Всичко, което не е автобиография, е плагиатство - ПЕДРО АЛМОДОВАР
Хумор и мелодрама, кич и безумство, секcyална и политическа независимост. Пищни разкази на културния подем, настъпил след гибелта на Франко в Испания.
Пердо Алмодовар ни показва своите комплицирани сюжети с неповторим жанр. Основата е испанската просвета с присъщите за режисьора ярки цветова, лъскави декори и повтарящи се герои, изпълнени с готовност и пристрастеност, неуместно кореспондиращи със обществените правила на генерации испанци.
Хoмoсекcyални, трансекcyални, промиcкyитетни, странни персонажи са измежду най-емблематичните за Алмодовар фигури. Жената постоянно заема централно място във всеки роман на създателя, несъмнено повлиян от своето детство.
Роден на 25 септември 1949 година в малко селце на има Калсада де Калтрава в Испания, той прекарва по-голяма част от времето си в компанията на дамите от селото, слушайки ги и наблюдавайки до момента в който перат, готвят и пеят.
Жените в селото управляваха живота. Те бяха толкоз мощни. Те направиха допустимо страната да оцелее в тази война. Това са дамите в моите филми.
„ Болка и великолепие “, 2019
По-късно фамилията се реалокира в Естрамадура, най-бедния район на Испания, където бащата на Алмодовар стартира работа в локална бензиностанция, а майка му се грижи за четирите деца.
Още в ранна детска възраст Педро се откроява с писателски гений, като на 10 години печели премия за есе на тематика „ Непорочното зачатие “.
Натискът от интензивното католическо образование, което получава от своята майка и което бележи значително творчеството му е нещото, от което Алмодовар се стреми да избяга.
„ Лошо образование “, 2004
Мястото на котолицизма в живота ми е умишлен развой още от моето детство. Попитах Бог за смисъла на живота и за какво сме тук. Чаках отговор в границите на една година. Когато не видях симптом на свръхестествено създание, повярвах в Моцарт.
През 1968 година режисьорът отпътува за Мадрид, където се открива трайно. Поради неналичието на средства, той не съумява да продължи своето след гимназиално обучение и стартира да продава книги и бижута, а по-късно е назначен като служител в телефонна компания.
Паралелно с това, Алмодовар написа публикации и комикси за не толкоз известни ъндърграунд вестници и списания по това време. Така той прави един стабилен преход към изкуството и театъра, като става част от театрална натрупа на име „ Los Golidaros ”.
Там се среща с Антонио Бандерас , който по-късно става една от звездите във филмите му.
През 1980 година Алмодовар снима своя първи игрален филм „ Пепи, Луси, Бом и останалите девойки от квартала “, финансиран от другари.
Три години по-късно, той стартира да добива и интернационална известност с лентата „ Съмнителни пристрастености “ (1983), с чийто сюжет нападна лицемерието на Римокатолическата черква по присъщия за него смешен метод.
Още в началното творчество на Алмодовар и изключително във филми като, „ Жени на ръба на нервна рецесия “ (1988), „ Ела, завържи ме! “ (1990) и „ Кика “ (1993) се откроява характерната ирония на черната комедия. Жанр, в който Алмодовар е един от водачите в актуалното европейско и международно кино.
Секcyализирането на облиците – разголени, първоначални, водени от универсални пристрастености са показани с по този начин присъщия и различим провокативен реализъм.
„ Жива плът “, 1997
Филми като „ Високи токчета “ (1991), „ Жива плът “ (1997), „ Прекършени обятия “ (2009) разказват цветната галактика на Алмодовар , населявана от ексцентрични герои, комплицирани страсти и необикновени събития.
Всичко, което се смята за обикновено, абсолютно, постоянно се оказва надълбоко извращение.
Тема, която вълнува създателя и за това ясно приказват продукции като „ Законът на желанието “ (1987), „ Всичко за майка ми “ (1999), както и последния му филм „ Болка и великолепие “ (2019) е обвързвана с нестабилната секcyална и пoлoва еднаквост.
Хoмoсекcyалната ориентировка на Алмодовар рефлектира върху всяко негово произведение.
Обезпокояващо, на моменти даже натрапчиво и надменно, само че с ясно изразената пристрастеност на невероятния гений на Алмодовар , тематиката за секcyалността във всичките й аспекти е лайт претекст в цялостното му творчество.
Съзнанието на пристрастеността те кара да действаш радикално друго.
Режисьор и сценарист на повече от четиридесет продукции, продуцент на над двадесет и артист в десетки филми, Алмодовар основава едно без значение кино, неподатливо на комерсиализиране,
Сюжети, изпълнени с многопластови, събирателни облици, описващи всяка една човешка душа като самобитна галактика.
Дисфункионалното семейство, неконтролируемите импулси, прегрешението, прочувствената трудност и секcyалният заряд на герои и истории, показани в стилистична грациозност – това прави Алмодовар контракултурен подбудител и притежател на „ Оскар “.
„ Ела, завържи ме! “, 1990
