Вицепрезидент Илияна Йотова: По-често да препрочитаме уроците на миналото и да черпим от мъдростта на дълголетните ни цивилизации
Форум под надпис „ Укрепване на културния и цивилизационен продан сред Китай и България ”, проведен от Китайската асоциация по интернационалните връзки и Посолството на КНР, със съдействието на българското издателство „ Китай през днешния ден “, събра в салоните на Китайския културен център в София необятен набор от представители на другите политически, стопански и културни среди на България и Китай. Събитието е част от самодейностите във връзка 75-годишния празник от определяне на дипломатическите връзки сред България и Китай и е първия от поредицата конгреси по цивилизации сред двете страни.
В особено одобрение, изпратено до участниците във форума, вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова акцентира, че в днешния конфликтен и разграничен свят по-важно от всеки път е желанието да познаваш другия, тъй като единствено когато го познаваш, можеш да го схванеш и да си сътрудничите сполучливо. А най-прекият път към това е културният разговор, който е и в основата на устойчивите българо-китайски връзки, се споделя още в приветствието на българския вицепрезидент. ”Трябва по-често да препрочитаме уроците на предишното и да черпим от мъдростта на дълголетните ни цивилизации! Да бъдем горди и да описваме на света за изключителните достижения на многовековните ни история и обичаи ” – с тези думи приключва поздравлението на госпожа Йотова.
От своя страна, в послание към участниците в събитието, зам.-председателят на 49-ото Народно заседание и Председател на Групата за другарство България – Китай Цончо Ганев съобщи, че макар хилядите километри и другите континенти, които разделят двете страни, нашите цивилизации и нации споделят общ блян към хубост, мир, търговски връзки и разговор. „ Благодарение усилията и последователността на всички вас, построяваме мостове сред нашите две цивилизации, а китайската просвета и език доближават до сърцата на доста българи и способстват за определяне на потребен цивилизационен продан. ”
Специално за форума от Китай дойде делегация на Китайската асоциация по интернационалните връзки, водена от заместник-председателя Лиу Хунцай, който в изявлението си показа сполучливите резултати от прагматичното междучовешко и културно съдействие сред Китай и България и даде някои хрумвания за бъдещото съдействие.
В приветственото си слово към участниците и гостите на взаимния българо-китайски разговор вр. ръководещият посолството КНР в България госпожа Уан Мин акцентира, че груповите задания на интернационалната общественост получават жизненоважно значение в подтекста на вярното схващане същността на цивилизацията, укрепването на обмена и взаимното допълнение сред другите цивилизации, както и поощряване на международния мир и развиване. Тя изясни и повода за това - дълбоките промени, невиждани през последния век, които светът претърпява. „ Различни остарели и нови проблеми се преплетат със комплицирани несъгласия, манталитетът на Студената война продължава да съществува, зачестява появяването на световни и районни “горещи точки ”, понятия като „ Превъзходството на избрани цивилизации “ и „ Сблъсъкът на цивилизации “ придобиват все по-голямо разпространяване ”, напомни китайският посланик. Тя се спря и на Инициативата за световна цивилизация, показана от ръководителя Си Дзинпин след Глобалната самодейност за развиване и Глобалната самодейност за сигурност, като акцентира, че това е още една огромна самодейност, съсредоточена върху значимата идея за създаване на общественост на споделена орис за човечеството. „ Инициативата за световна цивилизация се одобри позитивно от доста страни и интернационалните организации и се трансформира във значима водеща идеология за поощряване на равностойното отношение към другите цивилизации; взаимното почитание, доверие и съдействието в името на обща кауза; както и единното и хармонично общуване. Тази самодейност показва образно пътя на Китай за създаване на един по-добър и по-красив свят ”, изясни госпожа Уан Мин.
„ Днес, когато бъдещето и ориста на всички страни са тясно свързани, приобщаващото взаимно битие, обменът, взаимното схващане и допълнение на разнообразни цивилизации играят незаменима роля в насърчаването на процеса на рационализация на човешкото общество и разцвет на международната „ цветна градина ” на цивилизациите, акцентира китайският дипломат и приключи с пожеланието за по-нататъшното сполучливо развиване и поощряване на обмена и взаимното допълнение сред цивилизациите.
Г-жа Уан Мин срещна присъстващите и с поредицата от празнични събития, които посолството на КНР приготвя във връзка 75-годишния празник от определяне на дипломатическите връзки сред България и Китай. Сред тях са изложба на изключителните наградени произведения от състезанието за рисунка и снимка „ Божурът среща розата “, цикъл от лекции за китайската просвета под надпис “Китай - Как и Защо ”, Фестивал на китайското кино и други. Тя изрази убеденост, че България и Китай ще одобряват 75 годишнината от установяване на дипломатически връзки като опция за по-нататъшно подсилване на обмена и взаимното допълнение сред цивилизациите и даване на по-богата духовна поддръжка на обичайното другарство сред двете страни.
Основният отчет на форума произнесе проф. доктор по политология Светлана Шаренкова – издател и на списание „ Китай през днешния ден ” и на вестник „ Земя ”. Тя стартира своето изложение с думите: „ Да се приказва за разговор сред една от най –древните цивилизации, 50-вековната китайска и една от най-старите цивилизации в Европа, 13-вековната българска цивилизация, надградила на земите си три по-стари цивилизации, е по едно и също време елементарно, само че в същото време доста мъчно. Лесно, тъй като времето отмервано с доста епохи, автоматизирано включва и редица исторически контакти, а мъчно тъй като в античните столетия устната, писмената и софтуерната връзка са били доста лимитирани – както от пространствените измерения, по този начин и от информационното равнище отпреди епохи ”.
Специално внимание професорът отдели на културната и цивилизационна връзка сред България и Китай, като изясни, че тя би трябвало да се ограничи в последните тринадесет века –от началото на основаването на българската страна през 681 година до наши дни и сложи акцент върху развиването в тази тенденция в наши дни с думите: „ Генералният секретар на Централен комитет на ККП Си Дзинпин акцентира, че актуалният Китай е продължение и развиване на „ историческия “ Китай. За да се отстоява и развива социализмът с китайски характерности в новата епоха, се изисква по-систематично проучване на китайската история и просвета, по-задълбочено схващане на закономерностите в историята на човечеството. „ Трябва да извлечем опит и мъдрост от историята, с цел да вървим към по-добро бъдеще ", акцентира ръководителят Си. Не може да не се съгласим със упоменатите разсъждения и тези, изключително в сегашния миг, белязан с настъпването на дълбоки и съпроводени с доста компликации промени в света, с развиването на трендовете към един многополюсен свят. ”
Проф. Шаренкова изясни също, че значително проблемите на българската историография са свързани непосредствено с летописа на двустранните ни социо –културни връзки. Това изяснява и обстоятелството, че с най-вече данни за разговора България – Китай разполагаме едвам в последните 75 години – забележителния интервал след основаването на нов социалистически Китай, а по едно и също време с това и юбилейна дата. „ За въпросния, не доста огромен исторически интервал от време, ние българите разполагаме с доста и внушителни обстоятелства за сполучливото развиване на цивилизационния разговор сред нашите две страни. България може дейно да се поучи от неповторимия опит на Китай в съчетаването на положителното от пазарната система и обществената страна, както и от опита на Китай в извеждането на милиони хора от бедността към междинната класа посредством ефикасна система от обществени ограничения. Този капацитет е предмет и на днешната полемика, а една постижима цел е основаването на Концепция или Стратегия за цивилизационния разговор „ България-Китай “ в неговия политически, социално-икономически, културен аспект. Тази идея може да бъде готова от необятен кръг експерти от двете страни взаимно с представители на институциите и да бъде предоставена на държавните управления на Република България и Китайската национална република – като образец за национална дипломация и гражданско общество!
В края на форума, известният журналист и гл.редактор на в. „ Китай през днешния ден ” Петър Герасимов сложи въпроса за опцията да се огледа от литературната страна към комплицирания и многопластов въпрос за разговора сред двете антични цивилизации – китайската и българската. Той показа книгата „ Една българска роза по Пътя на коприната “, която персонално подарява на китайския народ и на българските му другари по случай 75-годишния празник на връзките сред двете страни, и в която пази тезата, че точно през България е минавал един от маршрутите на Пътя на коприната.
Участниците в двустранния конгрес по цивилизациите бяха единомислещи, че това е единствено началото е показаха удовлетворение от сполучливото осъществяване на първото издание на това значимо събитие, което ще продължава и в бъдеще и ще бъде една от основите на съдействието сред Китай и България в региона на традициите и културата.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3239Проф. Нако Стефанов за визитата на българска делегация в Китай по линия на института " Конфуций " Алтернативен Поглед4167Д-р Радко Ханджиев: Приглушени странициАлтернативен Поглед54156Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед36725Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед74125„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед92298Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
В особено одобрение, изпратено до участниците във форума, вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова акцентира, че в днешния конфликтен и разграничен свят по-важно от всеки път е желанието да познаваш другия, тъй като единствено когато го познаваш, можеш да го схванеш и да си сътрудничите сполучливо. А най-прекият път към това е културният разговор, който е и в основата на устойчивите българо-китайски връзки, се споделя още в приветствието на българския вицепрезидент. ”Трябва по-често да препрочитаме уроците на предишното и да черпим от мъдростта на дълголетните ни цивилизации! Да бъдем горди и да описваме на света за изключителните достижения на многовековните ни история и обичаи ” – с тези думи приключва поздравлението на госпожа Йотова.
От своя страна, в послание към участниците в събитието, зам.-председателят на 49-ото Народно заседание и Председател на Групата за другарство България – Китай Цончо Ганев съобщи, че макар хилядите километри и другите континенти, които разделят двете страни, нашите цивилизации и нации споделят общ блян към хубост, мир, търговски връзки и разговор. „ Благодарение усилията и последователността на всички вас, построяваме мостове сред нашите две цивилизации, а китайската просвета и език доближават до сърцата на доста българи и способстват за определяне на потребен цивилизационен продан. ”
Специално за форума от Китай дойде делегация на Китайската асоциация по интернационалните връзки, водена от заместник-председателя Лиу Хунцай, който в изявлението си показа сполучливите резултати от прагматичното междучовешко и културно съдействие сред Китай и България и даде някои хрумвания за бъдещото съдействие.
В приветственото си слово към участниците и гостите на взаимния българо-китайски разговор вр. ръководещият посолството КНР в България госпожа Уан Мин акцентира, че груповите задания на интернационалната общественост получават жизненоважно значение в подтекста на вярното схващане същността на цивилизацията, укрепването на обмена и взаимното допълнение сред другите цивилизации, както и поощряване на международния мир и развиване. Тя изясни и повода за това - дълбоките промени, невиждани през последния век, които светът претърпява. „ Различни остарели и нови проблеми се преплетат със комплицирани несъгласия, манталитетът на Студената война продължава да съществува, зачестява появяването на световни и районни “горещи точки ”, понятия като „ Превъзходството на избрани цивилизации “ и „ Сблъсъкът на цивилизации “ придобиват все по-голямо разпространяване ”, напомни китайският посланик. Тя се спря и на Инициативата за световна цивилизация, показана от ръководителя Си Дзинпин след Глобалната самодейност за развиване и Глобалната самодейност за сигурност, като акцентира, че това е още една огромна самодейност, съсредоточена върху значимата идея за създаване на общественост на споделена орис за човечеството. „ Инициативата за световна цивилизация се одобри позитивно от доста страни и интернационалните организации и се трансформира във значима водеща идеология за поощряване на равностойното отношение към другите цивилизации; взаимното почитание, доверие и съдействието в името на обща кауза; както и единното и хармонично общуване. Тази самодейност показва образно пътя на Китай за създаване на един по-добър и по-красив свят ”, изясни госпожа Уан Мин.
„ Днес, когато бъдещето и ориста на всички страни са тясно свързани, приобщаващото взаимно битие, обменът, взаимното схващане и допълнение на разнообразни цивилизации играят незаменима роля в насърчаването на процеса на рационализация на човешкото общество и разцвет на международната „ цветна градина ” на цивилизациите, акцентира китайският дипломат и приключи с пожеланието за по-нататъшното сполучливо развиване и поощряване на обмена и взаимното допълнение сред цивилизациите.
Г-жа Уан Мин срещна присъстващите и с поредицата от празнични събития, които посолството на КНР приготвя във връзка 75-годишния празник от определяне на дипломатическите връзки сред България и Китай. Сред тях са изложба на изключителните наградени произведения от състезанието за рисунка и снимка „ Божурът среща розата “, цикъл от лекции за китайската просвета под надпис “Китай - Как и Защо ”, Фестивал на китайското кино и други. Тя изрази убеденост, че България и Китай ще одобряват 75 годишнината от установяване на дипломатически връзки като опция за по-нататъшно подсилване на обмена и взаимното допълнение сред цивилизациите и даване на по-богата духовна поддръжка на обичайното другарство сред двете страни.
Основният отчет на форума произнесе проф. доктор по политология Светлана Шаренкова – издател и на списание „ Китай през днешния ден ” и на вестник „ Земя ”. Тя стартира своето изложение с думите: „ Да се приказва за разговор сред една от най –древните цивилизации, 50-вековната китайска и една от най-старите цивилизации в Европа, 13-вековната българска цивилизация, надградила на земите си три по-стари цивилизации, е по едно и също време елементарно, само че в същото време доста мъчно. Лесно, тъй като времето отмервано с доста епохи, автоматизирано включва и редица исторически контакти, а мъчно тъй като в античните столетия устната, писмената и софтуерната връзка са били доста лимитирани – както от пространствените измерения, по този начин и от информационното равнище отпреди епохи ”.
Специално внимание професорът отдели на културната и цивилизационна връзка сред България и Китай, като изясни, че тя би трябвало да се ограничи в последните тринадесет века –от началото на основаването на българската страна през 681 година до наши дни и сложи акцент върху развиването в тази тенденция в наши дни с думите: „ Генералният секретар на Централен комитет на ККП Си Дзинпин акцентира, че актуалният Китай е продължение и развиване на „ историческия “ Китай. За да се отстоява и развива социализмът с китайски характерности в новата епоха, се изисква по-систематично проучване на китайската история и просвета, по-задълбочено схващане на закономерностите в историята на човечеството. „ Трябва да извлечем опит и мъдрост от историята, с цел да вървим към по-добро бъдеще ", акцентира ръководителят Си. Не може да не се съгласим със упоменатите разсъждения и тези, изключително в сегашния миг, белязан с настъпването на дълбоки и съпроводени с доста компликации промени в света, с развиването на трендовете към един многополюсен свят. ”
Проф. Шаренкова изясни също, че значително проблемите на българската историография са свързани непосредствено с летописа на двустранните ни социо –културни връзки. Това изяснява и обстоятелството, че с най-вече данни за разговора България – Китай разполагаме едвам в последните 75 години – забележителния интервал след основаването на нов социалистически Китай, а по едно и също време с това и юбилейна дата. „ За въпросния, не доста огромен исторически интервал от време, ние българите разполагаме с доста и внушителни обстоятелства за сполучливото развиване на цивилизационния разговор сред нашите две страни. България може дейно да се поучи от неповторимия опит на Китай в съчетаването на положителното от пазарната система и обществената страна, както и от опита на Китай в извеждането на милиони хора от бедността към междинната класа посредством ефикасна система от обществени ограничения. Този капацитет е предмет и на днешната полемика, а една постижима цел е основаването на Концепция или Стратегия за цивилизационния разговор „ България-Китай “ в неговия политически, социално-икономически, културен аспект. Тази идея може да бъде готова от необятен кръг експерти от двете страни взаимно с представители на институциите и да бъде предоставена на държавните управления на Република България и Китайската национална република – като образец за национална дипломация и гражданско общество!
В края на форума, известният журналист и гл.редактор на в. „ Китай през днешния ден ” Петър Герасимов сложи въпроса за опцията да се огледа от литературната страна към комплицирания и многопластов въпрос за разговора сред двете антични цивилизации – китайската и българската. Той показа книгата „ Една българска роза по Пътя на коприната “, която персонално подарява на китайския народ и на българските му другари по случай 75-годишния празник на връзките сред двете страни, и в която пази тезата, че точно през България е минавал един от маршрутите на Пътя на коприната.
Участниците в двустранния конгрес по цивилизациите бяха единомислещи, че това е единствено началото е показаха удовлетворение от сполучливото осъществяване на първото издание на това значимо събитие, което ще продължава и в бъдеще и ще бъде една от основите на съдействието сред Китай и България в региона на традициите и културата.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3239Проф. Нако Стефанов за визитата на българска делегация в Китай по линия на института " Конфуций " Алтернативен Поглед4167Д-р Радко Ханджиев: Приглушени странициАлтернативен Поглед54156Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед36725Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед74125„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед92298Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ