Хрян
Хрянът е растение, което се употребява както като зарзават, по този начин и надробен като фалшификация. Огромни са изгодите от хряна за човешкото здраве. Той има характерен мощен усет, който не се харесва от доста хора, само че потребните субстанции в това коренолодно са безспорни. Хрянът по своята същина е многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което влизат и синапът и другите типове зеле.
Растението на хряна доближава 1.5 метра на височина и се отглежда основно поради огромния си бял подострен корен, който се употребява най-често. В по-редки случаи и листата се употребяват за консумация, като най-вече са желани за овкусител на сладка, конфитюри и мармалади.
За татковина на хряна се смята Югоизточна Европа. От там последователно той се е популяризирал из цяла Европа. Хрянът се среща в див тип в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Хрянът вирее добре най-вече на влажни места в долчинките и по крайбрежията на реките. Сравнително наскоро хрянът е избран като просвета и в този момент се отглежда хрян навсякъде като хранително, лекарствено и декоративно растение.
Състав на хряна
Хрянът е богат на доста потребни субстанции. Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, аскорбинова киселина, богати са на минералните соли на калий, натрий, сяра, калций, фосфор, магнезий, хлор, желязо, мед и органични съединения.
Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, в сравнение с в корените. Благоприятно деяние върху човешкия организъм оказват съдържащите се в хряна летливи субстанции – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства. Прясно изстисканият сок, приготвена каша от корените на хряна и водните запарки се ползват като антимикробно средство, за гаргара при инфектиране на устната празнина и глътката.
Избор и предпазване на хрян
Корените на хрян се употребяват в прясно положение, тъй като в сушено губят своя мирис. Той не е като другите билки, които могат да резервират потребните си качества както в сушено, по този начин и замразено положение. Два са методите, посредством които може да запазите хряна в свеж тип. Първият е като вкопаете корените в пясък - по този начин устоят до един месец. Другият вид е да го пасирате на каша и да го залеете с оцет, олио, сол и една лъжичка мед. Затворете всички в стъклен буркан.
Кулинарна приложимост на хряна
Хрянът има необятно приложение в кулинарията, само че единствено в прясно положение. Както стана ясно изсушеният хрян губи своите качества и най-много - присъщия си мирис. Точно заради същата причина не се подлага на термична обработка, а се прибавя в самия завършек на готвенето на ястията. Хрянът е доста известна фалшификация за редица сосове, които се подготвят от настърган хрян и млечни или кисели артикули.
Хрянът е една от обичайните подправки за готвене на телешко варено, печено месо, свински крачета и други. Хрянът има мощно изразени консервиращи свойства, заради което намира приложение и при приготвянето на туршии и обичаното в България кисело зеле.
Наземната част на хряна може да се употребява като сурогат на известната японска фалшификация уасаби.
Ползи от хряна
В предишното хората са поставяли листа от свеж хрян върху циреи за бързо излекуване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил считан за едно от най-хубавите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в мая от захарно цвекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти дневно.
Лечебните свойства на хряна са известни от епохи, когато той се е ползвал за лекуване на скорбут и проказа. От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерцидно деяние, убива доста типове микроби безусловно за няколко минути. В корените на хряна има и лизоцим, което е белтъчно вещество с действието на антибиотик. У здравия човек лизоцимът се съдържа в слюнката, в лигавиците на устата и очите.
При болестни положения обаче това вещество се унищожава и хрянът оказва помощ за възобновяване на запасите от него. Хрянът повлиява добре настинка и грип, като е добре да се поема свеж сок от корените мус добавка на мед. Освен това хрянът благоприятства лекуването на болести на дихателните пътища, а дъвченето на парче хрян унищожава бактериите, които провокират кариес. Хрянът убива бактериите и при заболявания на стомашно-чревния тракт. Компресите с хрян работят чудесно и при заболявания на ставите.
При високо кръвно, виене на свят и болки в гърдите приложете следната рецепта: залейте хрян с водка за 24 часа. В емайлиран съд с дървена лъжица се смесват по 1 чаена чаша сок от моркови, ряпа, алено цвекло, мед, получената настойка, която също би трябвало да бъде 1 чаена чаша, също и сокът от 1 лимон. Приема се 3 пъти дневно по 1 супена лъжица преди ястие в продължение на 2 месеца. Сместа стои в ледник, добре затворена. В 1/2 л вода се поставят 2 супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скилидки чесън. Сместа ври на муден огън в продължение на 1/2 час. Кисне 1 час и се прецежда. Приемат се по 2 супени лъжици 3 пъти дневно преди ястие. Тази рецепта оказва помощ и при виене на свят и болки в гърдите.
Хрянът се употребява при камъни в пикочния мехур, ревматизъм, подагра и болести на дихателните органи с влажна кашлица. Това целебно кореноплодно има изразено противослузесто свойство, очиства организма от слуз, отпушва тапите в него. Усилва работата на стомашно-чревния тракт, покачва апетита, спомага за понижаване на киселинността, употребява се при болести на жлъчния мехур и атония на дебелото черво.
Вреди от хряна
Ако прекалим с използването на хрян, това може да има и негативно въздействие върху човешкия организъм. Прекомерната приложимост на хрян не се предлага, тъй като алилизотиоцианатът нервира лигавицата на стомаха и червата и от време на време може да провокира даже нервно разстройство.
