ОТ РЕДАКТОРА: Президентската република на Румен Радев
Идеята на Слави Трифонов България да е президентска република наподобява се сбъдва и без референдум. От близо две години страната се ръководи от служебните кабинети на Румен Радев без съвсем никакъв парламентарен контрол (колкото и нищожен да е той, изключително когато ГЕРБ бяха трансформирали страната в премиерска република).
Радев е назначил до момента 4 служебни кабинета, а петият е на път до дни. Вероятно ще има и шести. Последните три такива са управлявали до момента общо година и три месеца, сигурно предстоят още три месеца, тъй като Българска социалистическа партия надали ще съумеят да сформират държавно управление с третия мандат. А евентуално и по тази причина Радев го връчи навръх тях – беше наясно, че столетницата няма късмет да сформира държавно управление. Мандат в ръцете на „ Демократична България “ може и да имаше късмет, в случай че се има вяра на слуховете за поддръжка на ГЕРБ, само че Радев не желае това. Той желае да ръководи еднолично. Защото не би трябвало да се заблуждаваме – след следващите избори през март или април още веднъж няма да се стигне до съставянето на постоянен кабинет. Това ще изисква големи взаимни отстъпки от всички участници, само че те надали ще са склонни на такива няколко месеца преди локалните избори през октомври. Да, тази година ще вървим най-малко два пъти на избори, а вторите евентуално ще са 2 в 1 – за кметове и още веднъж за парламент.
Нали не си мислехте, че бързината, с която беше върната хартиената бюлетина, е за парламентарните избори – с нея и без нея резултатите ще са сходни и ще би трябвало някакъв тип коалиция. Въпросът им беше незабавен на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи поради локалните избори, само че да вземат непопулярното решение година преди тях, с цел да може гласоподавателите да са позабравили. Защото там са парите и корупционните схеми – от публични поръчки за локална инфраструктура по европейски стратегии, а скоро и от Плана за възобновяване и развиване, напън върху локални бизнеси и други
И до момента в който партиите кроят политическите проекти и по всякакъв начин бягат от отговорност за ръководство, то Радев я приема с ненаситност. Защото на него няма кой да му търси отговорност. български президент към този момент не се опасява от гласоподавателите, тъй като няма по какъв начин да се кандидатира за нов мандат (а сигурно му се иска). Вероятно Радев ще направи своя партия, само че до момента в който му пристигна време за избори, от дълго време електоратът ще е не запомнил какви са ги правили неговите държавни управления, а гневът им ще е върху тогавашните ръководещи.
България е в политическа безтегловност повече от година и това се харесва на Радев – съумява да държи кормилото без контрол. По всичко проличава, че злите сили, които бяха обладали всеки предходен ръководещ, са съумели да си напазаруват и президентството. Техните ползи остават незасегнати. Липсва какъвто и да е парламентарен надзор. Реформа в съда и прокуратурата няма. Всички значими за статуквото са си по местата. Служебните държавни управления на Радев, чиято роля би трябвало да е единствено да провеждат избори, взимат от ден на ден и повече стратегически решения, чиито последствия ще се усещат години напред. И тези решения са персонално на Румен Радев, не на някой министър или партия. Последиците от тях също ще са на сметката на Радев. Макар че сметката ще я заплати народът.
Когато през 1990 година е писана новата ни Конституция, депутатите надали са си представяли различен с изключение на двупартиен модел – по този начин беше тогава в множеството огромни западни демокрации и в България. Но в действителност европейският парламентарен модел, изключително през последните 10-15 години, е майсторството да се ръководи с взаимни отстъпки. Разбира се, в западните демокрации компромисите не са сред някогашни комунисти и техните производни, които са съумели да корумпират всеки ъгъл на държавното ръководство, завзели са съд и прокуратура и натискат частния бизнес. Но с цел да има действително ръководство, партиите в идващия или по-следващия Парламент ще би трябвало най-сетне да създадат взаимни отстъпки и да преглътнат персонално его. Вот след избор гласоподавателите изпращат тъкмо това обръщение – не е ОК една партия да има болшинство, би трябвало да намерите общ език по значимите тематики за страната. И към този момент нямат различен избор. Защото подобен е нашият.
Радев е назначил до момента 4 служебни кабинета, а петият е на път до дни. Вероятно ще има и шести. Последните три такива са управлявали до момента общо година и три месеца, сигурно предстоят още три месеца, тъй като Българска социалистическа партия надали ще съумеят да сформират държавно управление с третия мандат. А евентуално и по тази причина Радев го връчи навръх тях – беше наясно, че столетницата няма късмет да сформира държавно управление. Мандат в ръцете на „ Демократична България “ може и да имаше късмет, в случай че се има вяра на слуховете за поддръжка на ГЕРБ, само че Радев не желае това. Той желае да ръководи еднолично. Защото не би трябвало да се заблуждаваме – след следващите избори през март или април още веднъж няма да се стигне до съставянето на постоянен кабинет. Това ще изисква големи взаимни отстъпки от всички участници, само че те надали ще са склонни на такива няколко месеца преди локалните избори през октомври. Да, тази година ще вървим най-малко два пъти на избори, а вторите евентуално ще са 2 в 1 – за кметове и още веднъж за парламент.
Нали не си мислехте, че бързината, с която беше върната хартиената бюлетина, е за парламентарните избори – с нея и без нея резултатите ще са сходни и ще би трябвало някакъв тип коалиция. Въпросът им беше незабавен на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи поради локалните избори, само че да вземат непопулярното решение година преди тях, с цел да може гласоподавателите да са позабравили. Защото там са парите и корупционните схеми – от публични поръчки за локална инфраструктура по европейски стратегии, а скоро и от Плана за възобновяване и развиване, напън върху локални бизнеси и други
И до момента в който партиите кроят политическите проекти и по всякакъв начин бягат от отговорност за ръководство, то Радев я приема с ненаситност. Защото на него няма кой да му търси отговорност. български президент към този момент не се опасява от гласоподавателите, тъй като няма по какъв начин да се кандидатира за нов мандат (а сигурно му се иска). Вероятно Радев ще направи своя партия, само че до момента в който му пристигна време за избори, от дълго време електоратът ще е не запомнил какви са ги правили неговите държавни управления, а гневът им ще е върху тогавашните ръководещи.
България е в политическа безтегловност повече от година и това се харесва на Радев – съумява да държи кормилото без контрол. По всичко проличава, че злите сили, които бяха обладали всеки предходен ръководещ, са съумели да си напазаруват и президентството. Техните ползи остават незасегнати. Липсва какъвто и да е парламентарен надзор. Реформа в съда и прокуратурата няма. Всички значими за статуквото са си по местата. Служебните държавни управления на Радев, чиято роля би трябвало да е единствено да провеждат избори, взимат от ден на ден и повече стратегически решения, чиито последствия ще се усещат години напред. И тези решения са персонално на Румен Радев, не на някой министър или партия. Последиците от тях също ще са на сметката на Радев. Макар че сметката ще я заплати народът.
Когато през 1990 година е писана новата ни Конституция, депутатите надали са си представяли различен с изключение на двупартиен модел – по този начин беше тогава в множеството огромни западни демокрации и в България. Но в действителност европейският парламентарен модел, изключително през последните 10-15 години, е майсторството да се ръководи с взаимни отстъпки. Разбира се, в западните демокрации компромисите не са сред някогашни комунисти и техните производни, които са съумели да корумпират всеки ъгъл на държавното ръководство, завзели са съд и прокуратура и натискат частния бизнес. Но с цел да има действително ръководство, партиите в идващия или по-следващия Парламент ще би трябвало най-сетне да създадат взаимни отстъпки и да преглътнат персонално его. Вот след избор гласоподавателите изпращат тъкмо това обръщение – не е ОК една партия да има болшинство, би трябвало да намерите общ език по значимите тематики за страната. И към този момент нямат различен избор. Защото подобен е нашият.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ