Франция спря временно всички проучвания на прионовите болести, провеждани в

...
Франция спря временно всички проучвания на прионовите болести, провеждани в
Коментари Харесай

Франция спря проучванията на прионовите болести, след като втори лаборант хвана смъртоносно мозъчно заболяване

Франция спря краткотрайно всички изследвания на прионовите заболявания, провеждани в публичните проучвателен лаборатории, за поне 3 месеца. Решението е взето, откакто минимум двама чиновници са се заразили с рядка и смъртоносна прионова болест, до момента в който са работили в лаборатория, проучваща тези болести.

Прионовите заболявания са клас от ненормално структурирани инфекциозни протеини, които могат да провокират смъртоносно мозъчно заболяване. Мораториумът бе натрапен, откакто пенсиониран лабораторен чиновник от Националния проучвателен институт по земеделие, храни и околна среда (INRAE), който е работил с прионови заболявания и преди, се заразява с Кройцфелд-Якоб – най-често срещаното прионово заболяване измежду хората. За него няма лек. В момента тече следствие, чиято цел е да откри дали индивидът се е заразил със болестта по време на работа.

Въпреки че произходът на болестта към момента не е обяснен, това би могъл да бъде евентуално вторият случай на човек, разболяващ се от прионова болест в лаборатория, ръководена от INRAE. През юни 2019-та Емили Жумен умира на 33-годишна възраст, откакто се заразява с прионова болест през 2010-та. Тя си убожда палеца по време на е опит с инфектирани с приони мишки, което години по-късно довежда до гибелта ѝ. Семейството ѝ съди INRAE за непредумишлено ликвидиране и застрашаване на живота.

След Жумен е диагностицирана, държавни откриватели организират ревизия на методите, по които се работи с прионови болести във Франция и откриват, че всички посетени от тях лаборатории съблюдават добре нормативните условия и че изследователските екипи знаят по какъв начин да понижат рисковете, на които са изложени. Същевременно обаче са направени някои промени, които в допълнение да обезопасят средата – по този начин да вземем за пример чиновниците към този момент работят с ръкавици, които са надалеч по-устойчиви на порязвания, и употребяват пластмасови ножици и скалпели за еднократна приложимост, с цел да понижат броя на острите принадлежности.

Жумен се заразява поради лабораторен случай, при който е употребила латексови ръкавици вместо такива, устойчиви на порязвания. Това е заключението на проучване, оповестено в New England Journal of Medicine. Тя е прихванала вид на Кройцфелд-Якоб в резултат на така наречен заболяване „ луда крава “. Имайки поради обстоятелството, че епидемията от луда крава в Европа завършва през 2000 година, след което не са регистрирани нови случаи на този вид на Кройцефелд-Якоб, малко евентуално е Жумен да е се е разболяла поради храна. Едва неотдавна INRAE призна за евентуалната връзка сред гибелта ѝ и лабораторния случай.

Причините за болестта при четири от пет случая са незнайни, като петият настава или поради генетични особености, или при трансплантация на инфектирана човешка тъкан. Разликата сред общоприетото заболяване Кройцфелд-Якоб и въпросният вид може да бъде открита единствено след гибелта на пациента – при разбор на мозъчната му тъкан.

Съществуват голям брой ограничения за сигурност, които да предпазят чиновниците в лабораториите от множеството патогени, с които боравят. Прионите обаче са изключително притеснителни, защото междинният инкубационен интервал на Кройцфелд-Якоб е към 10 години – минава извънредно доста време, преди инфекцията най-сетне да се разкрие, а когато това се случи, към този момент е прекомерно късно.

Източник: Science

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР