. Кое е общото сред философията и научната илюстрация, на която сте посветили огромна част от вниманието и работата си?
- Както стана видно и от предходните ми отговори, демонстрирам податливост към задълбочаване в избрани тематики, а каква по-подходяща дисциплинираност за това от философията, а след това и научната илюстрация. Пресечните точки на науката и изкуството, които постоянно са ме вълнували, са по този начин добре съчетани в ботаническата рисунка. А философията, несъмнено, е прелестна и може би даже най-хубавата основа за развиване във всевъзможни други области, в случай че човек има вярната конфигурация към този вид обучение.
Много съм щастлива също, че имам опция да работя взаимно точно с Националния природонаучен музей, където майка ми, която е академик, занимаващ се с неорганична химия, ме водеше като дребна и където всичко привличаше погледа и любознание ми. Считам обаче, че е добре да се отдалечим от упованието, че всички наши ползи би трябвало да бъдат " оправдани " през формалното обучение. Със сигурност съществуват невидими влакна, които ни водят по един или различен метод в избрана посока, само че би трябвало да се осмелим да тръгнем след тях, без наложително да си задаваме въпроса от кое място идват или къде ще ни изведат.
- Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори, в което членувате, е общественост на хора с идентични ползи, какви са идеите, зад които застава сдружението и неговите членове?
- Първата галерия на ДАФНИ, в която взех присъединяване през 2020 година, беше обвързвана с интернационална конференция за консервационно значими типове. Избрах да изобразя две водни растения - бялата водна лилия (Nymphaea alba) и щитолистната какичка (Nymphoides peltata), които са включени в " Червената книга ". Спрях се на тези две растения заради опцията да ги следя в естествената им среда в Драгоманското тресавище, което се намира единствено на към 40 км от София.
Въпреки че то беше съвсем пресъхнало, още първоначално се виждаха листа от щитолистна какичка, а по-навътре открих и бели водни лилии. Истинско премеждие беше да стигна до тях по дървено мостче, разрушено на доста места от огромен пожар. За страдание този пожар унищожава забележителна част и от растителността в блатото, а задълбочаващият се проблем с водните запаси, засушаването и пожарите е доста забележим там.
Чрез изложбите, които провежда ДАФНИ, безспорно се способства за насочването на публичния интерес към екологията, биоразнообразието и въобще към тематиките, свързани с природозащитата. А какъв по-добър метод от представянето на тези тематики от илюстрирането им с научни рисунки.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ