Да растем икономически не означава да обезсмисляме фискалната дисциплина
Г-н Каримански, някогашният финансов министър Симеон Дянков, известен като „ Постната пица “ дефинира планът за Бюджет` 2022 като „ разточителен “ и изненадващо изрази поддръжка към него. От ваша позиция какъв етикет заслужава планът на финансовия министър Асен Василев?
- Моята формулировка е, че това е упорит бюджет, извърнат с лице към утрешния ден. Проявявам схващане към думите на Симеон Дянков и считам, че има своите причини.
Г-н Дянков се показа като занаятчия на стагниращи бюджети, а в този момент хвали „ охолния “ бюджет – не е ли необичайно това.
- Обърнете внимание в какви времена Дянков е правил стагниращи бюджети – когато и лихвите, и инфлацията бяха доста по-различни от настоящето положение на финансовата система. Много значимо е в какъв миг можем да упражним по този начин наречения финансов ливъридж сред дълг и сред лични средства.
Мнението на икономистите за Бюджет` 2022 основно е разграничено на две групи: че това е бюджет на инфлацията и недостига и че е бюджет на растежа. Къде съгласно вас е сечението по тематиката?
- Сечението е в метода, по който бюджетът ще бъде изпълнен, с цел да стане бюджет на растежа. Това е извънредно значимият миг. Не одобрявам мнението на критиците, които настояват, че е проинфлационен.
Вижте цялото видео изявление с Любомир Каримански :
Такава оценка пристигна в това число и от Фискалния съвет.
- Ако не бъдат изпълнени вложенията посредством финансовите разноски – най-голямата разходна част в бюджета, то надлежно няма да се извърши и недостига. Тоест - ще отидем към положение на стопанската система, каквото сега имаме в резултат на до момента бюджетираните години. Трябва да си изясним какво желаеме: да продължим да бъдем на дъното - без нововъведения и нови благоприятни условия за бизнесите с добавена стойност, или да отлепим от дъното и да тръгнем напред и нагоре посредством решения, вложения и инфраструктура, които да доведат до някакъв растеж. Естествено, аз съм за фискалната дисциплинираност. Тя би трябвало да съществува, само че когато желаеме да растем стопански ние не обезсмисляме процеса на фискалната дисциплинираност. Напротив. Дисциплината плюс смелите новаторски хрумвания дават растежа. Това е най-хубавото сечение.
По-острите критици настояват, че точно осъществяването на тези високи финансови разноски е мъчно реализуемо.
- До този миг бяха мъчно изпълними, тъй като множеството от тях изтичаха в схеми, а друга част не бяха осъществени поради бюрократични и административни пречки. Ние би трябвало да решим един в действителност общоприет проблем - казусът с предвидимостта в българската стопанска система. Крайно време е нещата да стартират да се случват поредно и да бъдат устойчиви. Така че страната по никакъв да не пречи на бизнеса. Да сътвори нужните условия за развиването на избран вид секторни политики и до такава степен. От друга страна е доста значимо да отключим самодейността за основаване на нови добавени стойности във всеки един от тези браншове. Именно тези добавени стойности ще донесат растежа в стопанската система.
Кои браншове имате поради?
- За да се случва всичко това е нужна добра инфраструктура. Инфраструктура, която търпи поредно развиване, а не фиксация в едни и същи планове. През последните 15-20 години персонално аз следя по какъв начин непрестанно се изливат средства в едни и същи инфраструктурни планове. Колко пъти правихме автомагистрала „ Хемус “? Колко пъти правихме автомагистрала " Тракия "? Колко пъти ги поправяхме, доправяхме и ремонтирахме ремонтите? Ами в София какво е? Колко пъти ремонтирахме „ Цариградско шосе “, вместо да влезем в дребните улички на града?
А именитата улица " Граф Игнатиев "?
- Точно по този начин!
Ето тук е въпросът: в кои точки се плануват вложения, с цел да може резултатът да е оптимален? Още повече, че изказванията на министъра на районното развиване не са изключително оптимистични по отношение на бързото развиване на положителната инфраструктура. Някак по различен метод разказва той строителството на всички тези тунели, мостове и автомагистрали...
- Ние изхождаме от това по какъв начин страната работи нормативно. Нашата стопанска система е регулаторно насочена и не може да работи на чисто пазарни правила, тъй като би трябвало да се преценява с по-голяма част от регулациите. А ние би трябвало да вършим и двете неща - да се съобразяваме с регулаторните правила, които са наложени и от Европа, и от България към този момент, и в това време да реализираме абсолютния баланс на пазарите, т.е. да съблюдаваме и пазарната дисциплинираност. Тези две неща са извънредно значими и най-вероятно по тази причина министърът на районното развиване споделя, че нещата ще се случат малко по-бавно, в сравнение с бихме желали. Просто би трябвало да работим " паралелно ": от една - да съблюдаваме нормативната уредба, а от друга - да усвоим средствата в точния момент и дейно, качествено.
Думата в точния момент е изключително значима, тъй като каквото и да си приказваме, както и да разместваме едни милиарди от това перо в това перо, естественият човек продължава да чака обещаването от десетилетия прословуто догонване на европейските стандарти. Което, апропо, от дълго време се трансформира в изпразнено от наличие политическо факсимиле.
- Ще го кажа простичко за хората. Аз също употребявам градския превоз на София, изключително постоянно пътувам с трамвай. Пътувал съм и с трен, изключително през последните шест месеца. И на двете места има потребност от съществени вложения и промени. Особено в БДЖ. Харесва ли сега някой българската железница? А тя по царско време е била измежду най-хубавите в Европа.
Лично на мен ми е неприятно и некомфортно да се возя с БДЖ. Това е едно от местата, което са нужни доста съществени и доста незабавни промени. Тежък проблем са и второкласните и третокласни пътища, разрушени от ТИР-ове, с цел да не заплащат ТОЛ-такси. Това е сериозна инфраструктура, която в случай че бъде ремонтирана качествено, ще отпуши всички връзки навътре в страната, където нямаме догонващо развиване.
Ако погледнем действително на нещата, през последните години ние вършим единствено главните автомагистрали и нищо друго от инфраструктурата на България. Макар прелестно да знаем, че естествените и всички останали запаси се намират навътре в България, а не край автомагистралите. Просто е - с цел да съживим западналите региони, ние би трябвало да стигнем до тях. А единственият метод това да се случи е пътищата до тях и вътре в тях да бъдат напълно рехабилитирани.
За да употребява качествени пътища и европейска железница, българинът би трябвало да има нещо в джоба си. Сега нашите приходи са към 55% от средноевропейските, а на естонците и словаците, стартирали дружно с нас, доближават 75-80 %. Кога ще забележим тази наклонност – за нея са нужни много повече от 5% годишен стопански растеж?
- Така е, само че би трябвало да стъпим на действителностите, не можем да се заблуждаваме. И аз желая да видя растеж от 6.5%, само че сега това е невероятно. Реалността не е такава. Може би, в случай че я нямаше коронавирус епидемията, в случай че не беше този проинфлационен напън от страна на енергетиката от Европа към България и в случай че го нямаше вносът на инфлация, нещата щяха да наподобяват по различен метод. За страдание това са действителностите и ние би трябвало да бъдем задоволително адаптивни, че да се оправим с тях. Ако продължаваме да се самозалъгваме и непрестанно да подвигаме летвата над действителните ни благоприятни условия, ще изпаднем и в ментална рецесия.
Възможно ли е този проектобюджет да скара съдружните сътрудници?
- Не мисля, че е допустимо. Това пролича и на първо гласоподаване в Бюджетна комисия – потвърдихме плюсовете на плана и предупредихме за други неща, които да обсъдим и върху които да поспорим сред първо и второ четене на плана. Не чакам сериозен трус в обединението.
В газовия бранш кавгата към този момент кипи, освен това сред съдружни сътрудници.
- Не съм специалист по газа, нито в енергетиката, само че това се получава постоянно, когато нечии ползи бъдат настъпени или когато би трябвало да бъде натрапен нов модел на работа. Нали не си представяме, че в случай че извадим дадена администрация или компания от зоната й на комфорт, тя ще одобри новата обстановка незабавно? Когато свикне с нещо, българинът търпи дълго. Последните 12 години по какъв начин търпяхме едно и също ръководство, с едни и същи порочни практики? Прекрасно знаехме защо става дума, само че търпяхме!
Като приказваме за администрация и администрация, не се ли опасявате от риска тези над 8 милиарда лева финансови разноски, планувани в Бюджет` 2022, да потънат по остарял табиет някъде из междинните управнически равнища, а не да бъдат усвоени по предопределение?
- Точно по тази причина паралелно би трябвало да се разработят контролните механизми. И аз още веднъж упорствам и ще продължа да проследявам за това всяка една социална поръчка да бъде проследима на равнище основаване на критерии. Защото, в случай че осигурим такава бистрота, че поръчките да бъдат проследими във всички стадии на процедурата - основаване на критериите, осъществяване на поръчката и доклад на свършеното и изхарченото, казусът с отговорността ще бъде решен.
През декември в „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ господин Асен Василев сподели, че бюджетът, който обсъждате в този момент, ще бъде краткотраен, механически. А същинските промени обединението ще покаже при актуализацията му през юни-юли 2022 година. Намирате ли белезите на тези планове в настоящия проектобюджет?
- Структурата на настоящия бюджет е много по-различна от тази на предходния. В миналогодишния бюджет не се виждаха каквито и да било обособени политики. Докато в този момент следим точно структуриране по политики, като всички средства, ориентирани към обособени браншове са аргументирани. Това е новото. И това е рамката върху която ще се стъпи при актуализацията.
В кои аспекти очаквате да има актуализация?
- Трябва да се направи оценка на дублиращите се процеси в обществената администрация, за усъвършенстването им. Ще търсим успеваемост при проектобюджетирането. Винаги съм упорствал да имаме бюджетно програмиране, с индикатори за успеваемост и резултатност на процесите.
Най-шумно се разясняват тематиките за недостига и държавния дълг. Какво е мнението ви по тези планове?
- Това, че дефицитът е доста огромен, е мощно пресилено. Ако махнем коронавирус съставката, той остава 2.5 %. Но даже и да беше доста огромен, ние го залагаме единствено при финансово бюджетиране. Трябва финансово да се поддържа бизнеса. През 2020 година пари бяха дадени на хората, с цел да ги харчат, а не на бизнеса, с цел да резервира равнищата на произвеждане. По същите аргументи в този момент в Европа и по света инфлацията ще е в по-високи от естествените равнища – отпечатаните пари бяха насочване към потреблението, а не към добавената стойност в производството.
При това състояние, коя съгласно вас е по-ефективната мярка – да се раздават помощи на бизнеса или да се приложат фискални капиталови тласъци и данъчни облекчения?
- Аз съм за фискалните принадлежности и капиталовите тласъци. Именно това ще задвижи огромното зъбно колело на стопанската система. Няма смисъл да усилваме кривата на търсенето. Умните страни употребяват проектите си за възобновяване и резистентност за новаторски производства.
Появяват се най-различни хрумвания, свързани с налога върху добавената стойност. Подходящ инструмент за регулации в обстановката ли е играта с Данък добавена стойност?
- Много се спекулира с Данък добавена стойност. Не мисля, че на този стадий този налог е огромен проблем. Той се заплаща от потребителите, без да е несъмнено, че намаляването му въздейства върху цените на артикули и услуги. Напротив - опитът с заведенията за хранене сподели, че дори дава противоположен резултат. Има смисъл единствено при издателите на български книги.
Контролираните медии се финансират щедро от своите контрольори, само че свободните електронни уеб сайтове се питат за какво заплащат Данък добавена стойност, откакто не продават краен артикул?
- Данък добавена стойност не е единствено за артикули, той е и за услуги. Услугата е да осведомят жителите. Но електронни медии са и малките екрани, ще бъде мъчно разбираемо за какво едните би трябвало да заплащат Данък добавена стойност, а другите не.
Широко прокламирана от силите на смяната бе концепцията регистрацията по Данък добавена стойност да става при предел от най-малко 150 000 лв.. Какво се случи с това желание?
- По време на съдружните диалози стигнахме до извода, че това би трябвало да бъде направено в две стъпки. От 2023 година прагът да е 100 000 лева, а по-късно да минем на предел от 165 000 лв..
Мандатите на шефа на Българска народна банка и на членовете на Фискалния съвет от дълго време са просрочени. Какъв е графикът на измененията там?
- През идващите две седмици би трябвало да минат процедурните правила в Комисията по бюджет и финанси. А през първите две седмици на март ще имаме новите назначения.
Разговора води: Емил Янев
- Моята формулировка е, че това е упорит бюджет, извърнат с лице към утрешния ден. Проявявам схващане към думите на Симеон Дянков и считам, че има своите причини.
Г-н Дянков се показа като занаятчия на стагниращи бюджети, а в този момент хвали „ охолния “ бюджет – не е ли необичайно това.
- Обърнете внимание в какви времена Дянков е правил стагниращи бюджети – когато и лихвите, и инфлацията бяха доста по-различни от настоящето положение на финансовата система. Много значимо е в какъв миг можем да упражним по този начин наречения финансов ливъридж сред дълг и сред лични средства.
Мнението на икономистите за Бюджет` 2022 основно е разграничено на две групи: че това е бюджет на инфлацията и недостига и че е бюджет на растежа. Къде съгласно вас е сечението по тематиката?
- Сечението е в метода, по който бюджетът ще бъде изпълнен, с цел да стане бюджет на растежа. Това е извънредно значимият миг. Не одобрявам мнението на критиците, които настояват, че е проинфлационен.
Вижте цялото видео изявление с Любомир Каримански :
Такава оценка пристигна в това число и от Фискалния съвет.
- Ако не бъдат изпълнени вложенията посредством финансовите разноски – най-голямата разходна част в бюджета, то надлежно няма да се извърши и недостига. Тоест - ще отидем към положение на стопанската система, каквото сега имаме в резултат на до момента бюджетираните години. Трябва да си изясним какво желаеме: да продължим да бъдем на дъното - без нововъведения и нови благоприятни условия за бизнесите с добавена стойност, или да отлепим от дъното и да тръгнем напред и нагоре посредством решения, вложения и инфраструктура, които да доведат до някакъв растеж. Естествено, аз съм за фискалната дисциплинираност. Тя би трябвало да съществува, само че когато желаеме да растем стопански ние не обезсмисляме процеса на фискалната дисциплинираност. Напротив. Дисциплината плюс смелите новаторски хрумвания дават растежа. Това е най-хубавото сечение.
По-острите критици настояват, че точно осъществяването на тези високи финансови разноски е мъчно реализуемо.
- До този миг бяха мъчно изпълними, тъй като множеството от тях изтичаха в схеми, а друга част не бяха осъществени поради бюрократични и административни пречки. Ние би трябвало да решим един в действителност общоприет проблем - казусът с предвидимостта в българската стопанска система. Крайно време е нещата да стартират да се случват поредно и да бъдат устойчиви. Така че страната по никакъв да не пречи на бизнеса. Да сътвори нужните условия за развиването на избран вид секторни политики и до такава степен. От друга страна е доста значимо да отключим самодейността за основаване на нови добавени стойности във всеки един от тези браншове. Именно тези добавени стойности ще донесат растежа в стопанската система.
Кои браншове имате поради?
- За да се случва всичко това е нужна добра инфраструктура. Инфраструктура, която търпи поредно развиване, а не фиксация в едни и същи планове. През последните 15-20 години персонално аз следя по какъв начин непрестанно се изливат средства в едни и същи инфраструктурни планове. Колко пъти правихме автомагистрала „ Хемус “? Колко пъти правихме автомагистрала " Тракия "? Колко пъти ги поправяхме, доправяхме и ремонтирахме ремонтите? Ами в София какво е? Колко пъти ремонтирахме „ Цариградско шосе “, вместо да влезем в дребните улички на града?
А именитата улица " Граф Игнатиев "?
- Точно по този начин!
Ето тук е въпросът: в кои точки се плануват вложения, с цел да може резултатът да е оптимален? Още повече, че изказванията на министъра на районното развиване не са изключително оптимистични по отношение на бързото развиване на положителната инфраструктура. Някак по различен метод разказва той строителството на всички тези тунели, мостове и автомагистрали...
- Ние изхождаме от това по какъв начин страната работи нормативно. Нашата стопанска система е регулаторно насочена и не може да работи на чисто пазарни правила, тъй като би трябвало да се преценява с по-голяма част от регулациите. А ние би трябвало да вършим и двете неща - да се съобразяваме с регулаторните правила, които са наложени и от Европа, и от България към този момент, и в това време да реализираме абсолютния баланс на пазарите, т.е. да съблюдаваме и пазарната дисциплинираност. Тези две неща са извънредно значими и най-вероятно по тази причина министърът на районното развиване споделя, че нещата ще се случат малко по-бавно, в сравнение с бихме желали. Просто би трябвало да работим " паралелно ": от една - да съблюдаваме нормативната уредба, а от друга - да усвоим средствата в точния момент и дейно, качествено.
Думата в точния момент е изключително значима, тъй като каквото и да си приказваме, както и да разместваме едни милиарди от това перо в това перо, естественият човек продължава да чака обещаването от десетилетия прословуто догонване на европейските стандарти. Което, апропо, от дълго време се трансформира в изпразнено от наличие политическо факсимиле.
- Ще го кажа простичко за хората. Аз също употребявам градския превоз на София, изключително постоянно пътувам с трамвай. Пътувал съм и с трен, изключително през последните шест месеца. И на двете места има потребност от съществени вложения и промени. Особено в БДЖ. Харесва ли сега някой българската железница? А тя по царско време е била измежду най-хубавите в Европа.
Лично на мен ми е неприятно и некомфортно да се возя с БДЖ. Това е едно от местата, което са нужни доста съществени и доста незабавни промени. Тежък проблем са и второкласните и третокласни пътища, разрушени от ТИР-ове, с цел да не заплащат ТОЛ-такси. Това е сериозна инфраструктура, която в случай че бъде ремонтирана качествено, ще отпуши всички връзки навътре в страната, където нямаме догонващо развиване.
Ако погледнем действително на нещата, през последните години ние вършим единствено главните автомагистрали и нищо друго от инфраструктурата на България. Макар прелестно да знаем, че естествените и всички останали запаси се намират навътре в България, а не край автомагистралите. Просто е - с цел да съживим западналите региони, ние би трябвало да стигнем до тях. А единственият метод това да се случи е пътищата до тях и вътре в тях да бъдат напълно рехабилитирани.
За да употребява качествени пътища и европейска железница, българинът би трябвало да има нещо в джоба си. Сега нашите приходи са към 55% от средноевропейските, а на естонците и словаците, стартирали дружно с нас, доближават 75-80 %. Кога ще забележим тази наклонност – за нея са нужни много повече от 5% годишен стопански растеж?
- Така е, само че би трябвало да стъпим на действителностите, не можем да се заблуждаваме. И аз желая да видя растеж от 6.5%, само че сега това е невероятно. Реалността не е такава. Може би, в случай че я нямаше коронавирус епидемията, в случай че не беше този проинфлационен напън от страна на енергетиката от Европа към България и в случай че го нямаше вносът на инфлация, нещата щяха да наподобяват по различен метод. За страдание това са действителностите и ние би трябвало да бъдем задоволително адаптивни, че да се оправим с тях. Ако продължаваме да се самозалъгваме и непрестанно да подвигаме летвата над действителните ни благоприятни условия, ще изпаднем и в ментална рецесия.
Възможно ли е този проектобюджет да скара съдружните сътрудници?
- Не мисля, че е допустимо. Това пролича и на първо гласоподаване в Бюджетна комисия – потвърдихме плюсовете на плана и предупредихме за други неща, които да обсъдим и върху които да поспорим сред първо и второ четене на плана. Не чакам сериозен трус в обединението.
В газовия бранш кавгата към този момент кипи, освен това сред съдружни сътрудници.
- Не съм специалист по газа, нито в енергетиката, само че това се получава постоянно, когато нечии ползи бъдат настъпени или когато би трябвало да бъде натрапен нов модел на работа. Нали не си представяме, че в случай че извадим дадена администрация или компания от зоната й на комфорт, тя ще одобри новата обстановка незабавно? Когато свикне с нещо, българинът търпи дълго. Последните 12 години по какъв начин търпяхме едно и също ръководство, с едни и същи порочни практики? Прекрасно знаехме защо става дума, само че търпяхме!
Като приказваме за администрация и администрация, не се ли опасявате от риска тези над 8 милиарда лева финансови разноски, планувани в Бюджет` 2022, да потънат по остарял табиет някъде из междинните управнически равнища, а не да бъдат усвоени по предопределение?
- Точно по тази причина паралелно би трябвало да се разработят контролните механизми. И аз още веднъж упорствам и ще продължа да проследявам за това всяка една социална поръчка да бъде проследима на равнище основаване на критерии. Защото, в случай че осигурим такава бистрота, че поръчките да бъдат проследими във всички стадии на процедурата - основаване на критериите, осъществяване на поръчката и доклад на свършеното и изхарченото, казусът с отговорността ще бъде решен.
През декември в „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ господин Асен Василев сподели, че бюджетът, който обсъждате в този момент, ще бъде краткотраен, механически. А същинските промени обединението ще покаже при актуализацията му през юни-юли 2022 година. Намирате ли белезите на тези планове в настоящия проектобюджет?
- Структурата на настоящия бюджет е много по-различна от тази на предходния. В миналогодишния бюджет не се виждаха каквито и да било обособени политики. Докато в този момент следим точно структуриране по политики, като всички средства, ориентирани към обособени браншове са аргументирани. Това е новото. И това е рамката върху която ще се стъпи при актуализацията.
В кои аспекти очаквате да има актуализация?
- Трябва да се направи оценка на дублиращите се процеси в обществената администрация, за усъвършенстването им. Ще търсим успеваемост при проектобюджетирането. Винаги съм упорствал да имаме бюджетно програмиране, с индикатори за успеваемост и резултатност на процесите.
Най-шумно се разясняват тематиките за недостига и държавния дълг. Какво е мнението ви по тези планове?
- Това, че дефицитът е доста огромен, е мощно пресилено. Ако махнем коронавирус съставката, той остава 2.5 %. Но даже и да беше доста огромен, ние го залагаме единствено при финансово бюджетиране. Трябва финансово да се поддържа бизнеса. През 2020 година пари бяха дадени на хората, с цел да ги харчат, а не на бизнеса, с цел да резервира равнищата на произвеждане. По същите аргументи в този момент в Европа и по света инфлацията ще е в по-високи от естествените равнища – отпечатаните пари бяха насочване към потреблението, а не към добавената стойност в производството.
При това състояние, коя съгласно вас е по-ефективната мярка – да се раздават помощи на бизнеса или да се приложат фискални капиталови тласъци и данъчни облекчения?
- Аз съм за фискалните принадлежности и капиталовите тласъци. Именно това ще задвижи огромното зъбно колело на стопанската система. Няма смисъл да усилваме кривата на търсенето. Умните страни употребяват проектите си за възобновяване и резистентност за новаторски производства.
Появяват се най-различни хрумвания, свързани с налога върху добавената стойност. Подходящ инструмент за регулации в обстановката ли е играта с Данък добавена стойност?
- Много се спекулира с Данък добавена стойност. Не мисля, че на този стадий този налог е огромен проблем. Той се заплаща от потребителите, без да е несъмнено, че намаляването му въздейства върху цените на артикули и услуги. Напротив - опитът с заведенията за хранене сподели, че дори дава противоположен резултат. Има смисъл единствено при издателите на български книги.
Контролираните медии се финансират щедро от своите контрольори, само че свободните електронни уеб сайтове се питат за какво заплащат Данък добавена стойност, откакто не продават краен артикул?
- Данък добавена стойност не е единствено за артикули, той е и за услуги. Услугата е да осведомят жителите. Но електронни медии са и малките екрани, ще бъде мъчно разбираемо за какво едните би трябвало да заплащат Данък добавена стойност, а другите не.
Широко прокламирана от силите на смяната бе концепцията регистрацията по Данък добавена стойност да става при предел от най-малко 150 000 лв.. Какво се случи с това желание?
- По време на съдружните диалози стигнахме до извода, че това би трябвало да бъде направено в две стъпки. От 2023 година прагът да е 100 000 лева, а по-късно да минем на предел от 165 000 лв..
Мандатите на шефа на Българска народна банка и на членовете на Фискалния съвет от дълго време са просрочени. Какъв е графикът на измененията там?
- През идващите две седмици би трябвало да минат процедурните правила в Комисията по бюджет и финанси. А през първите две седмици на март ще имаме новите назначения.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ