Притча за двете магарета
Имало едно време трима братя. Всеки ден те отивали в гората, събирали дърва и на тил ги носели до пазара, където да ги продадат.
Един ден отново нарамили брадвите и поели към гората. По пътя ги срещнал чужд дъртак и се примолил:
- Вземете тази дамаджана и ми донесете вода, че загивам от жадност. По-големите братя даже не му обърнали внимание и го отминали.
Най-малкият съжалил немощния дъртак, взел стомната от него, намерил вода в гората и утолил жаждата му.
Ала старецът бил самият Господ.
На разлъка той рекъл:
- Като си отидеш у дома, на двора ще намериш две охранени магарета. Те са мои и ти ги давам да си прекараш дървата за зимата и да продаваш най-малко година време отсега нататък.
- Благодаря ти, дядо! Ама по какъв начин да ти ги върна? — попитал момъкът.
- Не се притеснявай за това, момко! Те си знаят пътя — отвърнал старецът.
Когато момъкът се прибрал у дома, в действителност в двора му го чакали две магарета. С тях той прекарал толкоз дърва, че да има и за него, и за обмен най-малко година време отсега нататък.
Веднага по-късно пуснал магаретата да си вървят при стопанина.Като излезли отвън селото, магаретата станали на хора.
Най-големият брат рекъл на междинния:
- Е, братко! Добре се отървахме от тия самари, само че занапред нататък към този момент ще знаем, че за остарял човек труд не би трябвало да се жали.
Ромска приказка
