Много държави не разполагат със зали за катерене, като новооткритата „Балкан“
Г-н Шуберт, за първи път ли идвате в България?
Не, бил съм и преди тук, само че не в София. Отдавна, преди 15 години, участвах на съревнование във Велико Търново. Бях там два пъти поради Европейската младежка купа. Пазя положителни мемоари от този момент. Но в София съм за първи път.
Тук сте за откриването на новата зала за катерене „ Балкан “. Успяхте ли да разгледате оборудването?
Да, демонстрираха ми всички зали, с които катерачният център разполага. Наистина съм доста впечатлен и за мен бе огромно наслаждение да се катеря по стените.
Ако би трябвало да сравнявате тази зала с сходни в чужбина, какво е мнението Ви?
Бил съм в доста зали за катерене по света и мисля, че в България може да бъдете щастливи с това оборудване. Много страни не разполагат с сходни страхотни зали за катерене. Тази тук ще бъде извънредно потребна за състезателите и за гениите, които ще имат опцията да се развиват. Много е значимо страната да разполага с добра инфраструктура, а тази тук в действителност е такава и това е един доста сполучлив старт.
Имате ли доста другари измежду катерачите в България?
Да, имам. Няма доста ваши състезатели в шампионатите от Световната купа, само че аз познавам някои. Например Николай Русев, с който съм взел участие в надпревари няколко пъти. Смятам, че той е обещаващ гений. Имате и още няколко доста мощни състезатели и се надявам, че в тази зала ще израснат още положителни български катерачи.
Важно е този спорт да става известен измежду повече хора. Целта е още хора в България да схванат, че нашият спорт е страховит. Това ще помогне за построяването на повече мощни състезатели от вашата страна. Важното е да събудим интереса към катеренето у всички, които обичат спорта.
Може ли да се каже, че катеренето е спорт за всички?
Катеренето е необикновен спорт за всички. Няма значение дали сте невисок или висок, какво е тежестта Ви. Всеки може да се катери – и младите, и възрастните. Аз съм виждал 80-годишни да се занимават с този спорт и да го вършат сносно. Това е здравословен спорт, който не води до доста и съществени травми, потребен е за тялото и Ви държи във форма. Катеренето е обществен спорт, който може да практикувате с другари и носи наслаждение. Ето един образец: когато започвах, в залата в моя град идваха едни и същи хора и всички се познавахме. Постепенно ползата набъбна и се наложи да бъде издигната нова зала, 20 пъти по-голяма.
Има ли процедура измежду положителните катерачи да посещават разнообразни страни, с цел да се срещат с локалните условия за този спорт?
Да, доста състезатели пътуват постоянно. Когато разполагаш с подобаващи условия и добра зала в личната си страна, пътуваш по-рядко, несъмнено. Но на тези, които нямат условия, им се постанова да упражняват в чужбина. Аз съм късметлия, тъй като в Австрия разполагаме с доста огромен център за катерене и мощна федерация, която ни обезпечава страхотни условия за подготовка. По тази причина не пътувам толкоз постоянно, само че от време на време го върша, с цел да упражнявам с сътрудници от други страни. Винаги е мотивиращо да се подготвяш със мощни състезатели и да опитваш разнообразни уреди. Колкото повече научаваш, толкоз по-добре.
Как избрахте катеренето? Вие сте от Инсбрук и сякаш по-логично е да се занимавате със зимен спорт.
Карал съм ски, само че като дете не можеш добре да прецениш кое е най-хубавото за теб съгласно това с каква физика си. Като по-млад играех и футбол. Но когато пробвах катеренето, ми хареса най-вече. Освен това незабавно открих другари и този спорт в действителност ме сграбчи. В нито един миг не съм спирал да се занимавам с катерене – това е един от най-хубавите, дори бих споделил най-хубавият спорт.
Приемате ли катеренето и като философия в живота, а освен като предизвикателство, когато застанеш пред стената?
Да, катеренето е нещо особено. За мен не е единствено занимание, само че и специалност. Дори и в свободното си време, когато нямам надпревари, аз не спирам да катеря. Търся скали, места, на които не съм бил. Затова в доста връзки е метод на живот.
Само небето е над вас...
Да, тъкмо по този начин.
Кой е най-трудният маршрут, по който сте катерили?
Миналата година участвах на едно от най-тежките места в Норвегия. Успях, само че в действителност ми бе най-трудно.
Каква бе реакцията на родителите Ви, когато схванаха, че ще се занимавате с катерене?
Бях на 12 години и към този момент спортът бе станал едно от обичаните ми занимания. Родителите ми го знаеха, те ме караха на тренировки по футбол, след това се наложи да трансформират пътя и да ме возят на тренировки по катерене. Това не промени доста нещата за тях, само че бяха удовлетворени да видят, че аз в действителност се развличам. Родителите вършат всичко с задачата децата им да са щастливи. Това се отнася за положителните родители, а моите бяха такива и ме подкрепяха във всичко, което правех.
Имате ли обичан маршрут в България?
За страдание, в никакъв случай не съм катерил скали тук. Но един ден желая да дойда отново и да върша тъкмо това. Видях фотоси на доста забавни места.
Какъв съвет бихте дали на младите, които желаят да се занимават с катерене?
Важно е да им доставя наслаждение и да имат нужната мотивация. Също по този начин е значимо да упражняват в подобаваща компания – с другари със сходни умения, тъй като по този начин един различен ще се провокират и по този начин ще се движат нагоре. Както към този момент споделих – към небето. Но най-важното изискване да станеш сполучлив играч е да вярваш в себе си. И в никакъв случай да не се отказваш по пътя към задачите си.
Страх ли Ви е по време на катерене?
Не, не считам, че катеренето е рисков спорт. Никога не съм се страхувал, че може да се контузя. Особено когато катеря в зала, тъй като сигурността е обезпечена от дюшек или въже. Не бих правил съпоставяне с моторните спортове, където злополуките нерядко са съдбовни. Ако спазваш разпоредбите, катеренето е безвреден спорт. Пак ще кажа, че е доста значимо да вярваш в себе си даже и когато допускаш неточности.
Имате ли нови цели като професионален състезател – като да вземем за пример да се катерите по непознати направления?
Разбира се. За мен местата за катерене в никакъв случай няма да свършат. Има толкоз скали и направления по света. Освен това катеренето е разнороден спорт с доста дисциплини. Има още доста неща, които желая да реализира. За момента задачата ми е близка – предстоят олимпийските игри в Париж, където желая да се показва мощно и, уповавам се, да печеля златен орден. Но имам и по-далечни цели.
Къде е мястото на олимпийския Ви орден от игрите в Токио измежду останалите оценки във вашата кариера?
Трудно е да се прави съпоставяне. Преди Токио катеренето не бе олимпийски спорт и най-важните надпревари бяха международните шампионати и аз доста се гордея с тези медали. Но Олимпиадата бе нещо в действителност особено. Когато отиваш там като любимец и всички чакат от теб да спечелиш най-малко орден, напрежението е по-голямо и предизвикването е по-силно. Напрежението върху мен бе голямо и бронзовият орден постоянно ще ми припомня за това време. Това бе извънредно прочувствен миг за мен. Гордея се с този триумф.
По-трудно ли бе на Олимпиадата поради рестриктивните мерки и ограниченията срещу ковид?
Определено не бе доста занимателно поради дребното фенове. Винаги е по-приятно да се катериш пред хиляди хора, които те поддържат. Но спортът е нещо в действителност особено, ние го обичаме и постоянно опитваме да даваме най-хубавото от себе си. Важно е и хората да изпитват наслаждение, когато ни гледат. Точно това ме прави още по-щастлив. Пред цялостни трибуни е по-различно, тъй като аз усещам силата на хората, усещам по какъв начин се вълнуват и това постоянно ме кара да бъда удовлетворен от себе си. А тъкмо това ми липсваше поради пандемията.
Ивайло Радков: Шансът да участваме на олимпиада в действителност е огромен
Снимка: ГБС
Катеренето към този момент е олимпийски спорт и в този ред на мисли новата зала „ Балкан ” ще помогне за представянето на българския спорт като цяло. Освен това залата е предопределена за всякакво катерене и за всички – без значение дали са състезатели, или фенове. Спортното оборудване разполага със специфична детска зона, която е обезопасена, както и с външната стена, която е на сянка и лятото ще бъде превъзходна за катерене.
" Най-добрите ни състезатели Александра Тоткова и Николай Русев, които ще се борят за олимпийски квоти, могат да упражняват на тези стени и разполагат с най-модерните хватки, които се употребяват в целия свят. Стигаме и до нашата горделивост - хора като Николай Петков, Кънчо Долапчиев, Трифон Джамбазов. Това са алпинисти от експедицията към Еверест през 1984 година Тези хора в никакъв случай не са спирали да бъдат дейни. Голяма горделивост е за нас е, че има такива българи. "
Това показа националният треньор на България по катерене Ивайло Радков и представляващ зала „ Балкан “.
Квотите за игрите в Париж ще станат известни след надпреварите в Шанхай и Будапеща. Ще бъде направено общо класиране и тогава ще стане ясно кой взема някоя от 10-те квоти. Шансът ни е огромен, тъй като единствено двама от нация имат право на присъединяване на олимпиадата “, счита Радков.
Как бих обяснил главното за вашия спорт на елементарен човек на улицата? Това е най-естественият спорт, тъй като още преди да си проходил, започваш да се опитваш да се катериш. Хващаш се за леглото, започваш да пълзиш по радиатора - това е най-естественият метод на напредване. Искаме повече хора да знаят, че този спорт към този момент е изцяло наличен, безвреден и извънредно ефикасен за тренировки.
Не, бил съм и преди тук, само че не в София. Отдавна, преди 15 години, участвах на съревнование във Велико Търново. Бях там два пъти поради Европейската младежка купа. Пазя положителни мемоари от този момент. Но в София съм за първи път.
Тук сте за откриването на новата зала за катерене „ Балкан “. Успяхте ли да разгледате оборудването?
Да, демонстрираха ми всички зали, с които катерачният център разполага. Наистина съм доста впечатлен и за мен бе огромно наслаждение да се катеря по стените.
Ако би трябвало да сравнявате тази зала с сходни в чужбина, какво е мнението Ви?
Бил съм в доста зали за катерене по света и мисля, че в България може да бъдете щастливи с това оборудване. Много страни не разполагат с сходни страхотни зали за катерене. Тази тук ще бъде извънредно потребна за състезателите и за гениите, които ще имат опцията да се развиват. Много е значимо страната да разполага с добра инфраструктура, а тази тук в действителност е такава и това е един доста сполучлив старт.
Имате ли доста другари измежду катерачите в България?
Да, имам. Няма доста ваши състезатели в шампионатите от Световната купа, само че аз познавам някои. Например Николай Русев, с който съм взел участие в надпревари няколко пъти. Смятам, че той е обещаващ гений. Имате и още няколко доста мощни състезатели и се надявам, че в тази зала ще израснат още положителни български катерачи.
Важно е този спорт да става известен измежду повече хора. Целта е още хора в България да схванат, че нашият спорт е страховит. Това ще помогне за построяването на повече мощни състезатели от вашата страна. Важното е да събудим интереса към катеренето у всички, които обичат спорта.
Може ли да се каже, че катеренето е спорт за всички?
Катеренето е необикновен спорт за всички. Няма значение дали сте невисок или висок, какво е тежестта Ви. Всеки може да се катери – и младите, и възрастните. Аз съм виждал 80-годишни да се занимават с този спорт и да го вършат сносно. Това е здравословен спорт, който не води до доста и съществени травми, потребен е за тялото и Ви държи във форма. Катеренето е обществен спорт, който може да практикувате с другари и носи наслаждение. Ето един образец: когато започвах, в залата в моя град идваха едни и същи хора и всички се познавахме. Постепенно ползата набъбна и се наложи да бъде издигната нова зала, 20 пъти по-голяма.
Има ли процедура измежду положителните катерачи да посещават разнообразни страни, с цел да се срещат с локалните условия за този спорт?
Да, доста състезатели пътуват постоянно. Когато разполагаш с подобаващи условия и добра зала в личната си страна, пътуваш по-рядко, несъмнено. Но на тези, които нямат условия, им се постанова да упражняват в чужбина. Аз съм късметлия, тъй като в Австрия разполагаме с доста огромен център за катерене и мощна федерация, която ни обезпечава страхотни условия за подготовка. По тази причина не пътувам толкоз постоянно, само че от време на време го върша, с цел да упражнявам с сътрудници от други страни. Винаги е мотивиращо да се подготвяш със мощни състезатели и да опитваш разнообразни уреди. Колкото повече научаваш, толкоз по-добре.
Как избрахте катеренето? Вие сте от Инсбрук и сякаш по-логично е да се занимавате със зимен спорт.
Карал съм ски, само че като дете не можеш добре да прецениш кое е най-хубавото за теб съгласно това с каква физика си. Като по-млад играех и футбол. Но когато пробвах катеренето, ми хареса най-вече. Освен това незабавно открих другари и този спорт в действителност ме сграбчи. В нито един миг не съм спирал да се занимавам с катерене – това е един от най-хубавите, дори бих споделил най-хубавият спорт.
Приемате ли катеренето и като философия в живота, а освен като предизвикателство, когато застанеш пред стената?
Да, катеренето е нещо особено. За мен не е единствено занимание, само че и специалност. Дори и в свободното си време, когато нямам надпревари, аз не спирам да катеря. Търся скали, места, на които не съм бил. Затова в доста връзки е метод на живот.
Само небето е над вас...
Да, тъкмо по този начин.
Кой е най-трудният маршрут, по който сте катерили?
Миналата година участвах на едно от най-тежките места в Норвегия. Успях, само че в действителност ми бе най-трудно.
Каква бе реакцията на родителите Ви, когато схванаха, че ще се занимавате с катерене?
Бях на 12 години и към този момент спортът бе станал едно от обичаните ми занимания. Родителите ми го знаеха, те ме караха на тренировки по футбол, след това се наложи да трансформират пътя и да ме возят на тренировки по катерене. Това не промени доста нещата за тях, само че бяха удовлетворени да видят, че аз в действителност се развличам. Родителите вършат всичко с задачата децата им да са щастливи. Това се отнася за положителните родители, а моите бяха такива и ме подкрепяха във всичко, което правех.
Имате ли обичан маршрут в България?
За страдание, в никакъв случай не съм катерил скали тук. Но един ден желая да дойда отново и да върша тъкмо това. Видях фотоси на доста забавни места.
Какъв съвет бихте дали на младите, които желаят да се занимават с катерене?
Важно е да им доставя наслаждение и да имат нужната мотивация. Също по този начин е значимо да упражняват в подобаваща компания – с другари със сходни умения, тъй като по този начин един различен ще се провокират и по този начин ще се движат нагоре. Както към този момент споделих – към небето. Но най-важното изискване да станеш сполучлив играч е да вярваш в себе си. И в никакъв случай да не се отказваш по пътя към задачите си.
Страх ли Ви е по време на катерене?
Не, не считам, че катеренето е рисков спорт. Никога не съм се страхувал, че може да се контузя. Особено когато катеря в зала, тъй като сигурността е обезпечена от дюшек или въже. Не бих правил съпоставяне с моторните спортове, където злополуките нерядко са съдбовни. Ако спазваш разпоредбите, катеренето е безвреден спорт. Пак ще кажа, че е доста значимо да вярваш в себе си даже и когато допускаш неточности.
Имате ли нови цели като професионален състезател – като да вземем за пример да се катерите по непознати направления?
Разбира се. За мен местата за катерене в никакъв случай няма да свършат. Има толкоз скали и направления по света. Освен това катеренето е разнороден спорт с доста дисциплини. Има още доста неща, които желая да реализира. За момента задачата ми е близка – предстоят олимпийските игри в Париж, където желая да се показва мощно и, уповавам се, да печеля златен орден. Но имам и по-далечни цели.
Къде е мястото на олимпийския Ви орден от игрите в Токио измежду останалите оценки във вашата кариера?
Трудно е да се прави съпоставяне. Преди Токио катеренето не бе олимпийски спорт и най-важните надпревари бяха международните шампионати и аз доста се гордея с тези медали. Но Олимпиадата бе нещо в действителност особено. Когато отиваш там като любимец и всички чакат от теб да спечелиш най-малко орден, напрежението е по-голямо и предизвикването е по-силно. Напрежението върху мен бе голямо и бронзовият орден постоянно ще ми припомня за това време. Това бе извънредно прочувствен миг за мен. Гордея се с този триумф.
По-трудно ли бе на Олимпиадата поради рестриктивните мерки и ограниченията срещу ковид?
Определено не бе доста занимателно поради дребното фенове. Винаги е по-приятно да се катериш пред хиляди хора, които те поддържат. Но спортът е нещо в действителност особено, ние го обичаме и постоянно опитваме да даваме най-хубавото от себе си. Важно е и хората да изпитват наслаждение, когато ни гледат. Точно това ме прави още по-щастлив. Пред цялостни трибуни е по-различно, тъй като аз усещам силата на хората, усещам по какъв начин се вълнуват и това постоянно ме кара да бъда удовлетворен от себе си. А тъкмо това ми липсваше поради пандемията.
Ивайло Радков: Шансът да участваме на олимпиада в действителност е огромен
Снимка: ГБС
Катеренето към този момент е олимпийски спорт и в този ред на мисли новата зала „ Балкан ” ще помогне за представянето на българския спорт като цяло. Освен това залата е предопределена за всякакво катерене и за всички – без значение дали са състезатели, или фенове. Спортното оборудване разполага със специфична детска зона, която е обезопасена, както и с външната стена, която е на сянка и лятото ще бъде превъзходна за катерене.
" Най-добрите ни състезатели Александра Тоткова и Николай Русев, които ще се борят за олимпийски квоти, могат да упражняват на тези стени и разполагат с най-модерните хватки, които се употребяват в целия свят. Стигаме и до нашата горделивост - хора като Николай Петков, Кънчо Долапчиев, Трифон Джамбазов. Това са алпинисти от експедицията към Еверест през 1984 година Тези хора в никакъв случай не са спирали да бъдат дейни. Голяма горделивост е за нас е, че има такива българи. "
Това показа националният треньор на България по катерене Ивайло Радков и представляващ зала „ Балкан “.
Квотите за игрите в Париж ще станат известни след надпреварите в Шанхай и Будапеща. Ще бъде направено общо класиране и тогава ще стане ясно кой взема някоя от 10-те квоти. Шансът ни е огромен, тъй като единствено двама от нация имат право на присъединяване на олимпиадата “, счита Радков.
Как бих обяснил главното за вашия спорт на елементарен човек на улицата? Това е най-естественият спорт, тъй като още преди да си проходил, започваш да се опитваш да се катериш. Хващаш се за леглото, започваш да пълзиш по радиатора - това е най-естественият метод на напредване. Искаме повече хора да знаят, че този спорт към този момент е изцяло наличен, безвреден и извънредно ефикасен за тренировки.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ