Рисуването преобърна живота ми
ХРИСТИНА КОСТОВА е родена на 15 април 1974 година в Дупница. През 2000 година приключва Техническия университет в София, компетентност " Текстилна техника и технологии ". До 2018 година работи в областта на образованието като учителка, а по-късно и като директорка на професионална гимназия. Страстта й към рисуването се изявява през 2019 година, когато напуща работата си в Дупница и се мести да живее в София. През април 2021 година получава непредвидена покана да взе участие в груповата галерия " Акварелисти и ценители " в изложба " Джамията " в Дупница. През 2022 година приключва следдипломна подготовка, компетентност " Живопис ", при проф. доктор Здравка Василева в Националната художествена академия. Десетки нейни картини се намират в частни домове в България, Германия и Съединени американски щати. Христина Костова има двама сина. Първата й независима галерия " Реката на забравата " е подредена в Регионалния исторически музей в София до 19 май.
- Госпожо Костова, първата Ви независима галерия се назовава " Реката на забравата ". Защо избрахте тази картина за водеща творба и за име на цялата колекция от 30 картини?
- Защото потапяйки се в работа, някак си не помня за живота отвън ателието. И просто пътувам към себе си, надалеч от време и пространство... Донякъде я свързвам и с реката на забравата Лета. И тъй като рисуването в действителност прекатурна живота ми, като че ли съм пила от реката на забравата.
Водещата картина, дала името на изложбата - " Реката на забравата "
- Всички Ваши картини са озаглавени. Името на една картина е като името на индивида - това е първата визия, която събеседникът/зрителят добива. Как избирате имената им?
- Според моето чувство, когато съм рисувала - какво тъкмо желая да предам на хората. Но истината е, че доста от заглавията на картините са основани след съвещания с моята половинка. Той от време на време има по-различен взор за нещата, които съм основала, и вижда други пластове. Първите мазки в композицията са най-трудни, само че когато картината стане подготвена, след прочут интервал от време, както стана и с " Реката на забравата ", която рисувах с месеци, концепцията леко може и да се промени, според от чувствата за тази картина. В последна сметка ги наричам, когато сложа и последния щрих.
- Споделихте, че пристрастеността Ви към рисуването избухва преди към 5 години. Но несъмнено обратно във времето Вашите заложби са имали някакви проявления.
- В детството си съм рисувала в учебно заведение, както всички деца, само че повече ми вървяха точните науки, по тази причина моите родители ме насочиха към инженерството. Обаче хубостта на всичко към мен постоянно ме е вълнувала - може би това е повлияло по някакъв метод, само че в никакъв случай преди този момент не съм рисувала.
- Срещата Ви с съветския художник Александър Сергеев ли отключи Вашата креативна сила?
- Нещото, което отключи креативната ми същина, е мъжът в живота ми. Веднъж му направих схема с молив на лист хартия и той ми обърна внимание какъв брой тъкмо са уловени присъщите му черти. През този интервал имах доста свободно време, видях в интернет публикация за ателие за изобразяване с чаша вино - това в последните години е много съвременно. И взех решение да се запиша. Имах шанса тъкмо този ден курса да води съветският художник Александър Сергеев, който идва по 3-4 пъти в годината в България за това ателие и хората рисуват под негово управление. После отидох още два-три пъти, тъй като ми стана забавно. И първата ми нарисувана и приключена с Александър Сергеев маслена картина, която даже още не беше изсъхнала, беше продадена незабавно. Това доста ме изненада, тогава разбрах, че може би в действителност имам гений и се насочих към рисуването. Но с цел да се случи всичко това, отново дублирам, е " отговорен " моят обичан, който не ме оставя нито за момент да се двоумя, а непрестанно ме дръжка да ходя напред и да се развъртвам.
- Но не оставате на любителско ниво, а решавате да завършите следдипломна подготовка в Националната художествена академия.
- В началото рисувах у дома и се самообучавах. Опитвах се да върша разнообразни неща, четях доста за бои, за лакове, за текстури, за цветове, търсех информация в интернет. Но в един миг си дадох сметка, че мога да получа професионални препоръки за разнообразни техники, които би трябвало да овладея, с цел да развия личния си жанр. Тогава взех решение да запиша следдипломна подготовка. Беше ми належащо даже и чисто на практика: с цел да бъда художник, да продавам картините си, и с цел да бъда правилна пред страната, упражнявайки свободна специалност, би трябвало да имам документ. Дадох си сметка, че би трябвало бързо да наваксам пропуснатото време за творчество.
" Нощни макове "
- Светлината има специфична роля във Вашите картини - и когато е ярка и слънчева, и когато е приглушена, загатната.
- Винаги се стремя да намеря светлината, да ходя към нея и освен като нейна външна демонстрация, а и като светлина в душите. Винаги диря най-светлото, най-чистото, най-хубавото, както в природата, по този начин и у хората. Колкото и да е мрачно и ужасно, човек постоянно би трябвало да има вяра, че ще последва лъч светлина. Смея да настоявам, че се обкръжавам с положителни хора и не позволявам неприятното да взема превес в живота ми. Имала съм много тежки моменти, само че не разрешавам това да ме обсеби и знам, че постоянно след нещо неприятно следва нещо два пъти по-хубаво. Светлината постоянно е с мен.
- Имате усещания за днешните младежи. Често ги укоряват в индиферентност, липса на дълбочина и отношение към същинските полезности в живота - може ли да се твърди сходно нещо?
- И е по този начин, и не е по този начин. Когато бях на 17-18-20 години, споделяха същото за нас - че не ни интересува нищо и по какъв начин ще градим бъдеще. А в действителност и животът се трансформира, стана много по-трудно да се живее и материалното малко повече вълнува младежите от духовното. Това, че безусловно всичко е налично - по телевизия, радио, интернет, даже за децата, няма по какъв начин да не промени мирогледа им. С развиването на технологиите младите привикнаха всичко да получават бързо и наготово. Навремето, с цел да мога да си напиша тематиката за домашна работа по някой предмет, трябваше да изчета доста книги и материали. Докато в този момент с натискането на едно копче всичко идва наготово и те не поставят доста старания, с цел да намерят информация, която да им бъде потребна. А тъкмо с полагането на старания се натрупа опит, човек се обогатява и по-късно може да употребява тези познания за развиването си.
- Какво е хубавото, скъпото, приятното, което остава у Вас като спомен, като възприятие от годините като учителка?
- Първо, годините бяха хубави, аз бях млада... Удовлетворението е огромно да научиш някого на нещо, да видиш младежи, които се развиват, и да знаеш, че си оказал помощ най-малко с нещо мъничко един човек да върви по своя път. Липсват ми контактите с децата, тъй като доста зареждат. Те кипят от сила, те са лъчезарни, светли, не са се сблъскали с компликациите на живота и мозъците и душите им още не са помрачени.
- Смятате ли, че в случай че изкуствата бъдат съществено застъпени в образователната стратегия, това би довело освен до по-високо качество на възпитанието на младежите, само че и до осъзнаване на доста от тях на гениите, на същинското им предопределение?
- Да, считам, че е по този начин. В образователните стратегии няма задоволително часове за изкуство - изобразяване, музика, спектакъл, кино... Навремето имахме драмкръжоци в учебните заведения и още като дете можеше да изразяваш себе си по метод, който ти харесва, и някой някъде да забележи, че си надарен. Аз ходех на кръжок по биология, на танци, пеех в хора на учебното заведение, всичко това развива индивида. Изкуството се допира до душата, а младите са доста лесни за допиране, извайване, осъзнаване в най-ранна възраст. Талантът се вижда в индивида, до момента в който е по-млад.
- На откриването на изложбата споделихте, че за фамилията, за околните Ви главната промяна на посоката на Вашите ползи и занимания е била изненада. А след откриването, прелестната визия и звученето на изложбата като цяло, какви мнения получихте?
- Бях ужасно обезпокоена и разчувствана, тъй като това е първата ми изява пред аудитория и тъй като с картините разгадавам себе си. Много съм щастлива от реакцията на хората, от това, че получавам известия с поздравления и поощрение да не преставам да рисувам. Беше ми значима тази жива противоположна връзка - от познати и непознати. Надявам се в миналото в действителност да съумея да изразя напълно себе си. Както в картината, която съм направила мото на изложбата - тези души, които са предопределени да се върнат още веднъж, би трябвало да пият от реката на забравата, преди да дойдат отново в света на живите за нов живот. Така и на мен ми се желае да пия от реката на забравата и да се върна в света с нови сили, както го направих завчера, в света на художниците и хората на изкуството.
Защото с смяната, която направих, животът ми се прекатурна на 180 градуса. Живея по напълно друг метод, отстранявам време на прелестния мъж до мен, който постоянно ме поддържа и взема присъединяване във всяко мое начинание. За него е изключително значимо да съумея, което значи, че той ужасно доста ме обича. Само човек, който доста обича, може да покаже слабостите на обичания си и да търси метод, дружно с него, да ги превъзмогне и да го трансформира в по-добър човек. Той е любовта на живота ми и най-големият ми критик. Благодарна съм на фамилията, на синовете ми, които постоянно са били моя опора. Когато започнах да рисувам, те одобриха увлечението ми за обикновено и бяха доста толерантни. Най-хубавото е, че заниманието ми се трансформира в специалност и че го върша с обич, носи ми приятност и наслаждение. Благодарна съм на всички, които ми помогнаха това да се случи, и не на последно, а преди всичко съм признателна на Господ, че ми е дал шанса да показвам себе си по тъкмо този метод.
- Госпожо Костова, първата Ви независима галерия се назовава " Реката на забравата ". Защо избрахте тази картина за водеща творба и за име на цялата колекция от 30 картини?
- Защото потапяйки се в работа, някак си не помня за живота отвън ателието. И просто пътувам към себе си, надалеч от време и пространство... Донякъде я свързвам и с реката на забравата Лета. И тъй като рисуването в действителност прекатурна живота ми, като че ли съм пила от реката на забравата.
Водещата картина, дала името на изложбата - " Реката на забравата "
- Всички Ваши картини са озаглавени. Името на една картина е като името на индивида - това е първата визия, която събеседникът/зрителят добива. Как избирате имената им?
- Според моето чувство, когато съм рисувала - какво тъкмо желая да предам на хората. Но истината е, че доста от заглавията на картините са основани след съвещания с моята половинка. Той от време на време има по-различен взор за нещата, които съм основала, и вижда други пластове. Първите мазки в композицията са най-трудни, само че когато картината стане подготвена, след прочут интервал от време, както стана и с " Реката на забравата ", която рисувах с месеци, концепцията леко може и да се промени, според от чувствата за тази картина. В последна сметка ги наричам, когато сложа и последния щрих.
- Споделихте, че пристрастеността Ви към рисуването избухва преди към 5 години. Но несъмнено обратно във времето Вашите заложби са имали някакви проявления.
- В детството си съм рисувала в учебно заведение, както всички деца, само че повече ми вървяха точните науки, по тази причина моите родители ме насочиха към инженерството. Обаче хубостта на всичко към мен постоянно ме е вълнувала - може би това е повлияло по някакъв метод, само че в никакъв случай преди този момент не съм рисувала.
- Срещата Ви с съветския художник Александър Сергеев ли отключи Вашата креативна сила?
- Нещото, което отключи креативната ми същина, е мъжът в живота ми. Веднъж му направих схема с молив на лист хартия и той ми обърна внимание какъв брой тъкмо са уловени присъщите му черти. През този интервал имах доста свободно време, видях в интернет публикация за ателие за изобразяване с чаша вино - това в последните години е много съвременно. И взех решение да се запиша. Имах шанса тъкмо този ден курса да води съветският художник Александър Сергеев, който идва по 3-4 пъти в годината в България за това ателие и хората рисуват под негово управление. После отидох още два-три пъти, тъй като ми стана забавно. И първата ми нарисувана и приключена с Александър Сергеев маслена картина, която даже още не беше изсъхнала, беше продадена незабавно. Това доста ме изненада, тогава разбрах, че може би в действителност имам гений и се насочих към рисуването. Но с цел да се случи всичко това, отново дублирам, е " отговорен " моят обичан, който не ме оставя нито за момент да се двоумя, а непрестанно ме дръжка да ходя напред и да се развъртвам.
- Но не оставате на любителско ниво, а решавате да завършите следдипломна подготовка в Националната художествена академия.
- В началото рисувах у дома и се самообучавах. Опитвах се да върша разнообразни неща, четях доста за бои, за лакове, за текстури, за цветове, търсех информация в интернет. Но в един миг си дадох сметка, че мога да получа професионални препоръки за разнообразни техники, които би трябвало да овладея, с цел да развия личния си жанр. Тогава взех решение да запиша следдипломна подготовка. Беше ми належащо даже и чисто на практика: с цел да бъда художник, да продавам картините си, и с цел да бъда правилна пред страната, упражнявайки свободна специалност, би трябвало да имам документ. Дадох си сметка, че би трябвало бързо да наваксам пропуснатото време за творчество.
" Нощни макове "
- Светлината има специфична роля във Вашите картини - и когато е ярка и слънчева, и когато е приглушена, загатната.
- Винаги се стремя да намеря светлината, да ходя към нея и освен като нейна външна демонстрация, а и като светлина в душите. Винаги диря най-светлото, най-чистото, най-хубавото, както в природата, по този начин и у хората. Колкото и да е мрачно и ужасно, човек постоянно би трябвало да има вяра, че ще последва лъч светлина. Смея да настоявам, че се обкръжавам с положителни хора и не позволявам неприятното да взема превес в живота ми. Имала съм много тежки моменти, само че не разрешавам това да ме обсеби и знам, че постоянно след нещо неприятно следва нещо два пъти по-хубаво. Светлината постоянно е с мен.
- Имате усещания за днешните младежи. Често ги укоряват в индиферентност, липса на дълбочина и отношение към същинските полезности в живота - може ли да се твърди сходно нещо?
- И е по този начин, и не е по този начин. Когато бях на 17-18-20 години, споделяха същото за нас - че не ни интересува нищо и по какъв начин ще градим бъдеще. А в действителност и животът се трансформира, стана много по-трудно да се живее и материалното малко повече вълнува младежите от духовното. Това, че безусловно всичко е налично - по телевизия, радио, интернет, даже за децата, няма по какъв начин да не промени мирогледа им. С развиването на технологиите младите привикнаха всичко да получават бързо и наготово. Навремето, с цел да мога да си напиша тематиката за домашна работа по някой предмет, трябваше да изчета доста книги и материали. Докато в този момент с натискането на едно копче всичко идва наготово и те не поставят доста старания, с цел да намерят информация, която да им бъде потребна. А тъкмо с полагането на старания се натрупа опит, човек се обогатява и по-късно може да употребява тези познания за развиването си.
- Какво е хубавото, скъпото, приятното, което остава у Вас като спомен, като възприятие от годините като учителка?
- Първо, годините бяха хубави, аз бях млада... Удовлетворението е огромно да научиш някого на нещо, да видиш младежи, които се развиват, и да знаеш, че си оказал помощ най-малко с нещо мъничко един човек да върви по своя път. Липсват ми контактите с децата, тъй като доста зареждат. Те кипят от сила, те са лъчезарни, светли, не са се сблъскали с компликациите на живота и мозъците и душите им още не са помрачени.
- Смятате ли, че в случай че изкуствата бъдат съществено застъпени в образователната стратегия, това би довело освен до по-високо качество на възпитанието на младежите, само че и до осъзнаване на доста от тях на гениите, на същинското им предопределение?
- Да, считам, че е по този начин. В образователните стратегии няма задоволително часове за изкуство - изобразяване, музика, спектакъл, кино... Навремето имахме драмкръжоци в учебните заведения и още като дете можеше да изразяваш себе си по метод, който ти харесва, и някой някъде да забележи, че си надарен. Аз ходех на кръжок по биология, на танци, пеех в хора на учебното заведение, всичко това развива индивида. Изкуството се допира до душата, а младите са доста лесни за допиране, извайване, осъзнаване в най-ранна възраст. Талантът се вижда в индивида, до момента в който е по-млад.
- На откриването на изложбата споделихте, че за фамилията, за околните Ви главната промяна на посоката на Вашите ползи и занимания е била изненада. А след откриването, прелестната визия и звученето на изложбата като цяло, какви мнения получихте?
- Бях ужасно обезпокоена и разчувствана, тъй като това е първата ми изява пред аудитория и тъй като с картините разгадавам себе си. Много съм щастлива от реакцията на хората, от това, че получавам известия с поздравления и поощрение да не преставам да рисувам. Беше ми значима тази жива противоположна връзка - от познати и непознати. Надявам се в миналото в действителност да съумея да изразя напълно себе си. Както в картината, която съм направила мото на изложбата - тези души, които са предопределени да се върнат още веднъж, би трябвало да пият от реката на забравата, преди да дойдат отново в света на живите за нов живот. Така и на мен ми се желае да пия от реката на забравата и да се върна в света с нови сили, както го направих завчера, в света на художниците и хората на изкуството.
Защото с смяната, която направих, животът ми се прекатурна на 180 градуса. Живея по напълно друг метод, отстранявам време на прелестния мъж до мен, който постоянно ме поддържа и взема присъединяване във всяко мое начинание. За него е изключително значимо да съумея, което значи, че той ужасно доста ме обича. Само човек, който доста обича, може да покаже слабостите на обичания си и да търси метод, дружно с него, да ги превъзмогне и да го трансформира в по-добър човек. Той е любовта на живота ми и най-големият ми критик. Благодарна съм на фамилията, на синовете ми, които постоянно са били моя опора. Когато започнах да рисувам, те одобриха увлечението ми за обикновено и бяха доста толерантни. Най-хубавото е, че заниманието ми се трансформира в специалност и че го върша с обич, носи ми приятност и наслаждение. Благодарна съм на всички, които ми помогнаха това да се случи, и не на последно, а преди всичко съм признателна на Господ, че ми е дал шанса да показвам себе си по тъкмо този метод.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ